№ 381
гр. П., 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101468 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно (активно) съединени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищците – Д. А. А., с адрес в с. Г., общ. П., ул. „И. р.“ № 24, ЕГН ********** и
Г. А. А., със същия адрес, ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
нейната майка К. А. Б., твърдят, че са дъщери и единствени наследници по закон на А.
И. А., ЕГН ********** – бивш жител на с. Г., общ. П., починал на 20.05.2023 г. Сочат,
че на 05.07.2022 г., около 11:20 ч., на път BLG-1166, км. 20, при изхода на с. Г., общ. П.
към ГКПП – З., е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП). Поясняват, че
товарен автомобил „Мерцедес 208 Д Спринтер“, с рег. № ***, управляван от И. К. С., е
блъснал А. А., който в този момент е работил като работник по поддръжката на пътя.
Изтъкват, че произшествието е било виновно причинено от водача на превозното
средство. Заявяват, че в резултат на транспортната злополука баща им е получил
телесни наранявания, причинили му болки и страдания, във връзка с което е отправил
(на 15.08.2022 г.) извънсъдебна претенция за сумата от 50 000 лв. към ответното
дружество, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
(ЗЗГО) на виновния водач. Уточняват, че ответникът е изплатил на баща им само
сумата от 10 000 лв., но впоследствие той е починал по причина, която не е свързана с
пътния инцидент. Смятат, че всяка от тях има правото да получи съответната част от
действителното застрахователно обезщетение, полагащо се на техния баща, поради
което в тази връзка претендират заплащането на по 15 000 лв. Считат, че върху
1
обезщетението трябва да бъде заплатена и законна лихва за забава от деня, в който
застрахователят е бил сезиран за доброволно уреждане на спора до окончателното
погасяване. Предлагат в полза на адвоката, който им е оказал безплатна помощ по
делото, да бъде определено съответно възнаграждение.
Ответникът – „З. а. д. „Д. Б.: Ж. З.““ АД, със седалище и адрес на управление
в гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1, ЕИК ***, намира предявените искове за неоснователни,
настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. В
подкрепа на процесуалната си позиция развИ. доводи, че: липсва виновно и
противоправно поведение на лицето, управлявало превозното средство, застраховано
при него, което да е довело до реализирането на твърдените вреди; в условията на
евентуалност, има съпричиняване от страна на наследодателя на ищците, който е
пресичал пътното платно на нерегламентирано място и не е носил сигнална жилетка;
размерът на търсеното обезщетение е завишен и не кореспондира с вида и характера
на сочените вредни последици.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
Наследникът на лице, което е претърпяло неимуществени вреди от
застрахователно събитие, но впоследствие е починало по причина, която няма връзка
със застрахователното събитие, е легитимиран да претендира заплащане на дължимото
обезщетение, ако увреденият приживе е отправил писмена претенция към
застрахователя по чл. 380 КЗ (вж. Решение № 60170/13.05.2022 г. по т. д. № 1435/20 г.,
II т. о. на ВКС и Определение № 230/30.05.2022 г. по ч. т. д. № 711/22 г., II т. о. на
ВКС).
Настоящият казус е точно такъв. Според приложените към исковата молба
препис-извлечение от акт за смърт от 08.06.2023 г. на ОА – гр. П. и удостоверение за
наследници от 30.05.2023 г. на Кметството в с. Г., общ. П., двете ищци са дъщери и
единствени наследници по закон на А. И. А., който е починал на 20.05.2023 г. Съгласно
представеното писмено искане, наследодателят на ищците още на 15.08.2022 г. е
поискал от ответника извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди от
процесния пътен инцидент, в размер на 50 000 лв., който е по-малък от този по
ищцовите претенции.
В този контекст уважаването на предявените искове е детерминирано от
кумулативното наличие на законовите условия, произтичащи от чл. 432, ал. 1 КЗ, а
именно: 1/ валиден застрахователен договор по ЗЗГО, сключен между ответника
(застраховател) и трето лице (застрахован); 2/ настъпването на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ събитието да е реализирано
вследствие на виновно и противоправно поведение на застрахования (делинквент); 4/
претърпяването на конкретни вреди (имуществени и/или неимуществени) от
2
наследодателя на ищците (увредено лице) и 5/ пряка и непосредствена причинна
връзка между събитието и вредите.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищците да установят наличието на
предпоставките, формиращи фактическия състав на исковите им претенции, с
изключение на вината на делинквента, която се презюмира оборимо (чл. 154, ал. 2, изр.
1 ГПК във вр. с чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В тежест на ответника е да опровергае тази
презумпция, както и да докаже възражението си за съпричиняване.
С доклада по делото са били отделени за безспорни и за ненуждаещи се от
доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК) обстоятелствата, че:
- За товарния автомобил „Мерцедес 208 Д Спринтер“, с рег. № ***, при
ответника е имало сключена валидна ЗЗГО към датата на пътното произшествие, дало
повод за делото.
- Преди започването на сегашното съдебно производство ответното
дружество е изплатило на бащата на ищците сумата от 10 000 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, произтекли от същото произшествие.
От съвкупната преценка на приетите като писмени доказателства констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 05.07.2022 г. на РУ на МВР – гр. П., присъда от
11.04.2024 г. по н. о. х. д. № 100/24 г. на РС – гр. П. (влязла в сила на 27.04.2024 г.) и
справка от 29.01.2025 г. на ОА – гр. П., както и от показанията на свидетелката И. С.
(водач на товарния автомобил „Мерцедес“, участвал в транспортната злополука), се
констатира, че:
- Транспортното произшествие, от което произтичат ищцовите претенции,
действително е било реализирано на горепосочените дата и място между бащата на
ищците и товарния автомобил „Мерцедес 208 Д Спринтер“, с рег. № ***, управляван
от свидетелката И. С..
- Времето е било слънчево, а пътната настилка е била с асфалтово
покритие, което е било сухо.
- Свидетелката С. се е придвижвала с управлявания от нея товарен
автомобил от с. Г., общ. П. към ГКПП – З., но при излизане от завой загубила контрол
върху управляваното превозно средство, при което то напуснало пътната лента и
навлязло в крайпътния банкет.
- По същото време на банкета се намирали бащата на двете ищци и друго
лице, които работили като работници по поддръжка на пътя, и те били ударени от
превозното средство, управлявано от С..
- На мястото на настъпване на ПТП и непосредствено преди
местопроизшествието, не е имало обозначения, че се извършват работи по
поддръжката на пътя, а двамата пострадали не са носили сигнални жилетки.
- За пътния инцидент И. С. е била призната за виновна (с горепосочената
3
присъда) в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3 предл. 2, б „а“, предл. 2 във
вр. с ал. 1, б. „б“, предл. 2 НК (изм. ДВ, бр. 67/23 г.) във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
- Път BLG-1166 е публична общинска собственост, а по силата на
споразумение от 25.03.2021 г., подписано между Община П. и Агенция „Пътна
инфраструктура“ за срок от 5 години, възложител на дейностите по ремонта и
поддръжката му е Агенция „Пътна инфраструктура“.
От гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетелката
Цвета А. (майка на А. А.), от епикриза на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД,
издадена на 13.07.2022 г., както и от заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза, става ясно, че:
- В резултат на пътната злополука бащата ищците е получил травматично
увреждане, изразяващо се в счупване на дясната голямопищялна кост, в горната й
част.
- Още от мястото на произшествието А. А. веднага е бил транспортиран от
екип на ФСМП – гр. П. към МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, база гр. Сандански,
където е бил приет в отделението по „Ортопедия и травматология“. Хоспитализацията
му е продължила 7 дни, а проведеното лечение е включвало медикаментозна терапия
(с болкоуспокояващи, противовъзпалителни и антибиотични препарати) и оперативна
интервенция (репозиция и метална остеосинтеза на счупените костни фрагменти).
- Телесното увреждане, получено от А., отговаря на времето и на
механизма на транспортното произшествие, за което се води делото, и е в причинно-
следствена връзка с него.
- В първите няколко дни след нараняването бащата на ищците е изпитвал
интензивни болки и страдания, които в последващите около десетина дни постепенно
са започнали да отшумяват.
- Възстановителният период за травми от описани вид е около 4-5 месеца,
като се налага и провеждането на рехабилитация, чиято продължителност е от
порядъка на 1-2 месеца. През първия месец от възстановяването възниква и
необходимост от ползването на чужда помощ, а в останалата част от периода – от
употребата на помощни средства за придвижване.
- Настъпилият инцидент е дал негативно отражение и в емоционален план
за А. А.. Той е изпитвал сериозни затруднения в битовото обслужване, което е
породило у него притеснения, че трябва да ползва помощта на близките си, която
често я е отказвал, пак поради притеснения. Тъй като не е могъл да работи през един
немалък времеви интервал, А. е чувствал и значителни притеснения как ще се справи
семейството му с посрещането на разходите, включително за децата му, по-голямото
от които тогава е било непълнолетно, а по-малкото – малолетно.
Коментираните по-горе доказателствени източници (свидетелски показания,
писмени доказателства и експертно заключение) подлежат на цялостно кредитиране в
4
така обсъдените им части, тъй като не съдържат никакви значителни противоречия по
релевантните факти и не се опровергават помежду си, а взаимно се допълват.
На фона на казаното дотук може да се заключи, че предявените искове са
доказани от гледна точка на основанието им, защото се установи, че:
- Наследодателят на ищците е увредено лице (чл. 478, ал. 2 КЗ),
претърпяло конкретни неимуществени вредни последици (физически и душевни болки
и страдания).
- Вредите са пряк и непосредствен резултат от ПТП, имащо характера на
застрахователно събитие по ЗЗГО (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ).
- Застрахователното събитие е било предизвикано противоправно и
виновно от субект, имащ качеството на застрахован (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал.
2 КЗ) при ответника (като застраховател). Присъдата на наказателния съд има
задължителна сила по въпросите за извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК).
Определянето на размера на адекватната парична репарация при неимуществени
вреди се извършва в съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Справедливостта по смисъла на цитирания нормативен регламент не
е абстрактно понятие, а е свързана с оценката на редица конкретни факти, които са
обективно съществуващи при всеки отделен случай (вж. т. 11 от диспозитИ. и раздел
II от мотивите на Постановление № 4/68 г., Пленум на ВС). ТакИ. релевантни
обстоятелства са: видът и тежестта на причинените телесни и психични увреждания;
продължителността и интензитетът на претърпените физически и душевни болки;
други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето
(заболяване), а ако да – каква е медицинската прогноза за неговото развитие; начинът,
при който е настъпило увреждането; възрастта на увредения; неговото обществено и
социално положение (вж. Решение № 142/05.06.2013 г. по гр. д. № 419/12 г., ІV г. о. на
ВКС, Решение № 32/19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/14 г., ІV г. о. на ВКС и Решение №
223/27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/16 г., III г. о. на ВКС).
В контекста на изложеното в предходния абзац, паричната репарация, която се
явява адекватна за понесените от наследодателя на ищците неимуществени вредни
последици, трябва да бъде фиксирана на сумата от 40 000 лв., по повод на което са
взети предвид: активната възраст, в която се е намирало пострадалото лице към деня
на инцидента (47 години); начинът на получаване на уврежданията (внезапно настъпил
пътен инцидент); конкретните медико-биологични особености на засягането на
телесния интегритет, които са с висок интензитет; провеждането на болнично лечение,
включващо и оперативна интервенция; сравнително дългият възстановителен период,
съпроводен със сериозни затруднения в придвижването и ежедневните дейности;
нуждата от рехабилитационни процедури; понасянето и на душевни терзания.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
5
наследодателя на ищците е неоснователно, като в тази насока е необходимо да се
съобрази, че:
- Обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
- Едни от най-важните принципни специфики на този облигационноправен
институт са изяснени в мотивите към т. 7 на Тълкувателно решение 1/2014 от
23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК на ВКС, където е прието, че:
= „Допринасяне за настъпването на вредите” по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД обхваща две хипотези. Първата от тях е именно съпричиняването, което
означава допринасяне от пострадалия за настъпване на самото вредоносно събитие.
При втората хипотеза пострадалият с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване на размера на вредата, без да е участвал в генезата на
вредоносното събитие.
= Съпричиняването на вредата изисква пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
= Приносът на увредения, като обективен елемент на
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, обуславяйки го в някаква степен.
- Преценката за наличието и степента на съпричиняването от пострадалото
лице се прави от съда на базата на установените фактически положения по делото,
като е нужно да бъде определена и конкретната му величина (вж. Решение № 370 от
16.01.2019 г. по т. д. № 896/2018 г., II т. о. на ВКС, както и цитираната там съдебна
практика).
- Обстоятелството, че свидетелката И. С. е загубила контрола над
управлявания от нея автомобил, излизайки от завой, което е довело до напускане на
платното за движение и навлизане на превозното средство в крайпътния банкет,
показва, че единствено нейното поведение е причина за настъпване на
произшествието. В тази ситуация няма основание да се приеме, че липсата на
сигнализация, че се е извършвала поддръжка на пътя, както и неносенето на сигнална
жилетка от А. А., е допринесло по някакъв конкретен начин за реализирането на ПТП.
В обобщение предявените искове подлежат на цялостно уважаване, тъй като при
изваждане от величината на действителното обезщетение (40 000 лв.), полагащо се на
бащата на ищците, на сумата (10 000 лв.), която ответникът доброволно е изплатил, се
получава разлика в размер на претендираните суми – 30 000 лв. или по 15 000 лв. за
всяка от двете ищци, които са легитимирани да ги получат, предвид качеството им на
единствени наследници на пострадалия, при равни наследствени квоти (чл. 5, ал. 1
ЗН).
6
2. Относно законната лихва върху обезщетението:
Законна лихва върху главницата по уважения иск може да се присъди само от
датата на завеждането на исковата молба (в първоначално сезирания съд – 16.07.2024
г.) до окончателното погасяване.
Присъждането й от по-ранен момент може да стане въз основа на отделен
акцесорен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 497, ал. 1 КЗ, какъвто в
настоящия казус не е предявяван, доколкото това предполага заявяването на конкретен
размер на търсената мораторна лихва, както и очертаването на период на забавата,
предхождащ образуването на исковия процес.
3. Относно съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищците (чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Те не са направили съдебно-деловодни разходи по делото, но са получили
безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред
настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – И.н Е. Я. от Адвокатска
колегия – гр. Благоевград, с адрес на кантората в гр. П., ул. „Л. М.“ № 2, трябва да бъде
присъдено съответно възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се
фиксира на сумата от 2 000 лв. Определянето му е извършено от сегашния съдебен
състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото, при
отчитане на частичната неоснователност на предявения иск и при зачитане на
принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на
СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от
държавите-членки на Европейския съюз, при произнасянето по разноските за
адвокатско възнаграждение, трябва да концентрират преценката си върху
характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет,
извършените процесуални действия в хода на производството, събраните
доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се
забравя, че се касае и за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа
правоспособност, което носи и завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на
тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско
възнаграждение кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от
фактическа и от правна страна. В хода на съдебното производство процесуалният
представител на ищците е изготвил подробна искова молба и подробна писмена
защита. Участвал е лично в проведените пет открити заседания. Събрани са писмени
доказателства в неголям обем, но е проведен разпит на двама свидетели и е изслушано
заключението на една експертиза. Спорният предмет включва имуществени
притезателни права на сравнително висока материална стойност.
Ищците са освободени от задължението за внасяне на държавни такси и на
7
разноски по производството, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и
съгласно чл. 78, ал. 6 от с. к., ответната страна дължи по сметка на съда сумата от
1 600 лв., която е формирана от разноските за вещо лице, поети от съдебния бюджет
(400 лв.), и от дължимата за делото държавна такса (1 200 лв.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, „З. а. д. „Д. Б.: Ж. З.““ АД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1, ЕИК ***, да заплати на
Д. А. А., с адрес в с. Г., общ. П., ул. „И. р.“ № 24, ЕГН ********** и на Г. А. А., със
същия адрес, ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка К.
А. Б., по 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от техния
баща – А. И. А., ЕГН ********** – бивш жител на с. Г., общ. П., починал на 20.05.2023
г., по повод пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.07.2022 г., около 11:20
ч., на път BLG-1166, км. 20, при изхода на с. Г., общ. П. към ГКПП – З., като
произшествието е било предизвикано виновно от И. К. С., в качеството й на водач на
товарен автомобил „Мерцедес 208 Д Спринтер“, с рег. № ***, за който е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „З. а. д. „Д. Б.: Ж.
З.““ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в първоначално сезирания съд – 16.07.2024 г., до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „З. а. д. „Д. Б.: Ж. З.““ АД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1, ЕИК ***, да заплати на
адвокат И.н Е. Я. от Адвокатска колегия – гр. Благоевград, с адрес на кантората в гр.
П., ул. „Л. М.“ № 2, сумата от 2 000 лв. – възнаграждение за безплатната правна
помощ, която последният е оказал на ищците по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, „З. а. д.
„Д. Б.: Ж. З.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1,
ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по бюджетната сметка
на Районен съд – гр. П., сумата от 1 600 лв. – сбор от разноски за вещо лице, поети от
бюджета на съда, и от държавната такса, дължима за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
8
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9