№ 14013
гр. София, 15.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110104596 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от ***, ЕИК ** срещу П. В. П. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземания по Договор за кредит № **
Съдът намира, че следва да откаже издаване на заповед за следните вземания: сумата
900 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „**“, сумата 2700 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „**“ и за сумата 30 лева,
представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, по
следните съображения:
От приложените към заявлението съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК
договор за кредит и общи условия към него, се установява, че съгласно т. 15.1 услуга „**“
представлява незадължителна услуга, която дава право на кредитополучателя да получи
приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит преди
клиенти, без закупена такава допълнителна услуга. В т.15.2 от общите условия по договора
пък е предвидено, че услуга „**“ също е незадължителна услуга, при закупуването на която
клиентът получава право да променя погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания за това.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите от договора, свързани със
закупуването за допълнителни услуги, са нищожни. Тези договорености са постигнати във
вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са
уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно.
Клаузата за закупуване на допълнителен пакет „**“ е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по - слабата страна в
оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че размерът
на претендираното за посочената услуга възнаграждение е почти равен на размера на
претендираната главница по сключения договор за потребителски кредит. Нещо повече в
клаузата на т. 15.2 е предвидена една хипотетична възможност за длъжника да поиска
1
промяна в договора за кредит във всеки един момент, без да се посочва същият реално да е
получил такава.
По отношение на клаузата на т. 15.1 от общите условия касаещи услуга „**“
Софийски районен съд също намира, че противоречи на добрите нрави, тъй като
многократно увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация,
предвид обстоятелството, че сумата предоставена в заем, е 3000 лв. (пълния предоставен
размер), а таксата за услугата „**“, която по съществото си е такса за експресното
разглеждане на документите по него се равнява на повече от 1/4 от стойността на заетата
сума. Съдът счита, че възнаграждението за услугата „**“ представлява възнаграждение по
договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в
годишния процент на разходите. Предвид това, доколкото договорът за потребителски
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, императивните му
норми следва да бъдат съобразени служебно от съда. Ето защо настоящият състав съобрази
и че така уговореното възнаграждение за услугата „**“ противоречи на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР)
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Законодателят е предвидил изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК, че клаузи в
договор, надвишаващи определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК разходи, се считат за нищожни. С
оглед изложеното съдът намира, че клаузата от договора, задължаваща потребителя да
заплати допълнително освен ГПР 48.86 % и възнаграждение за услугата „**“, се явява
нищожна, поради което заявлението за тази сума също следва да бъде отхвърлено.
Противоречащи на закона са и договорените такси и разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията, които се претендират в размер на 30 лв. Разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
управлението на кредита. На следващо място с оглед твърденията на заявителя тези суми са
уговорени като фиксиран размер и независимо от реалните разходи, които биха били
направени. Следователно те не представляват разходи, а предварително уговорени
задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на
чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със
сключването и изпълнението на договора. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата 900
лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „**“, сумата 2700 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „**“ и за сумата 30 лева,
представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ***, ЕИК ** срещу П. В. П., в частта, в която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 900
лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „**“, сумата 2700 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „**“ и за сумата 30 лева,
представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и
в частта за разноските над присъдения размер до пълния претендиран размер.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3