№ 1082
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110145167 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.441 ГПК,
вр.чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени
субективно съединени искове от Т. П. Т. срещу Г.С. К., ЧСИ с ррег. № 924, с район на
действие СГС и солидарно срещу М. П. Л. – помощник ЧСИ, с която ищецът иска
ответниците да бъдат осъдени при условията на солидарност да й заплатят сума в общ
размер на 273,00 лева, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното незаконосъобразно
действие от страна на помощник ЧСИ М.Л. по издаденото Постановление за налагане
на глоба от 07.11.2019 г. по изп.д.№ 20199240401239, както и от незаконосъобразното
поведение на ЧСИ Г.К., допуснал неправомерните действия на своя помощник и
отговарящ за тях наравно с него, която сума включва 200,00 лева – част от разходите
на Т.Т.П. за заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Р.Ш. и 73,00 рева –
разходи на Т.Т.П. за такси и разноски към съд и съдебен изпълнител във връзка с
жалбата й, по която е образувано ч.гр.д.№ 15653/2019 г. по описа на СГС, ГО, II-Д
въззивен състав, ведно със законната лихва върху главницата по претендираното
обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че била привлечена и конституирана като
длъжник по дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., с район на действие СГС,
образувано по молба на К.П.Ж., въз основа на изпълнителен лист от 25.07.2018 г.,
издаден по в.гр.д.№ 4672/2018 г. по описа на СГС и за изпълнение на постановения по
1
това дело режим на лични контакти на бащата с дъщеря му. Поддържа, че на
07.10.2019 г. й била връчена покана за доброволно изпълнение, в която й е указан
режимът на лично контакти на бащата с детето, като е поканена да изпълнява същия
доброволно в посочените от съдебния изпълнител дни. Поддържа още, че в изпълнение
на законите разпоредби, още същия ден, със заявление вх.№ 12426/07.10.2019 г.
ищцата добросъвестно изпълнява задълженията си по чл.528, ал.2 ГПК, декларира
готовност и желанието си да предава детето на баща му, сочи адреса на който живеят
тя и детето, където да се извършва предаването и приемането на детето. Твърди, че в
цитираното заявление уведомила ЧСИ, че пречка за изпълнението на режима би било
личното нежелание на детето да се среща с бащата, поради влошени взаимоотношения
между тях двамата. Предходното било установено и от ответниците при
ежеседмичните им посещения през периода от м.09.2019 г. до м.03.2020 г. на адреса на
майката за изпълнение на режима на лични отношения. През този период ищцата, в
качеството й на майка на детето, винаги оказвала съдействие на съдебните
изпълнители и осигурявала присъствието на детето, но последното не желаело да
тръгне с баща си. Въпреки, че ищцата многократно сезирала ЧСИ К. и ДСП „К.С.“ –
гр.София относно рисковете за увреждане на емоционалното и психическото състояние
на детето от непрекъснатото посещение на съдебните изпълнители и бащата,
демонстрираното от тях силово, властническо и институционално поведение и
действия, последните продължили тенденциозно да извършват действия под предлог да
предадат детето на бащата. Въпреки предходното, при многократните посещения на
адреса на ищцата, съдебните изпълнители протоколирали неверни обстоятелства за
неизпълнение режима на лични контакти от страна на майката-настоящ ищец, като
неправомерно я глобявали с глоба в максимален размер от 400,00 лева на посещение,
ползвайки формалните основания за това в разпоредбите на чл.528, ал.5, вр.чл.527, ал.3
ГПК, поради което наложените й глоби достигнали хиляди левове. Поддържа още, че
втория ответник – помощник ЧСИ М.Л. не се съобразява с разпоредбата на чл.528, ал.4
ГПК и Закона за закрила на детето, без да съобразява обективните пречки за
изпълнение режима на лични отношения и действителните факти и обстоятелства.
Сочи, че едва след издаване на заповед за незабавна защита на майката и детето от
Софийски районен съд вна 05.02.2020 г. по гр.д.№ 5945/2020 г., възможността на
ответниците за продължаване на незаконосъобразните им действия, била отнета.
Ищцата твърди, че с постановление за налагане на глоба от 07.11.2019 г. помощник
ЧСИ М.Л. неправомерно й наложил глоба в размер на 400,00 лева, приемайки, че
съгласно протокол за предаване на дете от 30.10.2019 г. не е предала детето К.Ж. на
бащата К.Ж. за изпълнение на постановения от съда режим на лично отношения.
Твърди, че цитираното постановление било обжалвано от нейна страна и отменено
като незаконосъобразно с решение № 158/08.01.2020 г., постановено по ч.гр.д.№
15653/2019 г. по описа на СГС, II – Д въззивен състав. В производството по обжалване
2
ищцата твърди да е сторила разноски в размер на 373,00 лева, от които 300,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ от 15.11.2019
г., 48,00 лева – такси пред ЧСИ във връзка с администриране на жалбата и 25,00 лева –
държавна такса пред СГС. В постановения от СГС съдебен акт били изложени мотиви,
че отговорността за разноските и тяхното извършване е на съдебния изпълнител, издал
отмененото като незаконосъобразно постановление. По изложените в исковата молба
доводи и съображения и цитирана многобройна съдебна практика, ищцата обуславя
правния си интерес от търсената от ответниците солидарна отговорност. Претендирана
заплащане и на сторените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника ЧСИ Г.К.
изразява становище за нередовност на исковата молба, а по същество за
неоснователност на предявения иск. Сочи, че въпреки изложените в исковата молба
обстоятелства, предмет на исковата претенция е единствено направените от ищцата
разноски във връзка с частната жалба и производството по ч.гр.д.№ 15653/2019 г. по
описа на СГС. Изразява становище, че не е налице солидарна отговорност между ЧСИ
и помощник ЧСИ, тъй като разпоредбата на чл.37, ал.3 ЗЧСИ предвижда отговорност
за вреди от неизпълнение на задълженията на помощник-частния съдебен изпълнител,
докато в случая не се сочи неизпълнение. Поддържа, че издадения от помощник ЧСИ
акт е в кръга на законовите му компетенции. По изложените доводи се иска отхвърляне
на предявените искове. Претендират се разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, ответникът М.Л. се
присъединява към изложеното в писмения отговор от първия ответник становище.
Сочи се, че с определение по ч.гр.д.№ 921/2020 г. по описа на СГС е дадено
задължително за страните тълкуване защо в производството по обжалване на акт на
съдебен изпълнител, не се дължат отделни от изпълнителното производство разноски.
В конкретния случай ищцата претендира именно допълнителни разноски и то в
размер, различен от договореното в договора за правна помощ. По изложените в
отговора доводи се изразява становище, че ответникът не е дал повод за образуване на
производството, а предявения иск е изцяло неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено за послужване производството по ч.гр.д.№ 15653/2019 г.
по описа на СГС, ГО, II-Д въззивен състав, образувано по частна жалба от Т.Т.
/настоящ ищец/ против постановление за налагане на глоба от 07.11.2019 г. по
изпълнително дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., от което се установява, че
постановлението е отменено с решение № 158/08.01.2020 г., влязло в законна сила на
08.01.2020 г. Видно от постановеното по това дело по реда на чл.248 ГПК определение
от 26.05.2020 г. е, че съдебния състав е отхвърлил искането на настоящата ищца за
3
допълване на гореописаното решение в частта за разноските с доводи, че „става
въпрос за разноски, разбирани като вреда, намираща се в пряка причинна връзка със
сочени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, същите не следва да се
понесат от взискателя-ответник по жалбата“.
Видно още от производството по ч.гр.д.№ 15653/2019 г. по описа на СГС, ГО, II-
Д въззивен състав е, че към частната жалба са приложени заверени преписи от
платежно нареждане от 13.11.2019 г. за платена по сметка на СГС държавна такса в
размер на 25,00 лева и платежно нареждане от 13.11.2019 г. за платена сума в размер
на 48,00 лева по сметка на ответника ЧСИ Г.К., представляваща такси по
администриране на частната жалба против постановлението от 07.11.2019 г. По делото
е приложен още договор за правна помощ, сключен между Т.Т. и адв.Р.Ш., с предмет
изготвяне и депозирана на жалба против постановление от 07.11.2019 г. на ЧСИ К. по
изпълнително дело № 20199240401239. Видно още от договора е, че страните са
договорили адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, платено в брой при
подписване на договора, за което последния служи като разписка.
По делото са приложен заверен препис от изпълнително дело № 20199240401239
по описа на ЧСИ Г.К. с район на действие СГС.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Частният съдебен изпълнител носи гражданска отговорност за вреди, които са в
пряка причинна връзка с извършено от него процесуално незаконосъобразно действие
или бездействие. За тази отговорност важат правилата на деликтната отговорност в
чл.45 ЗЗД, като за основателността на иска, в тежест на уведения – настоящ ищец е да
докаже наличието на всички кумулативно дадени елементи от фактически състав на
чл.45 ЗЗД, както следва: незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на
ответника, настъпилите имуществени вреди, включително техния размер, причинна
връзка между принудителното изпълнение и вредите.
Виновното поведение на ответника са презумира с разпоредбата на чл.45, ал.2
ЗЗД, като подлежи на обратно доказване от същия.
Настоящият съд приема, че в хода на производството бяха доказани всички
елементи от фактическия състав на горепосочената правна норма.
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 15653/2019 г. по
описа на СГС, ГО, II-Д въззивен състав е, че с влязло в законна сила решение №
158/08.01.2020 г. обжалваното с частна жалба от настоящата ищца постановление за
налагане на глоба от 07.11.2019 г. по изпълнително дело № 20199240401239 по описа
на ЧСИ Г.К., е отменено като незаконосъобразно.
Видно от приложените към частна жалба заверени преписи от платежни
нареждания за извършени банкови преводи е, че във връзка с обжалването на
4
гореописаното постановление от 07.11.2019 г. настоящата ищца, в хода на
производството по реда на чл.435, ал.2, т.1, вр.чл.527, ал.3 ГПК, същата е направила
разноски в общ размер на 73,00 лева /25,00 лева – държавна такса пред СГС и 48,00
лева – такси пред ЧСИ за администриране на частната жалба/. Както бе посочено и по-
горе, видно от договора за правна помощ е, че за адвокатско възнаграждение Т. е
заплатила на адв.Ш. сумата от 300,00 лева, от която в настоящото производство
претендира сумата от 200,00 лева.
С оглед предходното, налице е и причинната връзка между незаконосъобразното
действие и настъпилите в патримониума на ищцата вреди.
В конкретния случай, видно от изпълнителното дело е, че процесното
постановление от 07.11.2019 г. е издадено от помощник-частен съдебен изпълнител М.
П. Л., но в разпоредбата на чл.37, ал.3 ЗЧСИ е предвидено, че „за вредите от
неизпълнение на задълженията на помощник-частния съдебен изпълнител частният
съдебен изпълнител отговаря солидарно с него“. Настоящият съд не споделя
изложеното в писмения отговор от ответника ЧСИ Г.К. становище относно
приложението на чл.37, ал.3 ЗЧСИ. Това е така, тъй като неизпълнението може да се
изразява в незаконосъобразно действие, респ. бездействие.
Неоснователни са и изложените в писмения отговор от ответника Л. доводи
относно присъждането на разноски в производството по обжалване на акт на съдебен
изпълнител. Както е посочено и в решението от 08.01.2020 г., постановено по ч.гр.д.№
15653/2019 г. по описа на СГС, ГО, II-Д въззивен състав, в случая става въпрос за
разноски, разбирани като вреда, намираща се в пряка причинна връзка от
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител.
Предвид гореизложените съображения, предявените искове са основателни и
доказани, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
ищцата претендираната сума от 273,00 лева, представляваща причинени имуществени
вреди /направени разноски/ от незаконосъобразно издаденото от М.Л. постановление
от 07.11.2019 г. по изп.дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К., рег.№ 924 от
КЧСИ. Върху сумата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.07.2021 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищцата. Видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че ищцата е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, а платената държавна
такса е в размер на 350,00 лева. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на
ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.441 ГПК, вр.чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД Г.С. К., ЕГН
********** - ЧСИ с peг.№ 924 с район на действие Софийски градски съд, ЕИК [ЕИК],
с адрес гр.София, [АДРЕС], ет.5 и М. П. Л., ЕГН: **********, помощник ЧСИ, с адрес
[АДРЕС], да заплатят солидарно на Т. П. Т., ЕГН **********, с адрес [АДРЕС],
сумата от 273,00 лева, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното незаконосъобразно
действие от страна на помощник ЧСИ М.Л. по издаденото постановление за налагане
на глоба от 07.11.2019 г. по изп.д.№ 20199240401239, отменено с решение №
158/08.01.2020 г. по ч.гр.д. № 15653/2019 г. по описа на СГС, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.07.2021 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.С. К., ЕГН ********** - ЧСИ с peг.
№ 924 с район на действие Софийски градски съд, ЕИК [ЕИК], с адрес гр.София,
[АДРЕС], ет.5 и М. П. Л., ЕГН: **********, помощник ЧСИ, с адрес [АДРЕС], да
заплатят солидарно на Т. П. Т., ЕГН **********, с адрес [АДРЕС], сумата от общо
350,00 лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6