РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Перник, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20241720106855 по описа за 2024 година
Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ООД срещу К. Л. С., В. И. Л. и Л. И. С. за установяване, че ответниците
дължат цената на усЛ.а за доставена, отведена и пречистена вода за жилище, находящо се в
****************, аб. № ********* за периода 28.06.2021г. – 28.12.2023 г. ,всеки от тях по
78,57 лв., както и всеки от тях по 13,58 лв. – лихви за забава за периода 06.09.2021 г. –
10.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 03.09.2024 г. до изплащане на вземането, след като
ответниците са възразили срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на
дружеството по ч. гр. д. № 5330/2024 г. по описа на Районен съд - Перник. Претендира се
присъждането на разноски. Претенцията е предявена за част от вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответниците е
налице облигационна връзка по повод предоставяне на ВиК усЛ.и за имот, находящ се в
****************, аб. № *********, в качеството им на наследници на починалия И.К.С..
Предоставянето на тези усЛ.и се осъществявало при публично известни общите условия,
одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съществуващото правоотношение е възникнало още с
присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и
1
открИ.ето на партида с абонатен № *********. Ответната страна имала качеството на
потребители на ВиК усЛ.и и следвало да заплаща стойността на ползваните усЛ.и в 30 –
дневен срок след датата на фактуриране.
Ответниците К. Л. С., В. И. Л. и Л. И. С., в срока по чл. 131 ГПК, чрез адв. В., са
подали отговор, с който оспорват предявените искове по основание и размер по подробно
изложени съображения. Възразяват, че между страните има валидно възникнала
облигационна връзка за доставка, отвеждане и ползване на питейна вода, тъй като нямат
качеството собственик или ползвател на процесния имот за процесния период. Оспорва се
обема на доставената усЛ.а и начина, по който е отчетено потреблението. Релевира се
възражение за погасяване на вземанията по давност. Искането до съда е за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от
фактическа и правна страна следното:
“Водоснабдяване и канализация” ООД е депозирало пред районния съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу К. Л. С., В. И. Л. и Л. И. С.
за осъждане на всеки от тях да заплати сумата от 85,87 лева - главница за периода
24.03.2021г. – 28.12.2023 г., както и всеки от тях по 15,96 лв. – лихви за забава за периода
08.06.2021 г. – 10.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.09.2024 г. до изплащане на вземането. По повод
на това е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 05330 по описа за 2024 г. на
Пернишки районен съд.
По реда на чл. 422 ГПК са предявени настоящите претенции, които са за част от
периода и съответно част от сумите, предмет на заповедта, което съдът намира за
допустимо.
Предявените кумулативно съединени искове с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне
на ВиК усЛ.и до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално
доставяне на ВиК усЛ.и.
На осн. чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК съдът е обявил на страните, че му е сЛ.ебно известно,
че с решение ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на
ВиК усЛ.и на потребителите на ВиК оператора – „Водоснабдяване и канализации“ ООД-
Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /
централен и местен ежедневник/.
По делото са представени посочените общи условия за предоставяне на ВиК усЛ.и на
потребители от ВиК оператор.
През исковия период отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, както и Закона за
2
регулиране на В и К усЛ.и /ЗРВКУ/. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както и § 1, т. 2
от ДР на ЗРВКУ, потребители на усЛ.ите ВиК са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне
и при подписването на договор за доставка на ВиК усЛ.и, която хипотеза е приложима както
за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.
От писмо на Община Перник – Дирекция "МДТ" се установява, че за посочения имот
са подадени декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № ДК101786/27.04.1998 г. и декларация с вх. №
119117/08.07.2003 г.. Видно от приложената декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. №
ДК101786/27.04.1998 г. наследодателят на страните И.К.С., е декларирал имота, описан в
исковата молба, като е посочил, че притежава ½ идеална част от право на собственост , като
останалата ½ ид. част се притежава от К. Л. С.. В декларацията е отбелязано, че в имота има
електрификация, водопровод и канализация. В декларацията от 08.07.2003 г. К. Л. С.
декларира, че е носител на правото на собственост върху имот до размера на 4/ 6 идеални
части, като съсобственици са посочени другите ответници. Представеното е удостоверение
за наследници за установяване придобвния способ- наследствено правоприемство.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че И.К.С. е починал на
*******, като ответниците са негови наследници по закон, които наследяват по равни части
– чл. 5 и чл. 9 ЗН
При анализ на посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и
обусловеност съдът достигна до извода, че ответниците са клиенти на ВиК усЛ.и за
процесния апартамент.Това на първо място се установява от горецитираните декларации по
чл. 14 от ЗМДТ. Независимо, че данъчната декларация е била подадена за установяване на
имущественото състояние на задълженото лице за данъчни цели, в тях наследодателят на
страните и първата ответница са декларирали правото си на собственост върху процесния
имот, т. е. налице е изявление изхождащо от тях, с което признава правото на собственост
върху имота. Действително декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма правопораждащо действие за
придобИ.ето на собствеността, но съдържа изявления на декларатора като данъчно
задължено лице пред административен орган за определени факти, в т. ч. и такива, свързани
с притежаване правото на собственост върху процесния недвижим имот. Декларацията по
чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за
издателя факти (правото на собственост върху имота), поради което този документ има
материална доказателствена сила. Посочената декларация се отнася за процесния имот и не
е оспорена по реда на чл. 193 ГПК нито досежно авторството, нито верността на
удостовереното в нея. От ответниците не са представени и доказателства, оборващи извода,
че в периода, за който се претендира цената на доставена усЛ.а продължават да са
собственици на този апартамент.
Установява се от декларираното, че правата на ответниците са както следва за К. Л. С.
– 4/6 идеални части, В. И. Л. – 1/6 ид. част и Л. И. С. - ¼ ид. част. Видно от декларираното в
първата декларация И. С. и К. С. са притежавали по ½ ид.част от имота, като след смъртта
3
на И. С. притежаваната от него ½ ид. част е наследена поравно от наследниците му.
Отговорността на ответниците произтича не от наследяване задълженията на техния
праводател към ищцовото дружество, доколкото те са възникнали в период, значително
следващ кончината му, а от правото им на собственост върху имота, придобит по
наследствено правоприемство.
Предвид изложеното, ответниците се явяват страна по облигационно
правоотношение с ищеца за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на
отпадни води, които отношения се регулират с ОУ, чието писмено изрично приемане не е
предпоставка за възникване на облигационната връзка. Като потребител, ответниците имат
задължението да заплащат на падежа задължението си към оператора на ВиК усЛ.ите.
От заключението на кредитираната от настоящия състав съдебно-счетоводна
експертиза – приета по делото като неоспорена от страните, се установява, че за процесния
абонатен номер № ********* за периода от 28.06.2021 г. до 28.12.2023 г. са отчетени общо
89 куб.м. доставена, отведена и пречистена питейна вода, на база показания на водомер.
Стойността на отчетената питейна вода за процесния имот е 235,73 лв., а дължимата се
лихва 40,74 лв., като до момента на проверката по това задължение няма погасявания.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи В и К усЛ.ите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета, заедно с
датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител, освен в сЛ.аите на
отчитане по електронен път. Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Следователно в Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи е предвидено ползваните Ви К усЛ.и да се заплащат само въз
основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са
предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно и сред които настоящият сЛ.ай
не попада. Неоснователно е възражението на ответниците за недължимост на сумите по
процесните фактури поради липса на доказателства за отчитане на водомерите в
присъствието на потребителя, тъй като съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/109. 2004 г.
изискването за подписване на карнета за отчитане на общия и индивидуалните водомери от
потребителя не важи в сЛ.аите на отчитане по електронен път, каквото е било отчитането в
сЛ.ая за по-голяма част от периода. За четири месеца отчитането е отразено от инкасатор
върху карнет, съдържащ подписа на потребителя.
Предвид изложеното съдът, намира, че се доказа в процеса доставката на ВиК усЛ.и
на претендирана стойност, като отговорността на ответниците за заплащането й следва да се
ангажира до размера на притежаваните от тях права. Ответницата К. Л. С. отговаря за
задължението в размер на 4/6 ид. част, но с оглед принципа на диспозитивното начало
4
следва да се уважи претенцията до заявената част 1/3 ид. част или за сумата от 78,57 лева.
Отговорността на останалите ответници е до размера на притежаваните от тях по 1/ 6
идеална част или всеки дължи по 39,29 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите
следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и
канализационни усЛ.и в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при
неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в
забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необхоД.
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и
изпадането в забава - 30 дни след издаването й.
При тези данни при съобразяване на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, както и
заключението на ССЕ, съдът намира, че обезщетението за забава върху главницата за
периода на забавата – 06.09.2021 г. до 10.05.2024 г., възлиза на 40,74 лв., поради което
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва също следва да бъде уважена до
съответните размери, съобразно отговорността на ответниците, като ответниците В. И. У. и
Л. И. С. дължат по 6,79 лева.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, доколкото посочените
периодични плащания не са покрити от тригодишния давностен срок, с оглед датата на
настъпване на падежа съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, респ. забавата, настъпваща на деня след
съответните падежи и момента на депозиране на подаване на заявлението - 03.09.2024 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени пропорционално
на уважената част сторените разноски. Разноските в исковото производство са както следва:
за ДТ 75 лева, 480 лева – адвокатско възнаграждение, 300 лева депозит на ССЧЕ и 10 лева –
ДТ за съдебни удостоверения или в общ размер 865,00 лв. Те а се разпределят между
ответниците поравно, като всеки от тях дължи 288,00 лева. За тази сума следва да се осъди
ответницата К. С., а останалите ответниците по 144,00 лева съобразно уважената част на
предявените срещу тях искове.
Разноските в заповедното производство са както следва: за ДТ 25 лева и 480 лева –
адвокатско възнаграждение, или в общ размер 505 лв. Общият заявен размер на претенциите
в заповедното производство е 305,51 лева, а този в исковото 276,47 лева. Пропорционално
дължимият общ размер разноски е 456,99 лева. Той следва да се разпредели между
ответниците поравно, като всеки от тях дължи 152,33лева. За тази сума следва да се осъди
ответницата К. С., а останалите ответниците по 76,16 лева съобразно уважената част на
предявените срещу тях искове.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ответникът следва да заплати сторените разноски за
адвокатско възнаграждение на ответниците В. И. У. и Л. И. С. съобразно отхвърлената част
на исковете. Представени са доказателства за заплатено от всеки адвокатско възнаграждение
5
в исковото производство в размер на 800 лв. и в размер на 400 лева в заповедното. Съдът
намира за основателно релевираното възражение от ищеца за прекомерност, поради което
счита, че съответното на фактическата и правна сложност на делото и извършените от
адвоката процесуални действия е в размер на 300 лева за исковото производство и 200 лева
за заповедното за всеки ответник. Пропорционално на отхвърлената част от исковете на
всеки следва да се присъди по 150, 00 лева. за исковото производство. За заповедното
съответно на отхвърлената предявена част по 90, 00 лева за всеки от двамата ответници.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че К. Л. С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул.
“Средец” № 11 сума в размер на 78,57 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК
усЛ.и за имот, находящ се в ****************, аб. № ********* за периода 28.06.2021г. –
28.12.2023 г. и сума от 13,58 лева – лихва за забава, считано от 06.09.2021 г. до 10.05.2024 г.
върху дължимите месечни задължения (начислена върху дължимата главница по посочените
стойност и период), ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. И. У., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник,
ул. “Средец” № 11 сума в размер на 39,29 лева, представляваща стойността на ползвани
ВиК усЛ.и за имот, находящ се в ****************, аб. № ********* за периода
28.06.2021г. – 28.12.2023 г. и сума от 6,79 лева – лихва за забава, считано от 06.09.2021 г. до
10.05.2024 г. върху дължимите месечни задължения (начислена върху дължимата главница
по посочените стойност и период), ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за
разликата над сумата от 39,29 лева до предявения размер от 78,57 лева– главница за периода
от 28.06.2021г. – 28.12.2023 г. и за разликата над 6,79 лева до предявения размер от 13,58
лева – лихва, считано от 06.09.2021 г. до 10.05.2024 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 05330 по описа за 2024 г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че Л. И. С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник,
ул. “Средец” № 11 сума в размер на 39,29 лева, представляваща стойността на ползвани
6
ВиК усЛ.и за имот, находящ се в ****************, аб. № ********* за периода
28.06.2021г. – 28.12.2023 г. и сума от 6,79 лева – лихва за забава, считано от 06.09.2021 г. до
10.05.2024 г. върху дължимите месечни задължения (начислена върху дължимата главница
по посочените стойност и период), ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за
разликата над сумата от 39,29 лева до предявения размер от 78,57 лева– главница за периода
от 28.06.2021г. – 28.12.2023 г. и за разликата над 6,79 лева до предявения размер от 13,58
лева – лихва, считано от 06.09.2021 г. до 10.05.2024 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 05330 по описа за 2024 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА К. Л. С., ЕГН **********, с адрес *********** ДА ЗАПЛАТИ на
“Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сумата в размер на 288,00 лева – разноски в исковото
производство и 152,33 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В. И. У., ЕГН **********, с адрес *********** ДА ЗАПЛАТИ на
“Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сумата в размер на 144,00 лева – разноски в исковото
производство и 76,16 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Л. И. С., ЕГН **********, с адрес *********** ДА ЗАПЛАТИ на
“Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сумата в размер на 144,00 лева – разноски в исковото
производство и 76,16 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. С., ЕГН **********,
с адрес *********** на “ № 11 сумата в размер на 150,00 лева – разноски в исковото
производство и сумата от 90,00 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” ДА ЗАПЛАТИ В. И. У., ЕГН **********, с
адрес *********** сумата в размер на 150,00 лева – разноски в исковото производство и
сумата от 90,00 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 05330 по
описа за 2024 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
7
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8