№ 481
гр. П., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. Г.А
ЕМИ. АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело №
20224400500468 по описа за 2022 година
С решение № 725/19.05.2022 г. по гр.д.№ 20214430106582 по описа за
2021 година на ПлРС е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.124
от ГПК по отношение на ответника, че И.н Г. Г. дължи на „***-П.“ЕАД със
седалище гр.П. следните суми: 1 034.38 лв. – главница, за периода от
01.08.2019 г. – 31.03.2021 г.; сумата 73.93 лв. лихва от 02.10.2019 г. до
11.05.2021 г. и законна лихва от 18.05.2021 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед № 1791/18.05.2021 г., по ч. гр. д. № 3023/2021
г. на ПлРС.Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.н Г. Г. да заплати на
„***-П.“ЕАД със седалище гр.П. сумата общо 835 лв., направени деловодни
разноски, по настоящето дело.Осъден е И.н Г. Г. да заплати на „***-П.“ЕАД
със седалище гр.П. сумата 75 лв. - разноски по ч.гр.д.№ 3023/2021 г. по описа
на ПлРС.
Депозирана е въззивна жалба от И.н Г. Г., чрез назначения му особен
представител, против решение № 725/19.05.2022 г. по гр.д.№ 20214430106582
по описа на ПлРС, което се обжалва изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
1
съдопроизводствените правила и необосновано.Прави се искане да се
постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и вместо него
да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу
ответника искове като неоснователни и недоказани.
За въззиваемата страна „***-П.“АД със седалище гр.П. процесуалните
представители изразяват становище, че поддържат изцяло становището в
отговора на въззивната жалба.Правят искане да се потвърди
първоинстанционното решение изцяло като правилно, законосъобразно и
обосновано и да се присъдят разноските.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по
силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че с отговора на исковата
молба е заявено, че няма представени доказателства по делото за това
въззивникът да е собственик на процесния имот, че няма доказателства за
това същият да е в договорни отношения с въззиваемото дружество.Освен
това, с отговора на исковата молба е изразил и становище относно
допустимостта на исковете, като е посочил, че исковата молба е нередовна,
тъй като не е съобразена с изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от
ГПК.Първоинстанционният съд е приел, че от приложеното съдебно решение
по гр.д.№ 74440/2019 г. на ПлРС се установява, че въззивникът е
съсобственик на процесния имот при условията на наследяване.От справката,
издадена от АВ, не се доказва въззивникът да е собственик на процесния
имот.Възбраната е наложена върху имот - апартамент № 1, а исковата молба е
предявена по отношение на дължими суми за доставена топлинна енергия за
апартамент № 2.
Исковата молба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.127,
2
ал.1, т.4 и т.5 от ГПК - посочени са обстоятелствата, на които се основава
искът и в какво се състои искането, поради което въззивният съд не следва да
приложи указанията, дадени в т.5 на ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№
1/2013 г., ОСГТК.
От приложеното влязло в сила решение по гр.д.№ 7440/2019 г. по описа на
ПлРС е видно, че е признато за установено в отношенията между страните, че
въззивникът дължи на въззиваемия посочената сума за консумирана топлинна
енергия за периода от 01.06.2017 г. до 31.07.2019 г., както и лихва за забава за
периода от 02.08.2017 г. до 03.09.2019 г. по отношение на топлоснабден имот
- апартамент с абонатен № ***, находящ се в гр.П., бул.“***“№ ***. вх.***,
ап.***
От приложения препис - извлечение от сметка за задълженията за
консумирана топлинна енергия за процесния период от 01.08.2019 г. до
31.03.2021 г.-главница е видно, че се касае за потребител: *** И.н Г. Г. с
адрес:*** № ***, вх.***, ап.***.Така е заявена в исковата молба и
претенцията на консумирана и незаплатена топлинна енергия на процесния
топлоснабден имот.
В случая въззиваемият е индивидуализирал договорното правоотношение
между страните чрез посочения абонатен номер, който съгласно Общите
условия за доставка на топлинна енергия сe дава от продавача на топлинна
енергия за всеки топлоснабден обект и потребител.Въззивникът има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и
между страните е налице облигационно договорно правоотношение,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
утвърдени от ДКЕВР.Налице е откриване на партида на собствено име в
топлофикационното дружество, поради което не може да се приеме, че се
касае за задължение на наследници на ползвател на ТЕ.В процесния случай не
са представени документи за собственост на процесния топлоснабден имот №
2, а справката от АВ касае други имот.Абонатен номер *** е за ап.2, не за
ап.1 на процесния адрес, а той сам по себе си в достатъчна степен
индивидуализира топлоснабдения имот (определение № 358/28.04.2017 г. на
ВКС по гр.д.№ 5299/2016 г., ІІІ г.о.).
Неоснователно във въззивната жалба се сочи, че по делото не е доказана
надлежната пасивна процесуална легитимация на ответника, която
3
предпоставка е от категорията на абсолютните, без която липсва първото и
най-важно условие не само за уважаване на предявените искове, а за
допустимостта на същите.
Процесуалната легитимация включва правосубектността на страните,
както и обосноваването на правен интерес от търсена защита именно срещу
посочения ответник.Искът е предявен срещу физическото лице И.н Г., т.е.
искът е допустим, а материалноправната му легитимация обуславя неговата
основателност.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че
първоинстанционният съд е приел исковете за доказани само на базата на
представени от ищеца писмени доказателства.От СТЕ не се доказва за
процесния период въззиваемият да е доставял ТЕ, не е влизал в процесния
имот, а е ползвал информацията, предоставена му от последния.Относно ССЕ
ВЛ е посочило, че е изготвило само на база представените данни по делото,
без да е ползвало данни от фирма за топлинно счетоводство.
По делото са депозирани СТЕ и ССЕ, които не са оспорени от въззивника
и съдът ги възприема като обективни и компетентни.
ВЛ инж.Й. е пояснил, че не е влизал в процесния имот, тъй като не е имал
задача да посещава имота.Взел е данните от фирмата за дялово разпределение
и от топлофикационното дружество на наличието на отоплителни дела,
топлоразпределители, водомер за топла вода и техните
показания.Индивидуалната сметка на въззивника съдържа три компонентна -
делът на имота за отдадената топлинна енергия в сградната инсталация;
топлинна енергия за отопление в банята от щранг лира и топлинна енергия за
подгряване на БГВ, което е отчитано по водомера за топла вода.Отопление
няма, тъй като 4 радиатори не са работили и не е отчитана по тях ТЕ, били са
до месец март и по искане на въззивника са демонтирани.Сума за отопление с
ИРУ няма за целия процесен период.
Недоказано е възражението на въззивника, че по делото не е доказано в
имота, предмет на делото, да има монтирани отоплителни тела и
измервателни уреди, ако има колко са те на брой, кога са монтирани, от кой
вид са, ако няма кога са демонтирани.
ВЛ И. е пояснила, че е изготвила експертизата по данни от *** и справка
от Техем относно компонентите по пера, тъй като техническата експертиза е
4
работила по техническите данни, а тя по самите фактури.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че не е било доказано и
твърдението за извършване на дялово разпределение на ТЕ в сградата за
исковия период на база на реален отчет на уредите за дялово
разпределение.Не е и доказано какво количество ТЕ реално е предоставено за
процесния период от време за процесния имот.Начисленото количество ТЕ и
разходите за БГВ не са реално предоставяни.Не е доказано и откога е
започнало извършване на дялово разпределение на ТЕ в сградата и коя е
фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата етажна
собственост.Не е посочено дали такова разпределение е правено от избрано
лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.
От заключението на СТЕ е видно, че до имота на въззивника е доставяна
ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето на процесния
период.Извършеното дялово разпределение е направено съгласно Методика
за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост,
Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от
06.04.2007 г.Разпределението на ТЕ за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
ВЛ е посочило, че през процесния период е ползвана гореща вода и е
отчитана консумация, като са използвани общо 57 куб.м. гореща вода.
Фирмата за дялово разпределение е „***“ЕООД.ВЛ е посочило, че
разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.Към исковата молба са
представени договори с ФДР - стр.29-33.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати
на въззиваемия направените разноски по делото във въззивното производство
в общ размер на 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 725/19.05.2022 г. по гр.д.№
5
20214430106582 по описа за 2021 година на П.ски районен съд.
Осъжда въззивникът И.н Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
бул.“***“№ ***. вх.***, ап.*** да заплати на въззиваемия „***-П.“АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:гр.П., Източна индустриална зона №
128, разноски по делото за въззивната инстанция в общ размер на 400 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6