Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 441, 25.07.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в
публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж.И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1861
по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 877.62 лв. – главница, договорни
и мораторни лихви
и неустойка.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между ответника и „Изи Асет Менеджмънт“ АД е имало
сключен договор за кредит № 2529568 от 04.04.2016
год., по силата на който „Изи Асет
Мениджмънт“ е предоставило на ответника кредит в размер на 1000 лв., срещу
задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума в срок до
29.01.2017 год., ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора, или обща
дължима сума в размер на 1192.30 лв., на равни месечни вноски в размер на по
119.23 лв. Твърди се в молбата, че ответника изплатил сума в размер на 1518
лв., като неизплатената главница по договора за заем възлизала на 439.70 лв., а
договорната лихва в размер на 37.22 лв. Поради неизпълнение на задължения поети
с договора ответника дължал и неустойка в размер на 354.78 лв. В молбата се
твърди, че последната падежна дата по договора за кредит е била на 29.01.2017
год., от който момент вземането е станало изискуемо, а поради забава на
длъжника ищеца претендира лихва за забава в размер на 45.92 лв. В молбата се
твърди, че вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца с приложение №
1/01.12.2017 год. към рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., като ищеца е
направил искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника ведно с
исковата молба. Ищеца се снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за исковите суми, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което заповедния съд
указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в
изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК
за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира
разноски. В
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Предявения иск се
поддържа, чрез писмено становище от процесуалния представител на ищеца.
В месечния срок по чл.131 от ГПК
ответника, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6
от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора предявените искове са
оспорени изцяло и по основание и по размер. Оспорва се наличието на валидна
облигационна връзка между ответника и ищеца, като се твърди, че цесията не е
породила действия спрямо длъжника, тъй като не е надлежно съобщена. Оспорва се
размера на заявените от ищеца претенции, поради това, че сам ищеца твърди за
извършени плащания надвишаващи дължимата по договора сума като главница и
лихва. Наведени са доводи за неравноправност на клаузата за неустойка,
обуславяща нищожността на същата. Моли съда да отхвърли предявения иск за
цялото вземане. В съдебно заседание особения представител на ответника поддържа
наведените в отговора доводи, обуславящи неоснователност на иска.
Третото лице-помагач на ищеца е
изразило становище за основателност на предявените от ищеца искове. Моли съда
да постанови решение с което да уважи същите. Претендира разноски в
производството.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 261/2018 год. на
ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение
№ 169/08.02.2018 год. за сумата от 877.62
лева представляваща 439.70 лв. главница по неплатено парично задължение, 37.22
лв. договорна лихва за периода от 04.05.2016г. до 29.01.2017г. /датата на
последната вноска/, ведно със законната лихва върху главницата считано от
07.02.2018г. до изплащане на вземането, неустойка за неизпълнение
на задължение в размер на 354.78 лева, лихва за
забава в размер на 45.92лева за периода 30.01.2017г. – 31.01.2018 год., представляващи
неизпълнени задължения по цедиран Договор за паричен
заем № 2529568 /04.04.2016 год., сключен от ответника
с „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и направените в заповедното производство
разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на
чл.47 от ГПК, поради което и на осн. чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си. Това
определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.
От
приложените по делото писмени доказателства се установи, че ответника на 04.04.2016 год. е сключил договор за потребителски кредит № 2529568 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който му е предоставен кредит в размер
на 1000 лв. срещу задължението на ответника да възстановява
ползваната от него сума по кредита по начини и в срокове посочени в договора.
Видно от договора същия е сключен за срок от 10 месеца, или краен падеж - 29.01.2017 год., при фиксиран лихвен процент
от 40.00 % и ГПР 49.01 %., като общото
дължимата за връщане от ответника сума е възлизала на 1192.30 лв. Ответника е
поел задължение да възстанови сумата на 10 равни месечни вноски в размер на
119.23 лв. Видно от договора с полагане на подписа си ответника е удостоверил,
че е получил изцяло и в брой заемната сума от 1000 лв. Съгласно чл. 4, ал.1 от
договора за кредит ответника се е задължил в срок до три дни от сключване на
договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения : 1.
Поръчителство, под формата на договор за поръчителство на две физически лица,
които следва да отговарят на конкретни поставени от кредитора изисквания, като
напр. доходите им да са над 1000 лв., да работят по безсрочен трудов договор,
да нямат задължения към други банкови или финансови институции и др.; 2. Б.
гаранция с бенефициер Заемодателя за целия размер на
кредита, а съгласно чл.4, ал.2 от договора при неизпълнение на това задължение ответника
дължи на заемодателя неустойка в размер на 1112.40 лв., като същата се заплаща
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски към която се добавя сума в
размер на 111.24 лв. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че ответника е
извършил плащания за погасяване на кредита в общ размер на 1518 лв., от
която сума 1473 лв. са отнесени за погасяване на неустойка по чл.4 от договора,
договорна лихва и главница, като последното извършено от ответника плащане е от
дата 12.05.2017 год., като видно от отразеното в заключението на вещото
плащанията са със забава, а сумата от 45 лв. са отнесени за погасяване на разходи
за събиране на вземането.
С Приложение № 1/ 01.12.2017 год. към рамков
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017
год. „Изи Асет Мениджмънт“
АД е прехвърлил на ищеца вземанията си към трети лица-длъжници по договори за кредит,
в това число и вземането към ответника. Съгласно договора за цесия цедента се е
задължил да предостави на цесионера пълномощно, по
силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците
за извършеното прехвърляне, като видно от приложеното на л. 18 пълномощно кредитора
е упълномощил ищеца да извърши от негово име уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4
от ЗЗД на длъжниците. Ищеца не твърди в исковата си
молба да е извършено уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба
по чл.422 от ГПК, като е приложил уведомление за цесия до ответника, към
исковата молба и дори е формулирал искане същото да бъде връчено на ответника,
ведно с преписа на исковата молба, считайки, че получавайки същото ведно с
препис от молбата ответника ще бъде надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането.
В
хода на съдебното производство с рамков договор за цесия от 03.05.2019 год.
ищеца е прехвърлил на третото лице-помагач вземанията си, в това число и
вземането срещу ответника, като третото лице в молбата за встъпване в делото е
заявило, че същата следва да се счита за уведомление до ответника за извършеното
прехвърляне.
При така установеното съдът прави
следните изводи :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, вр. чл.
240, чл. 240,
ал.2, чл. 92 и чл.86 от ., а основното възражение на
ответника, чрез назначения особен представител е, че ищеца няма вземане срещу
ответника поради това, че цесията не надллежно
съобщена на длъжника и не е породила действие спрямо него.
Това възражение съдът счита за основателно по следните съображения : Ответникът
не е открит на адреса (който е постоянен и настоящ такъв) нито в хода на
заповедното, нито в хода на исковото производство. В хода на исковото
производство не е установена и месторабота на ответника, където да му бъдат
връчени съдебните книжа, като видно от изисканата справка от НАП за регистрирани трудови договори на лицето, такива няма.
И книжата в заповедното производство и тези в исковото такова са връчени на
ответника по реда на чл.47, ал.1 – ал.3 от ГПК, поради което на същия и за да
бъдат защитени правата му, е назначен особен представител- адвокат. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява
свои процесуални права, а тези на
страната, която представлява – в този смисъл т.7 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Принципно процесуалното представителство може да произтича от
закона (в случаите на изрично
уредено законно представителство) или от договор. Представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна
норма, не е законово, тъй като произтича
от акт на
съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в този смисъл т.6 от цитираното вече Тълкувателно
решение на ВКС. От това следва, че особеният представител защитава процесуални
права на страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материално-правни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от
стария кредитор за сключен договор за цесия – чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34,
ал.3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж.
решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение
№ 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.). Вярно е, че уведомлението за цесията
в рамките на исковото производство с връчване на изходящо от цедента
или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал.3
от ЗЗД, е валидно и има действие спрямо длъжника, но само ако последният го е
получил лично или чрез законен или негов договорен представител. Това е така,
защото целта на уведомяването е защита на длъжника при изпълнение
на неговото задължение на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. След като особен
представител и ответник очевидно нямат контакт (или правоотношение) помежду си,
то длъжникът не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения
представител, поради което и тя няма действие спрямо него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Същите съображения се отнасят и до извършеното прехвърляне на вземането от
ищеца на третото лице-помагач, което също
не е надлежно съобщено на ответника.
Уговорените
клаузи са нищожни, тъй като заобикалят закона, и в частност заобикалят
ограничението на годишния процент на разходите по чл. 19 от ЗПК. Така уговореното
обезпечение нищо не обезпечава, докато не бъде получено реално. Липсва каквато
и да е разумна причина кредитът да се предостави преди получаване на самото
обезпечение, ако кредиторът е имал реално намерение да получи обезпечение.
Очевидно е, че кредиторът не държи на обезпечението (след като предоставя заема
преди да го е получил), а държи на „неустойката“, която ще получи заради
липсата на обезпечение и която неустойка удобно е разсрочил да се изплаща заедно
с вноските по кредита. Т.нар.
„неустойка“ всъщност не е неустойка по смисъла на закона, а допълнително
възнаграждение за кредитора, което обаче не е включено в годишния процент на
разходите, и което възнаграждение е нищожно съгласно чл. 19, ал.5 от ЗПК. Това
възнаграждение е наречено „неустойка“ именно за да се избегне включването му в
годишния процент на разходите и да се заобиколи
ограничението на чл. 19, ал.5 от ЗПК. Ако един заемател
може да предостави уговорените в чл.4 от договора гаранции, то той би могъл да
получи кредитиране при много по-изгодни условия от предлаганите по процесния договор. Настоящият състав приема, че нито една
от страните по договора за заем не е имала намерение да предоставя/получава
обезпечение, а намерението е било да се изплаща с вноските по кредита
„неустойка“ за непредоставеното обезпечение.
На следващо
място ЗПК ограничава обезщетението за забава на длъжника по договор за
потребителски кредит до размера на законната лихва (чл. 33 ал.2 от ЗПК).
Най-тежката форма на неизпълнение на задължението по договор за кредит е
невръщането му в срок, поради това и най-тежката санкция, която може да се
налага на потребител за каквото и да е неизпълнение по договор за потребителски
кредит не следва да надвишава ограничението по чл. 33 ал.2 от ЗПК. За това
уговорената „неустойка“ дори и да е неустойка по смисъла на закона също
противоречи на ЗПК, който урежда максимален размер на обезщетението, което може
да се дължи от потребител за всяко неизпълнение по договор за потребителски
кредит, а следователно и максимален размер на неустойката. Като се съобразят горните доводи в тяхната
съвкупност съдът приема, че уговорката за неустойка е недействителна.
Разходите и
таксите за извънсъдебно събиране на задължението също са уговорени в противоречие
със закона. Ищецът се позовава на чл. 10а от ЗПК като правно основание на това
задължение. Съгласно чл. 10а ал.2 от ЗПК :
„Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита“. Разходите за извънсъдебно събиране на кредита всъщност
представляват разходи по управление на кредита, които са забранени, поради
което клаузата, която предвижда заплащане на тези разходи от заемателя е нищожна. На следващо място чл.10а ал.1 от ЗПК
(на който се позовава ищеца) предвижда, че кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги. Разходите по събирането
на кредита не са „услуга“ за потребителя, доколкото такава може да е само
услуга, която е в интерес на потребителя. Действията по събирането на кредита
не са услуга за потребителя.
Предвид всичко
изложено съдът счита, че доколкото клаузите за неустойка и разходи за
извънсъдебно събиране са недействителни и не са породили действие, то
заплатените от ответника суми в изпълнение на задължението по договора за
кредит с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и отнесени от кредитора за погасяване на негови задължение за
неустойка и разходи, следва да се приспаднат от задължението му да заплаща
уговорената главница и договорна лихва. От заключението на експертизата се
установи, че ответника до 12.05.2017 год. т.е. преди вземането да бъде
прехвърлено на ищеца е изплатил на кредитора сума в размер на 1518 лв., която
отнесена за погасяване само на главницата и договорната лихва води до извода, че
ответника е погасил изцяло главницата по договора, договорната лихва и лихвата за забава, поради действително
установеното забавяне в плащанията, или към подаване на заявлението на
07.02.2018 год. ответника не е имал неизпълнени задължения, произтичащи от
договора за кредит. Горното обуславя неоснователност на предявения иск с правно
осн. чл.422 от ГПК и същия следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора ищеца няма право на
разноски нито в заповедното, нито в исковото производство и същите следва да се поемат от него така
както ги е направил. Третото лице е направило искане за присъждане на разноски,
но съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач
разноски не се присъждат.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.”Васил Левски ”, №114, ет.Мецанин, представлявано от
Р.А. и Т.К., действащи чрез юрисконсулт Д.А. против Н.Б.С., с ЕГН ********** ***, чрез назначения от съда адв.И.И. от ТАК иск за
установяване съществуването на вземане в размер на 877.62 лв., представляваща неизпълнено
задължение по цедиран Договор за паричен заем № 2529568
/04.04.2016 год., сключен от ответника с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от което
439.70 лв. главница, 37.22 лв. договорна лихва за периода от 04.05.2016г. до
29.01.2017г. /датата на последната вноска/, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 07.02.2018г. до изплащане на вземането, неустойка за неизпълнение на задължение по
договора в размер на 354.78 лева и лихва
за забава в размер на 45.92 лв. за периода
30.01.2017г. – 31.01.2018 год., за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение № 169 / 08.02.2018 год. по ч.гр.д. № 261/2018 год. на РСТ, с правно основание чл.422
от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Постановеното решение има установително действие в отношенията на
третото лице-помагач „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д.чрез
пълномощник юрк.С.Д. и Н.Б.С., с ЕГН ********** ***, а мотивите са задължителни за третото лице в отношенията му с „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.”Васил Левски ”, № 114, ет. Мецанин, представлявано от Т.К., действащи чрез
юрисконсулт Д.А., на осн. чл.223 от ГПК.