№ 377
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600624 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. М. Р. – защитник на подс. А. А. срещу
определение от 10.12.2021 г. на състава на окръжния съд, разглеждащ НОХД
№ 2778/2021 г. по описа на СтЗОС. Със същото е била оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от
задържане под стража в по-лека такава.
Цитираното дело от общ характер е било образувано пред СтЗОС на г.
по внесен срещу А. А. обвинителен акт за деяние с правна квалификация по
чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ предл. 1 вр. ал. 1р б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Производството пред първия съд е образувано по внесен на 06.12.2021 г.
обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Стара Загора срещу А. А. за
квалифициран състав на ПТП с посочената правна квалификация, като е било
образувано цитираното НОХД № 2778/2021 г.
С определението си, първият съд е приел, че във връзка с изпълнението
на мярката задържане под стража новонастъпилите нови обстоятелства се
явяват приключването на разследването по досъдебното производство и
внасянето на обвинителния акт от Окръжна прокуратура – Стара Загора в
Окръжен съд – Стара Загора. Преценил е, че те не могат да бъдат основание
за изменение на мярката в по-лека такава, защото все още е налице реална
опасност от укриване и извършване на престъпление. Счел е, че единствено
1
най-тежката от мерките за неотклонение - задържане под стража съответства
на целите по чл. 57 от НПК при все по отношение на подсъдимия да се
прилагат и мерки за процесуална принуда – забрана за напускане на
пределите на страната и временно отнемане на свидетелството за
правоуправление.
Въззивната инстанция намира, че първият съд коректно е приел, че
тежестта на деянието, описано в обвинителния акт, начина на извършването
му и въобще неговите каузални особености, данните за злоупотреба със
забранени от закона вещества и напускане на местопрестъплението,
характеризират и личността на подсъдимия. Последното не позволява да бъде
прието, така както предлага защитата, че и с по-лека мярка, спрямо него
могат да се постигнат целите на мерките за неотклонение.
Касае за обвинение за квалифициран състав на транспортно
престъпление след употреба на два вида наркотични вещества, бягство от
местопрестъплението, с три пострадали лица, като в причинна връзка с
деянието са били вменени пет нарушения на секторното законодателство.
Така съгласно параметрите на обвинението на подсъдимия е била вменена
дейност, която интензивно надхвърля минималните изисквания за
квалификация на деянието по по-тежко квалифицирания състав на
престъпление по транспорта. В тази връзка не могат да бъдат споделени
доводите на защитата, че наложената мярка е прекомерна. Подобни
аргументи не държат сметка за принципното положение, че с внасянето на
обвинителен акт в съда, обвинението е приело, че е била постигната и
концентрация на инкриминиращи данни, съобразно тезата на прокурора,
поради което опасността от укриване не само не е отпадала, но дори е
придобила по-интензивни измерения. Последните не мога да бъдат
неутрализирани с чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на данни
за нарушения по транспорта. А и сама по себе си установената трайна връзка
на подсъдимия със страна извън ЕС, предполага улеснена възможност за
поддаване на изкушението от укриване зад граница.
Във връзка с посоченото, обжалваното определение се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 469 от 10.12.2021 г. на СтЗОС, с
което по реда на чл. 270, ал. 1 и 2 от НПК е било оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия А. А. от
задържане под стража в по-лека такава.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3