№ 112
гр. Монтана, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН И.ОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН И.ОВ Гражданско дело №
20241630100801 по описа за 2024 година
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Делото е образувано по исковата молба на „......" ЕАД против А. В. В.,
като е конституирано на осн. чл. 219 от ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца- ,,.....‘‘ООД с предишно наименование- ,,....‘‘ООД, със седалище и
адрес на управление: ..... Ищецът твърди, че на 25.09.2023 г. по негово
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, е
образувано ч. гр. д. № 2810/2023 г. по описа на Районен съд –
Монтана, за сумата в общ размер ..... лева, от които ...... лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. за реално потребена енергия, ведно със законната
лихва от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането, ..... лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2021 г. до 08.09.2023 г., както и суми за дялово
разпределение - ..... лева главница за периода м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 25.09.2023 г.. до окончателното изплащане
на вземането, както и .... лева - лихва за периода 16.10.2020 г. до 08.09.2023 г.
В заповедното производство ищецът направил искане за
присъждане на заплатената държавна такса, както и претендирал
юрисконсултско
възнаграждение. Била издадена заповед за изпълнение за процесните суми. С
разпореждане от 01.03.2024 г. заповедният съд указал възможността на ищеца,
1
че може да предяви иск срещу ответника за установяване на процесното
вземане. Ищецът сочи, че в дадения срок е отправена настоящата претенция за
му становяване съществуването на вземане за консумирана и незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение срещу ответника, като клиент
на топлинна енергия, за топлоснабден имот, находящ се в ........, за
процесните суми и период.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството на наемател на
процесния топлоснабден имот, е потребител на топлинна енергия по
смисъла на цитирани относими разпоредби от Закона за енергетиката
/ЗЕ/. Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди сеосъществява при публично известни Общи условия. Излага,
че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо
него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„......" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила
от 10.07.2016 г.
Поддържа, че съгласно действащите Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че
ответникът е потребител на доставяната от дружеството топлинна
енергия за абонатен № ...... през процесния период, извършено е дялово
разпределение и задълженията не са погасени. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Представя писмени доказателства и прави
доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения на ответника особен представител – адв. Д.
С.. Твърди, че исковете са недопустими, като подадени срещу
ненадлежен ответник. Алтернативно се навеждат доводи за тяхната
неоснователност. Твърди, че договорът за наем на топлоснабдения имот е за
период от шест години, с начална дата 15.02.2013 г. и краен срок до 15.02.2019
г. Сочи, че за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. не са налице
доказателства, ответникът да е бил наемател, т.е. ползвател на топлинна
енергия. Представената декларация от 11.05.2018 г. на ответника, с
нотариално удостоверен подпис на последния, касаела предходен период
за ползване на топлинна енергия и липсвали данни за декларирано съгласие от
наемодателя ответникът да бъде купувач на топлинна енергия след датата на
нотариалното удостоверяване и/или след изтичане на срока на договора
за наем. Декларацията доказвала съгласие на ответника, като наемател на
процесния имот, да се задължи да заплати ползваната топлинна енергия
за конкретно посочения период, а именно от 15.02.2013 г. до 11.05.2018, което
не означавало, че за последващ период ответникът се е задължил да
заплаща доставяните топлопреносни услуги. Счита, че от представената
декларация от собственика на имота, че е съгласен ответникът да бъде купувач
на топлинна енергия за периода на договора за наем, следва извод за
2
неоснователност на исковите претенции. На следващо място се прави
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания.
Навежда се и довод, че не е извършвано реално и по определения ред отчитане
на показанията на уредите и дялово разпределение. С тези възражение
иска отхвърляне на исковите претенции. Особеният представител адв. С.
не възразява да бъдат назначени исканите от ищеца съдебни експертизи с
посочените задачи.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона и доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за разглеждане, като
предявени от и срещу надлежна страна в производството, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни.
Съображенията на Районния съд са следните:
По делото бяха приети относими писмени доказателства, както и бяха
изслушани и приети заключенията на вещите лица по назначените от съда
съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертизи.
Договорът за наем на топлоснабдения имот, видно от приложеното на
л. 15 от делото заверено копие от същия е за период от шест години, с начална
дата 15.02.2013 г., съответно с краен срок на 15.02.2019 г. Видно е от същия,
че за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. не са налице
доказателства, ответникът да е бил наемател, т.е. ползвател на топлинна
енергия. Представената декларация от 11.05.2018 г. на ответника, с
нотариално удостоверен подпис на последния, касае предходен период за
ползване на топлинна енергия и липсват данни за декларирано съгласие от
наемодателя ответникът да бъде купувач на топлинна енергия след датата на
нотариалното удостоверяване и/или след изтичане на срока на договора
за наем. Декларацията доказва съгласие на ответника, като наемател на
процесния имот, да се задължи да заплати ползваната топлинна енергия
за конкретно посочения период, а именно от 15.02.2013 г. до 11.05.2018, което
не означава, че за последващ период ответникът се е задължил да
заплаща доставяните топлопреносни услуги. Съдът намира, че от
представената декларация от собственика на имота, че е съгласен ответникът
да бъде купувач на топлинна енергия за периода на договора за наем, не
следва извод за основателност на исковите претенции.
3
Както вече се посочи, безспорно е установено ответникът да е ползвал
топлоснабдения имот с адрес: ....., абонатен номер: ...... само за шестгодишния
период на договора за наем-сключен изрично за 6 г.- за периода от 15.02.2013 г.
до 15.02.2019 г. Няма данни договорът за наем да е бил продължен за исковия
период- от м.05.2020 г.до м.04.2022 г., каквато договорка не е имало и в самия
договор за наем, нито ответникът реално да е ползвал имота, респективно
консумирал топлинна енергия за посочения исков период. Съгласно
разпоредбата на чл. 236, ал.1 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок
използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Това
обстоятелство е положителен факт, който съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК
подлежи на установяване при условията на пълно и главно доказване от
ищеца, като не бяха ангажирани доказателства в тази връзка- че наемателят е
продължил ползването на топлоснабдения имот и след изтичане на срока на
договора за наем.
Предвид горепосоченото, ищецът не успя да установи по безспорен
начин, че отв. А. В. В. е потребител посочената в исковата молба топлинна
енергия на тази стойност и за процесния период.
Водим от горното, съдът намира, че така предявените установителни
искове, като изцяло неоснователни и недоказани, подлежат на отхвърляне.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ,,......, ЕИК:....., с адрес ..... срещу А. В. В.,
ЕГН ********** с адрес: ...... положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл. 150 от ЗЕ и във вр. с чл.
86, ал.1 от ЗЗД , за признаване за установено, че съществува вземане на,,......
към А. В. В. относно топлоснабден имот с адрес: ....., абонатен номер: ...... за
сумата в общ размер ..... лева, от които ...... лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. за реално потребена енергия, ведно със законната
лихва от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането, ..... лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2021 г. до 08.09.2023 г., както и суми за дялово
разпределение - ..... лева главница за периода м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 25.09.2023 г.. до окончателното изплащане
4
на вземането, както и .... лева - лихва за периода 16.10.2020 г. до 08.09.2023 г.-
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Делото бе разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца- ,,.....‘‘ООД с предишно наименование- ,,....‘‘ООД, със седалище и
адрес на управление: .....
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5