Определение по дело №30/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба срещу решение № 84/12.04.2010г., постановено по Г.д. № 224/2009г. по описа на районен съд-Златоград.Решението се обжалва от А. Р. М. в качеството на процесуален представител на ответниците Е. и Н. Ч..Решението се обжалва изцяло с искане за неговата отмяна и уважаване на предявения негаторен иск. Визират се оплаквания за неяснота и неправилност на постановения съдбен акт не само поради обстоятелството, че не са обсъдени представените от ищцовата страна докзателства, но и поради повърхностното и незадълбочено изследване за произнасяне по спора.

Основният мотив на ЗРС за отхвърляне на иска бил в липсата на доказателства, от които да се направи категоричен извод, че процесната пристройка пречи на ищцовата страна като собственици на съседен имот да упржняват правото си на собственост в пълен обем. Поради споделяне на неправилното становище на ответната страна, че тази пристройка не пречи на ищците съдът е направил погрешния извд, че няма доказателства за фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Като последица съдът постановил неправилно решение, противоречащо на доказаното в хода на процеса фактическо и правно положение.

В правните си изводи съдът приел, че ищците не са собственици на целия УПИ ХІІ-17,24,2.,216, кв.11 по ПУП на Г. Н. което обстоятелство е ирелевантно за спора. Пространно в жалбата се изразява несъгласие относно правните изводи на съда. Абсолютно установено било, че процесната пристройка представлява незаконен строеж въпреки издаденото Удостоверение по пар.16 ЗУТ. Според жлбата това удостоверение е нищожно и неговата нищожност следвало да бъде констатирана от съда.Нищожността му произтичала от факта, че то е издадено при пълно противоречие с императивни правни норми по ЗУТ, в каквато насока се съдържа изложение във въззивната жалба.

При така изложеното в жалбата се твърди, че правната констатация, че "сама по себе си незаконността на извършеното строителство не обосновава необходимост от премахването му по реда на чл. 109 ЗС" може да се приеме за основателна само ако не държи сметка на обстоятелството, че процесния имот не само е незаконен, но той е построен на имотната граница. В случая е без значение според жалбоподателите дали сградата хвърля сянка, дали се стичат води или се извършват други такива действия. Строителството на имотната граница пречи на упражняването на правото на собственост дори строежа да е законен, като в подкрепа на това твърдение се сочи и съдебна практика, според която самото разполагане на сграда на вътрешната регулационна линия е основание за премахването му без да се доказва по какъв начин пречи или смущава собствеността на съседния имот.

В съдебно заседание за жалбопадателите А. Р. М. поддържа въззивната жалба на посочените отменителни основания.

За въззиваемите А. А. оспорва жалбата.

След преценка на изложеното във въззивната жалба, като взе предвид и становищата на страните в съдебно заседание и събраните по делото и доказателства съдът направи следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна при наличие на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване съдебен акт. Преценена така същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. Това е така по следните съображения: За да постанови решението си районния съд в мотивите си е приел, фактическа обстановка, която се възприема от въззивния състав. Жалбоподателите се домогват да установят, че издаденото удостоверение по пар.16, ал.1 ПР на ЗУТ за търпимост на процесната постройка, елемент от допълващото застрояване е нищожно, а оттам според тях следва извода за основателност на исковата претенция. Подобно разбиране според въззивния състав е неправилно. На първо място приложеното като доказателство по делото удостоверение № 94-М-57/29.06.2009г.не е нищожно. То представлява административен акт издаден от компетентен административен орган в кръга на прамомощията му при спазване целта на закона. Наведените във въззивната жалба аргументи за нищожност евентуално биха могли да бъдат обсъждани на плоскостта на незаконосъобразност, но в този аспект те са вън от компетентността за преценка на гражданския съд. Независимо от това, дори да беше нищожно издаденото удостоверение по пар.16, ал.1 ПР на ЗУТ, този въпрос е ирелевантен. Това е така, тъй като съобразно трайно установената през последните години практика на ВКС и съдилищата за уважаване на претенцията по един негатопрен иск не е достатъчно само да се установи, че пристройката е незаконно построена и е разположена на вътрешната регулационна линия между съседни имоти. Необходимо е да се установи по делото и неоснователното действие, което смущава упражняването на правото на собственост върху съседния имот в пълен обем. В този см. и Р.316/18.02.2005г.по Г.д. № 2746/2003г.,Р 411/1999 постановено по Г.д. № 2190/98г., Vг.о. и др. Цитираното в исковата молба решение на ВКС в смисъла, застъпван от жалбоподателите е от 1992г. и подобно тълкуване отдавна не се застъпва нито в доктрината, нито в съдебната практика. В този смисъл практиката е безпротиворечива и няма причина за отклонение от нея и в настоящия случай.

Ищците по делото не са доказали, нещо повече, липсват и фактически твърдения с кои действия ответниците смущават правата им върху съседния имот. След като това е така, то исковата претенция е неоснователна, защото само по себе си разполагането на процесната постройка на регулационната линия не пречи на правото на собственост на ищците, чиито имот е и незастроен и няма характер на жилищен.

При изложеното решението на районния съд е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззиваемите е направил искане да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на въззиваемите направените пред въззивната инстанция деловодни разноски, но доказателства за такива не са представени, поради което разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното Смолянски окръжен съд в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 84/12.04.2010г., постановено по Г.д. № 224/2009г. по описа на районен съд-Златоград като законосъобразно и правилно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване препис на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: