Р Е Ш Е Н И Е
град Добрич, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
двадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести юли две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов
при
участието на секретаря Ирена И......................................................
сложи
за разглеждане гр.дело № 03308 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от
районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена искова молба от П.И.П., ЕГН ********** с
адрес ***, срещу ОД на МВР град Добрич, ул.”М. Горки” № 12, ЕИК *********,
представлявана от директора старши комисар Никола Панчев, за постановяване на
решение, по силата на което да се осъди ответникът да заплати на ищеца следните
суми: 1 910,93 лева, представляваща неплатени трудови възнаграждения за положен
извънреден труд за периода 14.09.2016г. – 14.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 16.09.2019г., до
окончателното изплащане; обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на положения извънреден труд
за периода 14.09.2016г. – 14.09.2019г., без да е посочен размер. Претендират се
разноските по делото.
С уточняваща молба се сочи размер на мораторните лихви
в размер на 345,05 лева за периода 14.09.2016г. – 14.09.2019г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът е
служител към ОД на МВР, като в процесният период - 14.09.2016г. до 14.09.2019г.
работил на длъжност „Полицай“ и „Старши полицай“ младши експерт, група „ОДЧ“. Трудовата си
дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на
смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З ЗМВР. От м.септември 2016 год. до настоящият момент са издавани протоколи от
Директора на ОДМВР - Добрич и графици от Началник на ОДЧ за дежурствата и
отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време.
За процесният период ищецът положил нощен труд, като
се посочват по месеци и години положеният според него нощен труд в часове,
незаплатеният им размер и дължимото съобразно часовата ставка, преобразуване на
нощен към дневен труд в стойностно изражение. Счита се, че в издаваните през процесния
период подзаконови нормативни актове
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен,
респективно за неговото заплащане - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм
предходно е бил предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г.,/ чл.31 ал.2 от
Наредбата/, в която е било изрично предвидено при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00
часа за отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с
приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС
по адм.дело №5450 / 2016г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба
№8121з-776 / 29.07.2016г.
Според ищеца липсата на такава норма не следва да се
възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на
МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, при което следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/обн. ДВ от 26.01.2007г./, конкретно чл.9, ал.2, съгласно който текст, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Във връзка с изложеното претендира да му бъде
заплатена исковата сума по главния иск, представляваща преизчислен извънреден
труд от 265,408 часа, при часова ставка 7,20 лева, незаплатен от ответника.
В съдебно заседание прави искане за изменение на иска
по отношение на главницата за горницата от 1 730,25 лева до първоначално
претендираните 1 910,92 лева и за мораторните лихви за горницата от 209,16
лева до първоначално претендираните 345,05 лева, което съдът е уважил.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на
исковата молба. Счита се, че искът е неоснователен. Не се спори, че ищецът е
бил служител на МВР за процесния период, като се твърди, че поради сумарно
отчитане на работното време, не са отработени извънредни часове. В ЗМВР
изчерпателно са посочени случаите, когато се дължи заплащане на допълнително
възнаграждение. Дава се становище по същество на спора. Именно, поради
спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи,
законодателят с уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен
от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и т.З ЗМВР. За тях са
неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния
случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска
преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. В
самата НСОРЗ също не бил предвиден такъв
коефициент, произволно посочен от ищеца. В случая не е налице празнота в
нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия към
НСОРЗ, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови
нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в
които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта
/между 22-6 часа/ на дьржавните служители се заплаша нощен труд в размер на 0,25
лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и
заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия
ред. Ищецът получил всички суми за извънреден труд с коефициент 0,25 лв. За
дата 14.09.2016г. искът е недопустим като погасен по давност.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че през
процесния период ищецът е бил служител на ОД на МВР - Добрич, както и че е
осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд -
дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.З ЗМВР. Приети са като
писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между
22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници от държавните служители, работещи на смени, в т.ч. и ищеца,
през исковия период.
По делото е допусната ССчЕ, заключението по
която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено
и обективно. Според вещото лице, ищецът е полагал труд за времето от 22,00 часа
до 06,00 часа през процесния период, като отработеното е изчислявано сумарно от
работодателя по тримесечия. Реално положеният нощен труд е в размер на
1 864 часа, като липсват данни за преобразуване на нощен към дневен труд
от страна на работодателя. При съобразяване с правилото на чл.187, ал.1 ЗМВР и
чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., е налице неотчетен
извънреден труд в размер на 246 часа. След преобразуването му в дневен
съобразно заплатата на ищеца, левовата равностойност е 1 730,25 лева. За
процесния период е начислен и заплатен извънреден труд на ищеца общо 615 часа
като разлика между действително отработените часове /без превръщане на нощен в
дневен труд/ в размер на 4 471,22 лева. Мораторната лихва от датата на
изискуемост на съответното месечно възнаграждение към 04.09.2019г. е в размер
на 209,16 лева.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Спорът между страните е обусловен от
отговора на въпроса: при изчисляване размера на положен от ищеца извънреден
труд /за времето от 22,00 часа до 06,00
часа/ допустимо ли е преобразуване на нощния труд в дневен по правилото на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, уреждаща правоотношенията между работник/служител и работодател по
трудов договор, т.е. отношения, регламентирани от Кодекса на труда, или
приложение намират само специфичните правила в тази сфера на специалния закон
за МВР и издадените от министъра на вътрешните работи подзаконови актове?
В чл.176 ЗМВР е посочено, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение /определено по реда на чл.177 ЗМВР/ и допълнителни
възнаграждения /изброени лимитативно в чл.178 и чл.189 ЗМВР/. Налице е законова
делегация министърът да издава наредби във връзка с условията и формирането им,
както и заповед – за полагане на труда през нощта /чл.179, ал.2 ЗМВР/. Извънреден
е трудът, полаган извън рамките на установеното работно време. Според
разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Такава е издадена съгласно законовата
делегация - НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /отм., считано от 10.01.2020г./, действаща
за процесния период. В същата липсва разпоредба, регламентираща преобразуване
на нощния труд на държавните служители в МВР в дневен. Съгласно чл.32, ал.1 от
Наредбата положеният труд извън редовното работно време се компенсира при
условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР. Няма препращане за
неуредени хипотези към общия КТ. Същевременно самият ЗМВР извършва такова
препращане - така напр. чл.190, ал.1, 3 и 4 от ЗМВР /за различните видове
отпуски/, чл.142, ал.5 ЗМВР /за статута на лицата, работещи по трудово правоотношение/.
От това следва, че волята на законодателя е спрямо служебните правоотношения на
служителите в МВР да се прилага специалният ЗМВР, съобразяващ спецификата на
работата на тези служители, а субсидиарно приложение на общия КТ да се позволи
по изключение само в изрично посочени от специалния закон хипотези - чрез
нарочно препращане. При работата на смени /дежурства/ работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските
ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в
дневни часове /вж.Решение № 197 от 07.10.2019г. на ВКС по гр. д. № 786/2019г.,
IV г. о./, както и че отношенията между страните във връзка със заплащането и
компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР,
поради което общите разпоредби на КТ, на които се позовава ищецът за
овъзмездяване на твърдян положен извънреден труд за времето от 22,00 до 06,00
часа, са неприложими /вж. Решение № 55 от 07.04.2015г. на ВКС по гр. д. №
5169/2014г., III г. о./.
Според чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
- чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.6 във
връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/. На държавните служители по служебно
правоотношение в МВР, работещи на смени, се дължи заплащане на извънреден труд
до 70 часа на тримесечие /чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/, формиран като разлика между
действително отработените часове по график, в т.ч. нощен труд, без превръщането
му в дневен, и нормативно определения брой часове за тримесечие, като размерът
на възнаграждението е определен с разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР /50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение/. Отделно им се дължи и
допълнително заплащане на нощния труд /чл.179, ал.1 ЗМВР/, като размерът на
възнаграждението се определя със заповед на министъра на вътрешните работи
/чл.179, ал.2 ЗМВР/. Така за полагания от държавните служители на МВР
извънреден и нощен труд е налице изчерпателна специална нормативна уредба, не е
налице празнота в нормативната база, нуждаеща се от запълване със субсидиарно
прилагане на други нормативни актове
/Решение № 155 от 06.07.2020г. по в.гр.дело № 888/2019г. по описа на ДОС/.
Предвид изложеното, претенцията на ищеца
за преобразуване на положения от него нощен труд в дневен и за осъждане на
ответника по делото да му заплати възнаграждение за извънреден труд вследствие
горното преобразуване в размер на 1 730,25 лева, е неоснователна и подлежи
изцяло на отхвърляне. С оглед отхвърляне на главния иск, подлежи на отхвърляне
и акцесорният за обезщетение за забавено
плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 209,16 лева.
На основание чл.78, ал.3 вр. ал.4 вр. ал.8 ГПК на
ответника са дължими сторените от него разноски както следва: 50 лева за внесен
депозит за вещо лице и общо 178,06 лева
юрисконсултско възнаграждение, вкл. 28,06 лева за изменената част от иска вр.
чл.37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП, съобразно правната и фактическа сложност на делото.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.И.П., ЕГН ********** с адрес ***, против Областна Дирекция на МВР – град Добрич, ЕИК
*********, с адрес град Добрич, ул.„М. Горки” № 12, ЕИК *********,
представлявана от директора старши комисар Никола Панчев, обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 1 730,25 лева, представляваща
неплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд за периода 14.09.2016г.
– 14.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба – 16.09.2019г., до окончателното изплащане; 209,16 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забавеното
изпълнение на задължението за заплащане на положения извънреден труд за периода
14.09.2016г. – 14.09.2019г.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Областна Дирекция
на МВР – град Добрич, ЕИК *********, с
адрес град Добрич, ул. „М. Горки” № 12, представлявана от
директора старши комисар Никола Панчев, разноските по
делото в размер на 228,06 лева
/двеста двадесет и осем лева и шест стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: