Р Е Ш
Е Н И Е
№ 121 от 22.07.2022 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 351 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и чл. 166 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от М.Л.Й., с ЕГН **********
и постоянен адрес ***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Д.З.,***, срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-100-6500/3499/08.10.2021
г., издаден от Петя Славчева – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие” с
ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”, с
който му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 3106,24 лева
– недължимо платена сума по схемата за обвързано подпомагане на плодове
(основна група) (СП – основна). Изложени са доводи незаконосъобразност на
процесния АУПДВ на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна
на акта.
В хода на съдебното производство адвокат З.
поддържа жалбата. В последното съдебно заседание по делото същата заявява, че
жалбоподателят не претендира присъждане на направените от него разноски по
делото.
Ответникът – заместник изпълнителният
директор на ДФЗ с ресори
„Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”, чрез процесуалните си представители по пълномощие юрисконсулт Д. Г и юрисконсулт Д. Х., оспорва жалбата като
неоснователна. В последното съдебно заседание по делото юрисконсулт Х. претендира присъждане на направените от ответника разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят,
регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 221108
в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е подал заявление
за подпомагане за кампания 2020 с уникален идентификационен номер (УИН) 10/230620/71764
по схеми и мерки за директни плащания, включително по
СП – основна, във връзка с която е декларирал обща
площ от 3,62 ха в землището на с. Мазарачево (БЗС № 46108-3-1, с
площ от 0,44 ха, БЗС № 46108-75-1, с площ от 0,36 ха, БЗС № 46108-75-2 (с номер от ИСАК 46108-75-2-1), с площ от 0,48
ха, БЗС № 46108-75-2 (с номер от ИСАК
46108-75-2-2), с площ от 0,12 ха, БЗС № 46108-116-1, с площ от 0,10 ха, и БЗС №
46108-462-1 (с номер от ИСАК 46108-462-1-3), с площ от 2,12
ха. Във
връзка с подаденото заявление за подпомагане на 17.11.2020 г. е извършена проверка на място
чрез дистанционен контрол от дирекция „Технически
инспекторат” на ДФЗ, отдел „Регионален технически инспекторат (РТИ) – Разград, със заявка № 406293, резултатите от която са обективирани в
доклад за проверка на площи от същата дата. В доклада е посочено, че БЗС №
46108-3-1, с площ от 0,44 ха, с декларирана култура 222050 – вишни, е недопустим по СП – основна. Копие от доклада е връчено на
М.Й. на 30.11.2020 г. с уведомително писмо с изх. № 01-172-6500/1097/20.11.2020
г., издадено от началника на РТИ – Разград. На 23.12.2020 г. М.Й. е подал декларация
съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/17.02.2015
г.). В таблица № 1 от декларацията са посочени документи,
доказващи изискуем минимален добив вишни, а в таблица № 2 е отразен БЗС №
46108-3-1, с площ от 0,44 ха, като за култура 1 е посочено „222050 – вишни”.
На
основание чл. 26, ал. 1 от АПК ответникът
е изпратил до Й.
уведомително писмо с изх.
№ 02-100-6500/3499/21.05.2021
г., с което го е уведомил, че открива производство по издаване на АУПДВ, като
му е предоставил възможност за възражение в 7-дневен срок от получаването му. Той е
представил възражение с вх. № 02-100-6500/3626/12.07.2021
г. по описа на Областна дирекция „Земеделие” – Кюстендил. Ответникът
е приел за неоснователно възражението и е издал оспорения АУПДВ, постановявайки
връщане на сумата от 3106,24 лева. В акта е посочено, че след извършен допълнителен контрол на проверката на място за допустимост на
декларираните парцели по СП – основна, БЗС № 46108-3-1, с площ от 0,44 ха, се
явява недопустим. При извършването на калкулациите по СП – основна, вследствие
на технически пропуск, недопустимостта на посочения парцел не е взета предвид,
и на Й. е изплатена сума в размер на 7897,10 лева по схемата. Установяването на
пропуск в отразяването на резултата от допълнителния контрол на извършената
проверка на място за допустимост на декларираните парцели по СП – основна при
извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, е наложило
повторното преразглеждане на подаденото от Й. заявление. След приключване на
повторните проверки е установено, че горепосоченият парцел е изначално недопустим
за подпомагане по СП – основна. След извършената прекалкулация изчислената
полагаема се финансова помощ по СП – основна възлиза на 4790,86 лева. Разликата
между изплатената и полагаемата се финансова помощ по СП – основна в размер на
3106,24 лева представлява недължимо изплатена сума. Процесният АУПДВ
е връчен жалбоподателя с препоръчана пощенска пратка на 28.10.2021
г.
По делото са назначени съдебна техническа
експертиза и агротехническа експертиза, вещите лица по които са изготвили
заключения съответно с вх. № 1478/05.04.2022
г. и 2466/13.06.2022 г., и вх. №
2605/16.06.2022 г. Вещото лице по агротехническата експертиза дава заключение,
че БЗС № 46108-3-1 е засаден с вишни сорт „Ерди Бьотермо”, като характерното за
този сорт е, че дърветата са ниски, с бавен растеж, но плододават от първата
година. Овощната градина е в много добро състояние. Всички 97 дървета са
плододаващи. За 2021 г. добивът по фактури е 451 кг/дка. В съдебното заседание
вещото лице сочи, че при дистанционната проверка дърветата в парцела могат да
се объркат с храсти, тъй като са ниски, а освен това в съседство с тях има
храсти.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от
лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в
нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата
е основателна по следните съображения:
Процесният
АУПДВ е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите
правомощия – заместник изпълнителният директор на ДФЗ Петя Славчева, във връзка
със Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на
ДФЗ на основание чл. 20, т. 2 и 3 и чл. 20а, ал. 1, 2,
4 и 5, пр. 1 във вр. с ал. 6 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1, 2, 7 и 13 и чл. 11, ал. 2
от Устройствения правилник на ДФЗ.
Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма, но в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК. Съгласно посочената разпоредба административният акт следва
да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран.
Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност.
Неизлагането на конкретни мотиви лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита и препятства
осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда (доколкото
законосъобразността на акта се преценява въз основа на фактите,
посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя),
и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Съгласно разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, е допустимо мотивите към акта
да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото
му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на
него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и
позоваване на съображенията, изложени в такъв документ,
в мотивите на издадения административен акт.
Изложените
в оспорения АУПДВ фактически и правни основания са без връзка помежду им. Като
правни основания за издаването на акта са посочени разпоредбите на чл.
27, ал. 3, 5 и 7
от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2,
т. 8 и 9 от
ДОПК,
както и на чл. 27, пар. 1
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август
2014 г.,
като същият е постановен във връзка с констатации на органа за недължимо
получено плащане от жалбоподателя по заявената от него СП
– основна. От друга страна, от изложените
фактически основания в акта се установява, че Министерството на земеделието и
ДФЗ – Разплащателна агенция на основание чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015
г. са осъществили контрол по отношение наличието на заявената култура и за
спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на
добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура
спрямо данните от извършената проверка на място от дирекция „Технически
инспекторат” на ДФЗ на 17.11.2020
г. Административният орган е възпроизвел текста на чл. 31а,
ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015 г., в
относимата редакция, но не е конкретизирал предмета на извършения контрол –
дали е за наличие на заявената култура или за спазването на минималните
агротехнически мероприятия. Изложени са данни за това, че при проверката на
място единият от парцелите – БЗС № 46108-3-1, с площ от 0,44
ха, е определен за допустими за подпомагане
по останалите схеми, но след допълнителен контрол на извършената проверка на
място за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано
подпомагане – СП – основна, същият е
недопустим по причини, посочени в изготвения
доклад, за който М.Й. е уведомен с писмо, получено на 30.11.2020
г., което не е обжалвано в законоустановения срок.
В доклада от проверката, към който се препраща в мотивите на оспорения АУПДВ, е посочено, че БЗС № 46108-3-1, с площ от 0,44 ха, с декларирана култура 222050 – вишни, е недопустим по заявената схема за обвързано подпомагане. Липсва правна квалификация на описаните в доклада факти във връзка с общите основания за възстановяване на финансовата помощ по чл. 27 от ЗПЗП и на специалните основания по Наредба № 3/17.02.2015 г. Според чл. 32а от Наредба № 3/17.02.2015 г., когато след извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП. В случая актът е издаден в хипотезата на чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 5 от ЗПЗП, т.е. дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. От друга страна, основания (критерии) за недопустимост за подпомагане са предвидени и в чл. 29, ал. 1 и 2 от Наредба № 3/17.02.2015 г., която, въпреки че е относим за случая нормативен акт, не е посочена в доклада. Съгласно цитираните правни норми право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове имат земеделските стопани на територията на цялата страна, които стопанисват и заявяват за подпомагане по схемата минимум 0,5 ха (заедно или поотделно) допустими за подпомагане площи с плодове от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, а подлежащи на подпомагане са заявените площи, когато: са заети с културите по ал. 1 и са с минимална площ на парцела 0,1 ха (т. 1); отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 (т. 2); през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане култури по ал. 1 съгласно приложение № 5 (т. 3); и установената култура съответства на заявената култура; площи, на които се установи култура, различна от заявената, се считат за наддекларирани (т. 4). Във връзка с правилото за допустимост по т. 3 Й. е представил декларация и опис на документите, изискуеми в чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г., които е следвало да бъдат анализирани от органа при издаване на акта. Вместо да посочи връзката между изложените фактически и правни основания, органът е формирал извод, че след приключване на „повторните проверки” (без да уточни кои са те), е установено, че БЗС № 46108-3-1, с площ от 0,44 ха е „изначално” недопустим за подпомагане по СП – основна.
Освен
това в случая липсват фактически и правни основания относно размера на
определеното за възстановяване публично държавно вземане. Не е ясно как е
формирана процесната сума, доколкото констатациите на органа за недопустимост
за подпомагане засягат само един от
декларираните парцели. Според изложеното в оспорения акт е извършена
прекалкулация, при която изчислената полагаема се финансова помощ по СП
– основна възлиза на 4790,86 лева, а разликата между изплатената и полагаемата се финансова
помощ – в размер на 3106,24 лева, представлява недължимо изплатена сума. Изложените
мотиви, преценени съобразно доказателствата по делото за реализирана продукция
и правилата по чл. 29, ал. 3 и
чл. 34, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г., не
позволяват проверка относно законосъобразността на формираната сума. Съгласно посочените
правни норми министърът на земеделието определя
със заповед размера на подпомагането на хектар, а размерът на помощта по
схемата се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за
колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 3 за
получен и реализиран на пазара добив и са представени доказателства за това. В
случая жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 32, ал. 1 от Наредба №
3/17.02.2015 г. да декларира и представи
доказателства за произведената и реализирана продукция през 2020 г., но органът
не ги е проверил и не е изложил изводи съобразно чл. 29,
ал. 3 от наредбата,
поради което остават неясни както начинът на формиране на размера на определеното за
възстановяване публично държавно вземане, така и нормативното
основание за възстановяването му. В оспорения АУПДВ не се съдържат данни и какъв е бил
техническият пропуск, вследствие на който е изплатена процесната сума. В акта липсва и препращане към друг акт,
в който да се съдържат конкретни мотиви за констатацията, че помощта по схемата
е недължимо платена и подлежи на връщане изцяло.
Процесният
АУПДВ е издаден без наличието на акт чл.
10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Административното
производство по реализиране на схемите за директни плащания, посочени в чл.
1 от Наредба № 3/17.05.2015 г., започва с
подаването на заявление за подпомагане от заинтересования кандидат. Формата,
редът, сроковете за подаване и съдържанието на заявлението са уредени
посредством правилата, съдържащи се в Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания (Наредба № 5/27.02.2009
г.), като Разплащателната агенция извършва
административни проверки и проверки на място във връзка с подадените заявления.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП Разплащателната агенция извършва
административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната
информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в
регистрите. Тези административни проверки се извършват автоматизирано, като
резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема
решение по чл. 11а, ал. 1,
т. 1 от ЗПЗП по заявленията за подпомагане. По
силата на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция проверява заявленията
за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл.
37 от същия закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 10б, ал. 1
от Наредба № 5/27.02.2009
г. ДФЗ – РА уведомява кандидата чрез
уведомително писмо за извършените оторизации
и плащания по схемите и мерките по чл.
1 по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФЗ –
РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните
мерки за подпомагане, като съгласно разпоредбата на чл.
32а от Наредба № 3/17.02.2015
г.,
когато след извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо
платени и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им
съгласно чл. 27 от ЗПЗП. От
изложеното се налага изводът, че административното производство, образувано по
заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, в т.ч. и по СП
– основна, следва задължително да приключи с
издаване на изричен акт – уведомително писмо, което отразява резултатите от
извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно размера на
наложените намаления и/или санкции.
Както бе посочено по-горе, по подаденото от М.Й.
заявление за подпомагане с УИН 10/230620/71764
за кампания 2020 г. не е издаден нарочен акт по смисъла
на чл. 10б, ал. 1
от Наредба № 5/27.02.2009
г. Съдът приема, че до влизането в сила
на акт по чл. 10б, ал. 1
от Наредба № 5/27.02.2009 г., който
същевременно да съдържа и конкретни съображения по отношение наличието на
недопустимост, компетентният административен орган не може
да упражни правомощието си по чл. 20а, ал. 5 във
вр. с чл. 27, ал. 3, 5 и 7
от ЗПЗП. Т.е. издаването на АУПДВ е опосредено от наличието
на предходен, самостоятелен административен акт, който установява основните
параметри на публичното държавно вземане и обуславя откриването на производство
по издаване на АУПДВ. Неосъществяването на посочената задължителна фаза от
административното производство е довело до
съществено ограничаване на възможността на заявителя да изложи
своите възражения срещу констатациите на проверяващите органи, което го е
лишило от упражняването на ефективна защита на засегнатите му права и интереси, и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Връчването на Й.
на уведомителното писмо с изх. №
01-172-6500/1097/20.11.2020 г., издадено от началника на РТИ – Разград, ведно с
копие от доклада
от проверката на място не може да дерогира задължението за издаване на акт
по чл. 10б, ал. 1
от Наредба № 5/27.02.2009 г.
Така допуснатото процесуално нарушение е довело и
до издаване на процесния акт в противоречие с материалния закон, тъй като
неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи материалноправните предпоставки
за издаване на АУПДВ по смисъла на чл. 32а от Наредба № 3/2015 г. във вр.
с чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При този изход на спора на ДФЗ не следва да се присъждат направените от ответника разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на публично държавно вземане № 02-100-6500/3499/08.10.2021 г.,
издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” с
ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: