№ 13722
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20231110121985 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД признаване за
установено, че в правната сфера на „******“ ЕАД съществуват следните вземания от А. Д.
Н.: за сумата от 2813.63 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до
м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 176, находящ се в гр.
София, ж.к. „****“, бл. 7, вх. Г, ет. 3, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за сумата от 503.93 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 07.11.2022г., за сумата от 29.90 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 6.04 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 07.11.2022г., за които
парични притезания по ч. гр. дело № 64810/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „******“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника в качеството му на собственик на гореописания имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването
е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато
е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения
на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
1
в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет
страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по
общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат
заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че поради неизпълнение в посочения срокове на паричните му задължения
ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който предявените искове се оспорват с довод, че през исковия период
отвтеницата не е била клиент на топлинна енергия по повод на процесния имот, като в тази
връзка се оспорва същата да е подавала декларация по чл. 14 ЗМДТ, извлечение от която е
приложено към исковата молба, както и доказателствената стойност на представените от
ищеца списък на етажните собственици и съобщения към фактури. Оспорва се и
начислената сума за топлинна енергия да съответства на реално потребеното в имота
количество. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на
процесните задължения по давност. Претендират се разноски.
В проведеното на 17.04.2024г. първо по делото открито съдебно заседание от името на
ответницата е наведен довод и за недоказаност същата да е приела наследството на ****,
респ. да е потребител на топлинна енергия по повод на процесния имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца
и ответника, респ. негов наследодател, по силата на което топлофикационното дружество се
е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя
на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално
изпълнение на задължението на „******“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на
ответницата Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятията по ЗТСУ от 10.06.1983г., че към тази дата ****
се е легитимирал като собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 176,
находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 7, вх. Г, ет. 3. Установява се от удостоверение за
наследници изх. № РВЕ24-УГ51-277/12.03.2024г. по описа на Столична община, район
2
„Възраждане“, че **** е починал на 10.03.1990г., като е оставил като свой наследник по
закон своята дъщеря- ответницата А. Д. Н.. С оглед на това, при липсата на данни, а и на
твърдения преди или по време на исковия период същата да е отчуждила от правната си
сфера преминалото по силата на наследственото правоприемство право на собственост
върху процесния имот и съобразно цитираната дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
следва да се приеме, че през този период същата е била собственик на имота и като такъв-
потребител на доставяната до него топлинна енергия, материално легитимиран да отговаря
за заплащане на цената й.
За пълнота и прецизност и във връзка с наведения в първото по делото открито
съдебно заседание довод в тази насока следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл.
48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с
откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която
законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството
по смисъла на чл. 1 от закона до доказване приемане на наследството по опис или отказ от
наследство /в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 437 от
17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая ответницата не твърди и не
доказва да е приела наследството на Димитър Наумов по опис или да се е отказала от него,
поради което следва да се приеме, че след смъртта му на 10.03.1990г. на основание
наследствено правоприемство е придобила наследственото имущество на починалия си
баща, вкл. правото на собственост върху имота.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- договор с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която
се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и
списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебно-
техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се
намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била
топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от ищеца „******“ ЕАД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се
установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период
в имота е имало един чугунен радиатор с монтиран на него топлоразпределител, както и
един водомер за топла вода, въз основа на показанията на които в кР. на всеки от включените
в исковия отчетни периоди са извършени реални отчети, за което съгласно констатациите на
експерта са съставени съответни протоколи. Наред с това, на абоната е начислявана и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му
заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената
топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент
нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че
3
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило
в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му
свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период
общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки,
при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради
което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В
заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период
топлинна енергия на сумата от 2813.59 лева, като е съобразило и издаваните през исковия
период изравнителни сметки.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на
ответницата, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени
доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и
при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на
предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г., именно в претендирания от ищеца размер от 29.90
лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“
по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „******“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м. 05.2019г. до м.
04.2021г. и в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г., през които отношенията между страните
4
по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „******“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от
м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в кР. на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м.
05.2019г. до м. 07.2019г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 07.2019г., погасителната
давност е изтекла на 21.11.2022г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. 7 дни преди подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия за периода от м. 08.2019г. до м. 04.2021г., чиято стойност съгласно
заключението на съдебно- техническата експертиза възлиза на сумата от 2609.25 лева, както
и изцяло вземанията му за цената на услугата дялово разпределение за целия исков период,
доколкото началната дата на същия следва във времето периода, вземанията на ищеца за
който са погасени по давност.
С оглед на така установеното предявеният срещу ответницата иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 153 ЗЕ, имащ за предмет цената на топлинната енергия,
5
следва да бъде уважен за сумата от 2609.25 лева и за периода от м. 08.2019г. до м. 04.2021г.,
и отхвърлен за разликите до пълните предявени размер и период, а искът за цената на
услугата дялово разпределение следва да бъде изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се
извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху
сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален
отчет е извършен в кР. на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в кР. на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила от
2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща
фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016 г., обаче, цитираната по- горе разпоредба на чл. 33, ал. 4 от тези общи условия не би
могла да се приложи, тъй като в случая издаването на общите фактури за за 2019г.- 2020г. и
2020г.- 2021г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът, респ. неговият праводател, изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до когото и да е от
двамата.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение на
цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото
липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
6
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 92.13 лева, представляваща част от извършените в хода на заповедното
производство разноски, както и сумата от 383.32 лева- част от сторените в хода на
настоящото производство разноски, включващи заплатени държавни такси, депозит за
възнаграждение на вещото лице, както и юрисконсултски възнаграждения, определени от
съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал.
1, респ. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, които части са съответни на
уважената част от претенциите.
На основание нормата на чл. 78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете в
полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 138.46 лева, представляваща част от
заплатения от нея адвокатски хонорар за настоящото производство, за който при
съобразяване на материалния интерес по делото и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява, че
е в минимален общ размер, поради което неоснователно е наведеното от името на ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че в правната сфера на
„******“ ЕАД, ЕИК ***, съществуват следните вземания от А. Д. Н., ЕГН **********: за
сумата от 2609.25 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 08.2019г. до м.
04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 176, находящ се в гр.
София, ж.к. „****“, бл. 7, вх. Г, ет. 3, както и за сумата от 29.90 лева, представляваща цена
на предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 28.11.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 64810/2022г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за разликата над установената като
дължима сума до пълния предявен размер от 2813.63 лева, както и за периода от м. 05.2019г.
до м. 07.2019г., както и изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че в правната сфера на „******“ ЕАД, ЕИК ***, съществуват следните вземания
от А. Д. Н., ЕГН **********: за сумата от 503.93 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
07.11.2022г., както и за сумата от 6.04 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 07.11.2022г., за които
парични притезания по ч. гр. дело № 64810/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Д. Н., ЕГН **********, да заплати на
„******“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 92.13 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 383.32 лева- разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „******“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на А. Д.
Н., ЕГН **********, сумата от 138.46 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8