Р Е Ш Е Н И Е
№ 260160 , 29.04.2022 г. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, въззивен
състав в открито заседание на осемнадесети април две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Димитър
Стоянов
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от младши съдия Стоянов в.гр.д.№ 1900 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение
№ 1379 от 22.06.2020
г. по гр.д. №211/2020 г.
по описа на РС-Бургас, Главна
дирекция „Гранична полиция“,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46,
представлявана от Светлан Кичиков, е осъдена да заплати на С.И.И. с ЕГН **********,
адрес ***, сумата от 1166,64 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 156,73 часа за периода от 15.01.2017 г. до
14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 15.01.2020 г. до окончателното й плащане, както и
сумата от 240,00 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото..
С решението си Районен съд – Бургас
е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“, да заплати по сметка на БРС
сумата от 250 лв., от които 50 лева за държавна такса и 200 лева за разноски за експертиза.
Подадена е въззивна жалба с вх.№25452 от
06.07.2020
г. от Главна дирекция „Гранична полиция“,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46,
представлявана от Светлан Кичиков, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, против Решение № 1379 от
22.06.2020
г. по гр.д. №211/2020 г.
по описа на РС-Бургас.
Твърди се, че за процесния период ищецът е
изпълянявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни смени,
съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В
резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на
основание разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд.
Посочва, че с Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за предмета за
периода от 01.07.2016 г. – 02.08.2016 г., тъй като посочената е отменена, а
сега действащата е била влязла в сила на 02.08.2016 г. В конкретния случай редът
е бил регламентиран с Наредба №
8121з-776 от 29 юли 2016 г.
Излага подробни
доводи, в смисъл че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът не
е взел предвид изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСРОЗ), която не следва да
се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период
е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска
превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефицент.
Посочва, че за да се
твърди налице положен извънреден труд, който не е заплатане от ответника,
следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно
време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му бил заплащан
ежемесечно, видно от платежните бележки. Сочи, че неправилно съдът е посочил в
диспозитива на решението, че осъжда ответника да заплати сумата за положен и
незаплатен извънреден труд, тъй като превръщането на нощните часове в дневни с
коефицент 1,143 е било установено с цел увеличаване заплащането за положен
нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и
заплащане на извънреден труд. Твърди се, че в МВР е разрешено полагане на 8
часа нощен труд, за разлика от останалите държавни служители, което води до
неприложимост на посочения коефицент.
Поддържа се, че
страните по делото са обвързани от служебното правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в закона
няма специална препращаща норма, която да даде основание да се прилагат
субсидиарно разпоредбите на ЗДСл или на КТ, както и на издадени въз основа на
тях нормативни актове.
Моли въззивният съд да
постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като
неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
Претендират се разноски. Не са заявени
доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез пълномощника му
адвокат Станко Кралев, който оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение.
Въззиваемият моли съда да
потвърди първоинстанционното решение и да му присъди разноските, направени във
въззивната инстанция. Не са заявени доказателствени искания.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от С.И.И. с ЕГН **********, адрес ***, с искова молба, предявена
срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, с която се претендира осъждане на
ответника, да му заплати сумата от 684,00 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 114 часа, за периода
от 15.01.2017 год. до 15.01.2020 год., получено в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Излагат
се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
В хода на
производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално
предявения размер на главния иск от 684,00 лева я е увеличил до размера от 1166,
64 лева за положен извънреден труд.
В отговора на
исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите
за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията.
Счита, че в
случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в
резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в
отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд.
Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното
време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности.
Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна
била приложима само за работещите по трудово правоотношение. Сочи се, че следвало
да се има предвид и приложението на чл.9г от НРВПО за периода 01.01.2018г. до
30.06.2018г., която в съотношение с чл. 9б не позволява превръщането на нощните
часове в дневни.
Първоинстанционният
съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична
норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова
забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава
непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
В съответствие
с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Въззивният съд
намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това
какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което,
настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в
настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е
концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не
оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа
обстановка.
По наведените оплаквания за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се
свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал.
9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че първоинстанционният
съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в т. ч. и
нормата на чл. 9, ал. 2
НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните
възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво
се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал.
1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал.
1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал.
3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал.
5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени
специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за процесния период 15.01.2017 г. до 15.01.2020 г. са действали правилата на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно
възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между
22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете
наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22. 00 и
06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца,
следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на
труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се
посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в
предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от
същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава
по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. При това положение, въззивният съд намира, че в действащите в
процесния период подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като
възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2
ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед
безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените
в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за
държавния служител, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то
доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение
намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по
КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3
ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса на изрична
уредба в специалните наредби, издадени от министъра на МВР, в случая
субсидиарно приложение намират правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Ето защо,
изводите на БРС са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе съображения,
въззивният съд намира, че при липсата в случая на специално правило, което да
определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо,
настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по
делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане
на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът
съобрази приетата в първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, от която
се установява, че реално положен нощен труд за процесния период е 1096 часа,
които преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на дневно работно време
възлизат на 1252,73 часа, като разликата от 156,73 часа не е отчетена по
протоколи за положен труд и стойността на тези 156,73 часа в размер на 1166, 64
лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният
иск се явява основателен и доказан в претендирания размер от 1166, 64 лв.,
поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно с претенциите за мораторна и
законната лихва върху сумата за периода от падежа на задължението до подаването
на исковата молба, както и за периода след подаването на иска.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от
24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено
от РС –Луковит, не налага различно от направеното от настоящия съд, тълкуване
на националноправната уредба. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква
„а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.
Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен
механизъм за компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по –
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото
трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и
правата на служителите в МВР, настоящият състав намира, че прилагането на общите
правила на трудовото законодателство осигурява в пълнота спазването на
принципните положения, установени от европейското законодателство в рамките на
процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че първоинстанционното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната
жалба - оставена без уважение като неоснователна.
Пред въззивния
съд искане за разноски заявява всяка една от страните. Предвид изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на основание
чл.78, ал.3 от ГПК. Последните са своевременно поискани, като са представени
доказателства за заплащане на сумата от 360 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. Съдът намира за неоснователно
направеното от въззивника възражение за прекомерност, като заплатеният
адвокатски хонорар е съобразен с правната и фактическа сложност по делото, а и
не надвишава значително установените с Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, размери, предвидени в чл.7, ал.2 от
същата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1379 от 22.06.2020 г. по гр.д. №211/2020 г. по описа на
РС-Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, адрес: гр. София, бул. "Княгиня Мария
Луиза" № 46, представлявана от директора, да заплати на С.И.И. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 360 лв. за направените във въззивното производство пред БОС
съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.