Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 566/05.05.2020
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети
март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР Х.
ДИАНА
ГАНЕВА
при секретар С.А., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 3198/2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с §19,
ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр.39 от 2011г.).
Касаторите Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, И. Тотова Т.,
ЕГН ********** и Т.П.Т., ЕГН **********, двамата с общ адрес в гр.Бургас,
кв.“Черно море“, ул.“Дружба“ № 9, със съдебен адрес ***, са оспорили решение №
13/12.11.2019г. по адм.д. № 8/2019г. по описа на Районен съд Бургас, в частта с
която е отхвърлена жалбата им, за прогласяване нищожност на протоколно решение
№ 7691/24.11.1992г. на Общинска служба по земеделие – Бургас, постановено по
преписка № 7691/04.12.1991г.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита,
че при постановяване на своя акт, съдът, не е взел предвид и не е обсъдил
твърдяната липса на компетентност на административния орган в лицето на
Поземлена комисия Бургас (понастоящем ОСЗ – Бургас) да разглежда искане за
възстановяване на имот от 4,5 декара, който не е земеделска земя, а е дворно
място в урбанизирана територия. Твърди се, че обезщетението за земи в регулация
се дължи от общината по ЗУТ, ЗОС, ЗС, но не и по ЗСПЗЗ и затова Поземлена
комисия – Бургас (понастоящем ОСЗ – Бургас) не е компетентна да разглежда
искането, нито да предлага обезщетение. Отделно от това се сочи, че обжалваното
протоколно решение № 7691/24.11.1992г., с оглед нормата на чл.60, ал.5 от
ППЗСПЗЗ, в редакцията към момента на постановяване на решението е следвало да включва
задължително юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител,
представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, поради
което несъответствието на състава на комисията с императивните законови
разпоредби води до некомпетентност на органа постановил административния акт ,
който се опорочава до степен на нищожност.
Иска да бъде отменено решението и върната преписката на Районен съд –
Бургас с указания за прогласяване на нищожност
на протоколно решение № 7691/24.11.1992г.
В съдебно заседание касаторът Т.П.Т. се явява лично, а
касаторите Д.Х.Д. и И. Т.Т. редовно уведомени, не се явяват. За всички касатори
се явява представител по пълномощие – адвокат П.В., която поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът по касация Общинска служба по земеделие - Бургас,
редовно призован, не изпраща представител. Депозира отговор на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Д.Х.,
счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Със заявление за възстановяване на земеделски земи с вх. № 298/04.12.1991г. (л.22) С.И.З. е заявила
два имота – единият с площ 4 декара в местността „Дерме ндере“ и вторият – с
площ 4,5 декара в местността „Юртлука“.
С протоколно решение № 7691 от 24.11.1992г. (л.25) Поземлена
комисия – Бургас (понастоящем ОСЗ Бургас) е признала за възстановяване 4 декара
и е постановила отказ за 4,5 декара с мотив, че отказаните земи попадат а в
регулацията на м.с. „Черно море“ и следва да се извърши обезщетение.
Протоколното решение е получено от С.И.З. на 19.01.1993г., видно от разписка на
л.27. То не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на признатия имот е
издадено решение № И-298 от 26.04.1994г. (л.26), с което съгласно приетият и
влязъл в сила план за земеразделяне на С.З.е
възстановено правото на собственост върху имот
- нива с площ 4 декара, представляващ имот № 031013 от ПЗ.
По отношение на имота с площ 4,5 декара, за който Поземлената
комисия е отказала да бъде възстановен, тъй като се намира в регулация, е
постановено решение за право на обезщетение № 16 от 29.02.2000г. (л.34) и
решение за стойността на обезщетението № 16а от 15.11.2000г. (л.35), като
обезщетението е на стойност 3 516 лв. Решението не е обжалвано и е влязло
в сила. От Централен депозитар АД е издадена депозитарна разписка № *********
от 13.05.2003г. на С.И.З. на стойност 3 510 лв. (л.36).
С обжалваното решение Районен съд Бургас е приел, че за нищожен се
прогласява административен акт, който не отговаря на изискванията за валидност – не е постановен
от нкомпетентен
орган, не
е в рамките
на неговата компетентност, не е в предписаната от закона форма, не е подписан.
По
отношение на обжалваното
протоколно
решение № 7691/24.11.1992г. районният съд е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като не са
налице пороци на оспорваното решение, водещи до неговата нищожност. Акта съдържа
всички необходими реквизити, издаден е от
компетентен орган, подписан е от председателя и секретаря на комисията и
от останалите й членове. Решението е издадено в предвидената за това форма,
регламентирана в чл.15, ал.2 ЗАП (отм.). Съдът е посочил, че липсват тежки пороци, които да водят и да
квалифицират административния акт като нищожен.
Съдът изрично е направил извод, че
поради стабилитета на обжалваното протоколно решение не могат да
се обсъждат възраженията на жалбоподателите относно неговата законосъобразност.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстационният съд относно отсъствието на предпоставки за
нищожност на обжалваното пред него протоколно решение № 7691 от 24.11.1992г. Поземлена комисия – Бургас.
Неоснователно е възражението на касаторите, че Поземлена
комисия – Бургас не е била компетентна да постанови оспореното решение в частта
му, с която е отказано признаването на правото на възстановяване на 4,5 декара нива
с мотив, че отказаните земи попадат а в регулацията на м.с. „Черно море“.
Съгласно
чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) възстановяват се правата на
собствениците върху земи, които са били включени в трудовокооперативни
земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани
въз основа на тях селскостопански организации и се намират в строителните
граници на населените места, освен ако върху тях законно са построени
сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и строежът на законно
разрешена сграда е започнал.
Според чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 28
от 1992 г.) лицата по чл.10 подават заявление за възстановяване правата си
върху земеделските земи в петнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила.
Според чл.12, ал.1 предложение първо от ЗСПЗЗ в същата редакция, заявлението по
предходния член се отправя до съответната общинска поземлена
комисия, а съгласно чл.14, ал.1 - общинската поземлена
комисия се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на
заявлението.
Анализът
на посочените норми в редакцията им към датата на издаване на процесното
решение води до извода, че именно Общинската поземлена
комисия Бургас е компетенстна да разгледа заявлението за възстановяване на 4,5 декара нива, която към 1992г. се намирала в регулацията на
м.с. „Черно море“.
Неоснователно е и възражението, според което съставът на
Поземлената комисия е несъответен на изискванията на чл.60 от ППЗСПЗЗ, което
също обосновава нищожност на издадения акт.
Според
чл.60, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1992 г.) Поземлените комисии
се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове. Председателят и секретарят на комисията и
определените от Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават
на щат. На останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите
нормативни актове. В комисиите задължително се включват: юрист, агроном,
инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния
съвет и на частните земеделски стопани.
В
процесният случай издателят на акта – Поземлена комисия Бургас има председател,
секретар и петпима редови членове, като в този състав е постановила оспореното
протоколно решение. Няма доказателства, че качественият състав на комисията не
отговаря на изискванията на закона – чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ. Решението е подписано
от председателят, секретарят и още трима членове, което не е съществено
процесуално нарушение, защото както и районният съд е отбелязъл според чл.15,
ал.2, т.6 от ЗАП(отм.) действал към момента на
постановяване на атакуваното решение се издава в писмена форма и
съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на
длъжността му, а когато органът е колективен, актът се подписва от председателя
и секретаря на този орган.
За пълнота на изложението съдът
намира за нужно да посочи, че не само отсъствието на компетентност у органа и
форма на акта могат да обусловят нищожност на административният акт, както е
приел районния съд.
Съгласно
правната доктрина незаконосъобразността на административния акт има две проявни
форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на
административното волеизявление. Поради изначалното наличие на такъв сериозен
недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че
нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. За това
административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се
позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на
един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето (арг. от чл. 149, ал.5 от АПК).
Доколкото
в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, които да са отделни от основанията за унищожаемост,
съдебната практика и теория са възприели, че едни и същи основания (чл. 146 от АПК) водят както до унищожаемост, така и до нищожност, в
зависимост от степента на засягане. Т. е. за да се приеме, че дадено основание
води до нищожност трябва порокът да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност.
Съдебната
практика еднозначно приема, че всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е
толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на
липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност също само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Най-често нарушенията на материалния закон
засягат законосъобразността на административните актове и водят до тяхната
унищожаемост, за това нищожен на това основание би бил само този акт, който
изцяло е лишен от законова опора. Според проф.К.Л.(Административно право,
издателство за правна литература „Фенеа” 2004г. стр.74) „Когато сме изправени
пред пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на
приложимата материално-правна норма; когато актът е изцяло лишен от законово
основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон от нито един орган е налице нищожност на административен акт
поради нарушение на материалния закон.”
Само пълната липса на условията и
предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание, би довело до нищожност на административния акт на
основание чл.146, т.4 от АПК.
В заключение следва да се посочи,
че административният акт може да е нищожен и поради противоречие д материалния
закон и с целта му, а не само поради порок във формата на акта и поради
отсъствие на компетентност у органа.
Поради неоснователност на
касационните възражения обжалваното решение на Районен съд Бургас следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното,
Административен съд Бургас, ХV състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/12.11.2019г. по адм.д. № 8/2019г. по описа на
Районен съд Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: