О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347 10.04.2020 година гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, І –
ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1134 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на ,,Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е,
вх.В, представлявано от законните си представители Светослав Николаев Николов и
Цветелина Георгиева СТ. – управители, чрез юрк.Н.Л. против разпореждане № 160/04.02.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 86/2020 г. по описа на Гълъбовски районен съд в
частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1 244,55 лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната му част,
поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на
заповедното производство и при превишаване на правомощията на съда.
Излага
подробни съображения в жалбата си, цитира съдебна практика и моли въззивният
съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за всички претендирани със заявлението суми.
Претендира
присъждането на направените разноски по делото - 15,00 лв. за платена държавна
такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от
първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление на
„Профи Кредит България“ ЕООД - гр.София за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу Ж.Д.Т. *** за сумата от 3 258,52 лв., от които
1 254,77 лв. - главница; 346,41 лв.
- договорно възнаграждение за периода от 07.07.2018 г. до 07.08.2019 г.;
1 244,55 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, дължимо до 07.08.2019 г.; 412,79 лв. - лихва за забава за периода от
08.09.2017 г. до 07.08.2019 г.
В
заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 07.07.2017 г. между длъжника Ж.Д.Т. и „Профи
Кредит България“ ЕООД - гр.София, като страните са подписали и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът
дължал възнаграждение, което ставало изискуемо с подписването му.
Страните
се съгласили възнаграждението за
пакета от допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на самия кредит, като
неплатеното възнаграждение било в размер на 1 244,55 лв., дължимо до 07.08.2019 г.
С
обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта, с
която ,,Профи кредит България“ ЕООД - гр.София е поискало издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 1 244,55 лв. – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, като е приел, че споразумението за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги не представлява отделен договор
от договора за потребителски кредит.
Във
връзка с това е приел, че това споразумение противоречи на чл.10а, ал.1 и ал.2
и чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит, т.к. предвижда правото на
кредитора да събира такси, свързани с усвояване и управление на кредита, с
които се надвишава предвидения лимит на ГПР по кредита.
Приел
е също така, че клаузите на това споразумение са неравноправни съгласно чл.143,
т.3 от ЗЗП, т.к. заплащането на възнаграждението не е обвързано от реално
предоставяне на услуга от страна на търговеца и за потребителя не е гарантиран
определен резултат, а същият зависи изцяло от волята на кредитора.
При така
установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и
чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е
налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на Република България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.
В
конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.
2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от
1 244,55 лв., представляваща уговореното възнаграждение за пакет за
допълнителни услуги, противоречи на закона и се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя мотивите на заповедния съд, които са достатъчно
ясни и подробни, поради което препраща към тях.
Неоснователно
е оплакването на частният жалбоподател, че заповедният съд е превишил
правомощията си, извършвайки преценка валидността на сделката, от която
заявителят черпи права.
Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е длъжен да извърши проверка
дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и
на морала.
Досежно
противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали
е налице нарушаване на императивна правна норма, което на практика означава да
прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи
права, и валидността на отделните нейни клаузи.
Освен
това по смисъла на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК за случаите на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение за вземане, произтичащо от договор с
потребител, съдът следва да извърши преценка и дали искането не се основава на
неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.
Изводът
е, че в тези хипотези самото обосновано предположение на съда за наличието на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител, въз основа на която се
претендира издаване на заповед за изпълнение на основаното на тази клауза
вземане, е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение.
В
конкретният случай въззивният съд приема, че споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, въз основа на което се претендира издаването на
заповед за изпълнение за сумата от 1 244,55 лв., противоречи на закона и е
основано на неравноправна клауза.
В
тази връзка изцяло споделя изводите на заповедния съд, че това споразумение не
представлява отделен договор от договора за потребителски кредит, макар
сключването му да не представлява изискване за отпускане на кредита.
С
подписването му от страните по договора за потребителски кредит това
споразумение става част от същия, т.к. предмета му е неразривно свързан с
предмета на основното правоотношение между страните, а задължението, което
възниква за потребителя се включва в задължението, което подлежи на изпълнение
по кредита, т.к. се разсрочва във времето и става част от дължимите погасителни
вноски; предвидено е общите условия на договора за потребителски кредит да са
част от споразумението.
Противоречието
със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора.
Нормата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разпоредбата
на чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В
случая възнаграждението за допълнителни услуги се отнася до действия, свързани
с усвояването и управлението на кредита, т.к. приоритетното разглеждане и
изплащане на потребителския кредит се отнася до конкретното искане на
потребителя за отпускане на кредит, което при уважаването му от кредитора бива
последвано от сключването именно на договора за потребителски кредит, а
възможностите за отлагане или за намаляване на определен брой погасителни
вноски, за смяната на датата на падежа, по съществото си представляват новиране
на възникналите за потребителя от договора за кредит задължения.
На
следващо място, с уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги, което
се разсрочва и се включва в размера на погасителните вноски, се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
В
тази връзка следва да се има предвид, че заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, като дължимо само за „възможността за предоставянето“
на изброените в споразумението услуги и без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Не
е налице предвиждането на възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието
заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на потребителя, което
води до нарушаване на принципите на добросъвестността и справедливостта при
договарянето.
Освен
това, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, е налице
неравноправност на споразумението по смисъла на чл.143, т.3 от ЗЗП, т.к. за
потребителя се въвежда задължение за заплащане на възнаграждение за
възможността му да упражни правото си да предоговаря задълженията си по
договора за кредит, като резултатът зависи единствено от волята на кредитора.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен
съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
160/04.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 86/2020 г. по описа на Гълъбовски
районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на ,,Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от законните си представители
Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева СТ. – управители за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ж.Д.Т. *** за сумата от 1 244,55 лв. – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/