№ 231
гр. К., 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20245510101645 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. чл.124, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. Х. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: област С.З., *** чрез пълномощник адв. В. В. -
САК, л.н. **********, с адрес на кантората: *** против „Е.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите
Р.И.М.-Т. и Т.И.В..
Ищецът Р. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: област С.З., ***
чрез пълномощник адв. В. В. - САК, л.н. **********, с адрес на кантората: ***
моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че
не дължи на Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В. претендираната по изп.
дело сума в общ размер на 8892,84 лева, от които сумата от 433.64 лева -
главница, сумата от 97.35 лева - договорна лихва за периода от 07.12.2010г. до
28.05.2012г.; сумата от 12.65 лева - наказателна лихва за периода от
07.12.2010г. до 28.05.2012г., законната лихва върху главницата, считано от
30.05.2012г. до изплащане на вземането, която към датата на подаване на
исковата молба-27.06.2024г. била в размер на 550.30 лева, както - и сумата от
205.00 лева, представляващи разноски по делото, общо в - размер на 1298.94
лева, които ищцата Р. Х. Д., ЕГН **********, била осъдена да заплати на
„ОББ“ АД с изпълнителен лист от 31.05.2012г., издаден от Районен съд-гр. К.
по ЧГД№ 1583/2012г като погасена по давност, на основание чл.110 от ЗЗД;
1
както и сумата от 2640.05 лева, главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата,
която към датата на депозиране на исковата молба-27.06.2024г. била в размер
на 3396.76 лева; договорна лихва в размер на 152.89 лева за - периода от
10.03.2011г. до 27.03.2012г., наказателна лихва в размер на 138.88 лева за
периода от 10.03.2011г. до 27.03.2012г. включително, и направените по делото
разноски в размер на 58.64 лева, общо в размер на 6387.22 лева, които Р. Х. Д.
била осъдена да заплати на „ОББ“ АД с изпълнителен лист от 30.03.2012г.,
издаден от Районен съд-гр. К. по ЧГД № 982/2012г. като погасена по давност,
на основание чл.110 от ЗЗД. Моли да й бъдат възстановени събраните по
изпълнителното дело суми в общ размер на 700,00 лева като недължимо
събрани, ведно с мораторната лихва върху сумите, считано от датата на
превеждането им по сметка на ЧСИ до датата на завеждане на исковата молба,
както и законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Моли да му бъдат присъдени разноските по настоящото гражданско
дело, ведно с адвокатски хонорар.
Твърди, че със съобщение изх. № 50559/26.04.2024г. на ЧСИ Г. И., per. №
765 от Списъка на ЧСИ с район на действие Окръжен съд-гр. С.З. по изп. дело
№ 20247650401376/2024г. ищцата била уведомена, че с изпълнителен лист,
издаден по ЧГД №1583/2013г., и изпълнителен лист, издаден по ЧГД №
982/2012г. по описа на Казанлъшки районен съд, е осъдена да заплати
олихвяема сума в размер на 433.64 лева от 30.05.2012г., и сума в размер на
2640.05 лева от 24.04.2024г., ведно със законната лихва върху сумите, която
към момента на изготвяне на съобщението е в размер на 541.90 лева, и
неолихвяема сума в размер на 4050.93 лева в полза на взискателите
Национална агенция по приходите-офис С.З. и „Е.“ ЕООД, с адрес: ***. В
съобщението било посочено, че задължението по изпълнителното дело
възлиза на 4050.93 лева неолихвяема сума, от която сумата от 3073.69 лева -
главница, сумата от 541.90 лева - лихви, сумата от 3.12 лева, представляваща
присъдени разноски, и сумата от 282.00 лева разноски по изп. дело, както и
такси по ТТРЗЧСИ в размер на 774.68 лева, както и други суми, дължими до
момента на изготвяне на съобщението, в общ размер на 150.00 лева, в т.ч.
адвокатски възнаграждения, възнаграждения за вещи лица, за пазач и др., като
общото задължение по изпълнителното дело към дата 26.04.2024г. било в
размер на 8876.32 лева, която сума се увеличавала с лихвите върху главницата
до пълното погасяване на задължението.
Към съобщението било приложено и уведомление за извършено
прехвърляне на вземане, в което било посочено, че всички задължения, заедно
с обезпеченията и привилегиите /без прехвърляне на права по запис на
заповед/, произтичащи от Договор за кредитна карта и Кредитна линия /ОК/ от
21.02.2007г., били прехвърлени от „ОББ“ АД на „Е.“ ЕООД, с договор за цесия
от 31.01.2018г. Посочено било, че „Е.“ ЕООД заменя напълно „ОББ“ АД като
неин кредитор, и от датата на получаване на уведомлението всички плащания
2
на дължими суми по договора /главница, лихви, комисионни, разноски и др./,
се заплащат по сметка на „Е.“ЕООД.
При направена справка в кантората на ЧСИ ищцата констатирала, че
изпълнителното дело е образувано по молба вх. № 37274/22.04.2024г. на „Е.“
ЕООД, по два изпълнителни листа, издадени в полза на „ОББ“АД:
-изпълнителен лист от 31.05.2012г. ,издаден от Районен съд-гр. К. по
ЧГД № 1583/2012г„ с който Р. Д. била осъдена да заплати на „ОББ“ АД сумата
от 433.64 лева, главница, сумата от 97.35 лева, договорна лихва за периода от
07.12.2010г. до 28.05.2012г.; сумата от 12.65 лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 07.12.2010г. до 28.05.2012г„ законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2012г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 205.00 лева, представляващи разноски по делото; и
-изпълнителен лист от 30.03.2012г., издаден от Районен съд-гр. К. по
ЧГД № 982/2012г„ с който Р. Д. била осъдена да заплати на кредитора „ОББ“
АД, сумата от 2640.05 лева, главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата;
договорна лихва в размер на 152.89 лева, за периода от 10.03.2011г. до
27.03.2012г., наказателна лихва в размер на 138.88 лева, за периода от
10.03.2011г. до 27.03.2012г. включително, както и направените по делото
разноски в размер на 58.64 лева.
На изпълнителния лист от 31.05.2012г. на PC-К. по ЧГД 1583/2012г. било
отбелязано, че по изпълнителния лист е образувано изп. дело №228/2012г. по
описа на ЧСИ А. П., рег. № 764 от Списъка на ЧСИ с район на действие ОС-гр.
С.З., което било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на
05.01.2018г.
На изпълнителния лист от 30.03.2012 г„ издаден от PC- К. по ЧГД №
982/2012 г. било отбелязано, че по изп. лист е образувано изп. дело №
201276404000155/2012г„ по описа на ЧСИ А. П., рег. № 764 от Списъка на
ЧСИ с район на действие ОС- С.З., което е прекратено на 05.02.2017г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По изпълнителното дело било представено уведомление за прехвърляне
на вземания изх. № 00005 546/19.04.2024г., с приложен към уведомлението
Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г., от който било видно, че
цедентът „ОББ“ АД прехвърлил на цесионера „Е.“ЕООД „вземания на свои
длъжници, които били индивидуализирани в Приложение №1 към договора.
След образуването на изпълнителното дело с писмо изх. № 50560 от
26.04.2024г. на ЧСИ Г. И., било изпратено запорно съобщение до работодателя
на длъжника „А.“ АД за налагане на запор върху трудово възнаграждение. С
писмо изх. № 2220/14.05.2024г. на „А.“ АД, ЧСИ И. била уведомена, че е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С писмо изх. №
1638-1/30.04.2024г. от ТБ „Токуда“ АД, ЧСИ била уведомена, че получава
суми от ЗЕАД Булстрад с основание допълнителна възнаградителна рента. На
3
08.05.2024г. било изпратено запорно съобщение до ТБ D- Bank, с което бил
наложен запор върху банкова сметка с IBAN ***.
От наложения запор върху трудово възнаграждение на длъжника до
настоящият момент по изпълнителното дело принудително била събрана
сумата от 700.00 /седемстотин / лева, от които: 270.00 /двеста и седемдесет/
лева - на 25.05.2024г.; и сумата от 430.00 /четиристотин и тридесет/ лева- на
25.06.2024г.
Ищцата счита, че описаните в изпълнителните листове и в съобщението на
ЧСИ суми са недължими като погасени по давност, а извършените
изпълнителни действия нямат действие по отношение на длъжника. Това било
така, защото изпълнителните листове били издадени през 2012 година, а
образуваните по тях изпълнителни дела: изп. дело №20127640400228/2012г.
по описа на ЧСИ А. П., и изп. дело № 20127640400155/2012г„ по описа на
ЧСИ А. П., били прекратени на основание чл.433, ал. 1, т.8, съответно на
05.01.2018г. и 05.02.2017г. От прекратяване на изпълнителните дела до
образуването на изпълнително дело №20247650401376/2024г. по описа на
ЧСИ Г. И. /образувано на 22.04.2024г./ бил изтекъл период от 6, съответно 7
години, поради което и към настоящия момент била изтекла предвидената в
закона 5-годишна погасителна давност за вземанията на Банката както за
главницата, така и за лихвата за забава. Доколкото погасено по давност е
главното задължение по изпълнителните листа, се явяват недължими и
акцесорните такива за такси и разноски по гражданското и изпълнителното
дело.
На следващо място - представеното уведомление от „Е.“ ЕООД изх. №
МА 00005545/19.04.2024г., с което уведомява длъжника по изпълнителното
дело, че с договор за прехвърляне на вземането от 31.01.2018 г. всички
задължения на ищцата, заедно с обезпеченията и привилегиите /без
прехвърляне на права по запис на заповед/, произтичащи от Договор за
кредитна карта и Кредитна линия /ОК/ от 21.02.2007г., били прехвърлени от
ОББ на „Е.“ ЕООД, нямало действие по отношение на длъжника. Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД, /и това изрично било посочено в
уведомлението/, прехвърлянето на вземания имало действие по отношение на
длъжника от датата на получаване на съобщението за прехвърляне на
вземането. Уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника с
връчване на съобщението за образуване на изпълнителното дело - на
20.05.2024 г., следователно, и за периода от датата на извършената цесия -
31.01.2018 г. до датата на връчване на съобщението на длъжника -20.05.2024г.,
била изтекла предвидената в закона погасителна давност за събиране на
вземането.
С молба вх. № 45639/22.05.2024г. на ЧСИ Г. И. ищцата твърди, че е
възразила за изтекла погасителна давност за събиране на вземането на
взискателя и поискала прекратяване на изпълнителното дело. С отбелязване
върху молбата ЧСИ Г. И. била отказала прекратяване на изпълнителното дело
4
поради изтекла погасителна давност, и отказала вдигане на наложените
запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки.
Доколкото по изпълнителното дело към настоящият момент била
събрана сума в общ размер на 700.00 лева, ищцата счита, че сумата е събрана
през периода на погасителната давност, поради което била недължима, и
подлежи на връщане.
Ответникът Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В. счита подадената
искова молба за недопустима, тъй като е предявена пред некомпетентен съд
при неспазване правилата за подсъдност, предвидени в ГПК.
Предявеният по делото иск не бил такъв на потребител по смисъла на чл.
113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК. С
него ищецът не защитавал свои потребителски права по сключен с
праводателя на ответника договор за кредит, нито искал признаване на
недължимост на суми по такъв договор, а оспорвал като длъжник
изпълнението по горепосоченото изпълнително дело поради изтекла след
силата на присъдено нещо погасителна давност, погасяваща вземанията на
взискателя по изпълнителния лист (Решение№ 101 от01.12.1972 г. пo гр.д. №
95/72 Г. НА ОСГК на ВС). Посредством иска по чл. 49 ГПК длъжникът по
изпълнението се домогвал да осуети упражняване правото на принудително
изпълнение. Предмет на иска били фактите, погасяващи правото на
принудително изпълнение, а не самото вземане, което вече било
стабилизирано и удостоверено от издаденото срещу длъжника изпълнително
основание. Съдът в производството по чл. 439 ГПК не разглеждал
материалните предпоставки за възникване и съществуване на вземането, респ.
Съдът не се произнасял по съществуването на отделни вземания,
удостоверени в изпълнителния титул, а преценявал погасено ли е правото на
принудително изпълнение. Местната подсъдност по чл. 113 ГПК намирала
приложение по искове, упражняването на които придавало на ищеца
качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на Закона за защита
на потребителите. В този смисъл - опр. №3/10.01.2012 год. по т.д..№ 852 /2011
год.. на I т.о., опр.№ 649 / 16.07.2010 год. пот.д.№ 377 / 2010 год. на I т.о. ,опр.
№ 697/07.12.2009 год. по т.д. № 514/2009 год. на I т.о. на ВКС . В настоящия
случай, качеството на ищеца било длъжник по изпълнително дело, чието
прекратяване се целяло, поради изтекла давност за принудително събиране на
вземането. С иска по чл. 439 ГПК се оспорвало изпълнението. При изпълнение
лицето, срещу което се предприемало същото, заемало качеството на длъжник
въз основа на вече издадения изпълнителен лист. Ако нямало изпълнение и
изпълнителен лист и лицето действало само на основание качеството си на
потребител, то нямало основание да води иска по чл. 439 ГПК и същият би
бил недопустим. С още по-силно значение било, че при иска по чл. 439 ГПК се
разглеждали факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, по която се установявало, че потребителят е длъжник. След
влизане в сила на заповедта за изпълнение, качеството на насрещната страна
5
се променяло. Същият не можел да се защитава като потребител със
средствата на Закона за защита на потребителите, а единствено като длъжник,
срещу когото било предприето изпълнение. Специалната местна подсъдност
по чл. 113 ГПК не била приложима в конкретната хипотеза, доколкото ищецът
нямал качеството на потребител в материалното правоотношение, предмет на
иска, от което се претендирали права, и не се търсила защита на
потребителски права. Разпоредбата на чл. 113 ГПК не следвала да се тълкува
разширително. Приложното й поле обхващало само исковете, уредени в ЗЗП.
В тази насока било Определение №3344 от 14.11.2019 г. по гр.д. 3005/2019 г.
на 17 състав PC Пазарджик. С оглед на гореизложеното, смята, че за
подведомствеността и подсъдността на този иск по чл. 439 ГПК се прилагали
общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, а не
някоя от особените такива по чл. 106-117 ГПК. Поради това моли да се
прекрати образуваното пред Районен съд-К. производство и да препрати
същото на Софийски районен съд на основание чл. 118, ал.2 ГПК. Оспорва
така предявения иск по основание и размер, счита същия за неоснователен и
недоказан.
Въз основа на горепосочените изпълнителни листи били образувани
съответно: изпълнително производство под номер на дело № 20127640400228
по опис на ЧСИ А. К. П., per. № 764 при КЧСИ и изпълнително производство
под номер на дело № 20127640400155 по опис на ЧСИ А. К. П., per. № 764 при
КЧСИ, по които още с образуването и в хода на изпълнителното производство
са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. Ново
изпълнително дело под номер 20247650401376 по описа на ЧСИ Г. Д. И. рег.№
765 при КЧСИ било образувано преди да изтече установения давностен срок,
като още с молбата били поискани от взискателя изпълнителни действия,
които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора, за които са
заплатени и съответните такси. До предявяване на настоящия иск са
предприемани регулярни действия по образуваното производство, като не са
настъпили последиците на погасителната давност.
В настоящия случай приложение следвало да намери общият
петгодишен давностен срок. Следвало да се има предвид Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г„ ОСГТК на ВКС, съгласно
което, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. пот.
д. № 2/2013 г„ ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не
била текла. За тях давността била започнала да тече от 26.06.2015 г от когато
било обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В Решение № 3/04.02.2022г.
по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, било разгледано даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение
на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране
на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна
молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е
посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника
6
(чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била
поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се,
че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на
редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва
погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са
част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на
длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети
лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди
перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към това основание за
прекъсване на погасителната давност, които не произтичат от фактическия
състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би
било тълкуване contra legem. Съгласно чл. 116, 6. „в“, давността се прекъсвала
с предприемане на действия за принудително изпълнение. В процесния случай
не била изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна
погасителна давност за процесиите вземания, обективирани в процесния
изпълнителен лист. Следва да се има предвид, че перемцията е без правно
значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и
същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за
давността, (така решение № 50118 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. №
3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.) За правилно изчисляване на установения
давностен срок следвало да се има предвид и Законът за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му на
21 май 2020г. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г„ в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ето защо и за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок бил спрял да тече. Течението
му се е възобновило отново, считано от 22.05.2020 г. или същият е спрял за
период от 2 месеца и 8 дни. Не на последно място, съобразно господстващото
становище в правната теория и задължителната съдебна практика,
погасителната давност не водила до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да
съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но
възможността да бъде изпълнено била ограничена само до доброволното му
изпълнение - чл. 118 ЗЗД. Давността не погасявала самото вземане, тъй като с
изтичането на определения период от време законодателят свързва друга
правна последица, а именно невъзможността едно вземане да бъде
осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника.
Възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезирала съда
с искане за произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради
което когато длъжникът се позовава на давност предметът на предявения иск
не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването
7
или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Така Определение № 318
от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., Ill г. о., ГК. Тъй като
материалното право на кредитора продължавал да съществува дори и след
изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива
по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като
той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Искът за
признаване на установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
процесните суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е недопустим и
неоснователен, защото дори да са настъпили последиците на погасителната
давност, вземането продължавало да съществува, но било придобило едно
ново качество - естествено вземане. След погасяването по давност кредиторът
губил субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължал“,
категорично противоречи на нормативната уредба на института на
погасителната
давност.
Моли да бъде изискано и приложено изпълнително производство под
номер на дело 20127640400228 по опис на ЧСИ А. К. П., per. № 764 при КЧСИ
и изпълнително производство под номер на дело 20127640400155 по опис на
ЧСИ А. К. П., per. № 764 при КЧСИ, както и изпълнително производство под
номер на дело 20247650401376 по описа на ЧСИ Г. Д. И. рег.№765 при
КЧСИ.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищците
разноски с оглед на правната и фактическа сложност на делото, моли съдът да
присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар,
при условие че се докаже заплащането им /в това отношение т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, трябва да бъде
посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на
ищеца разноски.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани - по основание и размер.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Съгласно приетото заверено копие на изпълнителен лист от 30.03.2012
г., издаден по ч.гр.д.№982/2012 г. по описа на Районен съд – К., длъжникът Р.
Х. Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на кредитора “ОББ” АД по
Договор за потребителски кредит от 21.02.2007 г., следните суми: 2640.05
лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата; договорна лихва в размер
на 152.89 лева за периода от 10.03.2011г. до 27.03.2012г., наказателна лихва в
8
размер на 138.88 лева за периода от 10.03.2011г. до 27.03.2012г. включително,
и направените по делото разноски в размер на 58.64 лева.
По делото е приложено дубликат/копие на изп.д.№155/2012 г. по описа
на ЧСИ А. П., рег.№764 на КЧСИ с район ОС-С.З. в един том, от което се
установява, че изпълнителното дело е образувано по молба вх.
№01385/19.05.2012 г. на “ОББ” АД като взискател срещу длъжника Р. Х. Д.,
ЕГН **********, на основание издадения изпълнителен лист от 30.03.2012 г.,
издаден по ч.гр.д.№982/2012 г. по описа на Районен съд – К., с искане от
взискателя за извършване на справка в КАТ и налагане на запор върху
притежаваните от длъжника автомобили, запор на банкови сметки, справки в
ОС Земеделие – К. и опис на притежаваните от длъжника вещи.
Със съобщение изх.№03345/31.05.2012г., ЧСИ А. П. е изпратила искане
за преодставяна на справка за притежаваните от длъжника земеделски земи до
ОС Земеделие – К.. На 31.05.2012 г. от длъжника Р. Х. Д. е получена покана за
доброволно изпълнение с изх. № 033455/31.05.2012 г., получена от лице със
задължение да предаде – А.Д. /син/. С отделни съобщения до 5 банкови
институции са наложени запори върху притежаваните от ищеца банкови
сметки. Със съобщение с изх. № 0470/12.12.2014 г. е наложена запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата в „А.“ ЕООД. Със съобщение с вх. №
00969/20.02.2015 г. от работодателя са уведомили ЧСИ, че Р. Х. Д. е
освободена от работа на 24.01.2015 г. На 13.05.2015 г. от ищцата е получено
плащане по делото в размер на 80 лв. по сметка на ЧСИ А. П..
С постановление от 15.09.2017 г., обективирано върху молба на
взискателя ЧСИ А. П. е прекратено изпълнително дело №155/2012 по описа
на същото поради изтичане на повече от 2 години без извършване на действия
на принудително изпълнение на основание чл. 443, ал.1, т.8 от ГПК.
Съгласно приетото заверено копие на изпълнителен лист от 31.05.2012
г., издаден по ч.гр.д.№1583/2012 г. по описа на Районен съд – К., длъжникът Р.
Х. Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на кредитора “ОББ” АД по
Договор за издаване на кредитна карта от 16.03.2009 г., следните суми: 433.64
лева - главница, сумата от 97.35 лева - договорна лихва за периода от
07.12.2010г. до 28.05.2012г.; сумата от 12.65 лева - наказателна лихва за
периода от 07.12.2010г. до 28.05.2012г., законната лихва върху главницата,
считано от 30.05.2012г. до изплащане на вземането, 205.00 лева,
представляващи разноски по делото.
По делото е приложено дубликат/копие на изп.д.№228/2012 г. по описа
на ЧСИ А. П., рег.№764 на КЧСИ с район ОС-С.З. в един том, от което се
установява, че изпълнителното дело е образувано по молба вх.
№02386/08.08.2012 г. на “ОББ” АД като взискател срещу длъжника Р. Х. Д.,
ЕГН **********, на основание издадения изпълнителен лист от 31.05.2012 г.,
издаден по ч.гр.д.№1583/2012 г. по описа на Районен съд – К., с искане от
взискателя за извършване на справка в КАТ и налагане на запор върху
притежаваните от длъжника автомобили, справка за родствени връзки, запор
9
на банкови сметки, справки в ОС Земеделие – К. и опис на притежаваните от
длъжника вещи.
Със съобщение изх.№02320/03.08.2012г., ЧСИ А. П. е изпратила искане
за преодставяна на справка за притежаваните от длъжника земеделски земи до
ОС Земеделие – К.. На 10.08.2012 г. от длъжника Р. Х. Д. лично е получена
покана за доброволно изпълнение с изх. № 04008/09.08.2012 г. С отделни
съобщения до 5 банкови институции са наложени запори върху
притежаваните от ищеца банкови сметки. Със съобщение с вх. №
03158/30.10.2012 г. е извършена справка за наличие на земеделски земи в ОС –
К., от която е видно, че лицето не притежава земеделски земи.
С постановление от 15.09.2017 г., обективирано върху молба на
взискателя ЧСИ А. П. е прекратено изпълнително дело №228/2012 по описа
на същото поради изтичане на повече от 2 години без извършване на действия
на принудително изпълнение на основание чл. 443, ал.1, т.8 от ГПК.
По делото е приложено дубликат/копие на изп.д.№1376/2024 г. по описа
на ЧСИ Г. И., рег.№765 на КЧСИ с район ОС-С.З. в един том, от което се
установява, че изпълнителното дело е образувано по молба вх.
№37274/22.04.2024 г. на “ЕОС Матрикс” ЕООД като взискател срещу
длъжника Р. Х. Д., ЕГН **********, на основание издадения изпълнителен
лист от 31.05.2012 г., издаден по ч.гр.д.№1583/2012 г. по описа на Районен съд
– К. и изпълнителен лист от 30.03.2012 г., издаден по ч.гр.д.№982/2012 г. по
описа на Районен съд – К., с искане от взискателя за извършване на справка в
НОИ и БНБ и налагане на запор върху притежаваните от длъжника банкови
сметки.
Със съобщение изх.№50559/26.04.2024г., ЧСИ Г. И. е изпратила покана
до длъжника. На 08.05.2024 г. от длъжника Р. Х. Д. лично е получена покана за
доброволно изпълнение с изх. изх.№50559/26.04.2024г. С отделни съобщения
са наложени запори на банковите сметки на длъжника, запор на трудовото
възнаграждение.
Видно от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза - на
24.06.2024 г., от наложен запор върху трудово възнаграждение, при
работодателя на лицето Р. Х. Д., А. АД, е постъпила сума в размер на 430.00
лева. От тази сума са разплатени такси по изпълнителното дело в размер на
217.34 лева и към взискателя Е. ЕООД - 212.66 лева. На 25.06.2024 г., по ИД
1376/2024 г. е постъпила сума в размер на 275.89 лева. От тази сума са
разплатени 232.57 лева по сметка на ТД на НАП, 18.46 лева към взискателя Е.
ЕООД и 24.86 лева такса, съгласно ТТРЗЧСИ. На 24.06.2024 г., от наложен
запор върху трудово възнаграждение, при работодателя на лицето Р. Х. Д., А.
АД, е постъпила сума в размер на 420.00 лева. От тази сума са разплатени
такси по изпълнителното дело в размер на 37.84 лева, към взискателя Е. ЕООД
— 338.19 лева и 43.97 лева към ТД на НАП. На 22.08.2024 г. от наложен запор
върху трудово възнаграждение, при работодателя на лицето Р. Х. Д., А. АД, е
постъпила сума в размер на 550.00 лева. От тази сума са разплатени такси по
10
изпълнителното дело в размер на 49.55 лева и към взискателя Е. ЕООД —
500.45 лева. На 20.09.2024 г. от наложен запор върху трудово възнаграждение,
при работодателя на лицето Р. Х. Д., А. АД, е постъпила сума в размер на
900.00 лева. От тази сума са разплатени такси по изпълнителното дело в
размер на 81.05 лева, към взискателя Е. ЕООД — 818.95 лева. На 25.09.2024 г.,
по ИД 1376/2024 г. е постъпила сума в размер на 213.87 лева. От тази сума са
разплатени 194.60 лева към взискателя Е. ЕООД и 19.27 лева такса, съгласно
ТТРЗЧСИ.
На основание чл. 214 от ГПК ищецът е изменил размера на исковата си
претенция по реда на чл. 55, ал.1 от ЗЗД от 700,00 лв. на 2789,76 лв. В съдебно
заседание ищецът оттегля иска си по отношение на лихвата, начислена от
датата на постъпване на сумите от трудовото му възнаграждение по сметка на
ЧСИ до подаване на исковата молба в съда.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск е за установяване недължимост на вземания на
“ОББ” АД предмет на принудително изпълнение, по изпълнително дело
№155/2012 г. по описа на ЧСИ А. П., рег.№764 на КЧСИ с район ОС-С.З. и по
изпълнително дело №228/2012 г. по описа на ЧСИ А. П., рег.№764 на КЧСИ с
район ОС-С.З., а след прекратяването им на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, предмет на изпълнително дело №1376/2024 г. по описа на ЧСИ Г. И., рег.
№765 на КЧСИ с район ОС-С.З., предприети на основание изпълнителен лист
от 30.03.2012 г., издаден по ч.гр.д.№982/2012 г. по описа на Районен съд – К. и
изпълнителен лист от 31.05.2012 г., издаден по ч.гр.д.№1583/2012 г. по описа
на Районен съд – К.. Ищецът - длъжник има правен интерес да установи
твърдяното несъществуване на изпълняемото право поради висящността на
принудителното изпълнение, затова предявеният отрицателен установителен
иск е допустим.
От доказателствата по делото се установи, че със съобщение от ЧСИ Г.
И. с изх.№50559/26.04.2024г. ищецът Р. Х. Д. е уведомен за конституирането
на нов взискател след извършена цесия по Договор за цесия от 31.01.2018 г.
Съобщението е получено лично от него на 08.05.2024 г., поради което същият
като длъжник е надлежно уведомен за настъпилата цесия по повод на
задълженията му към „ОББ“ АД /Решение №209/28.11.2018 г. по т.д.
№2530/2017 г. на ВКС, I т.о./.
Ищецът се позовава на изтекла давност на главниците, лихвите и
разноските по изпълнителен лист от 30.03.2012 г., издаден по ч.гр.д.
№982/2012 г. по описа на Районен съд – К. и по изпълнителен лист от
31.05.2012 г., издаден по ч.гр.д.№1583/2012 г. по описа на Районен съд – К..
Процесните вземанията за главница, договорна лихва и лихва за забава
са по Договор за кредитна карта и кредитна линия от 21.02.2007 г. и съдебни
разноски в производствата по издаване на изпълнителния листове.
11
Задълженията по договора за кредит не са неделими и за всяко от тях тече
различна погасителна давност. /решение №132/13.01.2021 г. по т.д.
№2195/2019 г. на ВКС, І т.о., решение №128/20.08.2018 г. по гр.д. №1744/2017
г. на ВКС, ІІ т.о., решение №206/30.12.2011 г. по т.д.№1055/2010 г. на ВКС, ІІ
т.о., решение №30/15.04.2020 г. по т. д.№1829/2018 г. на ВКС, І т.о./. За
главницата законодателят не е предвидил друг специален давностен срок,
поради което тя се погасява с изтичането на общата петгодишна давност
съгласно чл.110 от ЗЗД /в т.см. решение №103/16.09.2013 г. по гр.д.
№1200/2011 г. на ВКС II т.о., решение №28/05.04.2012 г. по гр.д.№523/2011 г.
на ВКС, ІІІ г.о. и решение №261/12.07.2011 г. по гр.д.№795/2010 г. ВКС, IV
г.о./. По отношение на разноските по ч.гр.д.№1583/2012 г. и по ч.гр.д.
№982/2012 г. по описа на Районен съд - К., намира приложение петгодишната
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като не попадат в нито една от
хипотезите на чл.111 от ЗЗД.
Според чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за наем, лихва и други
периодични плащания се погасяват с изтичането на 3-годишна давност.
Нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД сочи, че давността тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането, а след прекъсването съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД започва да тече
нова тригодишна давност. При солидарната отговорност, прекъсването и
спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма
действие спрямо останалите длъжници - чл.125, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В настоящия случай,
издадените по ч.гр.д.№1583/2012 г. и по ч.гр.д.№982/2012 г. по описа на
Районен съд - К. изпълнителни листове са издадени на несъдебно
изпълнително основание, поради което няма последиците на съдебно решение
по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Срещу вземането длъжникът не е възразил в
предвиденият срок, и тъй като чл.117, ал.2 от ЗЗД не е приложим, то срокът на
новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване
на вземането /в т.см. решение №94/27.07.2010 г. по т.д.№943/2009 г. на ВКС, I
т.о. и решение №42/26.02.2016 г. по гр.д.№1812/2015 г. на ВКС, ІV г.о. /.
Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.10 на Тълкувателно
решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, давността се
прекъсва „с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ):
12
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.“. Съгласно мотивите към т.10 на ТР №2 от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС, „при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ...“. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение“. За да прекъсне давността
действието следва да е “валидно“ извършено - в рамките на надлежно
образуван и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към прилагане
на изпълнителен способ. Поради това не е от естество да прекъсне давността
нито действие, насочено към прилагане на изпълнителен способ, но
извършено извън рамките на висящ процес, нито действие, което – макар и
извършено в рамките на висящ процес, не съставлява прилагане на
изпълнителен способ. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска
нови изпълнителни способи/.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В случая изпълнително
действие, с което е прекъсната давността е наложеният по изп.д.№155/2012 г.
по описа на ЧСИ А. П., рег.№764, на 12.12.2014 г. запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца и тъй като след тази дата в период повече от две
години не са поискани, нито са предприети по възлагане на взискателя
валидни изпълнителни действия, които да прекъснат срока на погасителната
давност, то по отношение на ищеца-длъжник изпълнителното производство е
прекратено ex lege на 12.12.2016 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
независимо, че перемцията не е констатирана от ЧСИ А. П.. По отношение на
изп.д.№228/2012 г. по описа на ЧСИ А. П., рег.№764, последното
изпълнително действие, с което е прекъсната давността е изисканата справка
от ОС – Земеделие гр. К. на 30.10.2012 г. и тъй като след тази дата в период
повече от две години не са поискани, нито са предприети по възлагане на
13
взискателя валидни изпълнителни действия, които да прекъснат срока на
погасителната давност, то по отношение на ищеца-длъжник изпълнителното
производство е прекратено ex lege на 30.10.2014 г. на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, независимо, че перемцията не е констатирана от ЧСИ А. П..
В доктрината и съдебната практика се приема, вкл. и преди
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, поради т. нар.“перемпция“ е по право, като без да има правно
значение, е обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с
нарочно постановление за това или не. Приема се, че актът на съдебния
изпълнител има само констативно, но не и конститутивно действие.
Същевременно, налице и е съдебна практика / решение по гр.д.№2382/2017 г.
на ВКС, IV г.о., решение по гр.д.№2917/2018 г. на ВКС, IV г.о./, с която е
дадено разрешение, че отмяната на ППВС №3/1980 г. поражда действие от
датата на обявяване на ТР №2/26.06.2015 г. и се прилага единствено от тази
дата и само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, не и за тези приключили преди това. Доколкото в случая
изпълнителното производство е образувано и прекратено спрямо ищеца
длъжник при действието на ППВС №3/18.11.1980 г., именно даденото с
постановлението задължително тълкуване на чл.116 от ЗЗД е приложимо в
отношенията между страните и съдебния изпълнител, до последващата му
отмяна с Тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото тълкуване
в ППВС №3/18.11.1980 г., погасителната давност се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство давността и спира. От горното следва, че с образуването на
изпълнителното дело и по-късно с извършване на изпълнителни действия по
двете изпълнителни дела на ЧСИ А. П. е прекъснато теченето на давностния
срок, който е и спрян до прекратяването на изп.производство поради
настъпилата процесуална перемция по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с
изтичането на 2 години т.е. изпълнителното производство по изп.дело
№155/2012 г. по описа на ЧСИ А. П. е прекратено ex lege на 12.12.2016 г., а
изп.дело №228/2012 г. по описа на ЧСИ А. П. е прекратено ex lege на
30.10.2014 г.
Следва да се посочи, че двугодишният срок за перемпция започва да
тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително
доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски,
не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане
/решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.№1747/2020 г. на ВКС, IV г.о./.
В случая съдът приема, че в периода от 12.12.2016 г. до 15.09.2017 г.
няма поискани от взискателя по изп.д. №155/2012 г. по описа на ЧСИ А. П.
изпълнителни действия и възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. За да е релевантно това
14
действие за прекъсване на давността, следва да е налице предприемане на
действия по принудително изпълнение чрез реализиране на редовен
изпълнителен способ, тъй като нередовния изпълнителен способ не прекъсва
давността.
В случая съдът приема, че в периода от 30.10.2014 г. до 15.09.2017 г.
няма поискани от взискателя по изп.д. №228/2012 г. по описа на ЧСИ А. П.
изпълнителни действия и възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. За да е релевантно това
действие за прекъсване на давността, следва да е налице предприемане на
действия по принудително изпълнение чрез реализиране на редовен
изпълнителен способ, тъй като нередовния изпълнителен способ не прекъсва
давността.
С оглед разясненията, дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и обстоятелството, че
взискателят по изп. дело №155/2012 г. и по изп. дело №228/2012 г. по описа на
ЧСИ А. П. не е проявявал постоянна активност и не е искал от ЧСИ да
извършва нови действия по изпълнението, което да е ставало преди да е
изтекъл процесуалният двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
След прекратяване на изпълнителното производството по изп. дело
№155/2012 г. спрямо длъжника Р. Д. на 12.12.2016 г. е започнала да тече нова
погасителна петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД за вземането за главница и
разноски, която е изтекла на 12.12.2021 г. както и нова тригодишна давност по
чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД на вземанията за лихви /редовна и санкционираща/,
която е изтекла на 12.01.2019 г. Дори и да се приеме, че изп. дело №155/2012 г.
е прекратено на 15.09.2017 г., то погасителна петгодишна давност по чл.110 от
ЗЗД за вземането за главница и разноски е изтекла на 15.09.2022 г., а
тригодишна давност по чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД на вземанията за лихви
/редовна и санкционираща/ е изтекла на 15.01.2020 г. Неоснователни се явяват
възраженията на ответника, че не е настъпила погасителната давност, дори и
при действието на ограниченията при пандемична обстановка.
След прекратяване на изпълнителното производството по изп. дело
№228/2012 г. спрямо длъжника Р. Д. на 30.10.2014 г. е започнала да тече нова
погасителна петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД за вземането за главница и
разноски, която е изтекла на 12.12.2019 г. както и нова тригодишна давност по
чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД на вземанията за лихви /редовна и санкционираща/,
която е изтекла на 12.01.2017 г. Дори и да се приеме, че изп. дело №228/2012 г.
е прекратено на 15.09.2017 г., то погасителна петгодишна давност по чл.110 от
ЗЗД за вземането за главница и разноски е изтекла на 15.09.2022 г., а
тригодишна давност по чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД на вземанията за лихви
/редовна и санкционираща/ е изтекла на 15.01.2020 г.
Като юридически факт погасителната давност е период от време, през
който носителят на правото бездейства и това поражда субективно право в
полза на длъжника чрез волеизявление да погаси правото на принудително
изпълнение. Погасителната давност може да бъде въведена в гражданския
15
процес и като основание на иск, както в случая.
Във връзка с възражението на ищеца, че Договор за цесия от 31.01.2018
г. съдът споделя правните изводи, изложени в Определение № 50302 от
9.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1470/2022 г., II т. о., ТК посочва се, че за
прекъсването на погасителната давност е ирелевантен фактът дали длъжникът
е бил надлежно уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на
изпълняемото право. Нещо повече, дори и цесията да не е била годна да
прехвърли изпълняемото право, респ. да не е била надлежно съобщена на
длъжника, неговите права - след принудителното удовлетворяване на
процесните парични притезания, не биха били накърнени - той би платил на
овластен от закона кредитор (арг. чл. 75, ал. 1, изр. 1, предл. последно ЗЗД),
като това изпълнение би притежавало погасително действие - арг. чл. 433, ал.
5 ГПК. След като съдебният изпълнител е постановил задължението да бъде
изпълнено на нов кредитор, плащайки на него, длъжникът ще се освободи от
тази облигационна обвързаност, а в случай че този акт на съдебния
изпълнител е бил незаконосъобразен, това обстоятелство не се отразява на
погасителния ефект на плащането, а единствено може да бъде основание за
ангажиране на неговата имуществена отговорност /ако плащането е било
извършено на мним кредитор/ – /в т.см.Решение № 71 от 17.01.2022 г. на САС
по в. гр. д. № 2148/2021 г./. Предвид изложеното възражението на ищеца, че не
е спазена процедурата по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД се явява неоснователно.
По изложените съображения съдът намира предявените обективно
съединени отрицателени установителени искове за основателни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на иска по чл. 55, ал.1, пред. 3 от ЗЗД съдът намира
следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че в полза на
взискателя по изпълнителното дело № 1376/2024 по описа на ЧСИ Г. И. са
постъпили на суми по наложения запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника в размер на 2083.31 лева.
Същият извод се потвърждава и от приетата и неоспорена по делото
експертиза според която постъпилите суми по сметката на ответника са
следните - на 24.06.2024 г. са постъпили 212,66 лв., на 25.06.2024 г. – 18,46 лв.,
на 24.07.2024 г. – 338,19 лв., на 22.08.2024 г. - 500,45 лв., на 20.09.2024 г. –
818,95, на 25.09.2024 г. – 194,60 лв. Посочените суми са постъпили след
извършено разпределение от ЧСИ.
На възстановяване подлежат само сумите реално получени от взискателя
по посоченото изпълнително дело. Предпоставка за уважаване на иска по чл.
55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е наличие на имуществено разместване между
патримониума на ищеца и патримониума на ответника. В настоящия случай
от представените доказателства е налице такова разместване, но не в размера
претендиран от ищеца. В този смисъл е Решение № 260160 от 23.01.2023 г. на
СГС по в. гр. д. № 3947/2021 г., Решение № 492997 от 21.09.2018 г. на СРС по
16
гр. д. № 57161/2017 г., Определение № 2221 от 8.05.2024 г. на ВКС по гр. д. №
4071/2023 г., III г. о., ГК, Решение № 2340 от 22.03.2022 г. на СРС по гр. д. №
38497/2021 г., Решение № 192115 от 4.09.2020 г. на СРС по гр. д. №
33093/2019 г. и др.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Настоящият състав счита, че сумата в размер
на 2083.31 лева, която е била изплатена на взискателя в рамките на
изпълнителното дело № 1376/2024 по описа на ЧСИ Г. И. е получена от
ответника на отпаднало правно основание, тъй като същата сума е била
удържана от длъжника по изпълнителното дело и ищец в настоящото
производство Р. Х. Д. след погасяване правото на принудително изпълнение на
сумите по изпълнителния лист по давност.
Предвид горното предявеният иск по реда на чл. 55, ал.1, предложение 3
от ЗЗД следва да бъде уважен до размера на 2083.31 лева, а в останалата си
част от 2083.31 лева до 2789,76 лв. отхвърлен като неоснователен. По същите
причини се явява основателен и иска за законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане от ответника.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по
делото съобразно уважената част от иска. Ищецът е претендирал заплащането
на разноски по настоящото производство като е представил списък по чл. 80
от ГПК. Предвид изхода на спора и уважената част от иска следва да бъдат
присъдени на ищеца разноски в размер на 2130,21 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Същото е претендирано към определения
минимум в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 439
във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от Р. Х. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: област С.З., *** против „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В.,
не дължи следните суми: 433.64 лева - главница, сумата от 97.35 лева -
договорна лихва за периода от 07.12.2010г. до 28.05.2012г.; сумата от 12.65
лева - наказателна лихва за периода от 07.12.2010г. до 28.05.2012г., законната
17
лихва върху главницата, считано от 30.05.2012г. до изплащане на вземането,
която към датата на подаване на исковата молба-27.06.2024г. е в размер на
550.30 лева, както - и сумата от 205.00 лева, представляващи разноски по
делото, общо в - размер на 1298.94 лева, 2640.05 лева, главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2012г. до окончателното
изплащане на сумата, която към датата на депозиране на исковата молба-
27.06.2024г. била в размер на 3396.76 лева; договорна лихва в размер на 152.89
лева за - периода от 10.03.2011г. до 27.03.2012г., наказателна лихва в размер на
138.88 лева за периода от 10.03.2011г. до 27.03.2012г. включително, и
направените по делото разноски в размер на 58.64 лева, и сумата от 282.00
лева разноски по изп. дело, както и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 774.68
лева, както и други суми, дължими до момента на изготвяне на съобщението,
в общ размер на 150.00 лева, в т.ч. адвокатски възнаграждения,
възнаграждения за вещи лица, за пазач и др., принудително събирани в
производството по изпълнително дело №1376/2024 г. по описа на ЧСИ Г. И.,
рег. № 765, с район на действие Окръжен съд – С.З., образувано въз основа на
изпълнителен лист от 30.03.2012 г., издаден по ч.гр.д.№982/2012 г. по описа на
Районен съд – К. и изпълнителен лист от 31.05.2012 г., издаден по ч.гр.д.
№1583/2012 г. по описа на Районен съд – К., поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД „Е.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В. да заплати на Р. Х. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: област С.З., *** сумата от 2083.31 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
недължимо събрана сума по изпълнително дело №1376/2024 г. по описа на
ЧСИ Г. И., рег. № 765, с район на действие Окръжен съд – С.З., образувано въз
основа на изпълнителен лист от 30.03.2012 г., издаден по ч.гр.д.№982/2012 г.
по описа на Районен съд – К. и изпълнителен лист от 31.05.2012 г., издаден по
ч.гр.д.№1583/2012 г. по описа на Районен съд – К., като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 2083.31 лева до 2789,76 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите Р.И.М.-
Т. и Т.И.В. да заплати на Р. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: област
С.З., *** сумата от 2130,21 лв., представляващи разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
18