РЕШЕНИЕ
№ 900
гр. Стара Загора, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря И.Б.К.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20255530100281 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответниците И. И. П. и М. Г. П., че ищецът И. Т.
Д. е собственик на реална площ от 2 кв.м., които са му придаваеми от ...., собственост на
ответниците, към .... собственост на ищеца, в кв.... по плана на с......както и с правно
основание чл.109 от ЗС за преустановяване неоснователните действия на ответниците, с
които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, изразяващи се в паркиране
пред вратите и имота, представляващ .....в това число ..... придаваеми от съседния.......
собственост на ищеца, на собствения на ответниците лек автомобил, както и на всякакви
други автомобили.
Искът е предявен от И. Т. Д. от гр.Стара Загора срещу И. И. П. от гр.Стара Загора и М.
Г. П. от с.Богомилово, общ.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на следния недвижим имот: имот ........Община Стара Загора продала на ищеца
имот – частна общинска собственост, представляващи ... кв.м., които били пред имота му –
част от улицата. Ответниците били собственици в режим на съпружеска имуществена
общност на съседния на ищеца имот – имот ....... Същият те придобили с нотариален акт от
..... През 2005г. ответниците закупили и придаваемите 5 кв.м., които се явявали пред имота
им към улицата. Имотът на ищеца бил застроен с жилищна сграда, стопански сгради и
гараж, като лицето на имота, откъдето се достъпвало до него, била улицата от северозапад.
На входа на имота на ищеца имало направена метална врата между две бетонни колони.
През 2018г. едната от двете колони, която била на границата със съседния имот –
1
собственост на ответниците, била съборена от тях и съответно и металната врата била
повредена. Пред самата врата бил забит циментов кол, за да не може ищецът да влиза и
излиза от имота си. Освен това ответниците паркирали собствения си автомобил пред
вратата на ищеца – между циментовия кол и тяхното дворно място, по начин, че да пречат
на ищеца да достъпва до имота си и да паркира автомобила си. Ищецът инициирал
процедура за изменение на кадастралния план, тъй като неправилно били отразени
границите между двата имота и ответниците неправомерно били закупили и площта, която
било придаваема към имота на ищеца, но изменението било отказано от кмета на Община
Стара Загора, тъй като ответниците не били съгласни с предложеното изменение. Поради
тази причина ищецът завел иск, по който било образувано гр.дело №4062/2019г. по описа на
РС-Стара Загора. С Решение №260644/14.07.2021г. по посоченото дело било признато за
установено по отношение на страните, че в кадастралния план на с.Богомилово, одобрен със
Заповед №.......г. била допусната грешка при заснемане на кадастралната граница между
имотите на страните, като била определена вярната кадастрална граница и било прието, че
определена площ е част от имота на ищеца. От това съдебно решение следвало, че
ответниците не е трябвало да придобият 5 кв.м. придаваеми откъм улицата, а само 3 кв.м., а
другите 2 кв.м. били придаваеми към имота на ищеца. Ответниците придобили в повече от
това, което им се полага, и не желаели да прехвърлят тези 2 кв.м. на ищеца. Придобитата в
повече площ от ответниците им давала основание да пречат на ищеца да влиза в имота си и
да паркират автомобила си по начин, който препречва достъпа на ищеца до имота му.
Ищецът многократно се опитвал да разреши този въпрос с ответниците, като включително
им изпратил и нотариална покана, получена от тях на 02.10.2024г., с която им предоставил
достатъчен срок да преустановят неоснователните си действия. Ответниците не предприели
нищо, което породило правен интерес за ищеца да предяви настоящите искове.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на реална площ от 2 кв.м., които са му придаваеми от ..... собственост на
ответниците, към ПИ ......., собственост на ищеца, в .............
Моли съда да осъди ответниците да прекратят неправомерните си действия,
изразяващи се в паркиране пред вратите и имота, представляващ УПИ.........., като УПИ .....
има площ от ....... кв.м., в това число 2 кв.м. придаваеми от съседния ПИ ....., собственост на
ищеца, на собствения на ответниците лек автомобил, както и на всякакви други автомобили,
с които си действия ответниците пречат на ищеца да ползва собствеността си по
предназначение. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците с писмения си отговор оспорват предявените искове. Не оспорват фактите
относно собствеността на двата съседни имота. Твърдят, че ищецът има свободен достъп до
имота си и ответниците не го възпрепятстват по никакъв начин. Забитият циментов кол, за
който ищецът твърди, че му пречи да достъпва до имота си, всъщност бил забит в имота на
ответниците, придобит с договор от общината. Скицата, представена към исковата молба,
била издадена след влизане в сила на Решение №260644/14.07.2021г. по гр.дело
№4062/2019г. по описа на РС-Стара Загора и тя очертавала имотните граници на двата
2
съседни имота, собственост на страните. Ответниците считат, че ако Община Стара Загора е
следвало да продаде на ищеца претендираните от него площи, той е трябвало да заведе дело
срещу общината. Считат предявения установителен иск за неоснователен. Тъй като били
собственици на претендираната от ищеца площ, то те я ползвали по предназначение, поради
което неоснователен бил и искът по чл.109 ЗС.
Молят съда да отхвърли предявените искове и да им присъди направените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа
исковата молба.
Ответниците оспорват предявените искове и молят същите да бъдат отхвърлени.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка .........ищецът И. Т. Д. е придобил от И. И. ......, срещу задължение за
гледане и издръжка следния недвижим имот: ..........
Съгласно Скица №........., за който е образуван УПИ ....., е собственост на И. Т. Д.,
съгласно Нотариален акт .......... при граници: ................
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх.рег.№.........
ответникът И. И. П. е закупил от Н. А.ов А.ов следния недвижим имот: .......................
Съгласно представеното по делото копие на Удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №......... ответниците И. И. П. и М. Г. П.
са сключили граждански брак на........г. в гр.Стара Загора.
С Договор за продажба на недвижим имот №.......г., вписан в Служба по вписванията
под Акт №.........г., Община Стара Загора е продала на ответника И. И. П.: недвижим имот –
........ Със Заповед №.......г. на Кмета на Община Стара Загора тази общинска собственост е
отписана от актовите книги за общинска собственост.
С Договор за продажба на недвижим имот №.........г., вписан в Служба по вписванията
под акт ..........
С Решение №260644/14.07.2021г. по гр.д.№4062/2019г. по описа на Старозагорския
районен съд, съдът е признал за установено, по отношение на ответника И. И. П., че в
кадастралния план на с.Богомилово, общ.Стара Загора, одобрен със Заповед №....г. е
допусната грешка при заснемане на кадастралната граница между поземлен имот №..... и
поземлен имот №..... в кв.... по плана на с.Богомилово, общ.Стара Загора, като вярната
кадастрална граница минава по линията, очертана с точки 4 и 5 на комбинирана скица –
приложение №3 към заключението на съдебно-техническата експертиза от 08.09.2020г.,
представляваща неразделна част от решението и площта от 62 кв.м., заключена между точки
2, 3, 4 и 5 на същата скица, е част от поземлен имот №...... собственост на И. Т. Д..
3
С оглед установяване обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Х. К.а П. се установява, че имотът на ищеца е съседен
с този на ответниците, които в собствения си имот направили фурна. Освен къщата в имота
на И. Д. имало и други постройки – още с влизането имало тясна ивица, гаражът бил от
лявата страна, а отпред имало друга врата, през която се влизало в двора на ищеца, а от там
– в къщата. Майката на ищеца споделяла често на свидетелката, че колата на И. П. била
спряна точно на тези два метра, като пречела да се влезе и да се ремонтира къщата, тъй като
за това следвало да премине по-голям автомобил. Ответникът редовно паркирал колата си
„...“ с регистрационен номер .... от главната улица на тези два метра, през които се стигало до
къщата и гаража. Не можело да се влезе отстрани, тъй като вратата от външната страна на
улицата била смачкана с мрежи и ламарина. Многократно ищецът молил ответника
доброволно да се разберат, но последният категорично отказвал да не паркира колата си на
това място. Ищецът не можел да влиза в имота си от друго място. Когато ответникът
паркирал автомобила си на тези два квадратни метра, не оставало достатъчно разстояние да
се влезе с автомобил в имота на ищеца, можел само да мине човек.
От показанията на свидетеля П.В.М. се установява, че имотът на ищеца граничел с
фурната на ответника. В него имало двуетажна къща и гараж. В имота на И. (ищецът) имало
път, съществувал вход, през който можело да се вкара автомобил. Сега на това място
спирала кола – „...“, собственост на собственика на фурната и И. не можел да влезе с
автомобил в имота си. Там имало и забит циментов кол, който не бил поставен от ищеца. От
кола до другата колона не можел да влезе автомобил, тъй като нямало и два метра
разстояние. Ако на това място бил спрян автомобила на ответника И. П., в имота на ищеца
можело да се влезе пеша, но било невъзможно влизането с автомобил. От забития кол до
съседния имот от изток на запад нямало повече от 2-3 метра разстояние. Гаражът на И. бил
чак до къщата и то доста навътре и вляво – трябвало да се влезе на 10-20 метра през подхода.
И. Д. нямал възможност да влиза в имота си от друго място.
От показанията на свидетеля М. И. Д. се установява, че знаел къде се намира имота на
И. и М. П.и (ответниците) в с.Богомилово. И. П. паркирал личния си автомобил до входната
врата на фурната. Не бил виждал И. и М. да пречат на някого. Имали проблеми със съседите
си, но свидетелят не бил виждал съсед да казва на ответниците, че автомобилът му пречел.
И. паркирал автомобила си пред собствената си врата – кована с черен цвят.
От показанията на свидетелката Г. Д. З. се установява, че познавала И. и М. П.и
(ответниците) и знаела за спора им със съседa от южна страна. В имота на П.и имало
циментов кол, който определял границата на имота на ответниците с този на съседа.
Разстоянието между циментовия кол и съседния имот било 4-5 метра. Било възможно да се
влезе в имота на ищеца през това разстояние с автомобил. Свидетелката не била виждала
ответникът И. П. да паркира автомобила си „....“ пред входа на имота на ищците.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви по
същество. Показанията на свидетелите се базират на лични възприятия и субективна
преценка по отношение на факта дали разстоянието от циментовия кол, обозначаващ
4
границата между двата процесни имота и другата граница на имота на ищеца,
представляващо лицето на имота към улицата, е достатъчно, за да може да премине
автомобил или не. Поради тази причина и в това отношение показанията на свидетелите се
различават, но това не ги прави недостоверни.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, в хода на която е изготвена скица, на която са нанесени съответните имоти на
страните, нанесени са електрически стълб и посочен в исковата молба циментов кол, както и
са отразени придадените към имотите части, закупени от страните. В заключението си,
вещото лице обяснява, че ако грешката в кадастралната граница е била констатирана преди
плащането на площта от страна на ответниците, два квадратни метра са щели да бъдат
придаваеми към УПИ .., собственост на ищеца. Вещото лице посочва, че урегулирането е
станало с частично изменение на Плана за регулация на с.Богомилово, засягащо УПИ ... и
УПИ ... със Заповед №.... на Кмета на Община Стара Загора. При оглед на място, вещото
лице констатира на входа на имота на ищеца стара, сгъната зелена метална врата, която се
държи на бетонова колона. Вратата е от две части: едната част е 1,16 метра, а другата 1,61
метра. Преди да бъде сгъната е влизал автомобил в имота на ищеца, но сега разстоянието
между поставения бетонов кол, който ограничава придаващите се 2 квадратни метра от
ответниците и бетоновата колона, на която се държи металната врата е 1,80 метра и е
невъзможно да мине по-голяма кола. Вещото лице констатира, че в имота на ищеца има
гараж, залепен до двуетажната жилищна сграда, който се обслужва от главната улица и няма
друга възможност за обслужването му. Електрическият стълб попада в уличната регулация –
публична общинска собственост, а бетоновият кол се намира на северния край на
кадастралната граница между ПИ ... и ПИ ..., където опира в уличната регулация.
Хоризонталното разстояние между електрическия стълб и бетоновия кол е 2,55 метра.
Вещото лице счита, че пространството между електрическия стълб и бетоновия кол е пред
придаващите се към имота на ищеца, но платени от ответниците два квадратни метра и
поради това там спира автомобил, собственост на ответниците. Ищецът не може да влиза и
да ползва гаража си, тъй като неговия вход от металната врата е стеснен /с поставянето на
циментовия кол и деформирането на металната врата/ и трябва да търси друга възможност.
Експертизата установява, че разстоянието на лицето на имота на ищеца на главната улица,
от границата с имот №..., до имот №... е 4,80 метра, а лицето на УПИ ... по регулация е 7,58
метра. В открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че два квадратни метра са
придаваеми откъм улицата и е следвало да бъдат продадени на ищеца, но поради грешка в
кадастъра са продадени на ответниците. Планът за регулация е направен след отстраняване
на грешката в кадастралния план. Вещото лице констатира, че автомобилът на ответника се
паркира точно на тези два квадратни метра. Счита, че за ищеца е възможно да ползва
остатъка от лицето към улицата за входа, ако премахне колоната и старата врата, тъй като
разстоянието е достатъчно, за да премине автомобил, но е необхоД. да направи
преустройство на настоящия подход към имота. Лицето на имота на ищеца е 4,8 метра от
къщата на съседите. Вещото лице счита, че единственият начин ищецът да осигури подход
5
към имота си е да премахне колоната и вратата си. Сочи, че бетоновият кол е на границата
на процесните 2 квадратни метра и е поставен там за да показва границата по кадастрален
план. Бетонната колона и металната врата попадат в имота на ищеца. На лицето на имота на
ищеца няма ограда. Лицето на парцела по регулация е 7,58 квадратни метра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 124 ГПК:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е собственик на имот ...., за който е образуван УПИ.... а ответниците
са собственици на имот ...., за който е образуван УПИ .... и двата по плана за регулация на
с.Богомилово, като двата имота са съседни. Не се спори от страните, още, че същите са
закупили от Община Стара Загора придаваеми части към собствените им имоти, съответно 6
квадратни метра за ищеца и 5 квадратни метра за ответниците. Безспорно се установи, също
така, че поради допусната грешка в заснемането на кадастралния план на село Богомилово,
2 квадратни метра придаваеми части са били продадени на ответниците, вместо на ищеца.
От тази допусната грешка ищецът извежда правото си на собственост върху
процесните два квадратни метра, подробно описани в заключението на вещото лице и
нанесени в схема – Приложение 2 към същото. Съдът намира, че претенцията на ищеца се
явява неоснователна. В мотивите на ТР №8/23.08.2016г. по ТД №8/2014г. ОСГК на ВКС, се
приема, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат
декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.
За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до
пораждане, изменение или погасяване на правото. Сам по себе си кадастралният план /респ.
допусната и/или изправена грешка в него/ няма и не може да има вещнопрехвърлителен
ефект по действащите разпоредби на ЗУТ. Придаването на части от един към друг
урегулиран имот до този момент също не става по силата на самия план за урегулиране на
частната собственост, а се извършва по реда на чл.17, ал.3 от ЗУТ- само по заявление на
собствениците на двата съседни имота и след представяне на предварителен писмен договор
за продажба между тях с нотариална заверка на подписите. Когато собственик на един от
двата съседни имота е общината, предварителният договор може да е само в писмена форма
– чл.17, ал.4 ЗУТ. Фактическият състав на преминаване на собствеността при придаването
по регулация е този по реда на чл.17 ЗУТ, който включва гражданско-правен елемент –
договорът, който се сключва по ал.3 и административно-правен елемент – заповедта за
одобряване на изменението на плана.
Установи се в случая, че е налице Заповед за частично изменение на плана за регулация
на с.Богомилово, засягаща процесните УПИ ... и УПИ ....издадена след установената с
Решение №260644/14.07.2021г. по гр.д.№4062/2019г. по описа на Старозагорския районен
съд грешка при заснемането на кадастралната граница между двата имота. Тоест, налице е
административно-правния елемент за придобИ.е право на собственост от страна на ищеца
6
върху процесните 2 квадратни метра. Същите, обаче, вече са били предмет на транслативна
сделка, а именно - Договор за продажба на недвижим имот №....г., вписан в Служба по
вписванията под Акт .... Ето защо и дори да се приеме, че е налице административно-
правния елемент от прехвърлянето собствеността на тези придаваеми части, не е налице
друг елемент от сложния фактически състав на преминаване на собствеността при
придаването по регулация. Поради това и не следва да се приема по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на реална площ от 2 квадратни метра, които са му
придаваеми от ПИ №..., този на ответниците) към ПИ №..., този на ищеца), ... по плана на
с.Богомилово, общ.Стара Загора. Предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
Искът по чл.109 ЗС е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на
ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от
неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава
или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава
вещно-правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на
собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва
собствения си имот. За да бъде успешно проведена тази форма на защита на вещното право
ищецът следва да установи: 1. Наличието на вещно право в патримониума си, чиято защита
се търси и индивидуализацията на вещта/имота; 2. Неоснователно действие или бездействие
от страна на ответника; 3. Фактът, че неоснователното действие на ответника пречи на
ищеца да упражнява правото си. /съгл. т.3 от ТР №4/06.11.2017г. по ТД №4/2015г. ОСГК на
ВКС/.
По отношение собствеността на страните и индивидуализацията на имотите:
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че ищецът е
собственик на имот ..., за който е образуван УПИ ..., а ответниците са собственици на имот ...
за който е образуван УПИ .... и двата по плана за регулация на с.Богомилово. Установи се
още и, че към момента на образуване на делото ответниците са придобили недвижим имот –
частна общинска собственост, съставляващ .... кв. м. идеални части от Урегулиран поземлен
имот ... по действащия ПУП на с.Богомилово, общ.Стара Загора, целия УПИ с площ ..., като
върху два реални квадратни метра се осъществява паркирането на лекия автомобил,
собственост на ответниците. Съдът намира за доказан първият елемент от фактическия
състав на иска с правно основание чл.109 ЗС.
По отношение на неоснователното действие от страна на ответника: Понятието
„действие“, посочено в чл.109 ЗС следва да се възприема в широк смисъл – като действие
следва да се разбират всички преки или косвени въздействия върху процесния имот, както и
създадени състояния в същия или съседен нему имот, които влияят върху някое от
израженията на вещното право, чиято защита се търси. За да е налице посочената
предпоставка е необхоД. действията от страна на ответника да не са еднократни, а такива с
7
продължителен характер. Под неоснователност следва да се разбира липсата на субективно
право на ответника да въздейства по начина, от който се търси защита. Възможно е да бъде
търсена защита и от косвени действия /такива осъществявани в съседен имот/. В конкретния
случай обаче съдът намира, че не се доказват изискуемите от фактическия състав по чл.109
ЗС неоснователни действия. Въпреки установената грешка в заснемането на кадастралния
план на имотите, с Договор за продажба на недвижим имот №.....г., вписан в Служба по
вписванията под Акт ....... ответниците са придобили правото на собственост върху
процесните 2 квадратни метра придаваеми части. Доколкото същият договор е породил
вещно-прехвърлителен ефект по отношение на тази площ, за нейни собственици следва да се
приемат ответниците – И. П. и М. П.. Правото на собственост съдържа в себе си
правомощието „ползване“, което предоставя субективната възможност на носителя на
правото да извършва действия с вещта/имота, съобразно неговото предназначение.
Установи се по делото, че съществува конструктивна възможност ищецът да осигури
достъп до имота си като премахне бетонна колона и метална врата. Установи се още, че е
налице достатъчно разстояние от страна на улицата, за да се създаде такъв достъп. Правно и
логически неоправдано се явява да се ограничи правото на собственост на ответниците
/макар и придобито вследствие на грешка в кадастралния план/, за да се осигури
възможност на ищеца да ползва входа, който желае, след като е налице възможност за
изграждане/обособяване на друг такъв.
Поради това съдът намира, че от страна на ответниците не се извършват неоснователни
действия, изразяващи се в паркиране пред вратите и имота представляващ УПИ..... по плана
за регулация на с.Богомилово, общ.Стара Загора, одобрен със Заповед №.......г. на Кмета на
Община Стара Загора, собственост на ищеца на собствения им лек автомобил ... със сив цвят
с рег. № .... Ответниците действително паркират собствения си автомобил на посоченото от
ищеца място, но те го паркират в собствения си имот.
В тази връзка – липсва един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия
състав на иска с правно основание чл.109 ЗС. Поради това и безпредметен се явява коментар
на обстоятелството дали с действията, извършвани в собствения им имот, които не се явяват
неоснователни ответниците пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Предявеният иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва в тежест на ищеца да
се възложат разноските по делото, като същият следва да бъде осъден да заплати на
ответника И. И. П. разноски в размер на 1400,00лв. за адвокатско възнаграждение и на
ответника М. Г. П. разноски в размер на 1400,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр........,
8
срещу И. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес ....... и М. Г. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ......., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответниците И. И. П. и М. Г. П., че ищецът И. Т. Д. е собственик на реална
площ от 2 кв.м. (два квадратни метра), които са му придаваеми от ПИ ......., собственост на
ответниците, към ПИ ........ собственост на ищеца, в ...... по плана на с.Богомилово,
общ.Стара Загора, при граници на реалната част: от югозапад и юг – ....., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес ......., срещу
И. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес ......... и М. Г. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ........, иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците И. И. П. и М.
Г. П. да прекратят неправомерните си действия, изразяващи се в паркиране пред вратите и
имота, представляващ УПИ ... по плана за регулация на с.Богомилово, общ.Стара Загора,
одобрен със Заповед №.....г. на кмета на Община Стара Загора с площ от ........ кв.м., като
УПИ .......има площ от ........ кв.м., в това число 2 кв.м. придаваеми от съседния ПИ №......,
собственост на ищеца, на собствения на ответниците лек автомобил, както и на всякакви
други автомобили, с които си действия ответниците пречат на ищеца да ползва
собствеността си по предназначение, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Т. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес ......, да заплати на И. И. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ......., сумата от 1400,00лв. /хиляда и четиристотин лева/,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Т. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес ........., да заплати на М. Г. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ........ сумата от 1400,00лв. /хиляда и четиристотин
лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9