Решение по дело №15570/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260204
Дата: 13 март 2022 г.
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20185330115570
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260204

 

         В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     13.03.2022г. гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

                                                                  

при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15570 по описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл.72, ал.1 и чл. 74, ал.2  вр. с чл. 72 ЗС, чл. 74, ал.1 ЗС и чл. 59 ЗЗД както и възражения за прихващане при условията на чл. 104, ал.1 ЗЗД.

            Ищец К.К.К. чрез адв. С. И. заявява, че е придобил от  С.К., С.А.Х., С.Д.Х. 31/36 ид.части от правото на собственост върху имоти с идентификатори както следва: сграда с идентификатор № ****, сграда с идентификатор *****, сграда с идентификатор № ***** всичките разположени в ПИ с идентификатор № ***** с адрес: гр. П., ул. *** № ** по силата на покупко-продажба оформена в нот. НА № ***, том **, рег. №  **** на НК, вписан в СВ под вх. рег. № *****, акт. № **, том ***, дело **** Останалите 5/36 ид.части следвало да му бъдат прехвърлени от ответниците Ц.Д.Х. – М. и Р.А.Х. в деня на оформянето на нотариалния акт за покупко-продажба, което не било сторено.

            С решение № **** по гр.д. № **** влязло в сила на **** по иск с правна квалификация чл. 33, ал.2 ЗС е допуснато ответници Ц.Д.Х. – М. и Р.А.Х. да изкупят продадените на ищец К.К. 31/36 ид.части от правото на собственост върху гореописаните имоти.

            Поддържа се, че Решение № **** следвало да се счита за обезсилено по право тъй като в едномесечен срок от влизането му в сила не била изплатена дължимата за изкупуването цена от ответниците като извършеното от тях плащане по сметка Районен съд – Пловдив нямало погасителен ефект.

            Ищецът заявява, че от момента на сделката -  **** е получил владението върху тези имоти, без да знае че процедурата на чл.33, ал.2 ЗС не е спазена и е извършил подобрения, поради което поддържа, че има качеството на добросъвестен владелец съгласно задължителните указания дадени с Постановление № **** на Пленума на ВС, поддържа алтернативно основание, че извършените подобрения са осъществени със знанието и без противопоставянето на ответниците поради което и се позовава на чл. 74, изр.2 ЗС вр. с чл. 72 ЗС

            Посочва, че жилищна сграда с идентификатор **** била непригодна за живеене, покривът бил срутен, дървените дограми изгнили, стъклата изпочупени, вратите липсващи или разбити, стените били неизмазани и с дупки, за да се стигне до входа на сграда трябвало да се гази през кал, тъй като липсвала каквото и да е настилка.

            Ищецът поддържа, че лично или чрез трето лице по негово възлагане било извършено:

 поставяне на цялостна мазилка на двата жилищни етажа на площ от 158 кв.м. на стойност за материали и труд – 1800 лева;

боядисване на стените на стаите на двата жилищни етажа с площ от 158 кв.м. на стойност за материали и труд – 200 лева;

смяна на дограми, стъкла – 5 броя на стойност 3000 лева;

подмяна на врати – 3 бр. за материали и труд – 2000 лева;

циментиране на прилежащата към жилищната сграда част с оглед нормалното осъществяване на достъп до сградата – 3 500 лева;

осъществяване на изкоп за ново строителство с направа на сградни фундаменти – 10 000 лева или всички в размер на 20 500 лева.

 Поддържа се, че в резултат на извършените подобрения се била увеличила стойността на 31/36 ид.части от сграда с идентификатор *****, която увеличена стойност възлизала на сумата от 21 958 лева като се иска осъждането на ответниците Ц.Д.Х. – М. и Р.А.Х. за тази сума ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаването на исковата молба – **** до окончателното й изплащане.

 Заявява се и искане за право на задържане на основание чл. 72, ал.3 ЗС върху сграда с идентификатор **** до изплащането на присъдената сума.

            Заявява се и искане за осъждане на ответниците за сумата от 3 542 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаването на исковата молба – ***  до окончателното й изплащане, която представляват подобрения за притежаваните от последните 5/36 ид.части от правото на собственост на сграда с идентификатор **** като ищецът е считал, че и тези идеални части ще му бъдат прехвърлени поради което е осъществявал добросъвестно владение и за тях, евентуално това била стойността на действително извършените разходи, която съответствала на притежаваните от ответниците 5/36 ид.части от процесния имот;

            Заявява се и искане за осъждането на ответниците да заплатят сумата от 5000 лева ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаването на исковата молба – ****  до окончателното й изплащане, която представляват необходими разноски - стойност за направата на изцяло нов покрив с приблизителна площ от 88,40 кв.м на сграда с идентификатор *****.

            Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Ответници Ц.Д.Х. – М. и Р.А.Х. чрез адв. М.В. оспорват предявените искове по основание и размер.

            Завявяват първо, че претенцията за осъществяване на изкоп за ново строителство с направа на сградни фундаменти на обща стойност за материали и труд на обща стойност от 10 000 лева е неоснователна тъй като ответниците не са собственици на поземления имот, като същият е държавно дворно място и не е бил предмет на прехвърлителна сделка, а по отношение на циментирането на достъпа до прилежащата жилищна сграда се заявява, че е имало нормален достъп поради наличието на бетонова площадка отпреди сделката от ****, т.е отпреди започване на владението на ищеца.;

            Второ, оспорва се извършването на поставяне на мазилка на помещенията на двата етажа в сграда идентификатор ***** – реално било извършено варосване на стените с цел хигиенизация;

            Трето, заявява се че липсва съгласие на ответниците за извършването на подобренията, тъй като със сделката от **** са били придобите 31/36 ид.части, а останалите 5/36 ид.части са собствени на ответниците като Ц.М. след завеждане на гр.д. № ***** на **** по описа на РС – Пловдив между 10 и 20 август 2017г. била предупредила да не предприема каквито и да било действия в имота с оглед заведения иск по чл. 33 ЗС.

            Четвърто, оспорва се ремонтът на покрива на сградата да е бил неотложен;

            Пето, заявяват се при условията на евентуалност възражения за прихващане претенциите на ищеца с насрещно вземане на ответниците за:

 сумата от 2 493 лева, която представлява стойност на съборената от ищеца сграда с идентификатор № **** като на нейно място е бил построен подстамент,

както и възражение за прихващане със сумата, която представлява обезщетение за ползата от която ответниците са били лишени поради невъзможността да владеят 31/36 ид.части от сграда с идентификатор № **** – сума в размер на 1285 лева, сграда с идентификатор ***** – 79 лева;  сграда с идентификатор № ***** – 157 лева всичките разположени в ПИ с идентификатор № **** с адрес: гр. П., ул. ***№ ** предмет на договор за покупко- продажба, оформен в нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ****, рег. № ****, нот.дело № **** от **** на Н. К.К. с рег. № **** от НК за периода от влизане в сила на Решение № **** по гр.д. № ***** по описа на ПРС – **** до ****

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК като взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното.

С Решение № **** по гр.д. № **** влязло в законна сила на **** е допуснато да бъде извършено изкупуване от Ц.Д.Х. – М. с ЕГН ********** и Р.А.Х. с ЕГН ********** на 31/36 ид.части от правото на собственост върху имоти с идентификатори както следва: сграда с идентификатор № ****, сграда с идентификатор *****, сграда с идентификатор № **** всичките разположени в ПИ с идентификатор № ***** с адрес: гр. П., ул. ***№ ** от действащата КК и КР на гр. П., които идеални части са прехвърлени с договор за покупко- продажба, оформен в нотариален акт за покупко-продажба № ****, том ****, рег. № ***, нот.дело № *** от *** на Н.К.К. с рег. № *** от НК от С.А. К. с ЕГН **********, С.А.Х. с ЕГН ********** и С.Д.Х. с ЕГН ********** в полза на ищец К.К.К. за сумата от 9 900 лева която сума е следвало да бъде заплатена от ответниците Ц.Д.Х. – М. и Р.А.Х. с в полза на К.К.К. в едномесечен срок от влизане в сила на решението, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

С банково платежно нареждане от 23.03.2020г. е платена сумата от 9 900 лева в полза на ищец К.К. *** в едномесечния срок от влизане в сила на горепосоченото Решение, с което фактическия състав на изкупуването по чл. 33, ал.2 ЗС е завършен и ответници Ц.Д.Х. – М. и Р.А.Х. са придобили собствеността върху 31/36 ид.части от гореописаните имоти като не се споделят възраженията, че са налице предпоставките за обезсилване на Решението по право, тъй като със захранване на сметка на РС – Пловдив е налице фактическа възможност за К.К. да получи стойността на която са изкупени тези ид.части по посочена от него банкова сметка ***, кога това реално се е случило, защото К. е имал гарантирано вземане, което вече е част от актива на патримониума му.

За периода от **** до **** /моментът на изкупуването на ид.части от ответниците/ К.К. е бил владелец на имотите включително и сграда с идентификатор **** в която са извършвани процесните подобрения, а след този момент до фактическото им предаване е бил държател до колкото по делото не е доказано, че след тази дата страната е започнала да свои чуждите идеални части, респ. да ги държи за себе си.

Считано от **** е подаден отговор на исковата молба по гр.д. № *** или за периода от *** до *** К. е бил добросъвестен владелец, тъй като е придобил 31/36 ид.части от сграда с идентификатор **** въз основа на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик като добросъвестността е съществувала при възникване на правното основание. След тази дата – **** добросъвестността му е отпаднала, тъй като ищеца е бил наясно с образуваното гр.д. № **** и неговия предмет, респ. относно правната възможност затова да бъде допуснато изкупуване на придобитите от него ид.части в полза на ответниците поради което и за да претендира основателно увеличената стойност на имота и правото на задържане е необходимо страната да установи при условията на главно и пълно доказване факта, че ответниците са знаели, че се правят подобрения в имота им и че не са се противопоставили при което на основание чл. 74, ал.2 вр. с чл. 72 ЗС правата му да бъдат приравнени на добросъвестен владелец.

По делото не може да бъде установено с категоричност кои от претендираните подобрения, които се твърди да увеличават стойността на имот с идентификатор ****** са извършени в периода в който ищеца е имал качеството си на добросъвестен владелец, тъй като не са приети писмени доказателства за закупуването на строителни материали, дограми, врати, стъкла, не са представени и доказателства за заплатени разходи по възлагане на трето лице на извършването на определени услуги, нито каквито и да било други разходо-оправдателни документи. По делото са налични данни за извършването на редица подобрения, които увеличават стойността на имота, който факт се установява от показанията на св. Т. и показанията на св. М. както и от констатираното на място от в.л.В.Р., но за настоящата инстанция остава неизяснен въпроса за момента на извършването на всяко едно от подобренията по пера, за да могат тези подобрения да бъдат субсумирани под хипотезата на чл. 72, ал.1 ЗС и да бъде установено с каква стойност точно се увеличава процесната сграда. Следва да се посочи и че в показанията на св. Т. е отбелязано, че ответниците са отишли при ищеца и са му казали за заведено дело и че се противопоставят на извършването на ремонти, при което ремонтът е спрял, което обстоятелство е съществено при изясняване на въпроса за точния момент на извършването на подобренията.

Следователно, при липсата на доказаност на твърденията затова кога са извършени процесните подобрения, които да увеличават стойността на имота искът по чл. 72, ал.1 ЗС за присъждането на увеличената стойност се отхвърля като неоснователен, както и следва да се отхвърли като неоснователно и искането за упражняване право на задържане върху тази сграда тъй като не може да се установи увеличената стойност на сградата.

По отношение на евентуалния иск по чл. 74, ал.2 вр. с чл. 72 ЗС

Св.А.заявява в показанията си, че е чул ответник Ц.М. да казва на ищеца К.К., че докато тече делото **** да не прави нищо, а св.М. си спомня, че в началото на м. Август 2017г.  отишли при ищеца и съпругата му – ответник М. лично го била предупредила, че без нейно съгласие и без съгласието на братовчедка си са продали имота, при което докато не свърши делото да не прави никакъв ремонт на жилището, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Т., който си спомня, че Ц. и Р. разбрали, че К.К. извършва някакви дейности и дошли да кажат, че има заведено дело, при което ремонта бил спрян.

Следователно, по делото може да се приеме за установено, че ответниците са знаели за извършването на ремонтни дейности в процесната сграда, но изрично са се протипоставили като са заявили, че до приключване на производството по изкупуването на продадените ид.части не следва да се извършват такива дейности.

Ето и защо предявения иск по чл. 74, ал.2 вр. с чл. 72 ЗС за присъждането на увеличената стойност на 31/36 ид.части от сграда с идентификатор ****, която възлиза на сумата от 21 958 лева следва да се отхвърли като неоснователен, както и следва да се отхвърли като неоснователно и искането за упражняване право на задържане върху тази сграда.

По делото не се установява да е предявен иск по чл. 74, ал.1 ЗС за сумата от 20 500 лева която да представлява по-малката сума измежду направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения /21 958 лева/. Както в първоначалната искова молба, така и впоследващите уточнения  - молба вх. № 24452/23.06.2020г., молба вх. № 268008/01.10.2020г., молба вх. № 270289/09.10.2020г. вкл. и писмена защита вх. № 289519/22.10.2021г. се иска увеличена стойност на имота в резултат на извършените подобрения на основание добросъвестно владение по чл. 72, ал.1 ЗС или евентуално на основание чл. 74, ал.2 вр. с чл. 72 ЗС – приравнено право на добросъвестния владелец, които основания се отхвърлиха като недоказани като съдът не може да се произнесе по непредявен иск и да разглежда извършените подобрения от ищеца в качеството му на владелец за периода след 12.06.2018г.

По отношение искането за осъждане на ответниците за сумата от 3 542 лева.

В конкретният случай са изложени твърдения затова, че ищеца е владял притежаваните 5/36 ид.части на ответниците след сделката от **** като това владение не може да се квалифицира като добросъвестно по смисъла на чл. 70 ЗС тъй като тези ид.части въобще не са били предмет на договора за продажба до колкото ответниците не са искали да ги продават поради което и липсва правно основание въз основа на което да е била установена фактическа власт.

 Владението на ищеца върху чуждите 5/36 ид.части произтича от факта, че същият е установил своята власт изцяло върху имота с намерение да го свои, което е несъмнено доказано от показанията на св. Т. и М., като това своене е станало достояние на ответниците – показанията на св. А. и М. и което недобросъвестно владение продължава до момента на фактическото връщане на тези ид.части /15.07.2020г./. Искът по чл.33, ал.2 ЗС не е смутил това владение защото, първо касае изкупуването на 31/36 ид.части, и второ, защото този иск е конститутивен, а не осъдителен по отношение факта на предаването на владението.

Следователно, ищецът има право на стойността на подобренията които е извършил и с които е реално е обогатил ответниците до притежаваната от тях към онзи момент 5/36 ид.части. Видно от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза вх. № 287739/27.09.2021г. с в.л. В.Р. стойността на извършените от ищеца подобрения възлиза на сумата от 11 603 лева или стойността която е съответна на заявените ид.части собственост на ответниците към момента на извършването на подобренията е в размер на 1 611,53 лева до размера на която сума искът следва да бъде уважен;

По отношение искането за осъждането на ответниците да заплатят сумата от 5000 лева, която представляват необходими разноски - стойност за направата на изцяло нов покрив с приблизителна площ от 88,40 кв.м на сграда с идентификатор *****.

До изплащането на изкупуването на сумата от 9 900 лева по влязлото в сила Решение № **** отношенията между страните са се развивали по реда на чл. 72 и чл. 74 ЗС, а след това се уреждат от чл. 59 ЗЗД тъй като съсобствеността между тях се прекратява. Отношенията между страните не са се развивали по реда на чл. 30, ал.3 тъй като ищецът К. е завладял целия имот за себе си, не е зачитал правата на ответниците от 5/36 ид.части и е демонстрирал това пред тях.

От показанията на св. Т. и М. процесната сграда е имала нужда от ремонт включително и по отношение на покрива като св. Т. си спомня, че покрива е пропаднал от едната страна и е течало вода отвътре, като според заключението на в.л.Р. вх. № 287739/27.09.2021г. което съдът приема за компетентно и безпристрастно стойността за ремонта на покрива е формирана като сбор от стойността за сваляне на керемиди от покрива, демонтаж на покривна конструкция, направа на покривна конструкция, покриване покрива с керемиди, покриване било с капаци, ремонт комини или общо сума в размер на 2080,54 лева към годината на изпълнение с ДДС  - количествено-стойностна сметка Таблица № 1  /л.142 от делото/.

Следователно, и претенцията за сумата от 2080,54 лева се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена като над тази сума до пълния заявен размер от 5000 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По възраженията на ответниците за прихващане:

По делото няма данни за моментът на събарянето на сграда с идентификатор *****, който се явява от съществено значение предвид обстоятелството, че ищецът се е възприемал за собственик на 31/36 ид.части считано от ****, останалите останалите 5/36 ид.части е бил завладял до колкото по делото се установи, че К. е наложил своята фактическа власт върху всички имоти с намерението да ги свои. Ето и защо след като се е отнасял като към свой имот ищецът не действал противоправно, вредоносно би било ако събарянето на постройката беше осъществено след **** когато е преминала собствеността върху ответниците каквито данни по делото няма поради което и това възражение се отхвърля като неоснователно.

Вън от горното и не се установи действителната пазарна цена на този имот до колкото вещото лице не посочва какво е предназначението му, респ. не отчита факта, че това е обслужваща главната постройка сграда при определяне оценката й;

По отношение на възражението за прихващане в размер на стойността с която ищецът се е обогатил за периода от 17.03.2020г. до 15.07.2020г. до размера обедняването на ответниците поради това, че е ползвал сграда с идентификатор № ****, сграда с идентификатор ****;  сграда с идентификатор № **** всичките разположени в ПИ с идентификатор № **** съдът го намира за частично основателно. За периода от *** до *** ответниците не са били собственици на процесните имоти, а са притежавали 5/36 ид.части до размера на който имат право на обезщетение, за процесния периода няма данни сграда с идентификатор **** да е била използваема, тъй като се установи да е била частично разрушена поради което и сумата от 79 лева не се явява пропусната полза.

Следователно, възражение за прихващане следва да се уважи до размер от 1 377,86, която сума представлява стойността с която ответниците са се обеднили поради това, че ищецът е ползвал сграда с идентификатор № **** и сграда с идентификатор № **** за процесния период като до пълния размер на възражението за прихващане от 1521 лева същото следва да се отхвърли като неоснователено и недоказано.

Със сумата от 1377,86 лева на основание чл. 104, ал.2 ЗЗД следва да се прихване претенцията на ищеца за сумата от 1611.53 лева, която представлява уважената стойност на подобренията, които съответстват на притежаваните от ответниците 5/36 ид.части при което вземането на ищеца се погасява до сумата от 233,67 лева.

На основание чл.78 ГПК в полза на ищеца К.К. следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважените искове в размер на сумата 400 лева, а в полза на ответниците следва да се присъдят разноски по съразмерност на отхвърлените искове в размер на 900 лева за всяка една от тях.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация главен по чл. 72, ал.1 ЗС и евентуален по чл. 74, ал.2 вр. с чл.72 от ищеца К.К.К. с ЕГН ********** с адрес: *** против ответници Ц.Д.Х. – М. с ЕГН ********** *** и Р.А.Х. с ЕГН ********** *** за осъждането им да заплатят сумата от 21 958 лева, която представлява увеличената стойност на 31/36 ид.части от сграда с идентификатор ***** разположена в ПИ с идентификатор № **** с адрес: гр. П., ул. ***№ *** от действащата КК и КР на гр. П. в резултат на извършени подобрения от ищеца поставяне на цялостна мазилка на двата жилищни етажа на площ от 158 кв.м. на стойност за материали и труд – 1800 лева; боядисване на стените на стаите на двата жилищни етажа с площ от 158 кв.м. на стойност за материали и труд – 200 лева; смяна на дограми, стъкла – 5 броя на стойност 3000 лева; подмяна на врати – 3 бр. за материали и труд – 2000 лева; циментиране на прилежащата към жилищната сграда част с оглед нормалното осъществяване на достъп до сградата – 3 500 лева; осъществяване на изкоп за ново строителство с направа на сградни фундаменти – 10 000 лева или всички в размер на 20 500 лева като неоснователни и недоказани КАКТО И ОТХВЪРЛЯ искането за право на задържане на ищеца върху сграда с идентификатор **** като неоснователно и недоказано;

ОСЪЖДА Ц.Д.Х. – М. с ЕГН ********** *** и Р.А.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на ирил К.К. с ЕГН ********** с адрес: ***3,67 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаването на исковата молба – **** до окончателното й изплащане, която представляват направените от ищеца подобрения за притежаваните от ответниците 5/36 ид.части от правото на собственост върху сграда с идентификатор **** КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за СУМАТА НАД 233,67 лева до размер на сумата от 1611,53 лева ПОРАДИ погасяването му чрез ПРИХВАЩАНЕ на основание чл. 104, ал.2 ЗЗС със сумата от 1 377,86 лева, която представлява стойността с която ответниците са се обеднили поради това, че ищецът е ползвал сграда с идентификатор № **** и сграда с идентификатор № **** за периода от 17.03.2020г. до 15.07.2020г. КАТО НАД сумата от 1611,53 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА до ПЪЛНИЯ му предявен размер на 3542 лева като неоснователен и недоказан;

ОСЪЖДА Ц.Д.Х. – М. с ЕГН ********** *** и Р.А.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на ирил К.К. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 2080,54 лева, която представлява стойността на необходимите разноски стойност за направата на изцяло нов покрив с приблизителна площ от 88,40 кв.м на сграда с идентификатор **** ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на исковата молба – *** до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 2 080,54 лева до пълния заявен размер от 5000 лева като неоснователен и недоказан;

ОТХВЪРЛЯ възражение за прихващане подадено от Ц.Д.Х. – М. с ЕГН ********** *** и Р.А.Х. с ЕГН ********** *** за сумата от 2 493 лева, която представлява стойност на съборената от ищеца сграда с идентификатор № *** К.К.К. с ЕГН ********** с адрес: *** КАКТО И ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане над уважената стойност от 1 377,86 лева до пълния заявен размер от 1521 лева, която представлява стойността с която ответниците са се обеднили поради това, че ищецът е ползвал сграда с идентификатор № ****, сграда с идентификатор № **** и сграда с идентификатор № **** за периода от 17.03.2020г. до 15.07.2020г. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Ц.Д.Х. – М. с ЕГН ********** *** и Р.А.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на К.К.К. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 400 лева разноски за настоящата инстанция съобразно уважената част на предявените искове;

ОСЪЖДА К.К.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ц.Д.Х. – М. с ЕГН ********** *** и Р.А.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 900 лева разноски на всяка или общо на двете 1800 лева съобразно отхвърлената част на исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

           

 

        

   СЪДИЯ : /п./

Вярно с оригинала.

С.Б.