РЕШЕНИЕ
гр.София, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,V-"А"въззивен състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря И.Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 11259 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.05.2019
г. по гр.д. № 45975/18 г., СРС, ГО, 155 с-в ОТХВЪРЛЯ
предявената искова претенция от С.Д.К., с ЕГН **********,***, против „С.в.” АД,
***, Бизнес парк № *****, представлявано от Ф.Л.Ф.и В.Б.Т., с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищцата не му дължи сумата от 376,86 лв. /триста седемдесет и шест лева и
осемдесет и шест стотинки/, начислена за периода от 27.01.2009 г. до 02.12.2011
г. по фактури, издадени от ответника, поради погасяване на вземането по давност
и ОСЪЖДА С.Д.К., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.в.” АД, ***, Бизнес
парк № *****, представлявано от Ф.Л.Ф.и В.Б.Т., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца
с мотиви,
изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно.Сочи,че неправилно съдът приема идентичност между предмета на иска,предявен пред СРС и
заповед за изпълнение,издадена по гр.д.16881/13 г.на СРС-82 състав;неправилно
била приложена давността-заявили,че по изп.д.на ЧСИ е извършено последно
изпълнително действие през 2014 г. и е изминал период повече от 2 години,през
който взискателят
не е поискал изпълнителни действия.
Моли да бъде отменено
решението на СРС и да се уважи иска. Претендират се разноски.
Въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба .
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК .
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават неразделна част от
настоящите мотиви.
Безспорно е, че страните са в облигационни
отношения по силата на договор за продажба на студена вода при действие на
ОУ,според които ищецът се задължил да доставя на потребителя студена вода.
В
първоинстанционното производство е установено,че на
ответника е доставяно твърдяното количество вода,размера на неплатените
задължения.
Налице е влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.10.2013 г. като процесната
сума е била част от предмета на влязлата в сила заповед за изпълнение. На
06.02.2014 г. е разпоредено издаване на изпълнителен лист.С влизането в сила на
заповедта за изпълнение е била преклудирана възможността за възражение за погасяване на вземането по
давност.
В
обстоятелствената част на исковата молба липсват твърдения за погасяване
вземането по давност с оглед липса на започнало принудително изпълнение ,нито
пък такива свързани с настъпване на факти след приключване на съдебното дирене
в производтвото.Вземането не е погасено по давност.
Изводите на СГС съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд относно изхода на спора по иска с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК,поради което обжалваното съдебно решение следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 21.05.2019 г. по гр.д. №
45975/18 г., СРС, ГО, 155 с-в
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.