Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
06.01.2020 Град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шести ноември Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 3285 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Ж.Ж.Ж. твърди в
исковата си молба, че бил битов клиент на ответника и потребител на
предоставяната от него ел.енергия в дома му в -, с клиентски № -, за имот с ИТН
-. Преди няколко дни получил от него писмо изх. № 6342087/11.06.2019 г. с
документи. В него пишело, че при извършена на 29.12.2016 г. от служители на Е.Ю.
проверка на меренето на ел.енергия на обект с ИТН - в -, на клиент с номер -,
бил демонтиран електромер с фабричен № **********. От Б. С. било констатирано,
че електромерът не отчитал консумираната енергия, за което бил съставен констативен
протокол № 1836/12.11.2018 г. На основание чл. 48 и чл. 51/1/ ПИКЕЕ сметката му
за ел.енергия щяла да бъде коригирана за периода от 01.12.2016 г. до 29.12.2016
г. С писмото му била изпратена и фактура № **********/11.06.2019 г. за 173.10
лева. Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите суми. Не бил
манипулирал електромера си. Не знаел за подобно действие на друго лице. Към
момента не бил платил сумата от 173.10 лева. Не дължал плащането й. Поради това
имал правен интерес да предяви за недължимостта й предявения иск. Тази сума не
била дължима на ответника. Електромерът се намирал в заключено ел.табло, извън
имота му, за което нямал ключ. Не бил присъствал на проверката. Не бил подписал
констативния протокол с № 273098, който бил крайно нечетлив и от него не
ставало ясно в присъствие на кои лица бил съставен. В тежест на доставчика на
ел.енергия било да установи периода на грешно отчитане в резултат на
неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да получи цена за
недоставена ел.енергия. Не ставало ясно как точно ответникът формирал периода
на неточно отчитане. Липсвали и данни за виновното му поведение. Електромерът
се намирал извън имота му и никой, освен служители на „Е." Е., нямал физически
достъп до него. Дори да били налице неточности при отчитането, те не били
причинени от него. Неизпълнението на задължението за поддържането му в
изправност не следвало да влече ощетяването му чрез корекция на сметката му за
минал период. СТИ били собственост на ответника и негово било задължението за
поддържането им в изправност. Липсвало и законово основание за извършената
корекция. Според трайната съдебна практика, със ЗИД на ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайния снабдител да
коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. , т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента, че имало
основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. Такова изискване не било предвидено
в предходните редакции на ЗЕ, както и в заварените от тази нова уредба ОУ на
ответника. В чл. 28, ал. 2 от тях било предвидено негово задължение за
уведомяване, но не и ред за това. Не бил осъществен фактическият състав,
пораждащ правото му, да коригира сметката му при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия. Тази теза се повтаряла и в посочените
в исковата му молба решения на ВАС. Искането е да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 173.10 лева за
допълнително начислена му ел. енергия вследствие установено неизмерване,
непълно/неточно измерване на количеството й за обект в -, за която била
издадена фактура № **********/11.06.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът Е. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения по продажба на ел.енергия, по силата на които
ответникът снабдява с такава апартамента на ищеца в ---, а той е негов битов
потребител на същата енергия с клиентски № -. От представения с исковата молба
констативен протокол № 273098/29.12.2016 г. се установява още, че на същата
дата, посочените в този протокол двама служители на „Е.” Е., в присъствието на
посочените в същия протокол двама свидетели, извършили проверка на електромера
в ел.табло, отчитащ доставената до посочения апартамент на ищеца ел.енергия (л.
7). При тази проверка, след като установили, че е пробит задния му капак,
посочените служители демонтирали този електромер за експертиза и го поставили в
безшЕ.а торба, която пломбирали с пломба № 449783, а на негово място поставили
друг електромер (л. 7). Вярно е, че ответникът не посочи свидетели, които да
потвърдят тези констатации в този протокол. Но също така е вярно, че ищецът не
само не е оспорил същия протокол, но и го представя в заверен от пълномощника
му препис като доказателство по делото с исковата си молба. Поради това следва
да се приеме, че не оспорва вписаните в него горепосочени обстоятелства.
При извършената
метрологична експертиза на сваления електромер е установено, че е осъществяван
достъп до вътрешността му чрез пробИ.е на
основата му, като от задна страна на електронната платка изводите на
куплунг Х2 са закъсени с тинол и има изменение на електрическата схема, по
който начин са изменени техническите и метрологичните му характеристики, и
преминаващата през него ел. енергия се измерва с отклонение, извън границите на
посоченото в т. 4.4 и 4.6 (л. 8). Поради това ответникът начислил на ищеца
допълнително 1197 кВтч ел.енергия за миналия период от 01.12.2016 г. до 29.12.2016
г., на цена от 173.10 лева с ДДС (л. 9). По делото няма данни ищецът да е
платил тази цена.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявения отрицателен установителен иск
е основателен и следва да се уважи (чл. 124, ал. 1 ГПК). При него ответникът носи
тежестта да докаже пълно и главно, че спорното право е възникнало и съществува,
а ищецът - фактите, които го изключват, унищожават или погасяват. При този иск
ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно факта, от който е възникнало и
съществува претендираното от него вземане, едва след което ищецът следва да доказва
възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р 1436-1962–IV
г.о.). В случая ответникът не доказа пълно и главно по делото да е възникнал
посоченият по същество в отговора му правопораждащ процесното вземане фактически
състав, респективно не доказа това вземане да се дължи на основание чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с
чл. 51, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
По въпроса за правото
на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите
си в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че
корекцията се извършва при действието на заварените му от тях общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия – в случая одобрените с решението на ДКЕВР
№ ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия на договорите за продажба на ел.енергия
на ответника (които, макар и последният да не представи по делото, са
публикувани на страницата му в интернет) - практиката е уеднаквена с
постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС (Р
№
111-2015-I т.о., № 173-2015-II т.о., № 115-2015-IV т.о. и № 164-02.03.2016-II
т.о.). Тя не е изменена и с посоченото в отговора на ответника
решение на ВКС (Р 118-2017-II т.о.). Според същата, със ЗИД на ЗЕ
(Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено
законово основание за крайния снабдител да коригира за минал период сметката на
клиентите си при доказано неточно отчитане на потребена ел.енергия, но само ако
е изпълнено изискването на чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ – да е предвиден в общите му условия ред за уведомяване
на клиентите му, че има такова основание за корекция на сметката им и спази ПИКЕЕ, чийто автор, според
чл. 83, ал. 2 ЗЕ, е ДКЕВР (сега КЕВР). С изменението на чл. 83, ал.
1, т. 6 и чл. 83, ал.
2, изр. 2 ЗЕ (в ред. след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), законодателят делегира от една страна на ДКЕВР правомощието да приеме нов,
особен подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, регламентиращ
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА). Подобна законова делегация бе
налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнасяше за
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и корекциите
на сметки на потребители в тези случаи (Р 200-2013-II т.о. Р 201-2013-II
т.о., Р 38-2014-I т.о., Р 165-2009-II т.о.,
Р 104-2010-II т.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II
т.о., Р 79-2011-II т.о., Р 177-2011-II
т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о.,
Р 159-2013-II т.о. и Р 487-2012-IV т.о. на ВКС). В
изпълнение на тази законова делегация, ДКЕВР прие ПИКЕЕ (Обн.
ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Последните, макар
понастоящем да са отменени с обнародваното в ДВ бр. 15/14.02.2017 г. и влязло в
сила на същата дата решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС, с изключение на чл.чл.
48-51, които са отменени след това, с обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло
в сила на 23.11.2018 г. решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, отмяната им има
действие само занапред - от влизането в сила на тези решения съответно на
14.02.2017 г. и на 23.11.2018 г. Поради това същите се прилагат в случая по
делото (чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК, така и мотивите на ТР 2/2014
на ОСГТК на ВКС и Р 232-2016-VII о. на ВАС).
В чл.чл. 47-51
от тях e регламентиран реда за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, както и начините
за извършване в тези случаи на преизчисление на количеството й от операторите
на съответните мрежи, респективно за "корекция на сметките на потребителите
им" в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.
Според чл. 5, ал. 5
КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3
и 4
ЗНА, тези ПИКЕЕ са влезли в сила на 16.11.2013 г., а според чл. 14, ал. 1
и 2 ЗНА, те нямат обратно действие, защото такова не им е изрично придавано
нито с преходните им правила, нито със ЗИД на ЗЕ
(ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
От друга страна, с
изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, законодателят изрично вмени и
задължението на крайния снабдител/електроснабдителното дружество, да предвиди в
общите си условия за продажба на ел.енергия - ред за уведомяване на клиентите
си при наличие на основание за корекция на сметките им въз основа на ПИКЕЕ.
Вярно е, че §199, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) предвижда, че до приемането на подзаконови нормативни актове и
общи административни актове по приложението на тази нова уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Действащите обаче общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ответника, одобрени с решението на ДКЕВР с № ОУ-013
от 10.05.2008 г., не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ
административен акт, а договор при общи условия. С изменението на чл. 98а, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., се предвиди, като необходимо задължително
съдържание на същите, и задължителното уреждане в тях на ред за уведомяване на
клиентите при извършване на корекция на сметките им съгласно правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване липсваше в по-старите редакции на закона,
както и в заварените от тази нова уредба – общи условия на ответника, одобрени
с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. Въпреки неоснователните доводи
за противното в отговора му, в чл. 28, ал. 2 от тези му общи условия е
предвидено само негово задължение за уведомяване на клиентите му за корекция на
сметките им, но не и ред за уведомяването им при корекция на сметките им в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия
съгласно ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.). Този
извод не търпи промяна от посоченото в отговора му решение № 118-2017-II т.о.,
нито от посоченото в същия друго решение № 124-2019-III г.о., защото в тях са
разглеждани други общи условия на друг доставчик на ел.енергия и не са
задължителна съдебна практика (чл. 290, ал. 3 ГПК). Такъв
ред обаче не е предвиден в одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от
10.05.2008 г. и заварени от горепосочените законови промени - общия условия на
ответника, защото в чл. 28, ал. 2 от същите е предвидено само негово задължение
за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за
уведомяването им при корекция на сметката им в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия съгласно ПИКЕЕ (Р 173-2015-II
т.о.).
При това положение, с
оглед посочената трайна практика на ВКС, следва да се приеме, че в случая
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, като в
общите му условия за продажба на ел.енергия, не е предвиден ред за уведомяване
на клиентите му при наличие на основания за корекция на сметките им съгласно
ПИКЕЕ - в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия. Само на това основание не е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото му да коригира сметката на ищеца за миналия исков период от 01.12.2016
г. до 29.12.2016 г., с исковата сума от 173.10 лева, както е сторено с
издадената на 11.06.2019 г. фактура № ********** (л. 9). Само на това основание
тази искова сума следва да се приеме за недължима от ищеца, защото носещият тук
доказателствената тежест ответник, не доказа пълно и главно, да е налице
посоченото по същество в отговора му основание/фактически състав за пораждане
на претендираното от него право/вземане да я получи. Поради това предявеният от
ищеца отрицателен установителен иск за признаване несъществуването на такова
негово вземане за същата сума, се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход на
делото, само ищеца има право да му се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер от 350 лева, от които 50 лева внесена от същия държавна такса за
производството и 300 лева платено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника в молбата му по
факса от 05.11.2019 г., за прекомерност на това възнаграждение, защото е в
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, под който съдът не може да
го намалява поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Е.С.” Е., с ЕИК ---, със седалище и адрес на
управление ---, че Ж.Ж.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, не му дължи сумата от
173.10 лева, представляваща цената на 1197 кВтч електрическа енергия по фактура № **********/11.06.2019
г., с която е коригирана сметката му за миналия период от 01.12.2016 г. до 29.12.2016
г.
ОСЪЖДА
”Е.С.” Е. с п.а., да заплати на Ж.Ж.Ж. с п.а., сумата от 350 лева за разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: