№ 69
гр. Велико Търново, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ С.А
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.А
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244000600261 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по Глава ХХІ от НПК.
С присъда №26/24.10.2023г. ОС-Велико Търново по НОХД№29/2023г. е
постановил: Признава подсъдимия К. Б. Б. за виновен в това, че на 18.02.2022
в с. Куцина, област Велико Търново при условията на независимо
съпричиняване с Л. К. Т. в производствена база собственост на търговското
дружество „Дюк Доминион Ком“ ООД, ЕИК ********* с.Куцина поради
немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност - ремонт на работно оборудване, като главен
инженер на дружеството не организирал, ръководел и контролирал работата
при ремонтиране на работното оборудване (съд за производство на мастни
киселини) с оглед нейното правилно и безаварийно осъществяване, като
нарушил задълженията си по чл. 8, ал. 4 от ЗЗБУТ и чл. 22, т. 3 б. „г“ от
Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали (Д-
08-002) - допуснал пострадалият Г. С. Й. да извърши ремонт на работното
1
оборудване без то да е изведено от експлоатация и обезопасено; по чл. 179, ал.
3 и чл. 202, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване - не разпоредил изключване на
енергозахранването на двигателя, задвижващ металната бъркалка, монтирана
в съда за производство на мастни киселини, в който работел пострадалия; чл.
202, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване - не създал организация за реализиране
на мерки против повторно включване на двигателя задвижващ бъркалката,
монтирана в съда за производство на мастни киселини и чл. 202, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване - не разпоредил поставянето на знаци и табели, с които да
препятства повторното включване на електрозахранването на двигателя,
задвижващ монтираната в съда бъркалка за производство на мастни киселини,
с което причинил по непредпазливост смъртта на извършващия ремонтни
работи в съоръжението Г. С. Й., поради което и на основание по чл. 123, ал. 1,
вр. чл.36 и чл.54 от НК, му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години. На основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на така
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Признава подсъдимия Л. К. Т. за виновен в това, че на 18.02.2022 в с.
Куцина, област Велико Търново при условията на независимо съпричиняване
с К. Б. Б. в производствена база собственост на търговското дружество „Дюк
Доминион Ком“ ООД, ЕИК ********* с. Куцина, натиснал бутона стартиращ
електродвигателя, задвижващ металната бъркалка, монтирана в съда за
производство на мастни киселини и я привел в движение, с което по
непредпазливост причинил смъртта на извършващия ремонтни работи в него
Г. С. Й., поради което и на основание чл. 122, ал. 1, вр. чл.36 и чл.54 от НК му
налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание
чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия К. Б. Б.,
като я обжалва чрез адв. М. Т., с твърдения за неправилност,
2
незаконосъобразност и нарушения на процесуалните правила. Иска се да бъде
отменена и вместо нея да бъде постановена нова такава, с която К. Б. Б. да
бъде признат за невинен и оправдан.
В съдебно заседание представителят на АП-Велико Търново изразява
становище, че жалбата е изцяло неоснователна. Съдът мотивирано е
изследвал всички възражения на защитата, които са били направени пред
първата инстанция. От всички доказателства - гласни и писмени,
експертизите, се доказва обвинението по несъмнен начин. Б. се явява субект
на престъплението, в което е обвинен. Той е бил назначен на длъжност
съгласно която е имал задължения освен да организира производствената
дейност в предприятието, също така да отговаря за спазването на
нормативните изисквания и вътрешните правилници и правила за безопасност
на работата, включително и при извършване на ремонтни дейности. Той е
осъществил организацията по възлагане на ремонтните дейности в конкретния
случай, когато е станал инцидента. С него е обсъждана необходимостта от
полагане на допълнителна обшивка на ремонтирания автоклав. Негово е било
задължението да осъществи, ръководи и контролира организационни и
технически мероприятия за безопасност, включително изключване на
електрическото захранване и реализирането на мерки против повторното му
включване. Неговите действия се явяват в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилия вредоносен резултат. От субективна страна правилно е
преценено, че е извършил деянието виновно при форма на вината
непредпазливост при втората по-лека форма - небрежност несъзнавана
непредпазливост. Съдът правилно е индивидуализиран наказанието, обсъдил
е смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и е наложил едно
справедливо наказание по отношение на дееца.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия К. Б.
Б., адв. М. Т. моли да се приеме, че присъдата е неправилна и същата да бъде
отменена и се постанови оправдателна такава или се върне делото за ново
разглеждане от първата инстанция.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия К. Б.
Б., адв. М.в М. моли да се приеме, че присъдата е неправилна и същата да
бъде отменена и се постанови оправдателна такава или се върне делото за
ново разглеждане от първата инстанция.
В съдебно заседание подсъдимия К. Б. Б. изразява становище, че
поддържа казаното от защитниците му.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия Л. К.
Т., адв. Р. И. моли да се приеме, че присъдата на подсъдимия Л. К. Т. е
правилна, законосъобразна и справедлива.
В съдебно заседание подсъдимия Л. К. Т. поддържа казаното от
защитника му.
3
В съдебно заседание повереникът на частния обвинител В. М. Й. -
адвокат Е. Т. не се явява за изразяване на становище.
В съдебно заседание частния обвинител В. М. Й. не се явява за
изразяване на становище.
В съдебно заседание повереникът на частния обвинител Н. Г. С. -
адвокат Д. С. не се явява за изразяване на становище.
В съдебно заседание частния обвинител Н. Г. С. не се явява за изразяване
на становище.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата на подсъдимия К. Б. Б., подадена чрез адв. М. Т. е в
предвидения от закона срок/присъдата е обявена на 24.10.2023г., а жалбата е
подадена на 27.10.2023г. - в предвидения 15-дневен срок/ и от активно
легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима.
По основателността на жалбата.
За да постанови присъдата си ОС-Велико Търново е приел следната
фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция:
Подсъдимият К. Б. Б. има висше образование специалност машинен инженер.
Работи като главен инженер в дружеството „Дюк Доминион Ком“ ООД гр.
Велико Търново. Подсъдимият Л. К. Т. има полувисше образование
специалност машинист на дизелови локомотиви. Пенсионер е. Към датата
18.02.2022 година и двамата подсъдими са работили в „Дюк Доминион Ком“
ООД гр. Велико Търново. Подсъдимият Б., съгласно сключен трудов договор,
е заемал длъжността „главен инженер“. Основните функции и задължения на
подсъдимия Б., съгласно длъжностната характеристика били следните: да
осъществява планиране, организация, практическо ръководство и координация
на производствения процес съобразно разработената технология и структура
на производството и изискванията за качество; да изпълнява мероприятия
свързани с планиране, организиране, ръководство и контрол на
производствената дейност на предприятието; да контролира техническата
изправност на използваните в предприятието машини, апарати и съоръжения;
да взема решения за прекратяване на експлоатацията на производствените
машини и съоръжения, чието състояние не отговаря на стандартите или
застрашава безопасността на работещите с тях; да следи за правоспособността
4
и квалификацията на операторите и работниците на производствени машини и
съоръжения; да организира контрола върху качеството на влаганите
материали и извършваните работи (извършваните услуги); да разработва
указания и инструкции за безопасна експлоатация на машините и
съоръженията, както и да отговаря за спазването на нормативните изисквания
и вътрешните правилници и правила за безопасна работа и пожарна
безопасност. Работниците в дружеството го възприемали като техен пряк
ръководител, тъй като именно той ръководел работния процес и разпределял
задачите.
Подсъдимият Л. Т. на 18.02.2022 година е работил в дружеството на
основание сключен граждански договор №1/15.02.2022 г. (договор за
изработка) във връзка с възникнала работа по монтаж на автоклав, като
участва в монтирането на тръба за пара по южната фасадна стена на сградата.
Т. е бил преди това работник в дружеството въз основа на сключен трудов
договор, но след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст е напуснал. От време на време на повикване и на основание сключени
граждански договори работи по конкретно възложена му работа.
Търговско дружество „Дюк Доминион Ком“ ЕООД със седалището и
адресът на управление на търговското дружество в град Велико Търново, ул.
„Хаджи Д.“ № 16, е с основен предмет на дейност преработка на маслени
утайки и други продукти за производство на мастни киселини и масла за
фуражни цели. Управител и собственик на 45 от общо 50 дружествени дяла е
свидетеля В. Б.. Дейността си дружеството осъществява в цех с. Куцина.
Дружеството разполага с шест съоръжения за производство, представляващи
цилиндрични метални съдове с двойни стени от неръждаема стомана, с
вместимост от по 4-5 тона, в които се изливали утайки от производство на
растително масло, към която се добавяли различни суровини и чрез бъркане и
нагряване се хомогенизирали. Разбъркването се осъществявало чрез бъркалка,
представляваща метална ос с монтирани на нея перки, която се задвижвала от
електрически двигател свързан с редуктор. Така описаните съоръжения не са
херметически затворени и не работят под налягане.
Електрозахранването на двигателите на всички съдове можело да се
спира и пуска от електрическото табло (монтирано лично от подсъдимия Т.),
като на съдовете с № 1, 2 и 4 било изведено от таблото с изградена пускова
5
система, но все още можели да се контролират и от самото табло. От
електрическото табло се спирало захранването на съд № 3. Бутоните на съд №
3 и съд № 4 били разположени един до друг. Електрозахранването на всеки
един от съдовете можело да бъде изключено без това да повлияе на процеса на
работа на останалите.
Съгласно щатното разписание в дружеството били назначени осем
работници и служители, заемащи длъжностите: главен инженер/подсъдимия
Б./, технолог /св. А./, организатор автотранспорт /св. П./, водач на МПС/св. Т./
и трима общи работника /свидетелите Г., К., М./.
Горепосочените автоклави, поради работата с агресивни суровини, често
ерозирали, водещо до необходимост от ремонтирането им. Работата била
специфична и изисквала специални умения. Заваряването се извършвало в
затворено пространства. Тези ремонти обикновено се извършвали от външни
лица.
Такава необходимост от ремонт възникнала през 2021 година и през
2022 година. Управителят на дружеството св. Б. заедно с подсъдимия Б. -
главен инженер на дружеството решават въпросите относно необходимостта,
организацията и извършването на ремонта, но основно фактическото
реализиране е било в компетентността на подсъдимия Б.. В изпълнение на
трудовите си задължения по организиране, ръководство и контрол на
производствената дейност на предприятието предприемал действия за
създаване на организация за извършване на ремонта на работното оборудване.
Още през 2021 година в тази връзка направил проучване на извършващи този
вид ремонтни дейности и се свързал със свидетеля З. А. от град Русе. А. приел
да извърши ремонта и се обърнал към Г. С. Й., който притежавал
необходимата квалификация. Й. имал завършено средно образование в
техникум по речно корабостроене и корабоплаване, притежавал
правоспособност за заварчик, трета категория. Професионалният му опит и
стаж бил свързан основно с работа като поддръжка на машини и съоръжения.
Й. работил последно в „Порт Булмаркет“ ЕАД гр. Русе като „шлосер-
монтьор“ и от там познавал св. З. А.. Двамата често извършвал ремонти на
машини и съоръжения, по устна договорка с възложителите. Така през месец
февруари и март 2021 г. на два пъти извършвали ремонт на съоръженията на
цеха в село Куцина. Ремонтите дейности се извършвали през почивните дни,
6
когато производствения процес бил спрян. Комуникацията и организирането
на работата на А. и Й. били осъществявани от Б..
В началото на месец февруари 2022 г. възникнала повреда на съд №3 и
подсъдимият Б. отново се свързал със свидетеля З. А.. А. изрично поискал
съдовете да са добре почистени и обезопасени. На 13.02.2022 г. (неделя) А. и
Й. пристигнали в базата, където ги посрещнал единствено гл. инженер Б. и им
показал повредата. А. и Й. влезли вътре и започнали работа, но установили, че
единствено чрез заваряване няма да успеят да извършат ремонта. Обяснили на
подсъдимия Б., че е необходимо да се постави ламарина, която да се завари
върху ерозиралата част. В производствената база пристигнали В. Б. и М. К., на
който също било разяснено по какъв начин трябва да се извърши ремонта. Тъй
като не разполагали с необходимите материали Й. и св.А. си тръгнали с
уговорката, че след осигуряване на материалите ще продължат работата. На
14.02.2022 г., подсъдимият Б. се свързал с А. и му съобщил, че ще бъде
осигурена ламарината и на 16.02.2022 г. ремонтът може да продължи. На тази
дата свидетелят А. не можел да участва в ремонта, тъй като бил на работа и
това наложило пострадалият Й., който бил свободен, да потърси за помощник
свидетеля В. А. от град Русе, който се съгласил да работи заедно с него.
В изпълнение на уговорено на 16.02.2022 г. Г. Й. и В. А. пристигнали в
базата на „Дюк Доминион Ком“ ЕООД в с. Куцина. Посрещнал ги
подсъдимият Б. и с него обсъдили предстоящите действия, техническите
въпроси и решения. Започнали работа, като въпреки че бил наясно, че
съоръжението по никакъв начин не е обезопасено, Б. допуснал Й. да влезе
вътре и да започне ремонта на работното оборудване. На този ден двамата със
св. В. А. само прихванали ламарината, която Й. щял да завари на следващия
ден. На 17.02.2022 г. Й. пристигнал сам. По разпореждане на Б., подсъдимият
Л. К. му помагал, подавайки му инструменти. Работата продължила и на
18.02.2022 г., когато Й. пристигнал в базата около 09.00 часа и след като пил
кафе и разговарял с останалите работници, започнал работата.
Работата се извършвала във вътрешността на автоклав № 3. През това
време останалите три автоклава № 1, № 2 и № 4 били в работен режим,
изпълняващи различни работни цикли. Всички, които били на работа в този
ден знаели, че Й. работи по автоклав № 3. Този ден Г. Й. нямал нужда от
помощта на подсъдимият Л. Т.. Подсъдимият Т. в това време изпълнявал
възложената му задача по монтиране на тръба за пара по южната фасадна
стена на сградата заедно със свидетеля А. А.. Всички в предприятието знаели,
че Г. Й. е в съд № 3 и заварява, включително и подсъдимите. От съд № 4
започнал да се чува звук, сигнализиращ, че процесът на работа приключва. В
този момент подсъдимият Т. се намирал в близост до таблото за стартиране и
7
спиране на производствените съдове, поради което решил да спре
захранването на съд № 4 от таблото, но вместо да натисне бутона, спиращ
работата на съд № 4, натиснал бутона, стартиращ работата в съд №3, в който
се намирал пострадалият Г. Й.. Металната бъркалка се задвижила и счупила
стълбата, чрез която Й. бил слязъл вътре, и нанесла удар на Й. в областта на
корема, разкъсвайки коремната му аорта, вследствие, на което настъпила
смъртта на Й.. Всички, които били в базата чули нетипичния звук от чупещ се
метал, като пръв реагирал свидетелят А. А. и виждайки Л. Т. да се отдалечава
от таблото му извикал „.. Човекът е вътре“. Т. се обърнал и натиснал бутона
спиращ ел. захранването към съд № 3. Свидетелят И. Г. се затичал към
междинната площадка между съдовете, от където погледнал във вътрешността
на съда. Видял, че Й. е в легнало положение и не се движи. Слязъл вътре и
установил, че Й. все още дишал. Незабавно бил срязан корпусът на съда, за да
го извадят и В. Б. влязъл вътре, за да му окаже помощ, но Г. Й. бил починал,
което било потвърдено от пристигналия на място екип на Центъра за спешна
медицинска помощ. Пристигнала и оперативната група от разследващи
полицаи и било образувано досъдебното производство по чл. 123 ал. 1 НК от
следовател при Следствен отдел при Окръжна прокуратура Велико Търново.
Горната фактическа обстановка ОС-Велико Търново е приел при
следния анализ на доказателствата:
Обоснован е извода на ОС Велико Търново, че фактическата обстановка
се подкрепя от събраните в хода на наказателното производство доказателства
- протокол за оглед на местопроизшествие, обясненията на подсъдимите,
показанията на свидетелите В. Б., З. А., В. А., А. А., И. Г., К. К., М. М., С. П.,
И. Т., Й. Т., назначените и изслушани съдебни експертизи -
съдебномедицинска, съдбно-техническа и по безопасни и здравословни
условия на труд, графическа експертиза и писмените доказателства.
Пред настоящата инстанция беше проведен повторен разпит на св. И. Г.
и М. П. К. и по искане на подсъдимия Б. същия даде обяснения пред въззивния
съд. Видно е от обясненията на подсъдимия Б., че от една страна подробно
описва как е станала организацията по ремонта, като той е комуникирал с
пострадалия, а от друга твърди, че единствено е имал участие при осигуряване
на материалите. В показанията си св.К. посочва, че не е бил по време на
инцидента в предприятието. Посочва, че той и Б. са извършвали всички
инструктажи за безопасност в предприятието. От показанията на св.Г. се
установява, че подсъдимия Б. му е пряк началник, а когато го няма св.Г.
изпълнява това което Б. му е наредил. Още се посочва от свидетеля, че
подсъдимия Б. е пускал и спирал бъркалките, както и свидетеля, а когато
отсъства това е изпълнявал свидетеля. Още от показанията на св.Г. става ясно,
че в деня на инцидента подсъдимия Б. е бил на работа. Видно е че от
показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели не се
променя фактическата обстановка. От обясненията на св.Б. става ясно, че се
прави оправдателно възражение, че той е отговарял само за доставяне на
материалите за ремонт. Участието на подсъдимия Б. в цялостната организация
8
на ремонта се доказва несъмнено от показанията на свидетелите, но този
въпрос ще бъде коментиран допълнително по-долу.
Правилно е прието от първата инстанция, че назначената и изслушана по делото
съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че смъртта на Г. Й. се дължи на остра
обемна кръвозагуба в резултат на травматично разкъсване на коремната аорта. Установено е
лентовидно кръвонасядане по предна коремна стена, кръвонасядане по лявата мишница,
излив на голямо количество кръв в коремната кухина и ретроперитонеалното пространство.
Смъртта е била неизбежна и е настъпила бързо. Травмата на корема е в резултат на силен
удар и притискане с твърд тип удължен предмет с концентрация на удара напречно на корема
на нивото на пъпа. Травмата на лявата мишница е в резултат на тъпа травма, вероятно от
падането и удар в пода на металния цилиндър.
От заключението на назначената химическа експертиза се установява, че
в представената за изследване кръвна проба, взета от трупа на Г. Й., не е
установено наличие на етилов алкохол.
Съдебно-техническата експертиза дава заключение, че съоръжението в
производствената база на „Дюк Доминион Ком“ ООД за преработка на
маслени утайки и продукти от маслени фабрики с цел производство на мастни
киселини и производство на масла за фуражни цели, в което пострадалия Г. С.
Й. е извършвал ремонтни работи на 18.02.2022 година не представлява
„съоръжение с повишена опасност“ по смисъла на чл.32, ал. 1 от Закона за
техническите изисквания към продуктите, защото не е съд под налягане, не е
котел, температурата на загряване е под 100 градуса и не преработва петролни
продукти. То попада в обхвата на Наредба № 7 от 23. 9. 1999 година за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване. Ремонтните работи,
които Й. е извършвал на тази дата в това съоръжение обаче са дейност,
представляваща източник на повишена опасност, тъй като изискват специални
познания и разрешително за извършване на заваръчни работи. Конкретните
заваръчни работи се извършват в затворен цилиндър без видимост, което е
част от съоръжение, което попада в обхвата на Наредба № 7 от 23.09.1999
година, поради което е следвало да има инструкция, в която да се посочва как
се извършва безопасно ремонт на това съоръжение. Такава не е била налична
в предприятието. С оглед безопасното протичане на ремонтните работи е
следвало да бъдат предприети две групи мерки според експертизата: 1.
Организационни, свързани с инструктиране на Й., разпределяне на
отговорностите - това кое персонала на дружеството ще изключи и обезопаси
съоръжението и кой ще наблюдава и осъществява връзка непрекъснато с
работещия, имайки предвид че съда в който се извършват ремонтните работи е
затворен и няма пряка видимост към пусковата апаратура и втора група мерки
от техническо естество - изключване на енергозахранването, реализиране на
мерки против повторно включване, поставяне на знаци, табели и ограждания
и наблюдение и осъществяване на връзка с работещия в котела. Всичко това
несъмнено е било задължение на възлагащия работа чрез своите работници и
9
служители. Експертизата е установила, че липсва оригинална инструкция за
безопасна работа на съоръженията за преработка на отпадъчни суровини;
надписите на цистерните са зацапани и не се идентифицират. Според тази
експертиза именно неспазването на тези изисквания е довело повторно
включване на работното оборудване - съоръжението, в което се е намирал
пострадалия Й..
Към горното следва да се посочи обяснението на в.л.Г. в с.з от
27.06.2023г., който ясно дава пример за причината за инцидента, като прави
аналогия с кухненски уред. В.л. посочва: „То е както ако си правите вкъщи
ремонт на хладилника пише трайно изключване от контакта и да включите
копчето на хладилника, той няма да работи. Това е трябвало да се направи.“
Това пояснение на вещото лице е показателно за елементарната грешка която
е допусната - да не се изключи трайно електрозахранването, при положение че
човек работи в обсега на бъркалката на автоклава.
В хода на съдебното следствие, по искане на защитата и след оспорване
заключението на първоначалната единична съдебно-техническа експертиза,
ОС-Велико Търново е назначил повторна тройна съдебно техническа
експертиза от три вещи лица, инженери и специалисти в областта на
безопасните и здравословни условия на труд - доц. д-р инж. И. М.ски, инж. Д.
Р. и инж. Е. Г.. В заключението на тази експертиза е извършено подробно
описание на съоръжението, наречено „автоклав“ и сочи, че
електрозахранването на електрическия двигател е трифазно/380 волта/, като
включването и изключването му се осъществява от превключвател с две
положения, монтиран на капака на електрическото табло, разположено на
южната стена на сградата, непосредствено до автоклавите. Захранването може
да бъде изключено напълно от защитата, монтирана на същото табло. Самото
съоръжение представлява по своята същност инсталация за производство на
сокове, закупена е втора употреба и не е налична техническа документация за
това съоръжение. Съоръжението не представлява такова с повишена опасност
по смисъла на чл. 32 от Закона за техническите изисквания на продуктите.
Самият автоклав не е източник на повишена опасност при ремонт, но
извършваните ремонтни работни дейности са с повишена опасност за
изпълнителя им, поради което при извършването им следва да бъде
осъществени организационни и технически мероприятия за безопасност
съгласно чл. 202 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 година. Преди
започване на работа да се проведе инструктаж по безопасност и здраве при
работа на Й. и да не се допуска до работа преди това; да се предприемат
необходимите мерки за координация на действията между работниците от
фирмата и пострадалия, наблюдаване и осъществяване на връзка с работещия
в съда. От техническо естество мерките са следните: изключване на ел.
захранването и реализиране на мерки против повторното му включване,
проветряване, поставяне на знаци, табели и ограждания, осигуряване на
предпазни колани и осигурително въже.
Пострадалият Й. е бил наето лице и работата му е била възложена от дружеството
10
„Дюк Доминион Ком“ ООД. Неговият собственик, управител или упълномощено от него
лице е била длъжно да осигури безопасни и здравословни условия на труд чрез прилагане на
горепосочените мерки. В експертизата вещите лица са посочили кои разпоредби относно
безопасни и здравословни условия на труд са адресирани към управителят Василий
Бериджияни и на кои адресат би бил подсъдимият К. Б. като главен инженер на
дружеството.
Тази експертиза също е оспорена от подсъдимия Б. и от защитника му
адв. М. Т., но първата инстанция правилно възприема фактическите
констатации на тройната съдебно техническа експертиза, която до голяма
степен потвърждава тези и на първоначалната единична експертиза.
Обстоятелството, че едното от вещите лица е участвало в изготвянето на
първоначалната експертиза не опорочава заключението на повторната тройна
такава.
По делото е налице графическа експертиза, от която се установява, че
подписа в графа „запознал се“ на длъжностната характеристика за длъжността
главен инженер е на подсъдимия Б..
Освен обсъдените от ОС-Велико Търново експертизи следва да се
добави и това, че от показанията на свидетелите се установява, че подсъдимия
Б. е бил на работа по време на инцидента, той е установил повредата, той е
правил почти изцяло организацията по ремонта, не само от техническо
естество, но и организационно. Освен това категорично се установява, че
подсъдимия е организирал целия производствен процес и всички са го
приемали като техен пряк ръководител в предприятието. В тази насока са
показанията на Б., от чиито показания се установява, че подсъдимия Б. е
технически грамотното лице, отговорно за производствения процес и
конкретно относно ремонта е бил отговорен той от техническа гледна точка.
От показанията на св.З. А. се установява, че той е другия заварчик, работил с
пострадалия/но не в деня на инцидента/. Този свидетел е организирал ремонта
по поръчка на подсъдимия Б., комуникирал е само с него по въпроса, само с
него е обсъждал какво трябва да се направи, какви материали следва да се
доставят и т.н. С управителя Б. се е запознал след инцидента. Свидетелят
посочва: „Техническите въпроси съм ги обсъждал с г-н Б.. Той е технически
грамотен, машинен инженер доколкото знам и тези неща мога да ги обсъждам
с човек, който разбира.“ Още свидетелят посочва, във връзка с организацията
по ремонта: „През цялото време г-н Б. беше на линия и всички въпроси сме ги
отнасяли към него.“ Въобще този свидетел няма спомен с друг от дружеството
да е комуникирал по повод извършения ремонт, освен с подсъдимия Б.. В
същата насока са и показанията на св.В. А., който е другия заварчик, но е бил
по настрани от организационните въпроси. Въпреки това от показанията му в
съдебно заседание и прочетените от досъдебното производство става ясно, че
комуникацията по повод ремонта е била само с подсъдимия Б.. От показанията
на св. А. А. – на длъжност технолог, отговарящ за поддръжката в дружеството
става ясно, че нареждания в тази насока му дават Б. и подсъдимия Б.. От
11
показанията на св.И. Г.- общ работник, който работи по автоклавите и също ги
пуска и спира. Този свидетел посочва, че К. Б. му е пряк ръководител. Той
отговаря за производствения процес. Получава разпореждания от него. Б.,
също се занимава с производствения процес. Б. отговаря за ремонтите в
дружеството. Като трябва чарк нещо да се купи за работата той изпълнява.
Свидетелят С. П. на длъжност ръководител транспортна дейност посочва, че
дейността му е разделена от производствена част. Поради това и показанията
му относно работата на подсъдимия Б. са уклончиви, като заявява че „Мисля,
че Б. ръководи производството, защото седи там покрай работниците.“
Подобни уклончиви са показания и на другия шофьор св.И. Т., относно
отговорностите на подсъдимия Б., но и този свидетел посочва Б., че отговаря
за производството. Свидетелят К. К. - общ работник също посочва
подсъдимия Б. като ръководител на производствения процес. В същата насока
са и показанията на св.М. М./общ работник/, като същия казва:“ Той Б. се
занимава с тия автоклави, нещо като началник. Ако има нещо той ще ни каже
какво да свършим. Той всеки ден идва на работа. Обичайното му стоенето е
по автоклавите, техните си работи.“ При наличие на тези показания, в
съчетание с длъжността, длъжностната характеристика и образование на
подсъдимия Б., няма как да се приеме твърдението, че подсъдимия от няма
никакви задължения във връзка безопасното извършване на ремонта. От друга
страна няма как да се приеме, че той е отговарял само за доставка на
материалите за ремонта, а организацията и отговорността по обезопасяване на
автоклава е изцяло на друг.
ОС-Велико Търново е изложил следните правни съображения:
От обективна страна правилно е прието, че подсъдимият К. Б. се явява
субект на престъплението в което е обвинен. Доказва се по делото, че
подсъдимият Б. е назначен в дружество „Дюк Доминион Ком“ ООД като
главен инженер и съгласно длъжностната му характеристика е имал
задълженията освен да организира производствената дейност в
предприятието, също така отговаря за спазването на нормативните изисквания
и вътрешните правилници и правила за безопасност работа и пожарна
безопасност, включително и при извършване на ремонтни дейности. Като
главен инженер отговарял за цялостния производствен процес и при
необходимост от ремонт на съоръженията е организирал и ръководил тази
дейност. Съвместно с управителя на дружеството и след обсъждане с него е
предприемал действията по организацията и провеждане на ремонтните
действия. В конкретния случай той е договорил и организирал работата.
Подсъдимият Б. е осъществил организацията по възлагането на ремонтните
дейности, с него е обсъждана необходимостта от полагане на допълнителна
обшивка на ремонтирания автоклав. С него са уговаряли начина и механизма
по който ще бъде извършен ремонта, етапите и необходимите действия, които
е следвало да бъдат извършени. Като главен инженер негово е било
задължението да осъществи, ръководи и контролира организационни и
технически мероприятия за безопасност съгласно чл. 202 от Наредба № 7 от 23
12
септември 1999 година, а именно изключване на ел. захранването и
реализиране на мерки против повторното му включване, проветряване,
поставяне на знаци, табели и ограждания, осигуряване на предпазни колани и
осигурително въже. Преди започване на работа е бил длъжен да предприеме
необходимите мерки за координация на действията между работниците от
фирмата и пострадалия, да осигури наблюдаване и осъществяване на връзка с
работещия в съда и друг работник. Именно неизпълнението на тези
изисквания е довело немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност - осъществяване на ремонтните дейности в затворен съд. Неговото
бездействие се явява в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
престъпен резултат. Ако са предприети тези мерки и е изключено ел.
захранването и ако е било обезопасено от повторно включване не би се
стигнало до неволното му включване и задвижването на перката в
ремонтирания съд от подсъдимия Л. Т..
Правилно ОС-Велико Търново посочва, че са неоснователни
възраженията на подсъдимия Б. и неговия защитник, че отговорността за това
е на управителят на дружеството с оглед издадената заповед, с която св. Б. бил
определен за отговорник по безопасност на труда и здравето на работниците.
Тази заповед не дерогира отговорностите и задълженията, които подсъдимият
има съгласно длъжностната му характеристика, заемайки длъжността „главен
инженер“. Следва да се добави и това, че задълженията на Береджияни
относно безопасността са свързани с нормалния трудов процес, а не с
ремонтни дейност по отстраняване на неизправности на машините, още по-
малко при този специфичен ремонт, който е изисквал влизане в автоклава.
Няма основание да не се приеме приетото от първата инстанция, че от
субективна страна подсъдимият Б. е извършил деянието виновно при форма
на вината непредпазливост - при форма - небрежност/несъзнавана
непредпазливост/ - деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият Б., не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, тъй като е смятал, че е спазил изискванията да защити живота и
здравето на работника, комуто е възложено извършването на ремонта. Преди
започване на работата и в предходните дни св. А. и пострадалия Й. са
поставили своите изисквания относно безопасността при изпълнение на
възложената им работа. Последните са били уверени, че това е било сторено
от възложителя. Като не е извършил посочените по-горе организационни и
технически мерки за безопасна работа, е допуснал ремонтните работи при
непрекъснато ел.захранване и не обезопасено от повторното му включване.
Настъпването на вредоносния резултат е поради тази причина.
Още може да се добави, че няма съмнение, че подсъдимия Б. е бил
наясно с характера на ремонта, това, че пострадалия ще влиза в съд №3, който
има бъркалка, която при пускане може да го нарани. Обезопасяването на
съоръжението чрез трайно изключване от електрическото захранване е било
толкова очевидно и наложително, че дори в.л. Г./както се посочи по-горе/ дава
13
пример, аналогия с това да ремонтираш хладилника си без да прекъснеш
електрозахранването. Допускането на работник вътре в съоръжението без да
се прекъсне захранването на уреда и без да се подсигури от повторно
включване е толкова грубо нарушение и елементарно от техническа гледна
точка, че действително става въпрос за немарливо изпълнение на дейността.
Освен това липсата на каквото и да е обозначаване, поставяне на
предупреждения и т.н., че уреда не следва да се включва също е толкова грубо
нарушение. И трите нарушения сами по себе си са такива, че ако поне едно от
тях е спазено фаталния инцидент е щял да бъде избегнат. В тази насока са и
заключенията и на двете експертизи.
Относно подсъдимият Л. Т. няма съмнение, както правилно посочва
първата инстанция, че е лицето чието пряко действие е довело до настъпване
на престъпния резултат. Т. по невнимание е задействал съоръжението, в което
е работил пострадалия Й. и е причинил неговата смърт. Подсъдимият Т. от
обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл. 122, ал. 1 от
НК, като е натиснал бутона стартиращ електродвигателя, задвижващ
металната бъркалка, монтирана в съда за производство на мастни киселини и я
привел в движение, с което по непредпазливост причинил смъртта на
извършващия ремонтни работи в него Г. С. Й.. Следва да се доби и това, че
този подсъдим несъмнено е знаел, че в съд №3 има човек и, че не следва да се
включва. Деянието и на този подсъдим е извършено при несъзнавана
непредпазливост защото не е съобразил, кое копче да натисне и го е направил
с убеждението, че спира друго съоръжения. Бил е длъжен, обаче след като
знае, че се работи в едно от съоръженията да се убеди в това, че няма да
задейства процесното съоръжение. Подсъдимият Т. не е предвиждал смъртта
на пострадалия, но в конкретната обстановка е бил длъжен и е могъл да я
предвиди - самият той е монтирал таблото и всеки един от бутоните
стартиращ и пускащ електрозахранването във всеки един от съдовете за
производство, знаел е как са разположени и кои съдове задействат, но не е
проявил нужното внимание, поради което неговото конкретно поведение е
довело до смъртта на Й..
Правилно първата инстанция приема, че деянията на подсъдимите Б. и
Т., в своята съвкупност, обективно са довели до настъпване на
противоправните последици. Настъпването на смъртта на Г. Й. е резултат на
„независимо съпричиняване“. Неизпълнението на задълженията на
подсъдимия Б. като главен инженер е причината, поради която другия
подсъдим, допускайки грешка е задействал бъркалката на автоклава и така
смъртта на пострадалия е резултат и от деянията на двамата подсъдими.
Относно вида и размера на наказанието ОС-Велико Търново е изложил
следните съображения, които се приемат от настоящия състав: Правилно
първата инстанция приема, че в разпоредбата на чл. 123, ал. 1 НК
предвиденото наказание е лишаване от свобода от 1 до 6 години и съобразено
с дефиницията на чл. 93, т. 7 НК престъплението е „тежко“. За престъплението
по чл. 122, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до
14
пет години и от гледна точка на чл. 93, т. 7 НК то не се явява тежко
престъпление.
Правилно също така е посочено, че степента на обществената опасност и
на двамата подсъдими е ниска. Те са с чисто съдебно минало. От друга страна
поведението им като личности ги характеризира като такива стремящи се да
бъдат полезна както за себе си и семейството си, така и за обществото, винаги
спазващ законите, установените правила и норми. Ползват се с добро име и
авторитет в обществото, възприемани са като добри професионалисти, на
които може да се разчита. Правилно във връзка с това първата инстанция
приема, че извършеното от всеки от подсъдимите престъпление не е поради
неговата лична обществена опасност, а по-скоро поради недооценяване
рисковете от изпълнението на дейността, която изпълняват.
Правилно също така като смекчаващи отговорността обстоятелства
спрямо подсъдимия Б. съдът отчита чистото му съдебно минало и не отчита
отегчаващи вината обстоятелство. Предвид това, правилно съдът налага на
подсъдимия К. Б. наказание лишаване от свобода за срок от две години. Към
съображенията на първата инстанция следва да се добави и това, че
налагането на минимално наказание е неприемливо, предвид характера на
допуснатите нарушения. Налице е пълна липса на обезопасяване на
пострадалия, при положение, че подсъдимия е бил наясно с характера на
съоръжението и опасността от увреждане при включване по време на
ремонтната работа. Нарушението е толкова грубо, че определяне на по-леко
наказание би било в противоречие с обществената и лична превенция.
Изложените съображения по отношение на приложението на чл.66 от
НК, спрямо подсъдимия Б., се споделят от настоящата инстанция. Това е така
защото при приложение на чл.66 от НК законодателят размества приоритета
на водещите критерии, като поставя на първо място поправянето на
подсъдимия. Отделен е въпросът, че и няма процесуална възможност за
корекция на виждането относно приложение на чл.66 от НК. Следва да се
отбележи, че е допусната някаква техническа или логическа грешка с израза,
че „По отношение на срока, за който следва да бъде отложено изпълнението,
съдът приема, че той трябва да бъде определен в максимално предвидения от
закона размер според наложеното наказание - три години.“ Но така или иначе
изпитателния срок е определен в минимален размер и липсва протест или
жалба на частните обвинители, за да се увеличи/дори при основания за това/.
По отношение на подсъдимия Л. Т. правилно ОС-Велико Търново
налага наказание лишаване от свобода за срок от една година, съобразявайки
обществената опасност на деянието и дееца, наличието на смекчаващи
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Подсъдимият Т. дава
обяснения по обвинението, изразява искрено съжаление за стореното и
демонстрира разкаяние и самокритичност. Правилно също така изпълнението
на наложеното на подсъдимия Т. наказание се отлага на основание чл. 66, ал.1
от НК за срок от три години, тъй като са налице предпоставките за това и най
15
вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо
наказанието да бъде изтърпяно ефективно.
При горните присъда и мотиви на ВТОС, оплакванията в жалбата
се свеждат до следното:
По първото оплакване.
Нарушена е разпоредбата на чл.91, ал.3, т.4 от НПК, като е допуснат
като защитник на обвиняемия тогава и в последствие подсъдим Л. Т., адвокат
Р. И. от ВТАК, който е участвал в същото производство в друго процесуално
качество. В Том II от ДП №10/2022 год. на ОСлО на ВТОП на листове 17, 66 и
70 са представени пълномощни, в които като упълномощен е посочен адвокат
Р. И. с предмет на упълномощаването „....да ме представлява и защитава“... по
следствено дело № ДП 10/2022 год. по описа на Окръжен следствен отдел при
ВТОП. На лист 17 се съдържа договор за правна защита № 000031/26.09.2022г.
и пълномощно от Л. К. И.ов...“да ме представлява и защитава...“по сл.д.
10/22г. на ОСО при ОП- В. Търново и за всички инстанции; На лист 18-20 е
постановление за привличане в качеството на обвиняем, което е подписано и
от адв. Р. И., а на л.21 са обективирани в протокол за разпит на обвиняем от
26.09.2022г. обясненията на Л. К. Т.. Разпитът е проведен в присъствието на
защитника му Р. И.. На л.66 от същия том е обективирано пълномощно от
23.02.2022 г. на същия адвокат РИ да представлява и защитава В. Б. по сл.
дело №10/22г. като на л.67 е обективиран разпитът на Б. в качеството на
свидетел проведен на същата дата 23.02.22 год.
На лист 70, стр.1, се намира пълномощното на адвокат Р.И. с
упълномощител К. Б., от 07.03.2022год. с предмет да ме представлява и защитава
..." в качеството на свидетел по сл. Дело № ДП10/2023г. издадено на 07.03.2022
год., а на стр.2 е сключения договор от същата дата, между К. Б. и ЕООД „И.“ с
основание и предмет: „...оказване на правна защита и съдействие изразяващи
се в „защита по сл.дело №10/22г.“; На л.71 и сл. е обективиран разпита на К. Б.
като свидетел в протокол за разпит на свидетел също от 07.03.2022год. с
участието на адв. Р.И., подписал протокола.
Изложени са още множество аргументи и съображения във връзка с това
оплакване, но то се концентрира в гореизложеното.
Относно горното оплакване следва да се посочи , че съгласно чл.248 ал.3 от
НПК в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния
съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на
процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане
в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик,
или които са приети за несъществени. Тази норма регламентира
недопустимост на възражения пред всички инстанции, включително и пред
първоинстанционния съд, пред който е направено или не възражение в
разпоредително заседание. Предпоставките за недопустимост са две: 1. Да не
са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание; 2. Да са
приети за несъществени. Втората предпоставка има предвид приети за
16
несъществени с влязъл в сила съдебен акт. Влизането в сила на съдебен акт,
произнесен по чл.248 ал.1 т.3 от НПК има два варианта. Единия - обжалване
на определението по чл.248 ал.1 т.3 от НПК по реда на чл.249 ал.3 по реда на
Глава 22 от НПК и произнасяне на въззивния съд. Другия при изтичане срока
за обжалване и протестиране по чл. 249 ал.3 по реда на Глава 22 от НПК. При
втория вариант е необходимо да са спазени изискванията за обявяване на
съдебния акт по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, уведомяване на страните за реда и
срока за обжалване и изтичане на този срок. И в двата варианта на влизане в
сила на определението по чл.248 ал.1 т.3 от НПК е налице „приемане за
несъществени“ по смисъла на чл.248 ал.3 от НПК, с което съответното
възражение се преклудира.
Във връзка с горното е видно от съдебния протокол, от проведеното
разпоредително заседание от 27.03.2023г., че въпросът за това, че защитника
на подсъдимия Т., адвокат И. е участвал при разпита на свидетелите К. Б., Л. Т.
и В. Б. е поставен по реда на чл.248 ал.1 т.3 от НПК. Възражението е
повдигнато от адвокат Т., защитник на подсъдимия Б. и е обсъдено от ОС-
Велико Търново. С диспозитива на определението е оставено без уважение
искането за прекратяване на съдебното производство на адв.Т. и е прието, че
не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до ограничаване на правата на подсъдимите. На следващо
място съдът изрично е обявил реда и срока за обжалване. Определението не е
обжалвано и съответно е влязло в сила. Предвид това горното оплакване е
недопустимо по смисъла на чл.248 ал.3 от НПК. В този смисъл Решение № 76
от 13.02.2025 г. на ВКС по к. н. д. № 687/2024 г., в което се приема, че след
като възраженията са били приети за неоснователни с окончателен акт на
въззивната инстанция, то възможността същите възражения да бъдат
поставени на обсъждане е преклудирана, съответно за съда липсва и
процесуална възможност да им даде отговор. Действително решението визира
влязъл в сила съдебен акт на въззивната инстанция, но влезлия в сила акт на
първата инстанция има същите правни последици.
Предвид изложеното възражението е процесуално недопустимо.
Въпреки това следва да се отбележи от настоящия състав, че не е налице и
допуснато съществено процесуално нарушение. Това се посочва на
плоскостта, че адвокат И. продължава да е защитник на подсъдимия Т. и пред
първата инстанция и пред въззивната. В тази връзка следва да се посочи, че не
е ограничено правото на адвокатска защита на подсъдимите. Разследващият
орган се е съобразил с волята на обвиняемия да упълномощи защитник по
свой избор. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 2 НПК замяната на един
защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на
обвиняемото лице. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 91, ал. 1, т. 1 - 5
НПК за отвеждане упълномощения защитник на обвиняемия Т., адв. И., тъй
като той нито е представлявал нито е давал съвети на противна страна в
процеса, нито е участвали в производството в друго процесуално качество,
отредено в рамките на процесуалния закон, който не подлежи на
17
разширително тълкуване. Свидетелят, за разлика от обвиняемия съгласно
нормите на чл. 122 и чл. 253 НПК не е страна в процеса и няма право на
защитник. Неговите показания са доказателствено средство, чрез които се
установяват релевантни факти за разкрИ.е обективната истина. В случая
свидетелите К. Б., Л. Т. и В. Б. дори не са и потенциални "пострадали" от
престъплението за да може да се очаква конституиране като страна в
съдебната фаза на процеса. Обстоятелството, че на разпита им е присъствал
адвокат е единствено във връзка с правото на свидетеля по чл. 121 НПК да се
консултира по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на
престъпление него, негови възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или
лице с което се намира във фактическо съжителство. Само по тези изрично
изброени от закона случаи свидетелят може да се консултира с адвокат, след
което да даде отговор на поставените му въпроси. Тъй като наказателно-
процесуалните норми не могат да се тълкуват разширително и свидетелят не е
страна в процеса, още по-малко - неговият адвокат, с който е извършил
консултация по въпроси визирани единствено в чл. 121, ал. 1 НПК, може да е
страна или процесуален представител на свидетеля. В случая не е налице и
"двойно процесуално качество" на едновременно упражняване на защита, тъй
като свидетелят като участник в процеса няма право на защита, в параметрите
и обема, каквато НПК предоставя на обвиняемия.
Освен горното следва да се подчертае, че разпоредбата на чл.91 ал.3 т.4
от НПК не може да се тълкува изолирано от т.1 и 2 от същата алинея. Видно е,
че чл.91 ал.3 т.1 и т.2 от НПК допускат дори един защитник на повече
обвиняеми с условието защитата на единия да не противоречи на защитата на
другия. Щом закона допуска едновременна защита на двама обвиняеми от
един адвокат е недопустимо да се приеме, че консултирането по чл.122 ал.2 от
НПК на свидетел е пречка за упражняване на защита по смисъла на чл.91 ал.3
от НПК. Въпреки, че единия свидетел Б. е станал в последствие обвиняем този
извод не се променя, защото консултацията в качеството на свидетел е силно
ограничена. В този смисъл няма как да се приеме, че защитата на Б. като
свидетел противоречи на защитата на подсъдимия Т.. На следващо място дори
защитата на Б. като подсъдим не противоречи на защитата на подсъдимия Т..
Обвинението спрямо тях е по различни текстове от НК/чл.123, съответно
чл.122 от НК/, става въпрос за независимо съпричиняване, а не за съучастие.
При независимото съпричиняване всеки носи отговорност за своите деяния и
признаването за виновен на единия подсъдим по никакъв начин не влияе на
съставомерността на деянието на другия. Това се отнася и до позицията на
подсъдимите относно обвинението – това, че единия подсъдим се признава за
виновен по никакъв начин не влияе на защитата на другия.
На следващо място от направеното възражение не става ясно в какво
точно се изразява и на кого от двамата подсъдими са нарушени процесуалните
права. Ако се претендира, че са нарушени правата на подсъдимия Т., то следва
да се има предвид, че такова твърдение влиза в пряко противоречие с правото
по чл.93 ал.1 от НПК на обвиняемия да избере защитник. Отделен е въпросът
18
дали може да се претендират чужди процесуални права. Ако се претендира, че
интересите на подсъдимия Б. са накърнени, то не става ясно от възражението,
с какво и по какъв начин и какви права са засегнати.
На фона на всичко изложено по-горе възражението е недопустимо, по
отношение на досъдебната фаза, но и разгледано по същество е
неоснователно, включително и в аспекта на съдебната фаза.
По второто оплакване, което се свежда до това, че от
първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално нарушение
при изготвянето на мотивите, изразяващо се в липса на съобразяване и
доказателствен анализ по редица съществени писмени доказателства събрани
в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие, посочени на
лист 11 от мотивите като „...други писмени доказателства относими към
предмета на делото“. Такива са огласените, по силата на чл.283, в съдебно
заседание от 24.10.2023 год. чрез прочитане и приети като доказателства по
делото писмени материали съдържащи се в ..." том 3-ти на ДП № ЗМ 10/2022
год. по описа на ОСО при ОП Велико Търново...“, находящи се в том 3, л. 11 и
следващите от следственото дело относно: Обучението на Службата за
трудова медицина „Санита -ТМ“ ЕООД на управителя на „Дюк Доминион
Ком“ ЕООД В. Б. за „безопасна работа, както и по осигуряване и поддържане
на здравословни и безопасни условия на труд. На л. 11 се намира Програма за
управление на здравословни и безопасни условия на труд и снижаване на
професионални риск. От нея е видно че службата по трудова медицина е дала
указания на фирмата за: „ т. 7 Актуализация на инструкциите за безопасна
работа с машини, съоръжения и при извършване на опасни дейности“ със срок
до …, т. 8 - „ Извършване на преглед относно безопасността на машините и
съоръженията“ със срок 11.2021 г. и т. 9 - „Извършване на преглед относно
обезопасеността на електрическите уредби. Извършване на
електротехнически измервания“ със срок до 11.2021 г. Извършване на
електротехнически измервания“ със срок. Липсва анализ на тези
доказателства и естествено отговор на въпросите по изясняване на субекта на
престъплението и обективната и субективната страна на деянието. На кого са
вменени тези предписания, на какво законово основание и от кого, как и дали
са изпълнени. Изпълнението на тези три вида указания от службата по трудова
медицина са от съществено значение за това от кого и какви нарушения са
допуснати във връзка с ремонта на 18.02.2022 г. Какви мерки е следвало да се
предприемат и от кого?
Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че то засяга
доказателства, които нямат връзка с настъпилия инцидент. Това е така защото
засягат нормалния ход на работния процес. Настоящия казус е изключение от
него и безопасния ремонт на процесния автоклав няма нищо общо с
нормалния трудов процес. Освен това каквито и указания да са дадени и на
когото и да са дадени, те нямат нищо общо с извършването на ремонт на
съоръженията още повече за конкретния ремонт, при който съоръжението от
безопасно става опасно, поради влизането на работещия в него. При него
19
просто е следвало да се направи нещо елементарно - да се прекъсне трайно
захранването на автоклава, за да не може да се завърти бъркалката му и да се
постави какъвто и да е знак на пусковите устройства, че съоръжението е в
ремонт. Това изискване има нормативна регламентация в чл.202 ал.2 т.2, 4, и 5
от Наредба №7 от 23.09.1999 г. и освен това съгласно т.5 от длъжностната
характеристика на подсъдимия Б. същия отговаря за контрола на техническата
изправност на използваните в предприятието машини, апарати и съоръжения.
Това е означава, че следва да е напълно наясно как функционират и как могат
да бъдат спрени за безопасност при ремонт. На следващо място съгласно т.12
от длъжностната характеристика подсъдимия Б. отговаря за „спазване на
нормативните изисквания и вътрешните правилници и правила за безопасна
работа и пожарна безопасност.“ Съчетанието на тези две изисквания/т.5 и
т.12/ с т.1 и т.2 от длъжностната характеристика изискващи от подсъдимия Б.
планиране, ръководство и организиране на производствената дейност и
изпълнение на мероприятия във връзка с това го поставя като отговорно лице
както за осъществяване на ремонтните дейности, така и за безопасното им
осъществяване. В този смисъл е несъмнено, че каквито и указания да са
давани, на когото и да са давани подсъдимия е главното отговорно лице за
техническата изправност на съоръженията и за безопасността при ремонта им.
Оплакването е неоснователно, тъй като тези указания няма как да дерогират
задълженията на подсъдимия Б., произтичащи от длъжностната му
характеристика. Освен това той е единственото квалифицирано лице като
главен инженер със съответното образование, което носи отговорност за
техническите въпроси/включващи обезопасяване на машините при ремонт/ в
предприятието. Главния инженер със съответното длъжностна характеристика
и образование отговаря за ремонтите и безопасното им осъществяване, а не
друг. Не се установява никой друг работещ в предприятието, който да има
задълженията на главния инженер, което е видно от приложените длъжностни
характеристики на останалите работещи в предприятието.
Твърденията за това, че св. Б. носи отговорност изцяло и това
освобождава подсъдимия Б. от отговорност са напълно неоснователни, на
фона на образование, длъжност и длъжностна характеристика на подсъдимия
Б.. Отделно от това несъмнено от свидетелските показания се установява, че и
на практика точно подсъдимия Б. се е занимавал с техническите въпроси в
предприятието и конкретно с процесния ремонт на автоклав. Това се
установява от показанията на свидетелите А. А., И. Г., Й. Т., К. К. и М. М.. За
ръководните функции на подсъдимия Б. като гл. инженер сочат и свидетелите
С. П. и И. Т., макар същите като първия ръководител транспорта, а втория
шофьор, да нямат пряк досег с Б..
По третото оплакване, което се свежда до това, че
първоинстанционният съд е изискал и приложил по делото три броя заповеди
от 14.07.2016 год. Сред тях е и Заповедта от 14.07.2016 г., издадена на
основание чл. 24, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 3 от Наредба №3 от 27 юли 1998 г.
„За функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните
20
служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите,
свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези
рискове.“ В тази Наредба чл. 6, чл. 7 и чл. 8 описват какви са функциите и
задачите на длъжностното лице по безопасността на труда, кои са органите за
безопасност и здраве при работа: организиране и координация на дейността
по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; контрол от
името на работодателя за спазване на нормите и изискванията на
законодателството и за изпълнението на задълженията на работниците и
служителите. Органите за безопасност и здраве при работа: осъществяват
контрол за спазване изискванията на нормативните актове и изпълнението на
задълженията в тази област от работниците и служителите; в случаи на
констатирани нарушения предписват мерки на съответните длъжностни лица
за отстраняване на нарушенията; при констатиране на непосредствена
опасност за живота и здравето на работещите спират машини, съоръжения,
работни места и незабавно информират затова съответното длъжностно лице
за предприемане на мерки и отстраняване на опасностите; превенция на тези
рискове. С посочената заповед от 14.07.2016 г. управителя Б. е преценил че Б.
няма нужната квалификация и образование по безопасността на труда, за да го
определи за длъжностно лице, а определя себе си за такова, възлага и контрола
по изпълнение на тази заповед на себе си.
Във връзка с това оплакване следва да се посочи , че действително
управителя Б. е възложил с въпросната заповед на себе си задължения,
свързани с професионалните рискове и превенция на тези рискове. Въпросът е
аналогичен както и при предходното оплакване, а именно свързан е с това, че с
нея не се игнорира длъжностната характеристика на подсъдимия Б. и освен
това св. Б. си възлага задачи по безопасност на труда, свързани с нормалния
трудов процес. При този процес дори конкретния автоклав не е съоръжение с
повишена опасност/според двете технически експертизи/, а се превръща в
такова при конкретния ремонт, свързан с влизане вътре и работа в обсега на
бъркалката. В случая става въпрос за работа на външен човек/пострадалия/,
извънредна от гледна точка на общите правила и мерки за безопасност при
работа с машините, поради което и в конкретния случай автоклава от
съоръжение без повишена опасност се превръща в такова с повишена
опасност. При това положение единствения човек в предприятието, който има
едновременно образованието и задълженията по длъжностна характеристика
и на практика е организирал от техническа гледна точка работния процес и
конкретния ремонт/видно от свидетелските показания, обсъдени по-горе/ е
подсъдимия Б.. В тази насока бяха изложени съображения и във връзка с
второто оплакване.
На следващо място това, че управителя Б. поема отговорността за
безопасност и здраве по смисъла на Наредба №3/1998г. въобще не означава, че
изземва функциите на главния инженер, които са му възложени с
длъжностната характеристика. Още повече, че в случая става въпрос за чисто
техническа преценка за безопасно ремонтиране на машината, при специфичен
21
начин на ремонт, изискващ влизане на човек в съоръжението.
Четвъртото оплакване се свежда до това, че делото не е изяснено от
фактическа страна и следва да се изиска от „Дюк Доминион Ком“ ООД
документацията свързана с изпълнението на посочени указания от Службата
за трудова медицина „Санита -ТМ“ ЕООД, по отношение на това дали са
изпълнените указанията от Програма за управление на здравословни и
безопасни условия на труд и снижаване на професионални риск от „Дюк
Доминион Ком“ ООД. Ако не са налице там или не се представят, то да се
изискат и представят от Службата за трудова медицина „Санита -ТМ“ ЕООД-
автор. На второ място да бъде назначена допълнителна тройна съдебно
техническа експертиза, която да бъде извършена от експерти по безопасност
на труда, които след като се запознаят с материалите по делото, да отговорят
на следните въпроси: Как и дали са изпълнени указанията на служба по
трудова медицина „САНИТА ТМ“ ЕООД, дадени на „Дюк Доминион Ком“
ООД, с „Програма за управление на здравословни и безопасни условия на
труд и снижаване на професионални риск“ в посочените срокове?; Кой е
следвало да изпълни указанията на служба по трудова медицина „САНИТА
ТМ ЕООД“, дадени на „Дюк Доминион Ком“ ООД с „Програма за управление
на здравословни и безопасни условия на труд и снижаване на професионални
риск“? Ако отговора на първия въпрос е отрицателен да отговорят на това
дали ако са били изпълнените указанията на служба по трудова медицина
„САНИТА ТМ“ ЕООД, дадени на „Дюк Доминион Ком“ ООД с „Програма за
управление на здравословни и безопасни условия на труд и снижаване на
професионални риск“ е можело да се предотврати инцидента от 18.02.2022 г.;
Какви са задълженията, вменени със Заповед от 14.07.2016 г. на управителя на
„Дюк Доминион Ком“ ООД издадена на основание чл. 24 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал.
3 от Наредба № 3 от 27 юли 1998 г. “За функциите и задачите на длъжностните
лица и на специализираните служби в предприятията за организиране
изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните
рискове и превенция на тези рискове“ ?
Във връзка с горното оплакване следва да се посочи, че исканите
доказателства и задачи на експертиза са неотносими към настоящия казус.
Това е така защото както указанията на Служба по трудова медицина, така и
изпълнението им са във връзка с общия производствен процес и няма как да
засягат конкретен ремонт на конкретна повреда на процесния автоклав. Освен
това те няма как да отменят задълженията на главния инженер в
предприятието по длъжностна характеристика и да ги прехвърлят на общ
работник, на организатор транспорт, лаборант, заварчик и технически
сътрудник, каквито длъжности е имало в предприятието. Няма как да се
отменят задълженията на главния инженер в предприятието по длъжностна
характеристика и да ги прехвърлят на управителя, защото неговите
задължения по безопасност на труда са общи и организационни, а в другата си
част организаторски в търговската дейност. Затова на главния инженер е
възложено по длъжностна характеристика да отговаря за правилата за
22
безопасна работа. И тъй като както с второто оплакване, третото и настоящото
се цели от защитата да се прехвърли вината на управителя на дружеството, е
необходимо да се посочи, че дори последния да има някакви отговорности във
връзка с настоящия казус те са на собствено основание и не могат да
игнорират задълженията на главния инженер по организиране на безопасното
извършване на ремонта. Оплакването е неоснователно защото делото е
изяснено напълно от фактическа страна. По делото са приети две технически
експертизи и заключенията им са почти идентични относно причините за
настъпване на инцидента от техническо и организационно естество. Това в
съчетание с длъжностната характеристика на главния инженер и
свидетелските показания, че той основно е организирал производствения
процес и самия ремонт и е бил на работа по време на инцидента, изяснява
напълно деянието и отговорността на подсъдимия. Както указанията на
Служба по трудова медицина, така и изпълнението им няма как да отменят
действието на чл.202 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване.
Петото оплакване се свежда до това, че в т.12 от трудовата му
характеристика е записано, че той отговаря за безопасността на работа и
пожарна безопасност. Няма спор, че това е неговия подпис, неговата трудова
характеристика. И в двете експертизи е посочено, че нормалната работа на
тези автоклави не е източник на повишена опасност, а самият ремонт на
автоклавите представлява работа в източник с повишена опасност. Самият
ремонт, който е бил извършен не е бил извършен от лице, което работи в
дружеството. Това е специфична работа, за което дружеството изобщо няма
служител да го извърши. Б., макар да отговаря за нормалната работа, той не
отговаря за ремонтните дейности, които са били извършени. Първо, защото
това не му е вменено в трудовата характеристика и многократно обвинението
сочи, че отговарял за производствения процес, отговарял за работата - това е
така, но той не отговаря за ремонтите, които са извършвани, тъй като това не е
нормален работен процес, не влиза в работния процес заваряване на
автоклава. Заповед от 14.07.2016г. дерогира в известна степен т.12 от
длъжностната характеристика на Б.. Първо, като дата е последваща трудовата
характеристика. В тази заповед Б. сам се е определил за отговорник по
безопасността на работа и здраве при работа, като е определил и да се доведе
до знанието на всички работниците. Б. изземва функциите в т.12 от трудовата
характеристика с тази заповед. Последното изречение гласи „контрол по
изпълнение на заповедта възлагам на себе си“, т.е. той е лицето, което трябва
да следи за безопасността на труда по чл.202 от Наредбата и изобщо в
дружеството. От съществено значение е какво казва Б. в качеството си на
свидетел, той казва, че той не е изготвил длъжностната характеристика на Б., а
е изготвена от трето лице, т.е. той не е дерогирал правата и задълженията,
които имат по ЗБУТ на Б.. Инструктажът по безопасност е извършван
единствено от Б., както и от другия управител М. К.. В подкрепа на
23
твърдението са и последващите заповеди № 22 и № 23 от 03.05.2022г., които
са по чл.202 от Наредбата, за което е обвинението на Б.. Б. е лицето, което
следва да осигурява безопасността на труда изобщо. Още повече, по
отношение на това кой ги е викал, кой ги е наемал – Б. в съдебно заседание
посочи „или аз или Б. им се обадиха“. Самият Б. също не е сигурен дали Б. е
организирал по негово усмотрение ремонтните дейности.
Във връзка с горното оплакване следва да се посочи, че то в голяма
степен се припокрива с второто, третото и четвъртото оплакване по-горе.
Конкретно по отношение на твърдението, че Б., макар да отговаря за
нормалната работа, той не отговаря за ремонтните дейности, защото това не
му е вменено в трудовата характеристика и тъй като това не е нормален
работен процес не влиза в работния процес заваряване на автоклава. Това
твърдение не може да се приеме. По-горе по повод второто оплакване се
посочи, че съгласно т.5 от длъжностната характеристика на подсъдимия Б.
същия отговаря за контрола на техническата изправност на използваните в
предприятието машини, апарати и съоръжения. Това е означава, че следва да е
напълно наясно как функционират и как могат да бъдат спрени за безопасност
при ремонт. На следващо място съгласно т.12 от длъжностната характеристика
подсъдимия Б. отговаря за „спазване на нормативните изисквания и
вътрешните правилници и правила за безопасна работа и пожарна
безопасност.“ Съчетанието на тези две изисквания/т.5 и т.12/ с т.1 и т.2 от
длъжностната характеристика изискващи от подсъдимия Б. планиране,
ръководство и организиране на производствената дейност и изпълнение на
мероприятия във връзка с това го поставя като отговорно лице както за
осъществяване на ремонтните дейности, така и за безопасното им
осъществяване. Точно защото ремонтът е извънредна дейност е от
компетентността на единствения компетентен по образование и длъжностна
характеристика – главния инженер – подсъдимия Б.. Освен това с т.12 от
длъжностната характеристика му се възлага спазване на нормативните
изисквания и вътрешните правилници и правила за безопасна работа въобще в
предприятието, а не само при общия производствен процес. Такова
изключение не се прави в длъжностната характеристика. По делото не се
установява да има друг главен инженер, който да отговаря конкретно за
ремонтите в предприятието, за да се изключи отговорността на подсъдимия.
Има длъжност, свързана с поддръжката, но това е изпълнителска длъжност и
освен това процесния ремонт очевидно не е в обхвата и компетентността на
работника по поддръжката.
На следващо място твърдението, че Заповед от 14.07.2016г. дерогира в
известна степен т.12 от длъжностната характеристика на Б., защото като дата е
последваща трудовата характеристика, въобще не може да се приеме. Това е
така защото има ред за промяна на длъжностната характеристика и щом тя не
е променена то е в сила всяко едно задължение/което регламентира/.
Относно твърдението, че инструктажът по безопасност е извършван
единствено от Б., както и от другия управител М. К.. Това твърдение е
24
свързано с общия производствен процес, който както се посочи по-горе и от
двете експертизи определя автоклава за съоръжение, което не е с повишена
опасност. Конкретно извършения ремонт е превърнал автоклава в съоръжение
с повишена опасност и поради това именно главния инженер по длъжностна
характеристика е бил длъжен да го организира според всички правила за
безопасност. Освен това дори да се приеме, че заповед от 14.07.2016г.,
издадена на основание Наредба №РД 07-2/16.12.2009г. в т.1.5 – извънреден
инструктаж се отнася и до процесния ремонт, това пак не отменя
задълженията на главния инженер. На първо място става въпрос за
задължения на Б., свързани с инструктаж, а не с прилагането на Наредба №7.
На второ място главния инженер е този който в аспекта на т.5 и т.12 от
длъжностната характеристика е следвало да уведоми управителя за
спецификите на ремонта и опасностите при него. Видно е че в процеса на
ремонта се е установило, че няма как да се извърши по стандартен начин със
заваряване. Това е наложило закупуване на материали и влизане в процесния
автоклав. Това е факт, който със сигурност е бил известен на подсъдимия Б.,
видно от обсъдените по-горе свидетелски показания. От друга страна не е
ясно дали управителя Б. е бил наясно със самата технология на извършвания
ремонт/към момента на извършването/ и възникналата във връзка с това
опасност за пострадалия.
Конкретно относно твърдението, че по отношение на това кой ги е викал,
кой ги е наемал/има се предвид пострадалия/ – Б. в съдебно заседание посочи
„или аз или Б. им се обади“ и че Самият Б. също не е сигурен дали Б. е
организирал по негово усмотрение ремонтните дейности. С това твърдение
отново се прави опит да се прехвърля вината на управителя Б., но от
свидетелските показания на обсъдени по-горе се налага категоричния извод,
че техническото изпълнение на ремонта е организирано от подсъдимия. Така
че както задълженията, така и практическото изпълнение и безопасността на
ремонта е било отговорност на подсъдимия.
Шестото оплакване се свежда до това, че Б. не е нито началник на цех,
нито бригадир, нито майстор, за да отговаря на чл.22 от Правилника.
Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че то е основателно, но
не защото подсъдимия не е началник на цех, бригадир и майстор, а защото
правилника регламентира изискванията за безопасни условия на труд при
заваряване. Последната дейност е извън длъжностната характеристика на
подсъдимия Б. и правната й регламентация е извън обсега на дейност на Б..
Фактът на съществуване на Правилника по безопасност на труда при
заваряване и рязане на метали и регламентацията на безопасността при
заваряване с него не е от тези които подсъдимия Б. следва да знае във връзка с
упражняваната от него дейност. Налице е разпоредбата на чл.14 ал.2 от НК
защото самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. Казано по друг начин той не е упражнявал
правнорегламентираната дейност заваряване, за да носи отговорност за
правилата за безопасност при заваряване. Последните следва да се
25
съобразяват от самия пострадал, който е компетентен и извършва такава
дейност. Отговорността на подсъдимия се простира до това да осигури
безопасна работа във вътрешността на автоклава. Казано по друг начин той е
следвало да осигури безопасен престой на пострадалия в автоклава,
независимо дали пострадалия заварява, реже, боядисва и т.н. Налице е
типичен случай на незнание на фактическите обстоятелства, което не се
дължи на непредпазливост. Не е налице непредпазливост при незнанието на
правилата при заваряване защото подсъдимия не е имал задължения да ги
знае. Казано по още един начин не може да се изисква от наемащите някого, за
да се извърши някаква дейност/правно-регламентирана, представляваща
повишена опасност/ да изучават правилата за безопасност на тази
дейност/Този правилник е се състои от 751 текста/. Това е изцяло отговорност
на наетия, който ще я извършва. Оплакването е основателно, но по различни
от изложените в него съображения.
Освен това заваряването няма пряка връзка с настъпването на
инцидента. Това е така защото, както се посочи по-горе е без значение, че
подсъдимия е влязъл в автоклава в обсега на бъркалката да заварява. Важно е,
че е влязъл в обсега на бъркалката и няма значение дали ще заварява,
боядисва, реже и т.н.
На фона на горното присъдата подлежи на изменение, като подсъдимия
бъде оправдан да е извършил деянието при нарушаване на чл. 22, т. 3 б. „г“ от
Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали (Д-
08-002).
Седмото оплакване се свежда до това, че по чл.202 от Наредба № 7,
следва да се има предвид следното: в чл.165а от същата наредба е посочено - в
случай, че работника и оборудването създава специфични рискове за здравето
и безопасността на работещите, работодателят предприема необходимите
мерки за да осигури - използване на работното оборудване да бъде ограничено
до тези лица на които е възложено да използват и монтиране, демонтиране,
настройване, поддържане, обслужване и ремонт на това оборудване да се
извършва само от правоспособни и определени лица, т.е. работодателя. В
чл.168а от същата наредба е посочено - когато безопасността на работното
оборудване зависи от условията на инсталиране с цел да се гарантира
правилното им инсталиране и функциониране, работодателят осигурява
извършването на първоначална проверка след инсталиране и първо пускане в
експлоатация, проверка за инсталиране на работното оборудване и т.н.
Работодателят е понятие, което е определено в параграф 1, т.2 от
допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ, а там препраща към КТ - параграф 1,
т.1. Работодател в КТ е посочено, че е ФЛ и ЮЛ или неговото подразделение.
В случая, физическото лице работодател е В. Б., тъй като реално той
представлява дружеството. В чл.4 от ЗБУТ е посочено, че работодателят е
длъжен да осигурява безопасни и здравословни условия на труд на
работещите, както е посочил и в самата си заповед Б. от 2016г. В ал.2 е
посочено, че самото лице по ал.1, носи отговорност за осигуряване на тези
26
безопасни условия на труд. В чл.22 от правилника за работа на самото
дружество е посочено - работодателят е длъжен да осигури на работника
нормални и безопасни условия на труд. През 2021 г., в дневника за ремонт на
машини Б. се е подписал, че е приел ремонтни дейности, а не инженер Б., т.е Б.
контролира ремонтните дейности и следва да отговаря за тях. Работодателят
следва да отговаря по чл.202 от Наредбата. Действително, няма спор дали е
настъпил вредоносния резултата и последиците от него. Спорът тук е дали
подсъдимия следва да носи отговорност. Практиката на ВКС е константна, -
Решение № 223/09.11.2016 г. по НД № 886/2016г. на трето наказателно
отделение на ВКС, в което съдът е посочил, че управителят на дружеството
попада в кръга от субекти за престъпленията по чл.120 от НК, тъй като той е
лице, което има нормативното задължение съгласно закона за безопасност и
условията на труда, във връзка с организацията, ръководството и контрола на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност. Именно управителят на дружеството следва да носи отговорност за
наетите от него работници и негови са нормативните задължения по чл.2 и
чл.16 от ЗБУТ. При организацията, ръководството и контрола е следвало да
извърши оценка на риска за безопасност и здраве на работещите, да планира и
приложи мерките по безопасност. Решение № 18/21.01.2021 г. по НД №
604/2020 г. на ВКС първо наказателно отделение. И Т. и пострадалото лице не
са били на трудов договор. Не са извършвали дейност по нормалната работа.
Ако инцидентът се е случил в нормалната работа на тези автоклави, а не при
ремонт или от лице, което е на трудов договор, то е следвало Б. да отговаря за
такъв инцидент. Дори няма налице факт, че Б. е уведомил по някакъв начин, че
Т. кои дни ще бъде на работа, дали този ден изобщо е трябвало да бъде на
работа и да следи изпълнението на неговите задължения. Безспорно е
настъпила тази трагедия, но вещите лица също посочват, че реално пряка и
непосредствена причина за инцидента е инструктажа, по точно липсата на
такъв, не обезопасяването на таблото и не осигуряването на лице, което да
помага на пострадалия и всички тези действия е следвало да бъдат предприети
от Б., а не от К. Б..
Във връзка с горното оплакване следва да се посочи, че няма никакъв
спор, че работодателят е сред възможните субекти на престъпление по чл.123
от НК. В случая обаче работодателят е изпълнил своето задължение да наеме
компетентно лице, което на съответната длъжност/главен инженер/ да осигури
безопасна работа на територията на предприятието при осъществяване на
производствената дейност, която несъмнено включва и поддръжката и
ремонта на съоръженията и машините. Така че когато законодателят
употребява термина работодател няма предвид, че той носи винаги
отговорност за всичко, а само за това което е направил или не е направил в
някакво нарушение. Ако работодателя си е изпълнил задълженията, но друго
лице на което са възложени определи функции по надлежния ред, не ги е
изпълнило то ще носи отговорност. В противен случай ако се приеме тезата на
защитата на подсъдимия Б., че работодателя отговаря винаги и за всичко на
27
територията на предприятието се стига до обективна отговорност. Последната
е чужда на нашето право, защото игнорира вината като правно значим факт.
На следващо място е твърдението, че през 2021 г., в дневника за ремонт
на машини Б. се е подписал, че е приел ремонтни дейности, а не инженер Б.,
т.е Б. контролира ремонтните дейности и следва да отговаря за тях. Този факт
е ирелевантен за казуса и само следва да се посочи, че ремонта се извършва от
външни лица, което предполага комуникация на управителя на дружеството
по подписване на съответните документи. Главния инженер не е лице за
правна комуникация с външни за предприятието лица и би било странно да
подписва документи, свързани с външни услуги, без да е представител на
дружеството. Логично е главния инженер в рамките на длъжностната си
характеристика да извърши техническата организация и одобряването на
ремонта, а управителя да подпише съответния документ, удостоверяващ на
външното лице свършената работа.
Следващото твърдение, че „дори няма налице факт, че Б. е уведомил по
някакъв начин, че Т. кои дни ще бъде на работа“ е също ирелевантно за казуса.
Дали ще работи един или друг в предприятието е без значение за настъпилите
последици, защото липсата на обезопасяване с техническо изключване на
захранването и организационно - обозначаване на ремонта и забрана за
пускане, чрез знаци, табели и ограждения е причина за настъпилия летален
изход.
Относно твърдението, че вещите лица посочват, че реално пряка и
непосредствена причина за инцидента е инструктажа, по точно липсата на
такъв, не обезопасяването на таблото и не осигуряването на лице, което да
помага на пострадалия и всички тези действия е следвало да бъдат предприети
от Б., а не от К. Б.. Това твърдение не е вярно защото вещите лица посочват
нарушения и на управителя и на главния инженер, а не само на управителя.
Отделен е въпросът дали това е работа на вещите лица да определят кой има
съответните задължения. Но така или иначе обвинение срещу управителя
няма, а и дори той да е допуснал нарушения, те са отделни и различни от тези
на подсъдимия, за чиито нарушения се дължи отговор в настоящия съдебен
акт.
Предвид горното оплакването е неоснователно.
Осмото оплакване се свежда до това, че немарливо изпълнение на
занятие щеше да се конструира в едно обвинение при неизпълнение на
преките служебни задължения на главния инженер по производствената част
г-н Б., който отговаря за технологията и механизма и получаване на крайния
продукт, а не за ремонта на съоръженията, които дава този краен продукт. В
материалите по делото са били ангажирани и тримата - двамата управители,
Б., така и инж. Б., който е изпълнявал техните разпореждания - да намери лист
ламарина, да осигури работници, които да дойдат и както сте разбрали по
документите, когато се привлече външен изпълнител, той също подлежи на
инструктаж и запознаване с правилата за безопасност на труда в повиканото
28
предприятие, където той трябва да извършва тези опасни за здравето и живота
дейности. Такива не са били направени и не са били реализирани, което е дало
условия на неоторизирано лице да извърши действия, които са допринесли до
злополуката и до смъртния резултат. Не може да се говори за немарливо
изпълнение на задълженията, които са точно и ясно определени от
длъжностната характеристика, в която същият е приел на първо място по
точка 9 да изготви такива предписания, условия и създаде правила за
безопасна работа и здравословна и в последствие които са дерогирали от
издадената и подписана заповед на свидетел К., с който е задължил
управителя тогава неговият съуправител Б. да изпълни тези предписания.
Защо Службата по трудова медицина не възложи това на началника на
производството на инж. Б. тези задължения, след като те имат такава пряка
според обвинението и според първоинстанционния съд връзка с немарливото
неизпълнение на неговите задължения. Защото подзаконовите нормативни
актове, които са му вменени за неизпълнение и оттам се прави извода за
немарливото неизпълнение на неговите задължения, точно, ясно и
категорично посочват кой е задължен да осигури тези безопасни условия на
труд.
Относно това, че подсъдимия Б. носи отговорност само за
производствения процес, но не и за безопасността при ремонт на оборудването
бяха изложени съображения по-горе, които не е нужно да се повтарят.
Относно това, че и управителя също е участвал в осигуряването на външния
изпълнител също бяха изложени съображения в общ смисъл, че при всяко
положение техническата организация е на подсъдимия, което включва и
осигуряване на безопасна работа на външното лице.
Относно това, че външния изпълнител е следвало да бъде инструктиран
и запознат с правилата за безопасност на труда в повиканото предприятие. Ако
се има предвид, че е следвало пострадалия да бъде инструктиран за това, че не
следва да влиза в автоклава без да е изключено захранването му и да са
поставени съответните означения то действително подсъдимия е следвало да
направи това. Така е защото той организира конкретния ремонт, той е запознат
с оборудването и той отговаря за безопасната работа, включително и при
ремонт. Ако се приеме, Б. е следвало да извърши инструктаж, то подсъдимия
Б. е следвало да го уведоми преди това за опасностите при ремонта, което
беше коментирано по-горе. Отделен е въпроса, че допуснатите нарушения от
подсъдимия няма как да се заменят, заместят или игнорират от евентуален
инструктаж. Нарушенията по чл.202 от Наредба №7 са на собствено
основание.
По-същественото е това, че подсъдимия толкова немарливо, по смисъла
на закона е подходил, че дори не е извършил елементарното – да изключи
трайно захранването на автоклава, така че да не може да се пусне по
обичайния начин- чл.202 ал.2 т.4 / реализиране на мерки против повторно
включване / от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Какво остава за това да
инструктира пострадалия, че не трябва да влиза в автоклава без да е
29
прекъснато трайно захранването. Казано по друг начин - изпълнението на
изискванията на чл.202 ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. би
омаловажило на практика значението на инструктажа на пострадалия, защото
би работил в безопасна среда, от гледна точка на невъзможността да се
задейства бъркалката на автоклава.
Доколкото се разбира от останалата част от оплакването се твърди,
отново, че управителя носи цялата отговорност за злополуката. Този въпрос
беше обсъден по-горе по седмото оплакване и не следва да се повтаря.
Предвид горното от оплакванията в жалбата единствено основателно е
това във връзка с приложението на чл. 22, т. 3 б. „г“ от Правилника по
безопасността на труда при заваряване и рязане на метали (Д-08-002).
Конкретно по инкриминираните правила за безопасност по
отношение на подсъдимия К. Б. Б.:
Относно обвинението във връзка с чл. 8, ал. 4 от ЗЗБУТ и чл. 22, т. 3 б.
„г“ от Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на
метали (Д-08-002), че е допуснал пострадалият Г. С. Й. да извърши ремонт на
работното оборудване без то да е изведено от експлоатация и обезопасено.
Във връзка с чл. 22, т. 3 б. „г“ от Правилника бяха изложени
съображения. Във връзка с чл. 8, ал. 4 от ЗЗБУТ следва да се посочи, че не е
ясно каква е връзката на деянието с разпоредбата на чл.8 ал.4 от ЗЗБУТ.
Диспозицията на нормата изисква работното оборудване да се поддържа и
своевременно се ремонтира през целия период на използването му и след
извеждането му от експлоатация, така че да не застрашава здравето и
безопасността на работещите. Това е изискване за състоянието на работното
оборудване, което следва да е безопасно, независимо от това дали е в
експлоатация или не. От текстовата част на обвинението е видно, че то се
свързва с това, че автоклава не е изведен от експлоатация. До колкото се
разбира логиката на обвинението е че е следвало да се изведе автоклава от
експлоатация и тогава да се извърши ремонт. Така разбирано обвинението не
държи сметка за понятието експлоатация по смисъла на закона. В ЗЗБУТ няма
легално определение на понятието, но от разпоредбите, които го
употребяват/чл.3 ал.2, чл.5 ал.2, чл.6, и §3 от ПЗР/ е ясно, че това е понятие
което има предвид не кратковременно спиране за ремонт, а постоянни и
продължително такова. Дори самата разпоредба на чл.8 ал.4 от ЗЗБУТ сочи на
това, че под извеждане от експлоатация се има предвид окончателно спиране
на използването на съответното оборудване. Видно е от фактическата
обстановка, че в случая е предприет ремонт, за да продължи да се
използва/експлоатира/ автоклава, а не да се извежда от експлоатация. При
това положение единствения възможен извод е че тази норма няма връзка с
обвинението, а още по-малко с отговорността на подсъдимия Б..
Предвид горното следва на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК да се
измени присъдата и се постанови признаване за невинен и оправдаване на
подсъдимия Б. по обвинението, че е нарушил чл. 8, ал. 4 от ЗЗБУТ и чл. 22, т. 3
30
б. „г“ от Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на
метали (Д-08-002), като е допуснал пострадалият Г. С. Й. да извърши ремонт
на работното оборудване без то да е изведено от експлоатация и обезопасено.
Относно обвинението във връзка с чл. 179, ал. 3 и чл. 202, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване - не разпоредил изключване на енергозахранването на двигателя,
задвижващ металната бъркалка, монтирана в съда за производство на мастни
киселини, в който работел пострадалият.
Във връзка с приложението на тази текст има разминаване в
заключението на единичната и тройната експертиза. В единичната експертиза
на въпрос седем в точка пет е посочено, че причина за злополуката е
нарушение на чл. 202, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. - изключване
на енергозахранването. В отговора на шести въпрос тройната експертиза не
посочва да е допуснато нарушение на чл. 202, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. - изключване на енергозахранването. Във връзка с това следва да
се посочи, че при отговора на първи въпрос единичната експертиза посочва на
л.14 от същата, че електрическото захранване е изведено на електрическо
табло с пускова апаратура. Тя се състои от предпазители, защити, контактори
и бутони за пускане и спиране. Електрозахранването може да се изключи
напълно от предпазителя в електрическото табло. При отговора на първи
въпрос тройната експертиза на л.10 посочва, че „Електрозахранването на
електрическия двигател е трифазно (380 волта). Включването и изключването
на електрозахранването на двигателя се осъществява от превключвател с две
положения (включено/изключено), монтиран на капака на електрическото
табло, разположено на южната стена на сградата непосредствено да
автоклавите. Захранването на електродвигателя може да се изключи напълно
от защитата, монтирана в същото табло. Още в същата експертиза на л.7 е
посочено, че „Електрозахранването на автоклав 3 е изключено само от
превключвателя, монтиран на електрическото табло, намиращо се на стената
до автоклавите. За да се избегне неволното включване на електродвигателя на
автоклав 3 от описания превключвател е необходимо да се извърши
изключване от защитата на електродвигателя от претоварване, монтирана
вътре в таблото. Така се постига трайно изключване (обезопасяване) във
връзка с извършвания ремонт.
Видно е от горното, че и двете експертизи приемат, че включването и
изключването става от бутон, а трайното изключване на електрозахранването
става чрез изключване на предпазителя в електрическото табло/единичната
експертиза ползва термина „предпазител“, а тройната „защита“ или „защита
от претоварване“, което е едно и също. В тази връзка е видно, че в чл. 202, ал.
2, т. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. е посочено, че при ремонт на първо
място/т.1/ следва спиране на работното оборудване. Това спиране на
работното оборудване е извършено с въпросния бутон за
спиране/превключвател с две положения – включено и изключено/. Това е
31
изпълнено и съответно бъркалката на автоклава е спряна. Не е изпълнено,
обаче второто изискване по чл. 202, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. -
изключване на енергозахранването. Трайното изключване на
енергозахранването и според двете експертизи е чрез изключване на
предпазителя в електрическото табло. Предвид това няма съмнение, че е
допуснато нарушение от подсъдимия Б., като не е осъществил това
изключване.
Предвид изложеното присъдата в тази част подлежи на потвърждаване.
Относно чл. 179, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. следва да се
посочи, че този текст е свързан с изискванията към работното оборудване. В
тази насока няма никакво съмнение при прочита на ал.1 и втора от него.
Казано по друг начин тази норма в цялост е определителна норма относно
изискванията към работното оборудване и не съдържа диспозиция, която
пряко да бъде нарушена. Освен това в текстовата част на обвинението няма
обвинение за използване на работно оборудване, което не отговаря на
изискванията на чл.179 от Наредба №7. Обвинението се концентрира върху
това, че подсъдимия не е разпоредил изключване на енергозахранването на
двигателя, задвижващ металната бъркалка, монтирана в съда за производство
на мастни киселини, в който работел пострадалият. Т.е. обвинението е за това,
че не е изключено оборудването, а не че не отговаря на изискванията.
Предвид горното следва на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК да се
измени присъдата и се постанови признаване за невинен и оправдаване на
подсъдимия по обвинението, че е нарушил чл. 179, ал. 3 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Относно обвинението във връзка с чл. 202, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване - не
създал организация за реализиране на мерки против повторно включване на
двигателя задвижващ бъркалката, монтирана в съда за производство на мастни
киселини.
Това нарушение е прието и от двете експертизи, а освен това не е налице
и спор, че е допуснато, защото не се установява реализиране на мерки против
повторно включване на двигателя задвижващ бъркалката. Единствения спор е
кой е отговорен за това, но по този въпрос бяха изложени по-горе подробни
мотиви защо подсъдимия Б. е виновен. Наличието на причинно-следствена
връзка е несъмнено защото ако бяха предприети такива мерки, подсъдимия Т.
нямаше да включи по невнимание бъркалката на автоклава. В този смисъл
присъдата подлежи на потвърждаване в тази част.
Относно обвинението във връзка с чл. 202, ал. 2, т. 5 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване, че
подсъдимия Б. не разпоредил поставянето на знаци и табели, с които да
32
препятства повторното включване на електрозахранването на двигателя,
задвижващ монтираната в съда бъркалка за производство на мастни киселини.
Това нарушение е прието и от двете експертизи, а освен това не е налице
и спор, че е допуснато, защото не се установява поставянето на знаци и
табели, с които да се препятства повторното включване на
електрозахранването на двигателя, задвижващ монтираната в съда бъркалка за
производство на мастни киселини. Единствения спор, както и във връзка с
предходното нарушение е кой е отговорен за това, но по този въпрос бяха
изложени по-горе подробни мотиви защо подсъдимия Б. е виновен. Наличието
на причинно-следствена връзка е несъмнено защото ако бяха поставени знаци
и табели, с които да се препятства повторното включване на
електрозахранването на двигателя, подсъдимия Т. нямаше да включи по
невнимание бъркалката на автоклава. В този смисъл присъдата подлежи на
потвърждаване в тази част.
Предвид горното на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК следва да се
измени присъдата и се постанови оправдаване на подсъдимия Б. и признаване
за невинен по обвинението, че е нарушил чл. 8, ал. 4 от ЗЗБУТ, чл. 22, т. 3 б.
„г“ от Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на
метали (Д-08-002) и чл. 179, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
Постановяване на оправдаване по част от посочените инкриминирани
текстове не се отразява съществено по отношение на обстоятелствата по чл.54
от НК. По-горе бяха изложени съображения, че се приема анализа и изводите
на ОС-Велико Търново на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Това дава основание на настоящия състав да приеме, че не са налице
основания за редуциране на размера на наказанието.
В останалата част/извън посоченото изменение/ атакувания съдебен акт
следва да бъде потвърден на основание чл.338 от НПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК присъда №26/24.10.2023г.
на ОС-Велико Търново, постановена по НОХД№29/2023г. по описа на същия
съд, като признава за невинен и оправдава подсъдимия К. Б. Б. по
обвинението, че е нарушил чл. 8, ал. 4 от ЗЗБУТ, чл. 22, т. 3 б. „г“ от
Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали (Д-
08-002) и чл. 179, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване.
Потвърждава присъдата в останалата част.
33
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
34