№ 191
гр. ***, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430105080 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от *** против П. А. Д. с ЕГН ********** от
гр.Пл*** ап.15 с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В исковата
молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника за заплащане на доставена, но незаплатена
топлинна енергия. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
ответника чрез залепване на уведомление. В срок е подал настоящата искова
молба за образуване на исково производство. Ищецът твърди, че като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ответникът е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди,
че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите.
1
В заключение моли съда да приеме за установено, че ответникът му
дължи сумата за потребена топлинна енергия в размер на 521,55 лева и лихва
в размер на 49,25 лева за имота, находящ се в гр.Пл*** ап.15
В едномесечния срок ответникът чрез назначения си особен
представител представя писмен отговор. Оспорва предявените искове.
Оспорва твърдението, че ответникът има качеството на потребител и е
собственик на имота.
В съдебно заседание страните поддържат доводите си в исковата молба
и писмения отговор. Процесуалният представител на ищцовото дружество
представя доказателства – справка от *** и справка от ***
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 2702/2023г. по описа на РС ***, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез
залепване по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Съдът е указал на кредитора да предяви
установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено от
кредитора на 08.08.2023г. и в едномесечния срок – на 04.09.2023г.,
кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими.
По делото е представена справка от ***, към която е приложена справка
за подадена декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим
имот. Видно от справката, ответникът притежава недвижим имот, находящ се
на ул.*** (***) №7, вх.А, ап.15 и ½ идеална част от недвижим имот, находящ
се на ул.*** III, №12.
От приложената справка №506811/20.04.2023г. се установява, че
ответникът е получил имота с дарение през 2004г. и имотът не е отчуждаван.
Приложено е копие на нотариалния акт, който обективира посочения договор
за дарение, с който ответникът е станал собственик на имота. Върху
притежаваните имоти има вписани възбрани.
По делото е приложена справка от ищцовото дружество, от която се
установява, че за периода 01.10.2021г. до 31.01.2023г. за имота има начислена
топлоенергия на стойност в размер на 521,55 лева, от които сума за отопление
без ИРУ на стойност 213,63 лева, сума за отдадена сградна инсталация на
стойност 264,37 лева и сума за дялово разпределение на стойност 43,55 лева.
В справката е отразено, че в имота няма водомери за отчитане БГВ, както и че
има монтирани 3 броя уреди. В банята има монтиран щранг лира, която се
отчита като отдадена топлоенергия без ИРУ. Отопляемият обем на имота е
187,85 куб. Приложената справка не е оспорена от процесуалния
представител на ответника с искане за назначаване на техническа експертиза.
.
За процесната жилищна сграда е представен Договор №4/08.11.2010г.
сключен между ЕС на адрес гр.*** ул.*** №7А като възложител и *** като
изпълнител, по силата на който изпълнителят е приел да извърши доставка и
2
монтаж на уреди за дялово разпределение, описани в Протокол на Общо
събрание на ЕС.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че ***-*** е начислила върху дължимите главници и лихва
за забавеното им плащане за периода от 02.12.2021г. до 03.05.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съдът приема, че от представените писмени доказателства се установи,
че ответникът П. *** Д. с ЕГН ********** е собственик на процесния
апартамент №15, находящ се в гр.*** ул.*** № 7, вх.А, с с отоплаем обем
187,85 куб.м. Съгласно разпоредбата на чл.153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители на топлинна
енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственикът или носителят на право на ползване остава задължен
за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ. В настоящия случай, за имота има
начислена отдадена топлоенергия за сградна инсталация и щранг лира в баня,
като няма отдадена топлоенергия, отчетена с ИРУ, както и дължима сума за
услуга дялово разпределение.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът като собственик на процесния имот има качеството
на потребител и дължи заплащане на отдадената в имота топлинна енергия.
За периода 01.10.2021г. до 31.01.2023г в имота е ползвана топлоенергия
и не са представени доказателства за извършено плащане, каквато тежест
съдът е указал в определението за насрочване, нито са посочени
правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. Ето защо,
съдът счита, че ответникът дължи начислената за процесния период от
01.10.2021г. до 31.01.2023г. топлинна енергия, доставена до имота на
стойност 521,55 лева.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
3
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 49,25 лева лихва за забава върху
главницата от 521,55 лева за периода 02.12.2021г. до 03.05.2023г. е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение и 400 лева за
особен представител на ответника и 75 лева за държавна такса. С оглед
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 575 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева, от които 25
лева за държавна такса и 50 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
П. А. Д. с ЕГН ********** от гр.Пл*** ап.15, ДЪЛЖИ на “***, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.***, Източна
индустриална зона, №128, следните суми: сумата от 521,55 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.10.2021г. до 31.01.2023г. и сумата от 49,25 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 02.12.2021г. до 03.05.2023г., за които вземания е
издадена Заповед №1552 от 17.05.2023г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№2702/2023г. по описа на ПлРС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 16.05.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. А. Д. с ЕГН **********
от гр.Пл*** ап.15 ДА ЗАПЛАТИ на “***, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр.***, Източна индустриална зона, №128, сумата от 75
лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 575 лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4