О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 749
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в
закрито заседание на деветнадесети април
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова гражданско
дело № 180 по описа
за
2019 година.
С Решение № 88/10.12.2018г.,
постановено по гр. дело № 146/2017г. по описа на Районен съд – Малко Търново е признато
за установено по отношение на ответниците М.П.Г., П.
Атанасова М., М.Х.Д., К.К.Т.
и Стоян Костадинов Стоянов, че ищците Д.Г.С., М.С.Т. и З.С.Е. са собственици на основание придобивна
давност на следния недвижим имот – нива в местност „Качул“ с площ от 1, 604
дка, трета категория, парцел № 13 от масив № 27, съставляващ имот № 027013 по
картата на землището на с. Граматиково, а съгласно скица № К 00923/07.09.2017г.
процесният имот е със следното описание – имот №
027013, находящ се в землището на с. Граматиково, Община Малко Търново, имотът
е собственост на наследниците на Петър Николов Калъбалъков,
частна собственост, категория на земята – трета, имотът се намира в местността
„Качул“.
Против постановеното
първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба
от М.П.Г. и М.Х.Д., в която се посочва, че атакуваното решение е нищожно по
отношение на ответника Стоян Костадинов Стоянов, тъй като с производството
спрямо това лице е прекратено, а по отношение на останалите страни – ответници
в производството постановето решение е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Претендира се постановеното първоинстанционно решение да
бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго решение по
съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове от ищците
като неоснователни и недоказани. В жалбата се посочва, че за да стигне до своя
извод, че Д.С., М.Т. и З.Е. са собственици на спорния имот, тъй като са го
придобили чрез придобивна давност, съдът изцяло се опира на твърденията на
ищците, които са били подкрепени от свидетелските показания на свидетелите
Бодуров и Калоянов, но съдът не е кредитирал показанията на свидетелите
Евтимов, Вълканова и Вълканов, тъй като същите са заинтересовани от изхода на
спора, тъй като имат родствени връзки със страните. В жалбата се посочва, че
това обстоятелство не следва да доведе до извода, че изцяло не следва да бъдат
кредитирани и то без да има обосноваване от страна на съда какви са причините
за това. Освен това – в жалбата се посочва, че от свидетелските показания на
Бодуров и Калоянов по никакъв начин не се установява ищците и техния
наследодател да са владели целия недвижим имот, съдът неправилно не е кредитирал
експертното заключение, тъй като с него са дадени отговори, свързани със
съществуващите постройки в имота, ограден ли е и относно местоположението му.
Посочва се, че ищците не са успели да докажат периода на владение върху имота и
кой е осъществявал това владение, както и неговата продължителност, не се
установява и ищците да са владяли имота явно и
необезпокоявано. С въззивната жалба се отправя искане
да бъдат приети като доказателство писмени доказателства за платени данъци и
такси на изградената в имота постройка, които първоинстанционният съд поради
допуснато съществено процесуално нарушение е отказал да приеме.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на
обжалване, постъпила е в изискуемия преклузивен срок за атакуване на решението,
дължимата държавна такса е заплатена, въззивниците имат
правен интерес да атакуват първоинстанционното решение и процесуалният
представител на въззивната страна разполага с валидна
представителна власт да сезира настоящата инстанция и да депозира въззивна жалба.
Следва да се отбележи, че
ответната страна в първоинстанционното производство –
Д.Х.Д. е уведомен за постановеното първоинстанционно решение, но не е депозирал
въззивна жалба.
Ответната страна – Д.Г.С., М.С.Т.
и З.С.Е. – трите чрез своя процесуален представител адвокат М.Т. депозират по
делото писмен отговор на въззивната жалба, в която
посочват, че депозираната въаззивна жалба е
процесуално допустима, но неоснователнаи претендират
същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон. В депозирания отговор на въззивната
жалба се посочва, че първоинстанционният съд правилно не е кредитирал
показанията на свидетелите Вълканова и Вълканов, тъй като същите са в родствени
връзки с ответната страна М.Г. и по този начин са заинтересовани от изхода на
спора, а отделно от това тези лица нямат преки впечатления от начина на
ползване и упражняване на правото на собственост върху имота. Посочва се, че е
неправилно твърденито на въззивниците,
че постановеното решение почива единствено на свидетелски показания, тъй като
по делото са представени и писмени доказателства, които са изцяло подкрепени и
кореспондират напълно с устните показания от водените от ищцовата
страна свидетели. Посочва се, че е неправилно твърдението на въззивниците, че посредством изготвената експертиза може да
бъде направен извод за достоверността на свидетелските показания на водените от
ответниците свидетели. Посочва се, че са неверни твърденията за липса на
проведено пълно и главно доказване от страна на ищците за изтекла придобивна
давност в тяхна ползва.
По отношение на отправеното
искане да бъдат приети като доказателства по делото депозираните с въззивната жалба писмени доказателства ответната страна
посочва, че приобщаването на представените писмени доказателства е неотносимо към предмета на спора и не следва да бъде
допускано.
Предявен е иск от Д.С., М.Т.
и З.Е. против М.Г., П.М., Д.Д., М.Д., К.Т. и Стоян
Стоянов, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищците са
собственици по отношение на ответниците на следния недвижим имот – нива в
местността „Качул“ с площ от 1, 604 дка, трета категория, парцел № 13, масив №
27, съставляващ имот № 027013 по картата на землището на с. Граматиково.
По отношение на отправеното
искане да бъдат приети като писмени доказателства представени документи с въззивната жалба, съдът съобрази следното:
На основание чл. 266, ал. 3
от ГПК във въззивното производство може да се иска
събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд
поради процесуални нарушения.
С Определение № 73 от
24.07.2018г., постановено по гр. дело № 146/2017г. по описа на Районен съд –
Малко Търново е указано на ищцовата страна, че не
сочи доказателства за водоснабдяването на имота и за изграждането на пътя към
него, а на ответната страна е указано, че не се сочат доказателства за
изградената водна инсталация в имота, за заплащане на данъци за постройката,
както и за сключените договори за аренда. В проведеното по делото открито
съдебно заседание от 19.09.2018г. (първо съдебно заседание след постановеното
цитирано Определение № 73 от 24.07.2018г., постановено по гр. дело № 146/2017г.
по описа на Районен съд – Малко Търново) процесуалният представител на
ответната страна – адвокат К. е представил по делото писмени доказателства за данъци
и платени такси, както и служебна бележка за договор за наем на земеделска
земя, но с мотив, че същите не са представени с отговора на исковата молба съдът
е оставил без уважение искането на ответната страна да бъдат приети като
доказателство. Впоследствие – с молба, депозирана по делото на 11.10.2018г.
ответната страна отново подновява своето искане да бъдат приети като
доказателство представените писмени доказателства, но с Определение от
25.10.2018г., постановено в открито съдебно заседание, Районен съд – Малко
Търново още веднъж отказва да приеме доказателствата.
При това положение и като взе
предвид, че ответната страна е представила посочените писмени доказателства в
изпълнение на указанията на съда и обстоятелството, че въззивниците
сочат на допуснато процесуално нарушение от страна на съда по смисъла на чл.
266, ал. 3 от ГПК, настоящата инстанция намира, че исканите писмени
доказателства следва да бъдат приети, като тяхната относимост
съдът ще прецени при постановяване на своя краен съдебен акт.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба от М.П.Г. и М.Х.Д. против Решение № 88/10.12.2018г.,
постановено по гр. дело № 146/2017г. по описа на Районен съд – Малко Търново.
ПРИЕМА като доказателство представените в първоинстанционното
производство – документи за платени данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за сграда в с. Граматиково, м. „Качул“ за
лицата М.П.Г., Галина Грудова Г.-Вълканова и П. Грудова Г., писмо с изх. № 94-00-1366/15.06.2018г. на
Община Малко Търново и служебна бележка за договор за наем на земеделска земя
от 15.15.2018г., издадена от „Шипка Бг Агро Бг“ ООД.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение
да се връчи на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.