Определение по дело №3387/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260360
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20205500503387
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

260360                           15.12.2020 г.                          гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на петнадесети декември                                         две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

    

                                               

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                        

                                                                                ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

Секретар  ………………….……………

Прокурор  ……………………………...

като  разгледа  докладваното  от  съдията  -  докладчик   МАВРОДИЕВА

частно въззивно гражданско дело № 3387 по описа за 2020 година.

 

           Производството е образувано по жалбата на Р.Р.Т., чрез адв. Р.М. против определение № 260430 от 12.11.2020г., постановено по гр.д. № 1486/2020г. по описа на Районен съд- К., в частта му, в която се определя гаранция в размер на 500 лв., като условие за издаване на обезпечителната заповед по допуснатото обезпечение.

 

          Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока. Счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни съображения. Моли да бъде отменено определението в обжалваната част.

 

          Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено следното:

 

          Частната жалба е допустима. Подадена е в срока за обжалване.

 

           С обжалваното определение съдът е допуснал обезпечение на предявените от Р.Р.Т. против „Г.П.“ ЕООД гр.С. осъдителни искове с правно  основание чл. 245, ал.1, вр. чл. 128 и чл. 242, ал.2 КТ като е наложил обезпечителна мярка – запор на вземанията на „Г.П.“ ЕООД от Институт по розата и етеричномаслените култури до размера на 6379.66 лв. и е определил гаранция в размер на 500 лв., като условие за издаване на обезпечителната заповед.

 

 

 

          Производството пред районния съд е образувано по предявени от Р.Р.Т. против „Г.П.“ ЕООД гр.С. искове, с правно основание чл. 245, ал.1, вр. чл. 128 и чл. 242, ал.2 КТ, за заплащане на остатък от дължимото трудово възнаграждение за месеците януари – април 2019г., август – декември 2019 и януари – април 2020г., заедно с лихва за забава, за общата сума от 6379.66 лв.

 

За да допусне исканото обезпечение, районния съд е съобразил, че по делото са представени писмени доказателства, които презумират вероятната основателност на предявените искове.  Въпреки това съдът е приел, че следва да приложи разпоредбата на чл. 391, ал. 2 ГПК и да задължи ищеца да внесе парична гаранция за налагането на исканата обезпечителна мярка.

 

Разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не изисква кумулативното наличие на посочените в нея предпоставки за допускане на обезпечението – убедителност на писмени доказателства за вероятната основателност на иска и представяне на гаранция, а предвижда наличието на едното от двете условия за допускане на обезпечение. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 391 ГПК е предвидила възможност съдът да задължи ищеца да представи парична гаранция и в случая на ал.1, т.1 от същата разпоредба, при представени доказателства за вероятната основателност на иска. Това обаче е само възможност, а не задължение на съда.  В случая, тъй като предявените искове са подкрепени с писмени доказателства, които обуславят вероятна основателност и са с предмет субективно право, произтичащо от трудово правоотношение, въззивната инстанция намира, че не следва да се изисква представяне и на парична гаранция за допускане на обезпечението на иска.

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че определението на първоинстанционния съд, в  обжалваната част, в която е задължен ищеца да внесе парична гаранция по набирателната сметка на Казанлъшкия районен съд в размер на 500 лева, е неправилно и следва да бъде отменено.

          Делото следва да се върне на КРС за издаване на обезпечителна заповед.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.217 от ГПК, Окръжният съд

                                       

О П Р Е Д Е Л И :

   

ОТМЕНЯ определение № 260430 от 12.11.2020г., постановено по гр.д. № 1486/2020г. по описа на Районен съд- К., в частта му, с която се определя гаранция в размер на 500 лв., като условие за издаване на обезпечителната заповед по допуснатото обезпечение, по предявените от Р.Р.Т. против „Г.П.“ ЕООД гр.С. осъдителни искове с правно  основание чл. 245, ал.1, вр. чл. 128 и чл. 242, ал.2 КТ, с цена 6379.66 лв. като неправилно.    

         

          Връща делото на Казанлъшкия районен съд за издаване на обезпечителна заповед.

 

          Определението не подлежи на обжалване.

                   

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: