О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1247
14.07.2017г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Г.О., Четвърти
въззивен състав, на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в
закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил Градев
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселка Узунова
2.Мл.с. Красимир Сотиров
Като разгледа докладваното от младши съдия
Красимир Сотиров в.гр.д.№1012 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба с вх. №20797/31.05.2017г.,
подадена от И.П.И., ЕГН:**********, чрез
адв.М.П. от БАК против Решение №637/09.05.2017г. по гр.д. №257/2015г. на
Бургаски районен съд, XXI
граждански състав. Оспорва се решението като незаконосъобразно и неправилно
поради нарушение на материалния и процесуалния закон, липса на мотиви и
необоснованост. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е приложил неправилно
разпоредбата на чл.136а, ал.4, изр. II и ал.5 от КТ във вр. с чл.111 б. „а“ от ЗЗД по
предявения иск с правно основание чл.194, ал.3 вр. чл.195, ал.3 и чл.199 от
ЗОВСРБ, вр. чл.158, ал.2 от ПКВС, кумулативно съединен с иск за заплащане на
мораторна лихва по чл.250, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ за периода до 12.05.2009г., а
след тази дата- мораторна лихва с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като се
е позовал неправилно на задължителна съдебна практика на ВКС, подробно изложена
във въззивната жалба, което е повлияло на крайните му изводи по делото. Въззивната
страна излага твърдения, че превишаването на служебното време на въззивника-
военнослужещ при даване на 24- часово задължително дежурство представлява
работа в условия на удължено работно време, за което военнослужещият има право
да бъде компенсиран с почивки или намалено работно време, а при прекратяване на
правоотношението- възниква право на парично вземане за съответния некомпенсиран
труд. Твърди се, че погасителна давност за упражняването на това право е
тригодишна и започва да тече от момента на прекратяване на правоотношението, а
не както първоинстанционният съд е приел- от последното число на съответния
месец, през който е положено дежурството. Въззивната страна счита, че
разпоредбата на чл.136а, ал.4 от КТ не може да намери съответно приложение в
настоящия случай с оглед спецификата на процесното правоотношение. Релевирано е
и възражение относно размера на присъденото от първоинстанционния съд
юрисконсултско възнаграждение, като несъобразен с разпоредбата на чл.78, ал.8,
изр. II
от ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаването на предявените
искови претенции. Претендират се направените разноски в двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна Военно
формирование 32890- Бургас, чрез процесуален представител юр. Соня Безергянова-
Николова е подала отговор на въззивна жалба, с който се оспорва като
неоснователна подадената въззивна жалба. Счита постановеното решение на
Бургаски районен съд, XXI
граждански състав за правилно и законосъобразно. Изложени са аргументи, чe изводите на първоинстанционния съд
относно началния момент на течене на погасителна давност във връзка с
релевираната претенция са правилни и съответстват на закона, както и на
задължителната съдебна практика, посочена и обсъдена в представения отговор на
въззивна жалба. Направено е искане за присъждане на разноски в настоящото
производство.
След като извърши преценка на
доказателствата по делото, съдът установи следното:
По искова молба с вх.№1923/19.01.2015г. е
образувано гр.д.№257/2015г. на Бургаски районен съд, XXI граждански състав с предявено
искане за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 17 683, 20
лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, представляващи неизплатено трудово
възнаграждение за извънреден труд над месечната продължителност на служебното
време за периода 01.09.2002г.- 28.08.2012г., както и 1000 лева- мораторна лихва
за забава, считана от 01.11.2002г. В исковата молба са изложени твърдения, че
ищецът е бил на военна служба като кадрови военен на различни длъжности от
01.09.2002г. до 28.08.2012г., когато е бил отчислен от състава на съответното
военно формирование, на основание влязла в сила заповед на министъра на
отбраната на Република България за освобождаване от длъжност и от военна служба.
С отговора на искова молба ответникът
е оспорил предявените искове, като е изложил подробни аргументи и е направено
възражение за изтекла погасителна давност за предявените искови претенции за
периода преди 19.01.2012г.
След събиране на
доказателствата и установяването на фактите по делото, Бургаски районен съд, XXI граждански състав е постановил
решение, с което е отхвърлил предявените искове, като е приел, е претенцията за
периода отпреди 19.01.2012г., с оглед датата на предявяване на иска, е погасена
по давност, а тази за периода от 01.12.2011г. до 28.08.2012г. – за
неоснователна, поради неполагането на извънреден труд от ищеца в този период.
Въззивната жалба е редовна и
допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и следва
да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание, на основание чл.268
и сл. от ГПК.
Не са направени нови
доказателствени искания от страните и не се ангажирани нови доказателства.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ВНAСЯ
делото по въззивна жалба на И.П.И., ЕГН:**********, чрез адв.М.П. от БАК против
Решение №637/09.05.2017г. по гр.д. №257/2015г. на Бургаски районен съд, XXI граждански състав за разглеждане в
открито съдебно заседание, като го НАСРОЧВА за 07.08.2017г., от 14:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.