О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1110 16.04.2020г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II –ро гражданско отделение, първи въззивен състав, на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина М.
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина М. въззивно гражданско дело № 772 по
описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от П.М.Т., с ЕГН **********,
с адрес ***, М.Н.М., с ЕГН **********, с адрес ***, В.Н.М., с ЕГН **********, с
адрес ***, П.М.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, Р.М.Р., с ЕГН **********, с
адрес ***, Р.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес *** и П.Т.А., с ЕГН **********, с
адрес *** чрез адв. Т.М. (с пълномощно от първа инстанция л. 79 за
представителство до окончателното свършване на делото пред всички инстанции) против
Решение № 201/16.01.2020г. постановено по гр.д. № 3207/2019г. по описа на
Районен съд Бургас, с което съдът е
приел за установено по отношение на П.М.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Н.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, В.Н.М., с ЕГН **********, с адрес ***, П.М.Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, Р.М.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, Р.Т.Г., с
ЕГН **********, с адрес *** и П.Т.А., с ЕГН **********, с адрес ***, като
наследници на Стоянка Михалева А.,***, ЧЕ
С.В.С., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. „Лазур“, бл. 51, вх. 3, ет.
3, ап. 9, В.С.С., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. „Лазур“, бл. 17,
ет. 4, ап. ляв и К.С.С., с ЕГН **********,
с адрес *** 8000, ж. к. „Меден рудник”, ул. „Петко Войвода” № 34, са собственици на 305/5643 кв. м. идеални
части от поземлен имот, с идентификатор 07079.707.998 по КККР на землището
на кв. Банево, град Бургас, одобрени със заповед № РД-18-38 от 26.04.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК-София, целият с площ от 5643 кв. м. в с. о.
„Острица 2”, с номер 501.998 по ПНИ, с граници и съседи: 501.9504-улица;
501.719-др. селищна територия; 501.9565-улица; 501.697-др.селищна територия;
501.956-др.селищна територия; 501.9508-улица; 501.698-др.селищна територия,
501.999-др.селищна територия; 502.9503-улица.
С въззивната жалба решението се намира за
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния и
процесуалния закон. Излагат се съображения, че неправилно съдът е упражнил
косвен съдебен контрол върху Заповед № 1702/11.06.2010г. на Кмета на Община
Бургас. Сочи, че върху тази Заповед вече е упражнен контрол съгласно
приложеното адм.д. № 2/2018г. по описа на БРС и АНД № 1849/2018г. на АдмС
Бургас и е недопустимо повторното разглеждане на законосъобразността й.
Поддържа, че решението е в противоречие с чл. 17, ал. 2 ГПК и че влязлото в
сила решение по административното дело има задължително действие за страните по
въпроса дали индивидуалният административен акт е валиден и законосъобразен.
Влязлото в сила решение по административното дело било задължително за
гражданския съд и косвеният съдебен контрол върху индивидуалния административен
акт счита за недопустим. Сочи съдебна практика. Изтъква противоречие на
обжалваното решение с чл. 302 ГПК. Счита, че Заповедта на кмета е
законосъобразен съдебен акт, който е издаден въз основа на влязъл в сила план
на новообразуваните имоти за селищно образувание „Острица 2”, землището на кв.
Банево, одобрен със Заповед № РД-09-37 от 17.02.2006г. на областния управител
на Област Бургас, който план също не бил обжалван от ищците. Счита за
неправилен извода на съда, че ищците са собственици на процесните идеални части
от имота. Съгласно представения нотариален акт ищците били собственици на 650
кв.м. земеделска земя, а претендирали с 57 кв.м. повече. Отделно намира, че
ищцовата страна не е придобила процесните идеални части по давност, тъй като до
влизане в сила на заповедта на Кмета от 2010г. имотът бил общинска собственост
и действал мораториум съгласно ЗС до 31.12.2022г. Предвид посоченото не бил
изтекъл срок от 10 години, а освен това било доказано, че фактическа власт
върху имота упражнявал само единия от ищците. От доказателствата се установило,
че въззивниците са възпрепятствани да ползват имота и било незаконно изградена
ограда съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУТ по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗТСУ. Моли да се
отмени обжалваното решение и вместо това да се постанови друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски. Няма доказателствени
искания пред въззивна инстанция.
Препис от въззивната жалба е връчен на
07.02.2020г. на третото лице помагач Община Бургас като в срок не е депозиран
писмен отговор.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивна жалба само от един от ответниците С.С., с който намира
въззивната жалба за неоснователна, а решението на БРС за правилно. Счита, че
съдът правилно е упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност на
Заповед № 1702/11.06.2010г. на Кмета на Община Бургас. Позовава се на Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013г. по т.д. № 5/2011г. на ОСГК и на Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006г. по т.д. №
6/2006г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че в приложеното административно производство Административен
съд не се е произнесъл по валидност, допустимост и законосъобразност на
заповедта на Кмета, тъй като производството било прекратено поради просрочие на
жалбата. Правилно БРС се позовал на заключението на вещото лице, че бившият
имот на ответниците не попада върху имота на ищците и правилно приел, че имотът
попада върху имот бивша общинска собственост и затова направил извод за
частична нищожност на реституционния административен акт. На следващо място
намира, че имотът е придобит по давност, тъй като правото на ползване върху
имота се трансформирало в право на собственост, след като са заплатили на Общината
цената на земята и са се снабдили с нотариален акт за собственост, който не бил
оспорен от ответниците. Намира за неоснователно позоваването на чл. 48, ал. 1 ЗУТ, тъй като текстът имал отношение към урегулирани поземлени имоти, а процесният
имот бил земеделска земя и оградата била изградена при действието на ЗТСУ,
когато не се искало разрешение за ограждане на земеделски имот. Освен
изложеното счита, че ответниците не доказали да са довършили процедурата по
реституция, тъй като не били поискали въвод във владение съгласно разпоредбата
на чл. 28б, ал. 10 ППЗСПЗЗ. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски. Представя пълномощно за
адв. А. за представителство пред въззивна инстанция, както и договор за правна
защита и съдействие за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 600
лева.
Няма искания по доказателствата.
Първоинстанционният съд е разгледал иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Препис от решението е връчен на въззивниците
на 20.01.2020г., а жалбата е подадена на 27.01.2020г., поради което същата е в
срока по чл. 259 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е съобразена
с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена
в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл. 268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл. 267,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от П.М.Т., М.Н.М., В.Н.М., П.М.Д., Р.М.Р.,
Р.Т.Г. и П.Т.А. чрез адв. Т.М. против
Решение № 201/16.01.2020г. постановено по гр.д. № 3207/2019г. по описа на
Районен съд Бургас, съобразно настоящото определение.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.