№ 473
гр. Благоевград, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210200721 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Е. М., с ЕГН **********, с адрес: ...,
подадена чрез адв. Е. Й. от АК - Кюстендил против Наказателно
постановление № 23-1116-000378 от 08.03.2023г. на Началник Група към
ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, упълномощен
с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение са отнети 10 (десет) точки.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се
доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение от субективна
страна, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. Развиват се съображения за квалифициране на
случая като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, каквато
1
преценка санкционния орган не е направил. Иска се от съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Л. Е. М. не се явява лично, но се
представлява от ангажиран процесуален представител в лицето на адвокат Е.
Й. от Адвокатска колегия - Кюстендил, чрез който ангажира доказателства в
подкрепа на тезата си и становище по същество на делото, като моли съдът да
постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление. Претендира присъждане и на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и
допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 1 от делото) изразяват
становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без разглеждане и
да се потвърди наказателното постановление, както и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63 ал.4 от
ЗАНН.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и
становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 02.12.2022г. в 10.10 часа в община Благоевград, на път Перник –
Дупница – Сандански - граница Гърция, по АМ Струма, в района на км. 93,
жалбоподателят Л. Е. М. управлявал поверения му лек автомобил „Хонда
ЦВР“ с рег. № ..., собственост на . М. от гр.Кюстендил с посока на движение
от гр.Дупница към гр.Симитли, като бил спрян от полицейски автопатрул в
състав полицаите Я. Й. В. и А. В. Л., двамата полицай при ОДМВР –
Благоевград, Сектор Пътна полиция - Благоевград. Проверяващите полицаи
извършили проверка на водача и автомобила, като след извършена проверка и
направена справка с РСОД и оперативна дежурната част при 02 РУ –
Благоевград установили, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация от 08.11.2022г. във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП. С оглед
констатираното актосъставителят Я. Й. В., в присъствието на свидетеля А. В.
Л., на място на проверката съставил на жалбоподателя Л. Е. М., Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 804765 от
02.12.2022г. (лист 5 от делото), в който квалифицирал установеното
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно: управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, като било иззето като доказателство от
жалбоподателя и Контролен талон № 7507609 към СУМПС. Актът е съставен
в присъствие на нарушителя Л. Е. М., подписан е лично от него, като същият
не отразила по акта възражения, като било отбелязано „нямам възражения“.
2
Писмени възражения не постъпили и в законоустановения за това срок. При
проверката от жалбоподателя Л. Е. М. били снети писмени обяснения (лист 7
от делото), в които същият сочи, че едва след спирането му и от контролните
органи разбрал, че автомобила, който управлява е със служебно прекратена
регистрация поради липса на застраховка гражданска отговорност, за което не
е бил уведомен. Въз основа на така съставения акт, на 08.03.2023г., Началник
Група към ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград,
упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., издал атакуваното
Наказателно постановление № 23-1116-000378 от 08.03.2023г. (лист 4 от
делото), с което на жалбоподателя Л. Е. М. за административно нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение му отнел 10 (десет) точки. НП е връчено на жалбоподателя Л. Е. М.
с разписка и срещу подпис на 20.04.2023г., като в законоустановения срок –
на 20.04.2023г. е подадена по разглежданата в настоящото производство
жалба до ОДМВР – Кюстендил, Сектор Пътна полиция - Кюстендил, заведена
под вх. № УРИ 113900-3254 от 20.04.2023г. (лист 2-3 от делото).
С показанията на разпитаните по делото свидетели Я. Й. В. и А. В. Л. се
установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от
жалбоподателя Л. М., като при извършената му проверка чрез дежурния и по
РСОД установили, че автомобила е с прекратена регистрация, поради липсата
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за което и съставили на
място на проверката процесният акт за установяване на административно
нарушение. Свидетелите сочат, че не си спомнят подробности по случая, но
подържат изцяло написаното в акта, както и потвърждават, че са подписали
същия.
От представените Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство и изплащане на материалите по компетентност за ангажиране
на административна отговорност от 17.02.2023г. (лист 8 от делото) се
установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно
производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345 ал.2 от
НК и е прекратена прокурорската преписка на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК,
като е прието, че се касае за деЯ.е и деец с явна незначителна степен на
обществена опасност, както и деЯ.ето не е умишлена, а се касае за
административно нарушение по ЗДвП, като материалите по преписката
отново са изпратени по компетентност на Сектор „Пътна полиция“ при
3
ОДМВР – Благоевград. Отделно от изложеното в постановлението е
установено и посочено, че след предоставена информация от Сектор Пътна
полиция, при ОДМВР – Благоевград, регистрацията на процесния автомобил
„Хонда ЦВР“ с рег. № ..., собственост на . М. от гр.Кюстендил е прекратена
служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 08.11.2022г., като
собственика на автомобила не е уведомен за това.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят Л. Е. М., с ЕГН ********** (лист 13-14 от делото) е
правоспособен водач на МПС с категории В и АМ, както и същият е
наказвана за по-леки нарушения по ЗДвП с голяма давност.
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР (лист 10-
12 от делото), удостоверява материалната компетентност на съставителя на
акта за установяване на административно нарушение и издателя на
обжалваното наказателното постановление.
Представена по делото е Докладна записка № УРИ 1116р-8284 от
15.12.2022г. от полицай А. В. Л., съставена на 02.12.22г. по повод процесната
проверка, в която описал проверката и съставеният АУАН, като е посочено
също, че по данни на дежурния при 02 РУ – Благоевград установили, че
автомобил с рег. № ... е с прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от
ЗДвП, а при проверката нарушителя Л. М. заявил, че не е уведомяван за
служебно прекратената регистрация на автомобила.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок
от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН
са неоснователни. В случая са съобразени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и
времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са
4
точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП,
поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални
нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо
безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В
същото коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно
производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в
НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа
на които санкционния орган е приел, че се касае за административно
нарушение по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че
при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби,
като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби,
които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушенията е
връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно
нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят
не е направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като
му е предоставена възможност да представи и писмени такива в
законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу
процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и
упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като съществено процесуално нарушение,
от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално
основание на обжалваният санкционен акт.
Районният съд обаче намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.
Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От друга страна разпоредбата на чл.143 ал.10 от
ЗДвП регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от
Кодекса за застраховането или по желание на собственика след представяне
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Аналогично е и съдържанието на чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10
от ЗДвП се извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд,
като според ал.2 на същата разпоредба при прекратяване регистрацията по
ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на превозното средство,
5
посочен в регистъра.
От изложеното в мотивите на приложеното Постановление за отказ да
се образува досъдебно производство и изпращане на материалите по
компетентност за ангажиране на административна отговорност от
17.02.2023г. е видно, че жалбоподателя Л. Е. М., който не е собственик на
управлявания автомобил, а и самия собственик не са уведомявани, както от
страна на Сектор Пътна полиция при ОДМВР – Благоевград, така и от страна
на Гаранционния фонд, относно служебно прекратената регистрация на лек
автомобил „Хонда ЦВР“ с рег. № ..., собственост на . М. от гр.Кюстендил на
основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, считано от 08.11.2022г., съгласно чл.18 ал.2
от Наредба № I-45/24.03.2000 г. и чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Наред с това не е спорно по делото, че на 02.12.2022г. жалбоподателят
Л. Е. М. е управлявал лек автомобил „Хонда ЦВР“ с рег. № ..., собственост на
. М. от гр.Кюстендил, като към тази дата автомобилът е бил с прекратена
регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП във връзка с чл.18б ал.1 т.8 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, но
за това обстоятелство не е бил уведомен по съответния установен ред, като
собственика, така и ползвателя на автомобила. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАНН,
административно нарушение е това деЯ.е, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай не може да се направи категоричен и безспорен извод, че поведението
на жалбоподателя Л. Е. М., което се субсумира под състава на
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП е извършено виновно от
наказаното лице. Действително уведомяването на собственика на автомобила
за извършеното служебно прекратяване на регистрация не е елемент от
фактическия състав на прекратяването по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, а
последващо действие на администрацията, същото обаче има пряко
отношение към субективния елемент на административното нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП. Независимо, че жалбоподателят Л. Е. М. е бил длъжен да
съзнава предвидените с чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането последици
за прекратяване на регистрацията на автомобила, когато не е била сключена
задължителна застраховка, не са налице основания от същия или от
ползвателя на ППС да бъде изисквано да знаят конкретната дата, на която
посоченото уведомление е получено от органите на МВР, а оттам и да са
наясно за момента на прекратяване на регистрацията. Именно заради това, че
собственикът на автомобила няма как да знае кога ще постъпи това
уведомяване, респективно ще бъде прекратена регистрацията на автомобила
му. Законодателят с разпоредбата на чл.143 ал.10 изр.1 ЗДвП и чл.18б ал.2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е предвидил той да бъде уведомен за
извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен
6
да знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация
осъществява състав на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Именно при наличие на последното, като предпоставка за ангажиране на
административната отговорност на собственика на автомобила или
ползвателя му за управление при прекратена регистрация, би могло да се
презюмира, че това знание е налично, което би обусловило аналогично и
надлежното ангажиране на административно-наказателната му отговорност
при управление на това МПС с прекратена регистрация. В случая
наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил по
съответния за това начин, че към 02.12.2022г. собственикът на автомобил
„Хонда ЦВР“ с рег. № ..., а именно . М. от гр.Кюстендил е бил уведомен или е
знаел, че регистрацията на автомобила му е била служебно прекратена, което
допълнително обуславя извод за субективна несъставомерност на
санкционираното деЯ.е, включително и под формата непредпазливост.
Именно в тази насока е и Тълкувателно решение № 2 от 05.04.2023г. на ОСС
от НК на ВКС по ТД № 3/2022г, Първа и Втора колегия на ВАС,
задължително за правоприлагащите органи. Изложените съображения
обуславят отмяна на наказателното постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол, като незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН след, като
установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
съдът намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на
АПК за основателно и доказано по размер, поради което същото следва да
бъде уважено. Реализирани разноски от страна на жалбоподателя Л. Е. М., с
ЕГН **********, с адрес: ..., в качеството му на жалбоподател в случая не са
реализирани, доколкото сключеният Договор за правна защита и съдействие с
адв.Е. С. Й. с ЕГН ********** е безплатно, респ. по реда на чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата. Именно това правно основание, разгледано във
връзка с чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към Закона за адвокатурата, съдът следва да
определи и присъди на процесуалния представител на жалбоподателя
дължимо адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400
(четиристотин) лева, каквото задължение има по чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата при отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.58д т.1
от ЗАНН и чл.143 от АПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 23-1116-000378 от 08.03.2023г. на Началник Група към
ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, упълномощен
7
с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на Л. Е. М., с ЕГН **********, с
адрес: ..., за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение са отнети 10 (десет) точки.
ОСЪЖДА административнонаказващият орган ОДМВР – Благоевград,
в чиято административна структура е Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград
да заплати на адв.Е. С. Й. с ЕГН ********** от Адвокатска колегия –
Кюстендил, в качеството му на процесуален представител по делото на
жалбоподателя Л. Е. М., с ЕГН **********, с адрес: ..., сумата 400
(четиристотин) лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за
един адвокат по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд-
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8