№ 7556
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20251100501515 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 19534/30.10.2024г. по гр.д. № 3412/2024г. по описа на СРС,
159 състав, е отхвърлен предявеният от „Софийска вода“ АД иск за
признаване за установено, че Г. П. М. дължи сумата от 1243,37 лв.,
представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода от
01.02.2012 г. до 12.12.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. “********,
отчитан с клиентски № ********, ведно със законна лихва от 24.06.2020 г. до
окончателното плащане на вземането, за която сума на 30.06.2020г. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
26569/2020 г. на СРС, 159 състав.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Софийска вода“
АД, с която се иска отмяна изцяло на постановеното решение като неправилно
и постановено при нарушение на процесуалните правила. Изложени са
доводи, че съдът неправилно приел, че ищецът не е доказал наличие на
облигационно правоотношение между страните, доколкото по делото били
приети писмени доказателства, от които се установявало, че ответникът е
съсобственик на имота за процесния период. Приемайки, че по делото не били
1
представени достатъчни доказателства, съдът достигнал до грешен извод,
довел до неправилно решение. На следващо място, отхвърляйки исковете
съдът не е счел за необходимо да обсъди заключението по КССчТЕ. Моли се
за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. В
същия се оспорват твърденията за неправилност на постановеното решение.
Поддържа се, че приетите доказателства не доказват по безсъмнен начин
качеството „потребител“ на ответницата, вкл. за сочената квота от ½.
Поддържа се възражението за давност.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 26569/2020г. се установява, че въз основа на
заявление от 24.06.2020г. на 30.06.2020г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено Г. П. М. и Д.Г.К. да
заплатят разделно (при равни квоти) на „Софийска вода“ АД сумата от
2486.74лв., представляваща потребени ВиК услуги за имот в гр.София, ж.к.
********, както и разноски в размер на 99.73лв., като заповедта е влязла в
сила спрямо Д.Г.К., а поради връчване на същата по реда на чл.47, ал.5 ГПК
спрямо Г. П. М. са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в изпълнение на
които е предявен по реда на чл.422 ГПК иск от „Софийска вода“ АД срещу Г.
П. М..
С исковата молба „Софийска вода“ АД твърди, че в периода от
01.02.2012г. до 12.12.2019г. между страните съществувало облигационно за
имот в гр.София, ж.к. ********, до който доставил на ВиК услуги
остойностени на 2486,74лв., съответно дължима от ответницата била ½ от
сумата в размер на 1243.37лв., ведно със законна лихва от 24.06.2020 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК.
С отговора на исковата молба Г. П. М. чрез особения представител е
оспорил качеството „потребител“, че е ползвала услугата, както и е
релевирано възражение за погасителна давност.
По делото е прието заявление за промяна на титуляр на партида от
2
31.12.2019г. от Б.В.Б. (трето за спора лица) с основание за промяна на партида
– придобиване правото на собственост от 13.12.2019г. въз основа на документ
за собственост /н.а. № 128, том V, рег. № 9084, дело № 778/2019г./. Приета е
справка № 41122/11.01.2024г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в
Служба по вписванията – София от 01.01.1998г. до 11.01.2024г., съгласно
която в пореден № по справка 2 има вписване на Покупко-продажба на
недвижим имот с н.а. от 13.12.2019г. с продавачи В.П.М., В.Г.К.-М., Д.Г.К.,
Б.С. Г. и Г. П. М. за имот, представляващ ап.№ 16, находящ се в гр.София, ж.к.
********. Приобщена (чрез ч.гр.д. № 26569/2020 л.32 и сл.) е и справка за
отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписвания – София по партида на Г. П. М., съгласно която в периода от 1998г.
до 13.12.2019г. /на която дата е отразена Покупко-продажба на недвижим имот
с н.а. от 13.12.2019г/, по отношение на процесния имот има вписана,
съответно заличена искова молба. Приета по делото е предоставена
информация по реда на чл.192, ал.1 ГПК от Столична община, Дирекция
Общински приходи, отдел ОП-Надежда-Връбница, съгласно което за периода
от 01.02.2012г. до 12.12.2019г. за имот с адрес: гр.София, ж.к. ********, в
информационния масив на дирекция „Общински приходи“ към „Столична
община“ собствеността на имота била декларирана от лица с декларация по
чл.14 ЗМДТ с вх.№ 1268/24.10.2008г., както следва: В.П.М. – 1/5 ид.ч., В.Г.К.-
М. 1/5 ид.ч., Д.Г.К. - 1/5 ид.ч., Б.С. Г.- 1/5 ид.ч. и Г. П. М. - 1/5 ид.ч. Съгласно
Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09г. /л.11 по
ч.гр.д .№ 26569/2020 л.11/ ответницата е с вписан постоянен и настоящ адрес
към 29.06.2020г. - гр.София, ж.к. ********.
По делото е прието заключение на вещи лица по Комплексна съдебно
техническа и счетоводна експертиза (КСТСчЕ), което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че имотът е
водоснабден, за процесния период били формирани три договорни сметки,
една от която за сумата от 2486.74лв. с кл. № ******** с титуляр Г. П.
М./Д.Г.К., отразени във фактури № № **********/15.01.2020г. и
**********/15.01.2020г., без да има отразени постъпили парични средства за
погасяване на вземанията по този клиентски номер. След смяна на
собствеността на ап.16, издаване на сметки към кл. № ******** било
преустановено, била създадена договорна (съдебна) сметка № *********, за
3
дължим дълг за главница общо (по последната фактура **********) за сумата
от 2486.74лв. главница. В системата за фактуриране на Софийска вода АД
партидата за имота била сменяна три пъти в процесния период, като за Г. П.
М./Д.Г.К. бил създаден кл.№ ********, за който бил служебно начислен
разход от 726.33куб.м. за периода 01.02.2012г. до 23.01.2015г. на стойност
1267.74лв., префактуриран, отразен в дебитно известие от 15.01.2020г. и след
начислена консумация след подаден самоотчет за периода 26.01.2015г. –
12.12.2019г. – 1219,00лв., отразена във фактура № **********/15.01.2020г.
Видно от приложение № 1 за периода от 17.03.2017г. до 12.12.2019г.
доставените ВиК услуги са на стойност общо от 728,6лв., а останалите суми
са извън период на отчитане 17.03.2017г.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият
въззивен състав прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението а по допустимостта му – в обжалваната част. В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение на
правилността въззивният съд е ограничен от изложените оплаквания във
въззивната жалба.
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с
правно основание чл. 32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и
канализационните системи, вр. чл. 1 ал. 2 ЗРВКУ вр. чл.198о ЗВ.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за извършване на ВиК услуги, обема на реално доставените услуги за
процесния период, както и че тяхната стойност възлиза именно на спорната
сума.
Съвкупно от приетите справки за вписвания, отбелязвания и
заличавания в Служба по вписванията – гр. София, Информация за подадени
декларации по чл.14 ЗМДТ, съдът приема за установено, че в процесния
период ответницата е била собственик на 1/5 ид.ч. от процесния имот.
Действително, представената справка не представлява официален
удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, съответно не обвързва
съда с материални доказателствена сила по отношение на отразените в него
4
обстоятелства. Същевременно съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от
21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният
регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците,
носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права,
предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва
състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и
дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните
обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се
вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на
правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1
ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след
като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от
закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или
прекратява вещното право. Ето защо и представената справка представлява
годно доказателствено средство за установяване на релевантното по делото
обстоятелство. Ответницата не е навела никакви конкретни възражения по
отношение на представената справка, нито е провела насрещно доказване по
отношение правото на собственост върху процесния имот. В допълнение
индиция за притежаване право на собственост по отношение на процесния
имот е и съвпадащите адрес на лицето, така и подадената декларация по чл.14
ЗМДТ (макар да не представлява предвиден в закона способ нито за
придобиване, нито за доказване правото на собственост, а има само
административно-правно значение, съответно представлява частен
свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като
данъчно задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с
притежаване правото на собственост върху недвижим имот, която част съдът
цени на основание чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание от страна на
ответника за притежаване на правото на собственост върху процесния
недвижим имот за декларираната част от 1/5). Оттук съдът приема, че
ответницата в процесния период за 1/5 ид.ч. от процесния имот притежава
качеството потребител на ВиК услуги по см. на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ ДР ЗРВКУ
и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.
2 ЗВ, който в конкретния случай е ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него
(тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда
сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
5
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния
период приложение намират ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006
г. и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи и към
настоящия момент, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в
сила на 28.08.2016 г. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие
заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че е упражнено правото на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че
между страните по делото са били налице облигационни отношения по
неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период
Общи условия.
С оглед приетото заключение по КСТСчЕ се установява, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към ВиК мрежата на ищеца,
доставени са ВиК услуги през процесния период, но дължими в квота от 1/5
спрямо ответницата.
С оглед поддържаното в отговора на въззивната жалба възражение за
погасяване на сумите по давност – съдът намира, че същото е основателно.
Вземането е с периодичен характер и се прилага кратката 3г. давност по
чл.111, б. „в“ ЗЗД /ТР № 3/2011 на ОСГТК на ВКС/, като към датата на
заявлението по чл.410 ГПК /24.06.2020г. – релевантна с оглед фикцията по
чл.422 ГПК/ са погасени по давност вземанията за периода от 01.02.2012г. до
16.03.2017г. /с оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП/, а необхванати от погасителната
давност са вземанията от 17.03.2017г. до 12.12.2019г., които доставени ВиК
услуги са на стойност общо от 728,6лв., поради което дължими от ответницата
са 1/5 от същите или сумата от 145,72лв., до който размер е основателен
искът, съответно решението на СРС следва да се отмени в частта, в която е
отхвърлен искът за сумата от 145.72лв., съответно се постанови ново
решение, с което се уважава исковата претенцията, така и се потвърди в
останалата част.
По отговорността за разноски:
Доколкото въззиваемата е представлявана от особен представител, в
полза на „Софийска вода“ АД следва да се присъдят разноски съразмерно
уважената част от исковете. За заповедното производство са сторени разноски
спрямо ответницата в общ размер на 49,86лв. С оглед частичната
6
основателност на исковете има право на разноски в общ размер на 5,84лв. За
исковото са сторени разноски 1 125лв., вкл. е претендирано
юрк.възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв. или общо
1225лв. С оглед частичната основателност на исковете има право на разноски
в общ размер на 143,56лв. За въззивното са сторени разноски в размер на
425лв. вкл. е претендирано юрк.възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100лв. или общо 525лв. С оглед частичната основателност на
исковете има право на разноски в общ размер на 61,53лв. Или общо за
производството следва да се присъдят разноски в размер на 210,93лв.
Така мотивиран Софийски градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 19534/30.10.2024г. по гр.д. № 3412/2024г. по
описа на СРС, 159 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
„Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, иск за признаване за установено, че Г.
П. М., ЕГН: **********, дължи сумата от 145.72лв., представляваща
задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 17.03.2017 г. до
12.12.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. “********, отчитан с
клиентски № ********, ведно със законна лихва от 24.06.2020 г. до
окончателното плащане на вземането, за която сума на 30.06.2020г. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
26569/2020 г. на СРС, 159 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. П. М., ЕГН: **********, дължи
на „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, по предявения по реда на чл.422
ГПК иск с правно основание чл. 32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи, вр. чл. 1 ал. 2 ЗРВКУ вр.
чл.198о ЗВ, сумата от 145.72лв., представляваща задължения за предоставени
ВиК услуги за периода от 17.03.2017 г. до 12.12.2019 г., за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. “********, отчитан с клиентски № ********, ведно със
законна лихва от 24.06.2020 г. до окончателното плащане на вземането, за
която сума на 30.06.2020г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 26569/2020 г. на СРС, 159 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19534/30.10.2024г. по гр.д. № 3412/2024г.
по описа на СРС, 159 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
„Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, иск за признаване за установено, че Г.
П. М., ЕГН: **********, дължи разликата над сумата от 145.72лв. до 1243,37
лв., представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода от
01.02.2012 г. до 12.12.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. “********,
отчитан с клиентски № ********, ведно със законна лихва от 24.06.2020 г. до
окончателното плащане на вземането, за която сума на 30.06.2020г. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
7
26569/2020 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК Г. П. М., ЕГН:
**********, да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, разноски по
производството в общ размер на 210,93лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8