Решение по адм. дело №1233/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалбата на К. И. Й., [ЕГН], чрез адв.С., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 5, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1426521 от 30.05.2025г., издадена от Н. А. Я. – полицай към РУ 03 Пловдив, ОДМВР Пловдив, с която на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача К. И. Й., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят иска отмяна за заповедта, като счита същата за неправилна и незаконостъобразна. Позовава се на разпоредбата на чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и посочва, че последващото подлагане на медицинско изследване на кръвта води до отпадане на противоправността на отказа на лицето да се тества с техническо средство. В жалбата е изложено, че ако след съставен АУАН за отказ да се тества с техническо средство, лицето не даде проба и това се дължи на обективни причини или незаконосъобразно поведение на самите държавни органи, които не са спазили реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. по аргумент от чл.15 НК, деянието не би било виновно, респективно ще е несъставомерно от субективна страна като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. По отношение на талона за изследване в жалбата е посочено, че е издаден в 23:30 часа на 30.05.2025г. и срокът изтича на 31.05.2025г. Изложени са доводи, че не става ясно къде е извършен отказа за на водача да бъде тестван за наркотични вещества и техните аналози, както и защо на водача не е предложено извършване на процесния тест на място. Според жалбоподателя не е изяснена причината АУАН да бъде издаден още на 30.05.2025г., след като в талона за медицинско изледване като час на връчване е посочен 23:30 часа, т.е. срокът да бъде дадена кръвна проба е до 00:15 часа на 31.05.2025г. Твърди се нарушение на чл.3, ал.3 и чл.5 от на Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и допълнително посочва, че вече има издадено наказателно постановление и към момента наличието на ЗПАМ е извън целите на закона.

Ответникът - полицай в РУ 03 Пловдив, ОДМВР Пловдив - Н. А. Я., в писмена молба-становище поддържа неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 30.05.2025г., за което в самата заповед е направено изрично отбелязване, а жалбата е подадена директно в Административен съд - Пловдив на 13.06.2025 г. (видно от пощенското клеймо), т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес от адресат на акта, поради което жалбата се явява допустима.

От фактическа страна е установено, следното:

Приобщени по делото са Акт за установяване на административно нарушение № GA3445964/30.05.2025 г., талон за медицинско изследване № 111501, Докладни записки от 02.06.2025г. и от 30.06.2025г., Справка за нарушител водач.

Според констатациите изложени в акта, на 30.05.2025г. около 22:00 часа в [населено място], [улица]до № 2 в посока от запад към изток, К. И. Й. управлява лек автомобил БМВ М760Е ХДРАЙВ с рег.№ [рег. номер] чужда собственост, като: водачът е откаран на 30.05.2025г. около 22:30ч. в сградата на сектор „Пътна полиция“ – [населено място], находяща се на [улица], където отказва да му бъде извършена проверка с Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARSE – 0054 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб. изследване на употребата на наркотични вещества или техните аналози. Изрично е отбелязано издаването на талон за медицинско изследване № 111501, според който лицето следва да се яви до 45 мин. от връчването на талона в УМБАЛ „Пловдив“, като талонът е връчен на 30.05.2025г. в 23:30 часа. Актът е подписан без възражения от К. И. Й..

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача К. И. Й..

Във връзка с издадения талон за медицинско изследване следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства същият да е дал биологични проби. Отделно от това в талона срещу "медицинско и химическо изследване", Й. е посочил „НЕ“ и се е подписал.

От страна на ответника по делото са представени още: заповед № 317з – 3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – [населено място] относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП; заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; Заповед № 317з-7086/09.08.2022г. на директора на ОД на МВР – [населено място] относно поименно оправомощаване на длъжностни лица – държавни служители от ОД на МВР – Пловдив за контрол по ЗДвП и КЗ, работа с АИСПП и използване на технически средства и системи за измервания и контрол в рамките на обслужваната територия; Заповед № 317з-3253/25.03.2025г. на директора на ОДМВР - Пловдив за преназначаване на Н. А. Я. на длъжност старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор "Охранителна полиция" към Трето РУ – Пловдив при ОД на МВР-Пловдив и Акт за встъпване в длъжност от 01.04.2024г..

От страна на жалбоподателя по делото са представени: наказателно постановление № 25-0438-000672 от 15.07.2025г., жалба срещу наказателното постановление от К. И. Й., справка от ССЕВ и призовка за страна.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган - Н. А. Я. – полицай към РУ 03 Пловдив, ОДМВР Пловдив, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з - 31621 от 15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – [населено място], издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която полицейските органи от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.14, ал.2, т.1 от МЗВР /патрулно-постова дейност/ в РУ и сектор СПС при ОДМВР – Пловдив, оправомощени със заповед на Директора на ОДМВР Пловдив да осъществяват контрол по ЗДвП и КЗ са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки. Пак във връзка с компетентността на органа, издал оспорените заповеди по делото са представени и Заповед № 317з-3253/25.03.2025г. за преназначаване на Н. А. Я. на длъжност старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор "Охранителна полиция" към Трето РУ – Пловдив при ОД на МВР-Пловдив и Заповед № 317з-7086/09.08.2022г. на директора на ОД на МВР – [населено място] относно поименно оправомощаване на длъжностни лица – държавни служители от ОД на МВР – Пловдив за контрол по ЗДвП и КЗ, работа с АИСПП и използване на технически средства и системи за измервания и контрол в рамките на обслужваната територия.

Заповедта е издадена и в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

С оглед разпоредбата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Следователно необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС и да е отказал проверка за наличието на наркотично вещество. От граматическото тълкуване на чл.171, т.1 б.“б“от ЗДвП е видно, че законът предвижда два начина за проверка дали водачът на МПС е употребил наркотични вещества – чрез тест за установяване употребата на наркотични вещества и чрез химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Достатъчно е водачът на МПС да направи само един от двата възможни отказа, т.е. да откаже да бъде проверен по който и да е от двата начина за проверка употребата на наркотични вещества, за да осъществи хипотезата на правната норма на чл.171, т. 1, б. “б“, във връзка с чл.174, ал.3 от ЗДвП и с това съответно да изпълни условието за налагане на принудителната мярка. След като в разпоредбата на чл.171, т. 1, б. “б” от ЗДвП законодателят използва граматически съюз “или” в нея (който откаже да бъде проверен … с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за … химико-токсикологично лабораторно изследване), това означава, че нормата предвижда двете хипотези алтернативно, а не кумулативно, поради което само отказът на водача да бъде проверен с тест е достатъчно за отнемането на СУМПС едновременно със съставянето на АУАН (в този смисъл: Решение № 14243/20.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 9029/2017 г., Решение № 456 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13701/2017 г., Решение № 8653 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2018 г.).

Законодателя е предвидил задължение за водачите да се подлагат на проверка, чието неизпълнение подлежи на административно наказване, а до решаване на въпроса за отговорността, при който е предвидено наказание "лишаване от право да се управлява МПС за определен срок", се налага задължително принудителна мярка с цел да не се допусне управление от водач, който не е проверен, отказва да се подчини на установения ред на държавно управление и с това поставя под риск живота и здравето на всички останали участници в движението.

Нарушението на водача е констатирано със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Ирелевантно е обстоятелството, че АУАН е издаден още на 30.05.2025г., а в талона за медицинско изледване като час на връчване е посочен 23:30 часа и срокът да бъде дадена кръвна проба е до 00:15 часа на 31.05.2025г. Жалбоподателят не твърди да е дал кръвна проба, а в талона срещу "медицинско и химическо изследване", Й. е посочил „НЕ“ и се е подписал.

Изрично в чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е указано, че при съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Т.е талон се издава не само при отказ, но и след проверка с техническо средство или с тест. Според ал.3 на същата разпоредба, талонът по ал. 2 се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Тази разпоредба обаче се отнася за случаите, когато с техническо средство е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози, а в случая е налице отказ за извършване на проверка с тест. Отделно от това непредоставянето към талона за изследване на стикери не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото предоставянето на стикерите не биха могли доведат до формиране на извод, различен от обективирания в оспорената ЗППАМ.

Съгласно чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Тук в т.1 е посочено при отказ извършване на проверка с техническо средство или тест, а не при избор, като се говори за самото установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Доколкото проверката на място се прави с цел недопускане управлението на МПС от водачи, които са употребили наркотични вещества или са с концентрация на алкохол в кръвта над установените пределни норми, не може да предостави избор на водача, а същият има задължение да изпълни указанията на контролните органи.

Всеки отказ на отправено нареждане на контролните органи към водача да се подложи на изследване е самостоятелно деяние, осъществяващо състава на административно нарушение, съответно представляващо състав на принудителната мярка. Единственото изключение е обективната невъзможност да бъде направен тест, за което по делото няма данни, а и не се твърди от жалбоподателя. Както се каза и по-горе, по делото няма доказателства, а и жалбоподателят не твърди да е дал биологични проби за медицинско изследване.

В разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е посочено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Преценката дали на конкретен водач да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или не е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи и тя не подлежи на съдебен контрол ( в този смисъл Решение № 9145 от 23.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3891/2024 г., III о., докладчик съдията Л. П., Решение № 6775 от 4.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2023 г., III о., докладчик съдията И. А. и др.)

Неоснователно е възражението на жалбоподателя по отношение на мястото на нарушението. Видно от съставения АУАН и приложената по делото докладна записка от 30.06.2025г. жабоподателят, като водач на МПС е спрян за проверка на 30.05.2025г. около 22:00 часа в [населено място], на [улица]до № 2, а след това е откаран (на 30.05.2025г. около 22:30ч.) в сградата на сектор „Пътна полиция“ – [населено място], находяща се на [улица]за извършване на проба за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Д. Д. Т. 5000.

Установи се по делото, че на жалбоподателя вече е издадено наказателно постановление № 25-0438-000672 от 15.07.2025г. във връзка с нарушението установено с АУАН № GA3445964/30.05.2025 г. Видно от представените от жалбоподателя жалба срещу наказателното постановление, справка от ССЕВ и призовка за страна, наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Пловдив и няма данни да е постановен окончателен съдебен акт. Т.е. въпросът за отговорността на К. И. Й. не е решен. Ако НП не влезе в сила до изтичането на 18 месеца от прилагане на ПАМ, същата губи действието си с изтичането на 18 месец.

Принудителната мярка има за цел да преустанови опасността водачът, който отказва да бъде проверен да продължи да управлява МПС, точно както и водачът, за който при проверка на място е установено, че управлява след употреба на наркотични вещества или с по-висока от допустимата концентрация на алкохол в кръвта. Извършването на двете деяния – управление след употреба на алкохол или наркотици, както и отказ да бъде извършена проверка съобразно указанията на контролните органи на място с техническо средство или тест, е приравнено по правни последици от законодателя, както в административно наказателния състав, така и при формулиране състава на принудителната мярка. Всяка една от формите на изпълнителното деяние е състав на принудителната мярка, който се завършва с обективиране на отказа да бъде извършена проверка на място с тест за употреба на наркотични вещества, като дори контролните органи нямат право на избор на средството, когато се извършва проверка на място, освен ако състоянието на водача не позволява това.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, съответно оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1426521 от 30.05.2025г. издадена от полицай към РУ 03 Пловдив, ОДМВР Пловдив за законосъобразна.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. Й., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1426521 от 30.05.2025г., издадена от Н. А. Я. – полицай към РУ 03 Пловдив, ОДМВР Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.