№ 796
гр. Варна, 23.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно
гражданско дело № 20253100500940 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:53 часа се явиха:
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивникът Е. Л. У., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.Д. Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата Р. С. И., редовно призована, явява се лично, представлява
се адв.С. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата Е. Е. Л., със съгласието на Законния си представител Р.
С. И., редовно призована, явява законния представител, представлява се
адв.С. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 28454/27.03.2025г., подадена от Е.
Л. У., ЕГН ********** срещу решение № 987/20.03.2025г., постановено по
1
гр.д. № 7795/2024г. по описа на РС-Варна, 8 състав, с което e задължен Е. Л.
У., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Е. Е. Л., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и е
определено режимът на лични отношения, определен с протоколно
определение от 26.01.2024 г., постановено по гр.д. № 12230/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна, между Е. Е. Л., ЕГН ********** и Е. Л. У., ЕГН
********** да се осъществява в защитена среда след освобождаване на
бащата от място за лишаване от свобода/задържане под стража, както следва:
всяка нечетна седмица от годината (като първата седмица от годината е
нечетна) в събота, в часовете от 16,00 часа до 17,00 часа, като срещите се
осъществяват в посочен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна
Център за обществена подкрепа в присъствието на социален работник и/или
психолог, за срок от 6 (шест) месеца от първата среща, но не по-късно от
изтичане на 18 (осемнадесет) месеца от издаването на заповедта за защита, на
основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Въззивникът счита, че в хода на
производството са събрани категорични доказателства, че не е осъществил акт
на домашно насилие спрямо дъщеря си Е. Л.. Излагат се подробни
съображения защо съдът при извършване на преценка на събраните по делото
доказателства е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Сочи,
че от страна на молителката Р. И. е налице злоупотреба с право при подаване
на молбата за защита от домашно насилие, като се търси недопустима
аналогия с наказателното производство срещу него. Излага се незабавна
защита, като е определил режим на лични контакти, но не по-късно от
изтичане на 18 месеца от издаване на заповедта за защита, като режимът е
идентичен с този по привременните мерки по гр.д. № 2230/2023г. по описа на
РС-Варна, 34 състав, а не е съобразен с решението по същото дело, с което е
определен по-благоприятен за бащата режим. Моли решението да бъде
отменено изцяло, а в условията на евентуалност да бъде изменени като се
определи режим на личните контакти между бащата и детето да се
осъществява в условията на местата за лишаване от свобода.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение срещу
въззивната жалба от въззиваемата Р. С. И., ЕГН ********** в качеството и на
майка и законен представител на детето Е. Е. Л., ЕГН **********,
съставляващо едновременно и насрещна въззивна жалба с вх. №
30629/03.04.2025г. срещу решение № 987/20.03.2025г., постановено по гр.д. №
7795/2024г. по описа на РС-Варна, 8 състав, в частта, с която на ответника е
наложена само мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Е. Л. У., ЕГН ********** да се
въздържа от домашно насилие по отношение на молителите Р. С. И., ЕГН
********** и Е. Е. Л., ЕГН **********, но не и поисканата от молителите
мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН за налагане на забрана на Е. Л. У., ЕГН
********** да приближава на по-малко от 200 метра детето Е. Е. Л., ЕГН
**********, както и обитаваното от детето жилище и детската градина, която
2
посещава за срок от 18 месеца.
В насрещната жалба се сочи, че с решението не е предоставена
достатъчна защита на пострадалото дете и законът не е приложен по
отношение на превантивната му функция да бъде възпрепятстван
извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него. Жалбоподателката
счита, че от събраните по делото доказателства категорично се установяват
твърдените с молбата за защита актове на домашно насилие. Излага се
подробен анализ на доказателствата по делото. Сочи съображения защо счита,
че действията на бащата имат сексуален характер. Моли на ответника да бъде
наложена поисканата мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН и да се издаде заповед за
защита съобразно същата, както и да се остави въззивната жалба на Е. Л. У.
без уважение. Претендират се направените по делото разноски.
Жалбоподателката прави доказателствено искане за приемане по делото на
писмени доказателства, по отношение на които е направено искане пред
районния съд за приобщаването им, което е било оставено без уважение, а
именно епикриза на Е. Е. Л., протокол от съдебно заседание от 27.11.2023г. по
н.о.х.д. № 1315/2023г. по описа на РС-Варна, 4 броя снимки, на които са
визуализирани травмите на Р. И. от нанесения й Е. Л. побой през 2021г.,
медицинско удостоверение № 137/2021г., КСППЕ по гр.д. № 12230/2023г. по
описа на РС-Варна. Моли още да й бъде предоставена възможност в открито
съдебно заседание да представи препис от Решение № 143/27.03.2025г. по
к.н.д. № 14/2025г. по описа на ВКС, III н.о.
В законоустановения тридневен срок е постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба от Е. Л. У., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като
неоснователна Отново сочи, че по делото са събрани категорични
доказателства, че не е осъществен акт на домашно насилие спрямо детето Е.,
както и че се търси недопустима аналогия с воденото срещу него наказателно
производство по отношение на доведената му дъщеря С.Д.. Противопоставя се
на приемането на представените с насрещната жалба писмени доказателства.
Моли жалбата да бъде отхвърлена.
АДВ. Н.: Поддържам така депозираната въззивна жалба, както и по
отношение на отговора по насрещната такава. Нямам възражение по доклада.
АДВ. Д.: Поддържам насрещната въззивна жалба. Оспорвам въззивната
жалба. Нямам възражение по доклада обективиран в Определение от
05.05.2025г.
АДВ. Н.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Д.: С оглед възможността, която ни е предоставена с Определение
от 05.05.2025г., представям и моля да приемете Решение № 143/27.03.2025г. по
Касационно наказателно дело № 14/2025г. на ВКС, с което се потвърждава
присъдата на Апелативен съд - Варна, която сме представили пред
първоинстанционния съд.
3
АДВ. Н.: Касателно решението на ВКС считаме, че същото е
неотносимо към настоящия съдебен процес. В него са визирани, да
доверителят ми, но става въпрос за трето лице, което считаме, че в настоящото
производство не е относимо. Доверителят ми е в затвора. Приблизително от
три месеца е в затвора.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Р. И.: От 03.11.2024г. е в затвора. От както е
задържан, не е провеждан режим на лични отношения с детето Е..
СЪДЪТ намира представеното в днешно съдебно заседание решение от
въззиваемата страна за относимо, допустимо към настоящия спор, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото копие заверено
за вярност на Решение № 143/27.03.2025г. по Касационно наказателно дело №
14/2025г. по описа на ВКС.
АДВ. Н.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноските.
АДВ. Н.: Правя възражение за прекомерност, доколкото не отговорят на
минималните такива.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно
заседание списъци на разноските, договор за правна защита и съдействие,
фактура.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
4
АДВ. Н.: Считам, че в хода на първоинстанционното производство се
събраха категорични данни, че доверителят ми не е осъществил акт на
домашно насилие спрямо дъщеря си. В депозиране на молбата и описване на
молбата, тезата на ответната страна беше доразвита с изключително развитие
от сексуално насилие, в последствие премина през твърдения за сексуалното
насилие, по отношение на блудствени действия. В последствие след като се
събраха категорични доказателства, че такива действия няма осъществени
спрямо Е. от моя доверител, тезата на ответната страна беше доразвита в това,
че доверители ми я бил гъделичкал, имало неприятни действия, които тя била
изпитала във връзка с действията от баща си. За тези актове по никакъв начин
не се събраха доказателства. На първо място кога са осъществени, кой и как ги
е възприел и да не говорим и ирелевантния период в който същите са
визирани. Така от допустимите граници на прекрачване на телесен контакт,
може би някои от свидетелите да ги е възприел по един начин, друг свидетел
по друг начин, но очевидно такива свидетелски показания и доказателства по
делото липсват. При срещите на Е. с вещите лица тя изразява своето желание
да се вижда с баща си. Считам, че това дете не е било обект на домашно
насилие. Настоящото производство според нас, е единствено да дискредитира
доверителят ми. По отношение на самата издадена заповед и от самото
решение, считам че решението е неправилно, защото съдът не е зачел периода
на действие на издадената заповед за защита, като определя режим на личен
контакти, като не зачита разпоредбата на чл.5, ал.4, която съответно препраща
към ал.2 и съответно самия период от който дефакто погледнато търпи
доверителят ми мерки по закона са от 24.07.2024г. С оглед на което считам, че
решението е неправилно и в тази насока и по отношение на липса на мотиви
на първоинстанционния съд за определяне на мерките по чл. 5. С оглед на
което, моля да отмените изцяло решението на първоинстанционния съд и в
условията на евентуалност да измените обжалваното от нас решение, с оглед
на което доверителят ми да има право да вижда детето по отношение на
мерките и лично отношение с него, тъй като това производство има за цел да
защити интереса са детето, а той многократно е заявен, че детето желае да
вижда с баща си. Моля за решение в този смисъл.
АДВ. Д.: Моля да постановите решение, с което да оставите без уважение
въззивната жалба на насрещната страна и уважите искането обективирано в
нашата въззивна жалба. Считам, че в производството пред
първоинстанционния съд се събраха достатъчно доказателства, както гласни,
така и писмени. Беше установено, че спрямо Е. Л. са извършени процесните
актове на сексуално насилие. Действията, които самото дете описва, че баща й
е извършил спрямо нея, безспорно се характеризират като такива. Установи
се, че те са идентични по вид с действията, които той е извършил и спрямо по-
голямата й сестра, което беше установено от свидетелските показания, които
бяха събрани от самата нея пред първоинстанционния съд. В последствие той
е извършвал и актове на сексуално насилие от по-тежък характер, спрямо по-
5
голяма сестра на Е., за които деяния е получил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от единадесет години, при първоначално строг режим на
изтърпяване, с влязла в сила присъда за което представихме доказателства.
Считам, че при липсата на адекватна нормативна уредба да защитава децата
от сексуални посегателства от лица, които вече имат извършени такива
прояви, следва да се обърне внимание на превантивната функция на Закона за
защита от домашно насилие. В тази връзка, конкретно в настоящия случай
това означава, че прекрачването на допустимите граници на телесен контакт,
както вещите лица са описали действията на Е. Л. У. от лице, което е осъдено
за престъпление по Раздел VІІІ Разврат от НК, извършен спрямо малолетно
лице, безспорно следва да бъдат разглеждани като сексуално насилие. Това е
така, защото действията му са извън общо приетите нормите за
неприкосновеност. Извършени са против волята на Е., създават негативни
чувства и емоции у нея и от това, че те са идентични с тези, извършвани
спрямо по-голямата й сестра към която той в последствие е извършил
сексуално насилие от по-тежък характер считам, че безспорно може да бъде
изведен извод за това, че описаните в молбата от ЗЗДН действия, които Е. Л. У.
е извършил представляват сексуално насилие. С оглед на гореизложеното
считам, че нашата насрещна въззивна жалба е основателна, поради което,
моля да наложите и мярката предвидена в чл.5, т.3 от ЗЗДН, което сме
поискали с нея. Моля да ни присъдите направените разноски в настоящото
производство.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:06
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6