№ 270
гр. Перник, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20251720200211 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № ПО-02-7 от 16.01.2025г.
(НП), издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“ (БДЗБР), с което на С. И.а В., ЕГН **********, в качеството му на
длъжностно лице - кмет на Община Перник на основание чл.200а, ал.2, пр.1-
во от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв (петстотин лева) за нарушение на § 133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“
от ПЗР на ЗИД на същия закон, вр. чл.83, ал.4, т.4 от Наредба № 1/10.10.2007г.
за проучване, ползване и опазване на подземните води и условие по т.3.7 от
Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите, тъй
като при извършена на 15.10.2024г. проверка на НМВ-ИДС „Рударци“, с.
Рударци, общ. Перник е установено, че на водовземните съоръжения Сондаж
№ 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9, както и на съоръженията за мониторинг
Сондаж № 2, Сондаж № 3, Сондаж № 4, Сондаж № 5 и Сондаж № 6 не са
поставени трайни маркировки за идентификация на съоръженията.
Жалбоподателят С. И.а В., В., по изложени в жалбата доводи, моли
оспореното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че датата на извършване на нарушението е неправомерно посочена
в НП, предвид обстоятелството, че са били извършвани многократно
предишни проверки от служители на БДЗБР на процесните водовземни
съоръжения и съоръженията за мониторинг, при които не е била констатирана
липса на поставени трайни маркировки за идентификация на съоръженията.
Счита се, че административнонаказателната отговорност на санкционираното
лице е ангажирана след изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Акцентира
1
се, че посочването в НП, че не е изпълнено и условие от Решение № 13 от
05.02.2018г. на МОСВ, което не е нормативен акт, а акт по гражданско
правоотношение с вещни последици относно предоставяне на Община
Перник правото на управление и безвъзмездно ползване на минералната вода
и находище в с. Рударци, публична държавна собственост, води до
несъставомерност на деянието и до неправилно приложение на санкционната
норма на чл.200а, ал.2, пр.1-во от ЗВ, съгласно която се наказва длъжностно
лице, което не изпълни задълженията си по закона.
В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от
пълномощника си адв. А. А. от ПАК, която ангажира допълнителни писмени и
гласни доказателствени източници във връзка с предявеното обвинение.
Поддържа изложените в жалбата съображения, въз основа на които иска
атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира за
присъждане на разноски по делото.
Административнонаказващият орган (АНО) директор БДЗБР, чрез
процесуалния си представител ю.к. Н.С., изразява становище, че НП е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, за което са изложени съображения в
приложеното по делото Разпореждане № 337 от 18.02.2025г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
С Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и
водите, на основание § 133, ал.4 от ПЗР на ЗВ, на Община Перник е
предоставено за срок до 01.01.2036г., безвъзмездно за управление и ползване,
находище на минерална вода (НМВ), изключителна държавна собственост
(ИДС) - № 62 от Приложение № 2 на ЗВ „Рударци“, включително
водовземните съоръжения - Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9 и
съоръженията за мониторинг Сондаж № 1, Сондаж № 2, Сондаж № 3, Сондаж
№ 4, Сондаж № 5 и Сондаж № 6.
На 15.10.2024г. свидетелите С. Б. К. и И. Б. М. – инспектори в
Дирекция „Контрол“ към БДЗБР извършили проверка на НМВ-ИДС
„Рударци“, общ. Перник, с. Рударци, във връзка с актуализация на Акта за
изключителна държавна собственост на процесното находище. В
присъствието на представител на Община Перник, установили, че на
водовземните съоръжения Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9, както и
на съоръженията за мониторинг Сондаж № 2, Сондаж № 3, Сондаж № 4,
Сондаж № 5 и Сондаж № 6 не е поставена трайна маркировка за
идентификация на съоръженията съгласно условие по т.3.7 от Решение № 13
от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите за безвъзмездно за
управление и ползване на находището на минерална вода на Община Перник.
2
За установеното е съставен Констативен протокол № КД-01-1313 от
15.10.2024г.
На 16.12.2024г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № КД-04-138, в който е посочено, че жалбоподателят, в
качеството си на Кмет на Община Перник е осъществил административно
нарушение по § 133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗИД на ЗВ, вр. чл.83, ал.4,
т.4 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на
подземните води и условие по т.3.7 от Решение № 13 от 05.02.2018г. на
министъра на околната среда и водите, предвид установеното на 15.10.2024г.,
че на водовземните съоръжения Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9,
както и на съоръженията за мониторинг Сондаж № 2, Сондаж № 3, Сондаж №
4, Сондаж № 5 и Сондаж № 6 не са поставени трайни маркировки за
идентификация на съоръженията.
При предявяването на акта жалбоподателят не вписал възражения във
връзка с констатациите.
Въз основа на така съставения акт, на 16.01.2025г. директорът на БДЗБР
издал оспореното НП, с което на жалбоподателя, в качеството на кмет на
Община Перник за вмененото административно нарушение, на основание
чл.200а, ал.2, пр.1-во от ЗВ наложил административно наказание глоба в
размер на 500 лв.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приложените към административнонаказателната преписка и
приети в хода на съдебното следствие писмени доказателства-заверено копие
на Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите, с
което е предоставено за срок до 01.01.2036г. безвъзмездно за управление и
ползване НМВ-ИДС „Рударци”, включително водовземните съоръжения
Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9, както и съоръженията за
мониторинг Сондаж № 2, Сондаж № 3, Сондаж № 4, Сондаж № 5 и Сондаж №
6, заверено копие на писмо с изх. № ПО-02-7-(1) от 17.01.2025г. на директора
на БДЗБР, с което е изпратено оспореното НП, ведно с обратна разписка,
заверено копие от писмо № РД-11-219-(8) от 26.11.2024г. относно извършена
съвместна проверка с Община Перник, заверено копие от Констативен
протокол № КД-01-1313 от 15.10.2024г., заверено копие от писмо с вх. № РД-
04-46 от 23.02.2018г., с което е изпратено Решение № 13 от 05.02.2018г. на
министъра на околната среда и водите за безвъзмездно управление и ползване
на НМВ, ИДС на Община Перник и заверено копие от същото решение,
заверено копие от Заповед № РД-05-178 от 05.09.2024г. на директорът на
БДЗБР, заверено копие на Акт № 1605 за изключителна държавна
собственост по отношение на процесните сондажи.
Свидетелите М.Г.М.-П. и И. Б. М. установяват, чрез подробните си и
взаимнодопълващи се показания, че са присъствали на проверката и лично са
възприели липсата на поставена трайна маркировка върху посочените
сондажи и мониторингови съоръжения, като поддържат изложената в АУАН и
в НП фактическа обстановка. Съдът прие, че дадената от тези свидетели
информация безпротиворечиви установяват подлежащите на доказване факти
и установява по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка.
3
Св. Л. С. Д. – гл. експерт „В и К“ в Община Перник, допусната по
искане на защитника на жалбоподателя, дава сведения, че от Община Перник
са били многократно поставяни обозначения, но предвид естеството на техния
облик – лист хартия с пластмасова опаковка, който се закача към сондажа,
маркировките са се губели, което е водело до ново обозначаване, след като е
било констатирано това обстоятелство.
От правна страна:
От приложената по административнонаказателна преписка Заповед №
РД-05-178 от 05.09.2024г. на директорът на БДЗБР, се установява, че
определени служители, сред които и актосъставителя И. Б. М. имат
правомощие да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗВ.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган съгласно
възможността по чл.201, ал.2 от ЗВ, като това е станало и в съответствие с
изискванията на установената за това процедура.
Съдът не констатира формални предпоставки за отмяна на оспореното
НП, тъй като не установи при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички елементи,
които индивидуализират процесното нарушение, с което са спазени
императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Изрично е отбелязано, че в случая се касае за административно
нарушение, реализирано от длъжностно лице-кмет на Община Перник, което е
установено на 15.10.2024г.
АУАН е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН, предвид изложената
хронология при описание на фактическата обстановка и като такъв се явява
правно основание за издаване на НП, което е станало в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
По тези съображения съдът прие за неоснователни бланкетните
доводи, изложени в жалбата, че административнонаказателната отговорност
на санкционираното лице е била ангажирана след изтичане на сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Не е спорно по делото, че жалбоподателя С. И. В. е кмет на Община
Перник и като такъв има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.85
от ЗАНН, вр. чл.93, т.1 от НК.
Безспорно е, че предоставянето на НМВ - ИДС „Рударци“,
включително водовземните съоръжения Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж
№ 9, както и съоръженията за мониторинг Сондаж № 2, Сондаж № 3, Сондаж
№ 4, Сондаж № 5 и Сондаж № 6, безвъзмездно за управление и ползване на
община Перник е извършено по реда на § 133, ал.4 от ПЗР на ЗВ с Решение №
13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите, като от този
момент по силата на § 133, ал.7 и ал.9, т. 2, б. „а“ от ПЗР на ЗВ за кмета на
общината е възникнало задължение да стопанисва предоставените минерални
води и да поддържа в изправност съоръженията в съответствие с
4
изискванията, определени с наредбата по чл.135, ал.1,т.2 от ЗВ, което е
изводимо от съдържанието на посочените разпоредби, а именно:
Съгласно § 133, ал.7 от ПЗР на ЗВ Кметът на общината стопанисва
предоставените минерални води по ал.1 в съответствие с изискванията,
определени с наредбата по чл. 135, ал.1, т.2.
Съгласно § 133, ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗВ за ползването на
минералните води по ал.1 кметът на общината стопанисва и поддържа в
изправност съоръженията в съответствие с изискванията с наредбата по чл.
135, ал.1, т.2.
Съгласно чл.135, ал.1, т.2 от ЗВ Министерският съвет приема наредба
за проучване, ползване и опазване на подземните води.
Съгласно чл. 83, ал.4, т.4 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване,
ползване и опазване на подземните води стопанисването на минералните води
- изключителна държавна собственост включва стопанисване на
съоръженията за минерални води - изключителна държавна собственост,
съгласно приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, което включва и
поставяне и поддържане на трайна маркировка за идентификация на
съоръженията съгласно акта за изключителна държавна собственост на
минералните води.
В този смисъл правилно е определен субектът на
административнонаказателната отговорност, а именно длъжностното лице С.
В., В., на който в това му качество е и вменено изрично с т.3.7. с Решение №
13 от 05.02.2018г да постави и да поддържа трайна маркировка за
идентификация на водовземните съоръжения Сондаж № 7, Сондаж № 8 и
Сондаж № 9 и съоръженията за мониторинт по т.3,1,4, съгласно акта за
изключителна държавна собственост на минералната вода (приложение № 2)
и съгласно регистъра на съоръженията (приложение № 1), неразделна част от
процесното решение, като я актуализира при промяна на предназначението на
съоръженията.
В контекста на изложеното, съдът не споделя доводите в жалбата, че
АНО неправилно е приложил санкционната норма на чл.200а, ал.2, пр.1-во от
ЗВ, предвид посочването при правната квалификация на деятелността, че не е
изпълнено и условието по т.3.7 от Решение № 13/05.02.2018г. на министъра на
околната среда и водите, тъй като същото е отбелязано именно във връзка с
вменените за нарушени разпоредби на § 133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР, във
вр. с чл.83, ал.4, т.4 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и
опазване на подземните води съгласно които именно на кметът на общината,
която стопанисва предоставените минерални води, са вменени определени
изисквания, сред които е и поставяне и поддържане на трайна маркировка за
идентификация на съоръженията съгласно акта за изключителна държавна
собственост на минералната вода и съгласно регистъра на съоръженията,
неразделна част от горепосоченото решение.
Въз основа на изложеното съдът приема, че фактическите
обстоятелства категорично установяват, че е извършено нарушение на § 133,
ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗИД на ЗВ, вр. чл.83, ал.4, т.4 от Наредба №
1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и условие
по т.3.7 от Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и
5
водите от страна на С. В., в качеството му на длъжностно лице - кмет на
Община Перник.
Преди да приложи санкционната норма на чл.200а, ал.2, пр.1-во от ЗВ,
АНО е извършил преценка на обстоятелствата и фактите, при които е било
извършено нарушението и е намерил, че в случая не е приложима нормата на
чл.28, ал.1 от ЗАНН, който извод обаче не се споделя от настоящия съдебен
състав.
Съдът счита, че процесният случай разкрива обстоятелства, които
обосновават квалифицирането му като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4
от ДР на ЗАНН, което води до прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като
характеризират деянието със значително по-ниска степен на обществена
опасност от типичния случай на нарушения с тази правна квалификация.
Не е спорно, че процесното административно нарушение е формално и
признаците на състава му не включват настъпването на определен вредоносен
резултат. Това обстоятелство разгледано в съвкупност с останалите такива –
липсата на данни жалбоподателят да е санкциониран с влезли в сила
наказателни постановления за други административни нарушения от същия
вид, отсъствието на поставена трайна маркировка за идентификация съгласно
акта за изключителна държавна собственост на минералната вода и съгласно
регистъра на съоръженията към момента на предоставянето на процесните
водовземни съоръжения, изключителна държавна собственост, на Община
Перник, многократно предприетите действия след този момент за тяхното
маркиране съобразно законовите изисквания, в каквато насока са показанията
на св. Л. Д. и причините, поради които маркировките са се губели (предвид
естеството на техния облик – лист хартия с пластмасова опаковка, който се
закача към сондажа), което е водело до ново обозначаване, установяват, че се
касае за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
На следващо място, съдът счита че в конкретния случай не са засегнати
особено съществено обществените отношения, които са обект на защита по
ЗВ, като нарушението не е дотолкова тежко, че да обосновава ангажирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с налагане
на административно наказание глоба в размер на 500 лв, което се явява
несъразмерно тежко на извършеното нарушение. Едновременно с това,
съдебният състав е на мнение, че за поправянето и превъзпитанието на дееца е
напълно достатъчно, след като се квалифицира деянието като маловажен
случай, да се предупреди писмено или устно нарушителя, че при повторно
нарушение, ще му бъде наложено наказание, по който начин биха се
изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното, НП се явява незаконосъобразно, тъй като АНО е
приложил неправилно материалния закон, поради което следва да бъде
отменено, тъй като е налице маловажен случай на административно
нарушение, като на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
6
По разноските:
Пълномощникът на жалбоподателя – адв. А. А. от ПАК, своевременно е
направила искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на делото, е
основателно, като е представил по делото договор за правна помощ и
съдействие, в което е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Не е спорно, че за да упражни
последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА, като наличието на
обстоятелството, свързано с конкретното основание от нормата не се нуждае
от доказване.
В конкретния случай горепосочените предпоставки са осъждане на
АНО са налице, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА същият следва
да заплати на адв. А. А. от ПАК адвокатско възнаграждение в размер на 400лв
(четиристотин лева), определено по реда на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл.
изм.-ДВ, бр.14 от 2025г.).
Предвид отмяна на атакуваното НП претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява неоснователна.
Така мотивиран съдът и на основание чл.63, ал.2, т.2, вр. ал.4 от ЗАНН
и чл.63д от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО-02-7 от 16.01.2025г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с
което на С. И.а В., ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице -
кмет на Община Перник на основание чл.200а, ал.2, пр.1-во от Закона за
водите е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв
(петстотин лева) за нарушение на § 133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗИД
на същия закон, вр. чл.83, ал.4, т.4 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване,
ползване и опазване на подземните води и условие по т.3.7 от Решение № 13
от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите, тъй като при
извършена на 15.10.2024г. проверка на НМВ-ИДС „Рударци“, с. Рударци, общ.
Перник е установено, че на водовземните съоръжения Сондаж № 7, Сондаж №
8 и Сондаж № 9, както и на съоръженията за мониторинг Сондаж № 2,
Сондаж № 3, Сондаж № 4, Сондаж № 5 и Сондаж № 6 не са поставени трайни
маркировки за идентификация на съоръженията.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. И.а В., ЕГН **********, В., че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за
7
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” при
Министерство на околната среда и водите да заплати на адв. А. А. от ПАК
съдебни разноски в размер на 400лв (четиристотин лева), представляващи
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата по АНД № 20251720200211 по описа за 2025г одина на Районен
съд Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8