О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1001
гр.Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №839 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се обжалва Решение №192
от 15.01.2020г., постановено по гр.д. №3348/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
наложил
мярка за защита на И.К.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, и на К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********, срещу домашно
насилие, осъществено от К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, на 24.04.2019г.,
когато ответникът К.Г.Г., ЕГН: **********, предизвикал конфликт с И.К.Г. ЕГН: **********, който
бил чут и от детето на страните К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********, като:
-
е
задължил К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по молба от И.К.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, лично и като майка и законен представител на К.К.Г., роден на ***г.,
ЕГН: **********.
-
е
забранил на К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да приближава на по – малко
от 50 /петдесет/ метра жилището на И.К.Г. ЕГН: **********, с адрес: ***, за
срок от три месеца, считано от датата на постановяване на решението –
13.01.2020 година.
Постановeно
е да се издаде съдебна заповед за защита.
Посочено е, че заповедта подлежи на
незабавно изпълнение.
Указано е на полицейските органи да
следят за изпълнението на заповедта.
Предупреден е К.Г.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че на основание чл.21, ал.3
от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
Прокуратурата.
Указано е, че заповед за незабавна
защита, издадена на основание определение от 03.05.2019г., постановено по
гражданско дело №3348 по описа на Бургаски районен съд за 2019г., има действие
до издаване на заповед за защита и отказ за издаване на заповед, съгласно
настоящото съдебно решение.
Оставена е без уважение молбата от И.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, като майка и законен представител на детето Г.К.Г.,
роден на ***г., ЕГН: **********, за налагане на мярка за защита на детето Г.К.Г.,
роден на ***г., ЕГН: **********, срещу домашно насилие психическо и емоционално
насилие, осъществено от К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез манипулация
на детето и отчуждаването от майка му, както и поради това, че е осъществил
насилие по отношение на другото дете на страните К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********,
в присъствието на брат му Г.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********.
Оставена е бевз уважение молбата от И.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, като майка и законен представител на детето К.К.Г.,
роден на ***г., ЕГН: **********, за налагане на мярка за защита: Задължаване на
ответника да приближава на по – малко от 50 метра жилището, училището и местата
за социални контакти на детето К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********, за
това, че на 24.04.2019г. ответникът К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
предизвикал конфликт с И.К.Г. ЕГН: **********, с адрес: ***, който бил чут и от
детето на страните К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********, поради изтеклия
срок от налагане на тази мярка с определението за незабавна защита от
03.05.2019 година, постановено по настоящото дело.
Оставена е бвз уважение молбата от И.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, като майка и законен представител на детето К.К.Г.,
роден на ***г., ЕГН: **********, за налагане на мярка за зашита на детето К.К.Г.,
роден на ***г., ЕГН: **********, срещу домашно насилие, осъществявано от К.Г.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за това, че ответникът е удрял детето на дата,
която то не може да посочи, което било споделено от него на майка му на
21.04.2019г.; за това, че на дата, която детето не може да посочи, ответникът
по молбата го сграбчил зверски за дрехата отпред на гърдите и го завлякъл в
другата стая, което то споделило с майка си на 02.05.2019г.; за това, че детето
е манипулирано от баща си и се страхува да отиде при нея.
Наложена е на К.Г.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, глоба в размер на 200 /двеста/ лв., за това, че на 24.04.2019г. предизвикал
конфликт с И.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, който бил чут и от детето на
страните К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********.
Осъден е К.Г.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер
25 /двадесет и пет/ лв.
Оставена е без уважение молбата от И.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, лично и като майка и законен представител на децата
Г.К.Г., роден на ***г., ЕГН ********** и К.К.Г., роден на ***г., ЕГН: **********,
за налагане на мярка защита срещу домашно насилие, осъществявано от К.Г.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез налагане на мярка за защита: задължаване да
посещава специализирана програма за извършители на насилие.
Осъден е К.Г.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да плати на И.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,, сумата от 325 /триста
двадесет и пет/ лв., представляваща разноски, направени по водене на делото.
Осъдена е И.К.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да плати на К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 470 /четиристотин
и седемдесет/ лв., представляваща разноски, направени по водене на делото.
Оставена е без уважение претенцията от К.Г.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за
осъждане на И.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да му плати разноски,
направени по водене на делото, за разликата между присъдената на това основание
сума от 470 /четиристотин и седемдесет/ лв., до пълния предявен размер от 5020 /пет
хиляди и двадесет/ лв.
Оставена е без уважение претенцията от И.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за осъждане на К.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес:
***, да ѝ плати разноски, направени по водене на делото в размер
разликата между присъдената на това основание сума от 325 /триста двадесет и
пет/ лв., до пълния предявен размер от 1227 /хиляда двеста двадесет и седем/ лв.
В жалбата се изразява недоволство срещу
първоинстанционния съдебен акт, в частите, с които районният съд е наложил спрямо
К.Г. мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН и е издал заповед за
защита, както и в частта относно наложената глоба на ответника в размер на 200
лв. Твърди се, че решението е неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано. На първо място се сочи, че
районният съд, в нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, е извършил
избирателен и непълен анализ на събраните по делото доказателства. Изложени са
съображения, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на правилата
относно допустимите доказателствени средства и преценката на доказателствата. Сочи
се, че декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не следва да бъде ценена, тъй като не
съставлява лично удостоверяване на факти, представляващи претърпяно лично от
деклариращия домашно насилие. Посочва се, че настоящото производство представлява
злоупотреба с право на защита от страна на молителката, а не цели реално
изпълнение на целите на ЗЗДН. Твърди се, че съдът е направил извод за
осъществено насилие единствено въз основа на подадената декларация, в която са
възпроизведени неверни факти. Сочи се още, че наложените мерки за защита не
съответстват нито на извършеното, нито на целта на закона, нито на интересите
на засегнатите лица. Изложени са обстойни доводи, че акт на домашно насилие
изобщо не е бил извършван от страна на ответника. Твърди се, че разпоредбата на
чл.13, ал.3 от ЗЗДН не създава презумпция за вярност на декларираните факти, а
само облекчава доказването и то при условие, че се търси лична защита и липсват
каквито и да е други доказателства. На последно място се посочва, че по делото
е била постановена привременна защита, която сериозно е ограничила свободата на
придвижване и правото на личен и семеен живот на ответника за срок от повече от
осем месеца. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части и постановяване на решение,
с което исканията
на молителката да бъдат отхвърлени изцяло. Иска
се да бъдат възложени в тежест на молителката направените от въззивника
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от И.К.Г., чрез пълномощника адв. Й.Б. - САК, с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Оспорват се възраженията на въззивника относно
доказателствената стойност на декларацията по чл.9 от ЗЗДН. Посочва се, че
районният съд е издал заповедта за защита не само въз основа на декларацията, а
и въз основа на останалите събрани по делото доказателства. Оспорват се и
твърденията, че наложената мярка е непропорционална и прекалено тежка, както и че
възпрепятства контактите между бащата и детето К., като се посочва, че мярката
е най-леката измежду всички мерки по чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Оспорват се и
твърденията, че по делото няма доказателства за извършено насилие от страна на
бащата спрямо детето. Иска се от съда да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и недоказана. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна. Не са ангажирани доказателства.
По делото е постъпила и насрещна
въззивна жалба от И.К.Г., чрез пълномощника адв. Й.Б., с която се обжалва
първоинстанционния съдебен акт в частите, с които е отхвърлена молбата за
защита по отношение на детето Г.Г., както и по отношение на постановените мерки
за защита на детето К.Г., като се претендира тяхното изменение. На първо място
са изложени теърдения за системно извършване на домашно насилие от страна на
бащата спрямо двете деца. Твърди се, че районният съд неправилно е определил
предмета на делото, като е приел, че се касае за домашно насилие, извършено на
конкретна дата – 24.04.2019г. Твърди се, че насилието спрямо К. е извършвано от
момента на неговото отвличане от САЩ, до издаване на заповедта за незабавна
защита, с която се прекратява насилието спрямо него, а насилието спрямо другото
дете – Г., продължава и към настоящия момент. По отношение на Г. се сочи, че е
жертва на постоянно и непрекъснато домашно насилие във всичките му проявни
форми от страна на въззивника. Твърди се, че има влязло в сила решение на
Софийски апелативен съд, с което е постановено незабавното предаване на двете
деца на майката и връщането им в САЩ, където е тяхното обичайно
местопребиваване, но бащата отказва да го изпълни, като е подал молба за
отмяната му пред ВКС. Изложени са твърдения, че бащата е прекъснал изцяло
връзката между майката и детето Г. и целенасочено отдалечава детето от майката.
Изразява се недоволство и по отношение на разноските в първоинстанционното
производство, като се твърди, че възнагражденията на вещите лица са прекомерни
и се иска да бъдат намалени до разумен размер от съда. Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена молбата за защита по
отношение на Г.Г., както и изменение на мерките по отношение на детето К.Г.,
като бъде наложена мярка, която да съответства на упражненото спрямо него
насилие. Претендира се намаляване на възнагражденията на вещите лица, тъй като
същите са определени след постановяване на решението, оставят страните в
процесуална изненадата и са прекомерно високи. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден
отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна и се претендира оставянето ѝ без уважение. Оспорва се като
невярно твърдението, че К. е жертва на физически посегателства, заплахи,
манипулиране и опити за родителско отчуждение от страна на бащата. Твърди се,
че към настоящия момент детето се намира извън страната, като по този повод е
подадена молба от ответника с искане за международно издирване на К.. Издадено
е удостоверение с рег. №251000-1904 от 28.01.2020г. от ОДМВР Бургас, от което е
видно, че детето е напуснало страната на 12.01.2020г. през ГКПП Аерогара-София,
заедно с майка си. Посочва се, че след като детето не се намира в страната, то
на практика е постигната целта на исканата мярка и претендираното с насрещната
въззивна жалба увеличение се явява безпредметно. Акцентира се върху
обстоятелството, че постановената привременна защита е продължила достатъчно
дълго време, за да се иска още увеличаване на този срок. На следващо място се
оспорват твърденията в насрещната въззивна жалба, че детето Г. е жертва на
домашно насилие във всичките му форми и че принудително са ограничени правта му
на личен живот и свобода. Изложени са твърдения, че настоящото производство
цели да ускори връщането на децата в САЩ, както и решаване на имуществени
спорове между двете страни, а не реално изпълнение на целите на ЗЗДН. Претендира
се оставяне без уважение на насрещната въззивна жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваните от молителката части. Претендира се
да бъдат възложени в нейна тежест направените от ответника съдебно-деловодни
разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба за редовни и допустими. Подадени са в срок,
от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268
и сл. от ГПК следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №839 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението
да се връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.