№ 293
гр. ******, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100973 по описа за 2021 година
Облигационен иск за непозволено увреждане с правно основание чл.45 във връзка с чл.52 и чл.86, ал.1,
изр.1 от ЗЗД за сумата 3 000 лева.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Й. К. Г. от с.******, действаща чрез
пълномощника си адв.Х.Н. от АК-гр.****** против Т. В. СТ. от същото село, в която изтъква, че живее в
с.******, като с ответника са съселяни. Нямала влошени отношения с него.
Пояснява, че на 26.12.2019 година, около 16.30 часа в с.******, на улица „******“, пред дом 16, била
заедно със съседката й И.М. ******. Ответникът Т.С. ****** преминавал по улицата и минавайки покрай тях се
върнал и започнал да я псува, като й ударил три шамара в главата и започнал да я рита с крака. И.М. се намесила
да се отърве, но той започнал да я бие и нея.
На следващият ден, посетила съдебно медицински лекар в гр.******, където й било издадено медицинско
свидетелство след преглед, в което са описани причинените и от ответника увреждания, а именно : в областта на
лявата лицева половина, и областта на челото, овални кръвонасядания на кожата с бледо морав червен цвят, с
размери 5-6 см и по предната повърхност на лявата подбедрица кръвонасядане на кожата оточност и болезненост
с размери 7-8 см в диаметър.
За причинените й телесни увреждания отправила жалба до Районна прокуратура ****** вх.№1 от
02.01.2020 година.
Затова било образувано досъдебно производство, като след приключването му и повдигане на обвинение
на ответника с Решение №260038 от 23.03.2021 година по НАХД № 1042/2020 година, ответникът бил признат за
виновен затова, че на 26.12.2019 година около 16.30 часа в с.****** на ул.“******“№16, по хулигански подбуди -
грубо несъобразяване с обществения ред, поведение и морал, незачитане на личната неприкосновеност, чрез
нанасяне на удари с ръце и крака по главата и левия крак, причинил на Й. К. Г. - 70 годишна лека телесна повреда
- болка и страдание без разстройство на здравето поради кръвонасядане в областта на главата и лява
подбедреница, поради което на основание чл.78 а във връзка с чл.131, ал.1, т.12, предл.1 във връзка с чл. 130, ал.2
НК го освобождава от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание Глоба в размер на
1000,00 лева, която да заплати в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.
1
Заявява, че вследствие на нанесените й телесни увреждания претърпяла болки и страдания, които не били
овъзмездени в хода на наказателното производство, поради което предявява настоящия иск за претенция за
неимуществени вреди в размер на сумата 3 000 лева.
Моли съда да образува гражданско производство, като след като счетете искът й за основателен и
доказан да осъди ответника да й заплати сумата от 3 000 лева неимуществени вреди, на основание чл.45 от ЗЗД,
ведно със законната лихва считано от 26.12.2019 година до окончателното изплащане и разноските по настоящето
производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника, чрез неговия
пълномощник адв.С.Г. от АК-гр.******, в който от името на доверителя си счита исковата молба за допустима и
редовна. Оспорва същата като неоснователна. Ищцата твърди, че е претърпяла болки и страдания, които не са
овъзмездени в хода на развилото се наказателно производство против Т. В. СТ.. Счита, че от действията му не е
претърпяла никакви болки и страдания, още повече, оценени в искания размер. По тези съображения моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като присъди и сторените по
делото разноски.
В проведените две открити съдебни заседания ищцата, редовно призована, се явява лично и с
процесуалния й представител адв.****** който от името на доверителката си поддържа исковата молба и я намира
за основателна и доказана с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Предоставя на съда да
прецени дали да я уважи до пълния претендиран размер на сумата от ****** лева в зависимост от практиката на
районния съд.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и с адв.Ст.Г., който от името на доверителя си оспорва
исковата молба и поддържа отговора, депозиран в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Пледира съдът да се произнесе с
решение, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, както по основание така и по
размер. Подчертава, че никъде в исковатао молба не е описано какви болки и страдания, които не са овъзмездени
е претърпяла ищцата, нито техния характер, нито техния интензитет. Освен това счита, че по делото липсва
съдебно-медицинска ексепртиза, която да установи вида и степента на причинените телесни увреждания
наищцата, тъй като само представените по делото медицински документи не са достатъчни, за да се изуснят тези
обстоятелства. Позовава се на събраните по делото гласни доказателства, от които не се установява ищцата
въобще да е претърпяла физически или морални болки и страдания. Ето защо моли съда да отхвърли иска, с който
е сезиран като присъди на доверителя му и направените по делото разноски.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, взаивна връзка и обусловеност, както и доводите на процесулните представители на
страните, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Постановено е Решение №260038/23.03.2021 год. по НАХД №1042/2020 год. по описа на РС-гр.******, с
което осми състав, НК, е признал Т. В. СТ., роден на 03.07.1960 година в с.******, с настоящ адрес : с.******,
ул.“******№44, с българско гражданство, средно образование, шофьор, разведен, неосъждан, ЕГН-**********, за
ВИНОВЕН за това, че на 26.12.2019 година, около 16.30 часа, в с.******, ул.“****** пред дом №16, по
хулигански подбуди – грубо несъобразяване с правилата за обществен ред, поведение и морал, незачитане на
лична неприкосновеност, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и левият крак, причинил на Й. К. Г. –
70 годишна от същото село, лека телесна повреда – болка и страдание без разстройство на здравето, поради
кръвонасядания в областта на главата и лява подбедрица, поради което и на основание чл.78а във връзка с чл.131,
ал.1, т.12, пр.1-во във връзка с чл.130, ал.2 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева, която да заплати в полза на държавата, по сметка на
бюджета на съдебната власт. Решението не е обжалвано и протестирано в законният 15-дневен срок от
постановяването му пред ОС-гр.****** и е влязло в сила на 08.04.2021 год.
От представеното като доказателство по делото съдебно медицинско свидетелство №198/2019 год. на Д-р
****** ординатор към отделение Съдебна медицина при МБАЛ-АД-гр.****** се установява, че след извършен на
27.12.2019 год. преглед по желание на Й. К. Г. и взети от нея предварителни данни за случилото се на 26.12.2019
год., около 16.30-17.00 часа в с.****** е описано, че обективно тя е в съзнание, ориентирана за време и място.
Отговаря правилно на поставените въпроси, има спомен за случилото се и е адекватна. В областта на лявата
2
лицева половина и в областта на челото се вижда овално кръвонасядане на кожата с бледо мораво-червен цвят, с
размери от около 5-6 см в диаметър и оточност на меките тъкани. По предната повърхност на лява подбедрица
има също така силно кръвонасядане на кожата, оточност и болезненост с размери от 7-8 см в диаметър и бледо
морав цвят. Извършилият прегледа Д-р ****** е дала заключение, че на Й. К. Г. са причинени : кръвонасяване в
областта на лицето и левия крак, които са й причинили болка и страдание. при извършения преглед извършилия
прегледа лекар не е установил данни за разстройство на здравето временно опасно за живота или постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота. не се очакват трайни последици от тази повреда. Същата е от
травматично естество, дължи се на удари с твърд тъп предмет и отговаря да е получена по време и начин
съобщен от ******
От ангажираните гласни доказателства на св.******, който познава страните по делото, тъй като е първи
братовчед на ответника и живее при него в с.****** се разбира, че не е присъствал лично на мястото на
инцидента, бил е в къщата. Не е видял ответникът да е удрял ищцата. Не е виждал Й.Г. в деня на инцидента или
на следващия ден. Виждал я да минава по улицата след около 10 дена след случилото се, но не е забелязал да има
следи по нея, да куца, да не върви нормално. Лично от нея нищо не е чувал, защото няма приказка с нея, но и от
другите хора не е чувал нищо. Не знае страните по делото в какви отношения са, както и не знае да има спорове
между тях. не знае също че се е водило наказателно дело и не се е явявал като свидетел по него.
В показанията си дадени пред съда св.****** който познава страните и уточни, че с ответника са
приятели, а с ищцата не си говори, не знае в какви отношения са страните по делото. Не знае и не е чувал да е
имало побой. Знае за този инцидент. Чул, че се карат пред една къща, но не знае ответникът да е осъден, затова,
че е бил ищцата. това станало по миналата година по Коледните празници. Ходил до магазина и се прибирал, като
видял, че на съседната къща имало една майка и дъщеря. Продължил да се движи към дома си, но не е чувал да е
имало побой. Сега чува затова. Не са го викали по друго дело, за да го разпитват. Редовно вижда ищцата, но не я е
виждал да куца, както и не е забелязал да има следи от насиняване. Приказвало се, че ответникът я е удрял, но по
времето когато той спрял, нямало такова нещо. Знае, че страните са се карали, но няма представа за какво.
Свидетелят поясни, че страните живеят на голямо разстояние в село ****** и не са съседи.
Изслушана пред съда св.******. подчерта, че познава ищцата, с която е в приятелски отношения и
живеят в съседство в едно и също село. Предупреди съда, че за една година е прекарала два инсулта и предвид
здравословното си състояние няма тези спомени, които са били на момента. Когато станал инцидента, тя не си
спомня да е имало някакви видими наранявания, няма спомен. точно ударите къде и как са нанесени това не може
да си спомни. Спомня си, че нея я е бутнал /без да уточни кой/ в резултат на което бутнала една чаша и я счупила.
Това станало точно пред нейната къща, на тротоара отпред. В с.****** живее на централната улица. След
случилото се е срещала ****** но няма спомен да й се е оплаквала за тези неща, да я боли главата.
При тази фактическа обстановка съдът намира, че в случая е налице непозволено увреждане по смисъла на
чл.45, ал.1 от ЗЗД. Съгласно този текст на закона всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Според Постановление №7/30.12.1959 год. на Пленума на ВС отговорност за непозволено увреждане по
чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или
бездействия. Отговорността по този текст на закона се поражда при наличието на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да се докаже
във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното. Всички елементи от фактическият
състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване от ищцовата страна, така както съдът е разпределил
тежестта на доказване в съдебно заседание, проведено на 24.09.2021 год. По смисъла на чл.45 от ЗЗД вредата е
всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга,
както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Само по
себе си липсата на твърдените като обуславящи и обусловени факти прави невъзможно установяването на
причинна връзка между тях.
Законодателят е предвидил в текста на чл.52 от ЗЗД, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Според чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания, а чл.8, ал.2 от ГПК предвижда, че страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях. В противен случай, съдът е длъжен да приложи последицата при носене на
3
доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се.
По силата на чл.300 от ГПК и чл.413, ал.3 във връзка с ал.2 от НПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд, включително и решение №260038/23.03.2021 год. по НАХД №1042/2020 год. по описа на РС-
гр.******, на което се позовава ищцата, което се ползва със същите последици, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
С оглед на цитираните по-горе разпоредби съдът приема, че деликтът в настоящото производство е
установен с обективните си характеристики, включително и от гледна точка на вида и естеството на увреждането
като установена е и вината на ответника и тези въпроси не подлежат на пререшаване.
В настоящото производство предмет на доказване са настъпилите от деликта неимуществени вреди,
изразяващи се в преживените от ищцата болки и страдания, техния интензитет и продължителност.
Според съда доказано е наличието на всички кумулативно изискуеми елементи от визирания в чл.45 на
ЗЗД сложен фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причиненото непозволено увреждане
на ищцата.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането /имуществени и неимуществени/. Обезщетението при деликтна отговорност е парично.
Размерът на обезщетението при причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от
ЗЗД.
Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности
/неимуществена ценност – здравето, засегната психическа сфера, душевен мир/. В настоящият казус е засегната
неимуществената ценност – здравето на ищцата, както и психичната й сфера.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при определяне на размера на претърпените от ищцата
неимуществени вреди са : видът, характерът и степента на констатираното увреждане; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провеждане на лечението и неговата продължителност; болките и страданията
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението; психическата травма,
както при причиняване на увреждането, така и впоследствие.
Посочените по делото обстоятелства са описани от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на св.****** /показанията на св.****** съдът счита, че не следва да обсъжда предвид факта, че е
първи братовчед на ответника, а тези на св.И.А. не коментира предвид здравословното й състояние и
твърдението й, че не си спомня точно това, което се е случило/, които съдът кредитира с доверие в частта, в
която изтъкна, че знае за този инцидент и е чул, че страните се карат пред една къща. Показанията на този
свидетел са преки, логични и в съответствие с останалите събрани по делото писмени доказателства –
представеното по делото съдебно медицинско свидетелство №198/2019 год., в която е описано какви точно болки
и страдания са причинени на ищцата. Истинността на този документ не бе оспорена в хода на настоящият исков
процес в производство по чл.193, ал.1 от ГПК, поради което и съдът се позовава на същия и го приема за
обективен, като изготвен от компетентно лице и даващ реална и точна представа за обективното състояние на
пострадалата и травмите, които са й причинени непосредствено след датата на инцидента – 27.12.2019 год.
Всички тези обстоятелства определят вида на засегнатата неимуществена ценност и степента на нейното засягане
и обосновават извода на съда относно размера на обезщетението, което съдът следва да определи.
Съдът като съобрази горепосоченото, както и задължителната практика на ВС относно задължителното
обсъждане на обективните обстоятелства, установени по делото и тяхната оценка – Постановление №4/1968 год.
намира, че установените по делото обстоятелства – ответника по делото Т. В. СТ. е причинил на ищцата Й. К. Г.
болка и страдание без разстройство на здравето, поради кръвонасядания в областта на главата и лява подбедрица,
чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и левият крак, в резултата на което ищцата е изпитвала болки в
областта на травмите и е изпитвала главоболия, съдът счита, че справедливото обезщетение, което следва да й
бъде присъдено е в размер на сумата 1 000 лева. Настоящият състав счита, че така определения размер е
справедлив и напълно отговора на действително причинените болки и страдания, на техния вид и степен на
засягане. В този смисъл предявеният иск се явява основателен и доказан в размер на сумата 1 000 лева, а за
4
разликата до пълния претендиран размер от ****** лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компесаторни, а не мораторни и се дължат от
деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Поради това искането за такава лихва
не представлява самостоятелна претенция, каквато е тази за мораторна лихва. Следователно няма задължение за
ищеца да определи размера и при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената на иска.
Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес към момента на плащане на главното
задължение / Решение 01048 от 18.07.2001 год. на ВКС по гр.д.№1022/2000 год., IV г.о./. С оглед разпоредбите на
чл.86, ал.1, изр.1 във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД, деликвентът дължи законната лихва върху приетото за дължимо
обезщетение от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поради изложеното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането – 26.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на процеса ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата и направените по
делото разноски в размер на сумата 95 лева, изчислени съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Ответникът дължи и заплащане на държавна такса по сметка на РС-гр.****** върху уважената част на
исковата претенция в размер на сумата 50 лева, на основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК и чл.1
от ТДТССГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. В. СТ., ЕГН-********** от с.****** ******гр.******, ул.“******№******а заплати на Й. К. Г.,
ЕГН-********** от с.****** ******гр.******, ул.“****** сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.45 във връзка с чл.52 и чл.86, ал.1, изр.1 о ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от 26.12.2019 год. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния
претендиран размер от ****** лева ОТХВЪРЛЯ иска на Й. К. Г., с горните данни против Т. В. СТ., с горните
данни, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т. В. СТ., ЕГН-********** от с.****** ******гр.******, ул.“******№******а заплати на Й. К.
Г., ЕГН-********** от с.****** ******гр.******, ул.“****** сумата ******, представляваща съдебно-деловодни
разноски, изчислени съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. В. СТ., ЕГН-********** от с.****** ******гр.******, ул.“******№******а заплати по
сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата в размер на ******, представляваща държавна такса върху уважената част на
иска, на основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК и чл.1 от ТДТССГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.****** в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
5