№ 344
гр. Стара Загора, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20255500100566 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Г. Т., ЕГН –
**********, с адрес: ***, действащ чрез адв. Я. И., срещу срещу О. Н. Н., ЕГН
– **********, с адрес: ***, с която са предявени евентуално обективно
съединени искове за присъждане на сумата от 27500 лв., платена без
основание по нищожен договор, респ. платена на отпаднало основание по
прекратен или развален по право договор.
Ищецът твърди, че е имал устна уговорка със собственика на недвижим
имот, находящ се в ***, да наеме имота.
Във връзка с това и след предварително дадена му от ответника оферта
сключил с него на 02.12.2024 г. договор за извършване на СМР в имота, на
обща стойност от 42 000 лв.
По силата на договора ответникът следвало да извърши в имота всички
описани в дадената от него оферта СМР на обща стойност от 42 000 лв., а в
изпълнение на своето задължение за предварително заплащане на част от
сумата, с извършени на 02.12.2024 г., 03.12.2024 г. и 04.12.2024 г. ищецът
заплатил на ответника сума в общ размер от 21 000 лв. /4000 лв. на 02.12.,
8000 лв. на 03.12. и 9000 лв. на 04.12./, а на 16.12.2024 г. и 25.12.2024 г.
заплатил и суми от по 3500 лв. и 3000 лв. за закупуване на плочки и лепила за
1
обзавеждане.
Ищецът твърди, че след заплащането на последната сума узнал, че имотът
е отдаден под наем на друго лице, вместо на него.
Поради това счита, че сключеният договор за СМР е нищожен поради
невъзможен предмет и претендира връщане на платеното по него като дадено
без основание.
Евентуално счита, че договорът е развален по право поради обективна
невъзможност за изпълнение поради причина, за която никоя от страните не
отговаря.
В тази връзка при условията на евентуалност претендира връщане на
платеното по договора на отпаднало основание.
В исковата молба прави изявление за разваляне на договора и претендира
този факт да бъде взет предвид от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК при
постановяване на решението му.
В срока за отговор на исковата молба не е представен такъв от ответника.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник-адвокат,
чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им при
условията на евентуалност, както и за присъждането на направените в
производството разноски.
Ответникът се явява лично, признава твърденията на ищеца за наличието
на сключен договор, по силата на който е следвало да извърши твърдените
СМР в имота, находящ се в ***, и получаването от ищеца на сумата по
авансовото плащане. Според ответника изпълнението на задълженията му по
договора с ищеца поради липса на достъп до обекта, по причина на
инвеститора. Поради това страните постигнали устна договорка ответникът да
извърши СМР в друг обект на ищеца, но до такова изпълнение не се стигнало,
т.к. ищецът наел друг изпълнител. О. Н. Н. не оспорва, че дължи връщане на
платените му от Г. Г. Т. авансово пари, и изразява съгласието си да му ги
плати.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между на 02.12.2024 г. са сключили
договор за извършване на строителни дейности за вътрешен ремонт на
2
търговско помещение в ***. С договора са ищецът Г. Г. Т. е възложил на
ответника О. Н. Н. извършването на конкретно определени по вид и
количество строително-монтажни работи, срещу цена от 42 000 лв.
Договорено е авансово плащане на част от цената – 21 000 лв., като не се
спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че с
плащания на 02.12.2024 г., 03.12.2024 г., 04.12.2024 г., 16.12.2024 г. и
25.12.2024 г. на суми от 4000 лв., 8000 лв., 9000 лв. и 3500 лв. и 3000 лв. Г. Г.
Т. е платил на О. Н. Н. сума в общ размер от 27500 лв., представляваща сбора
от уговореното авансово плащане от 21000 лв. и 6500 лв. за закупуване на
материали- плочки и лепила за обзавеждане.
Не се спори между страните, че договорът за извършване на СМР е бил
сключен, т.к. Г. Г. Т. е имал уговорка със собственика на имота, да го наеме.
От показанията на свидетеля Е.В.Л. се установява, че представлява
„Естети парк“ ЕООД, което собственик на сградата, находяща се в ***4,
находяща се северно от МОЛ „Галерия“, в посока към гр.К.. Между свидетеля
и Г. Г. Т. имало устна уговорка последният да наеме търговско помещение,
находящо се в сградата, след завършването и въвеждането й в експлоатация.
Договорът за наем следвало да бъде сключен след въвеждането на сградата в
експлоатация. Сключването на договора се забавило във времето, т.к. се
забавила и процедурата по въвеждането на сградата в експлоатация, а към
края на м.декември 2024 г. свидетелят уведомил ищеца, че договор за наем
няма да бъде сключен, т.к. било взето решение помещението да бъде
предоставено на друго лице. В периодът от време между уговорката и отказа
за сключване на договор за наем майсторът на Г. Г. Т., който следвало да
извърши довършителни СМР в търговското помещение, ходил многократно до
сградата да замерва, за да да даде на ищеца оферта. Във връзка с посещенията
си на обекта майсторът на ищеца комуникирал със свидетеля по Вайбър, а
достъпът до помещението бил осигурен от техника на сградата. Свидетелят
сочи, че след като е уведомил Г. Г. Т., че няма да сключат договор за наем,
последният изразил притеснение, т.к. вече бил предоставил на майстора си
пари.
Ответникът потвърждава показанията на свидетеля, в частите им, относно
комуникацията помежду им по Вайбър, и посещенията си на обекта в
присъствието на техника на сградата.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с правни основания по чл.55, ал.1 пр.1-во и пр.3-то
от ЗЗД съответно за главния и за евентуалния иск.
Исковете са допустими, т.к. са предявени от процесуално легитимирана
страна срещу надлежен ответник, при наличието на изискуемите по закон
положителни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на
правото на иск, и при отсъствието на предвидена в закона отрицателна
предпоставка, за което съдът следи служебно.
По главния иск с правно основание по чл.55, ал.1 пр.1-во от ЗЗД:
Разгледан по същество, съдът преценява иска за неоснователен по
следните съображения:
За да възникне правото на ищеца да претендира дадената от него сума на
неосъществено основание по чл.55, ал.1 пр.1-во от ЗЗД, следва договорът за
извършване на СМР, който по своята правна същност представлява договор за
изработка, да е нищожен.
Страната се позовава на нищожност поради невъзможен предмет, т.к.
уговореният договор за наем на помещението, в което е следвало да бъдат
извършени посочените в договора СМР, не е бил сключен между собственика
на обекта и Г. Г. Т..
Невъзможният предмет, обуславящ нищожност на договора, може да се
изразява в правна или във фактическа невъзможност на предмета.
Правната невъзможност се изразява в наличието на правна пречка, която
в конкретния случай би била законова забрана за извършването на
уговорените СМР в търговския обект.
Фактическата невъзможност в случая би се изразява в обективна
невъзможност за извършването на СМР защото такъв обект няма построен
изобщо или не е въведен в експлоатация.
И в двата случая за да е налице нищожност поради невъзможен предмет
извършването на СМР в търговския обект следва да е изначално невъзможно.
Това в случая не е така, т.к. към момента на сключването на договора за
изработка между страните по делото сградата, в която е разположен
търговския обект, в който е следвало да бъдат извършени СМР, е бил построен
4
и е предстояло въвеждането на сградата в експлоатация, което и се е случило
впоследствие.
Ето защо не е налице нищожност на договора за СМР поради невъзможен
предмет, поради което платената от ищеца на ответника в изпълнение на този
договор сума не подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1 пр.1-во от ЗЗД,
което е основание за отхвърляне на главния иск.
По евентуалния иск с правно основание по чл.55, ал.1 пр.3-то от ЗЗД:
Ако предметът на договора стане невъзможен след неговото сключване,
при вече породени задължения, той подлежи на разваляне поради
невъзможност за изпълнение, която погасява задължението.
Настоящият случай е именно такъв, т.к. изпълнението на договора за
СМР е станало невъзможно в момента, в който собственика на търговското
помещение е отказал сключването на договор за наем на същото с ищеца Т..
От този момент на основание чл.89 от ЗЗД договорът между ищеца и
ответника се е развалил по право, т.к. изпълнение на задълженията на О. Н. Н.
за извършване на уговорените СМР в обекта в е станало невъзможно.
На основание чл.55, ал.1 пр.3-то от ЗЗД ответникът дължи връщане на
полученото в изпълнение на разваления по право договор, а това е
претендираната с исковата молба сума от 27500 лв., платена му от ищеца.
Тази сума той дължи да върне ведно със законната лихва за забава,
считано от поканата – датата на предявяване на иска на 20.08.2025 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По изложените съображения съдът намира, че следва да уважи
предявеният евентуален иск.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски.
Съобразно представените от Г. Г. Т. доказателства за направени разходи за
платена държавна такса от 1100 лв. и платено адвокатско възнаграждение от
2200 лв., в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3300
лв. /три хиляди и триста/.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Окръжен съд –
5
Стара Загора
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Г. Г. Т., ЕГН –
**********, с адрес: ***, срещу срещу О. Н. Н., ЕГН – **********, с адрес:
*** иск по чл.55, ал.1 пр.1-во от ЗЗД, с с който претендира присъждането на
сумата от 27500 лв. /двадесет и седем хиляди и петстотин лева/, платена без
основание по нищожен договор от 02.12.2024 г. за извършване на строителни
дейности за вътрешен ремонт на търговско помещение в ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1 пр.3-то от ЗЗД О. Н. Н., ЕГН –
**********, с адрес: *** да заплати на Г. Г. Т., ЕГН – **********, с адрес: ***
сумата от 27500 лв. /двадесет и седем хиляди и петстотин лева/, платена на
отпаднало основание - развален по право договор от 02.12.2024 г. за
извършване на строителни дейности за вътрешен ремонт на търговско
помещение в ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.08.2025
г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК О. Н. Н., ЕГН – **********, с
адрес: *** да заплати на Г. Г. Т., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от
3300 лв. /три хиляди и триста лева/, представляваща направените от нея
съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд
- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
6