Решение по КНАХД №260/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ”ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление – гр. Варна [улица], Тауърс-Е, подадена чрез адв. А. Т. от АК-София, против Решение № 102 от 18.06.2025 г., постановено по АНД № 300 / 2025 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е потвърдено Наказателно постановление № СС-20-ДНСК-39 от 26.03.2025 г., издадено от началника на Дирекция за национален строителен контрол-София.

Касаторът счита, че решението на РС-Силистра е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Сочи се, че в съдебния акт липсват мотиви и постановяването му е станало при неизяснена фактическа обстановка и при недостатъчна активност на съда за разкриване на обективната истина. Поддържа заявените оплаквания пред въззивната инстанция, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) нарушението не е било индивидуализирано от обективна страна и счита, че изводите в обратна насока, формирани от съда, са неаргументирани и неправилни. Счита, че поради неустановяване на датата на извършване на нарушението, е невъзможно да се направи преценка за спазването на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и относно изтичането на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК. Сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо и санкцията се явява прекомерна спрямо естеството на нарушението и обществената опасност. По тези съображения се моли за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за разглеждане от друг състав. В условията на евентуалност се моли за отмяна на постановения акт и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се и присъждане на разноските по делото за процесуално представителство пред двете инстанции.

Ответната страна – Началникът на Дирекция за национален строителен контрол, действащ чрез пълномощника си ст. юриск. Д. К. – изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето ѝ.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра дава становище, че районният съд се е произнесъл с решение при напълно изяснена фактическа обстановка, съобразно всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода на делото в тяхната съвкупност, като е обосновал извода, че касаторът е извършил посоченото в акта и НП административно нарушение. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С наказателно постановление № СС-20-ДНСК-39 от26.03.2025 г., издадено от началника на Дирекция за национален строителен контрол, на основание чл. 237, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за извършено нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, за това, че ползва строеж, съставляващ новоизградено трасе на въздушна мрежа ниско напрежение, който не е въведен в експлоатация от компетентния орган.

При обжалването на посоченото наказателно постановление районният съд е възприел фактическите констатации на административнонаказващия орган. Приел е, че при извършена проверка служители на РДНСК-Силистра са установили, че дружеството е изградило и ползва без да е въведен в експлоатация строеж, съставляващ трасе въздушна мрежа ниско напрежение, захранена от трафопост „Георги Дамянов“ Силистра с 1 брой усукан изолиран проводник (УИП) в участъка от стоманобетонен стълб (СБС) 11 в ПИ 66425.506.462 по КК и КР на гр. Силистра (общински път), като въздушното трасе пресича ПИ 66425.506.464 (общински път) и ПИ 66425.516.137 – ул. „Петър Бояджиев“ и е окачен на СБС 11.1, находящ се в ПИ 66425.516.137 по КК и КР на гр. Силистра (ул. „П. Бояджиев“) до бившия завод „Оргтехника“ и завършва в електромерно табло, оборудвано със средство за търговско измерване – електромер, монтирано на СБС 11.1 пред ПИ 66425.516.166 и ПИ 66425.516.164, с приблизителна дължина на трасето 30. 00 м. В електромерното табло тип ТЕМО - 1T е установено наличието на 1 брой електромер с фабр. номер 1127 0323 0074 2292, захранен от гореописаното трасе, като след електромера, УИП продължава към ПИ 66425.516.164. От приложените в преписката документи е направен извод, че изграждането на мрежата е извършено от електроразпределителното дружеството във връзка с изпълнение на задълженията му по Договор № ПУПРОК-0851-ДПРОК-0636/ 15.02.2022г., за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, сключен на 04.03.2022г., като именно дружеството е собственик на въздушната мрежа ниско напрежение. Предвид съществуващите данни за извършвани плащания за предоставени мрежови услуги на захранения абонат oт електромера в таблото, който е бил в работен режим и е бил осветен в деня на проверката, съдът, както и проверяващите, е възприел, че строежът е завършен и се ползва.

Въз основа на констатациите, извършени от служителите на РДНСК-Силистра, на дружеството е бил съставен АУАН № СС-20 от 05.11.2024 г. за извършено нарушение на чл.178, ал.1 във вр.с чл.177, от ЗУТ, тъй като е ползвало строежа без да е въведен в експлоатация по установения законов ред от компетентния орган по чл.177 ЗУТ. Въз основа на акта е било издадено и обжалваното НП.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че АУАН и оспореното НП са издадени от компетентни органи, при отсъствие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Отнасяйки вида и описанието на строежа към дефинициите по § 5, т. 31 и т. 32 от ДР на ЗУТ е достигнал до извода, че правилно контролните органи са определили, че се касае за строеж от трета категория, чийто възложител и ползвател е електроразпределителното дружество. Коментирал е, че използването на строежа преди въвеждането му в експлоатация съставлява продължено нарушение, установено при извършването на проверката. Отклонил е като неоснователен довода, че санкционната норма е приложима само за разрешените строежи. Коментирал е, че институтът на маловажния случай е неприложим, а санкцията правилно е определена към средния размер предвид липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, наличието на минало наказание на дружеството за същото нарушение, продължителността на извършване на нарушението, както и специфичната завишена опасност, която крие експлоатацията на съоръжения, които пренасят електроенергия и се намират на публично място. По тези съображения е потвърдил оспорения санкционен акт.

Така постановеното решение е правилно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

СРС е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административна отговорност. Изложените от СРС мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Неоснователни са оплакванията на касатора за постановяване на акта при липса на мотиви, при неизяснена фактическа обстановка и при недостатъчна активност на съда за разкриване на обективната истина. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели съдът е потвърдил изводите на АНО, че се касае за новоизградено от електроразпределителното дружество трасе на въздушна мрежа ниско напрежение, чрез което към електроразпределителната мрежа е присъединен обект на клиент на дружеството. Самият санкционен акт е с подробно описание на фактическата обстановка, която се потвърждава от събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил в съдебното решение. Не са направени възражения, нито е поискано събиране на доказателства – писмени доказателства или назначаване на експертиза, които да опровергаят констатациите на съда относно съществуването на строежа (ВМНН с дължина от около 30 м), отрицателните факти, че се ползва без да е въведен в експлоатация и е изграден без строителни книжа във връзка с присъединяването на нов клиент на дружеството към електрическата мрежа, или пък е друга категория. Въз основа на доказателствения материал и съобразно действащата нормативна уредба съдът правилно е приел, че се касае за новоизградено присъединително съоръжение, собственост на електроразпределителното дружество. Същото несъмнено съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като представлява мрежа „ниско напрежение“ и съоръжение на техническата инфраструктура, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, състояща се от преносни проводи (изтеглен усукан изолиран проводник с дължина от около 30 метра и окачен въздушно от СБС 11 до СБС 11.1, завършващ в електромерно табло 1Т, монтирано на СБС № 11.1). По дефиниция „общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ (в случая на електроснабдяването), са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, вкл. разпределителни устройства (арг. § 5, т. 32 от ДР ЗУТ). Така дефинирани базовите понятия в процеса са идентични с легалните определения от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който „електро-разпределителна мрежа“ (§ 1, т. 22 от ДР ЗЕ) е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, което служи за разпределение на електрическа енергия, като с т. 20 и т. 21 на същия §1 ДР ЗЕ са дефинирани понятията „електропреносна мрежа“ и „електропроводи“, какъвто несъмнено е изтегленият УИП, предмет на обсъждане в процеса. Електропроводите и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяването към преносната или разпределителната мрежа след границата на собственост с потребителя или производителя се изграждат от съответния мрежови оператор и са негова собственост (аргумент от чл. 21, ал. 4 и § 1, т. 14 от ДР на действащата към момента на изграждането Наредба № 6 от 24.02.2014 г., идентични с чл. 28, ал. 4 и ал. 5 и § 1, т. 19 от ДР на сега действащата Наредба № 6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи). Нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства, че е възможно установената по силата на нормативен акт собственост върху съоръжението да принадлежи на друг субект и да се ползва от друг субект – напротив, приложеният Договор ПУПРОК-0851-ДПРОК-0636/ 15.02.2022 г. еднозначно потвърждават неизгодния за касатора факт. А според ал. 4 на чл. 64 ЗУТ, проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура, се извършват по общия ред, определен в този закон, т.е. съобразно чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ. А щом всичко това е така, то следва, че строеж от вида на процесния по делото, подлежи и на въвеждане в експлоатация, съгласно изискването по чл. 177 ЗУТ, от органа по ал. 2 на същия член, като неизпълнението на това правило е пряко нарушение на забраната от чл. 178, ал.1 ЗУТ.

Твърденията на касатора, че липсва описаните на изпълнителното деяние също са неоснователни. Посредством процесния строеж се извършва електрозахранване до електромерното табло, респ. на абоната на дружеството, за когото съдът е установил, че е плащал за предоставени мрежови услуги. Този факт е описан в НП и в мотивите на съда и обосновава в достатъчна степен ползването на изградената ВМНН по предназначение. Законосъобразни са и изводите относно класифицирането на строежа като такъв от трета категория. По правило, когато се налага изграждане на нов електропровод, както е в случая, същият представлява част от нова разпределителна или преносна техническа инфраструктура и следва да се категоризира от първа до трета категория, по реда на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ и Наредба № 1/2003 г. Така описаните проводи и съоръжения за присъединяване съответстват на трета категория строеж, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗУТ, както е приел и първоинстанционния съд, поради което преценката му в тази връзка е правилна. Не са наведени факти и обстоятелства, нито са събрани доказателства, които разколебават този извод. А що се касае до времето на извършване на нарушението, относимо към преценката относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, първата инстанция е изложила съображения, че се касае за продължено нарушение, т.е. за нарушение, чийто състав се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който бъде установено от съответния орган по реда на ЗАНН. Доколкото към момента на установяването му нарушението все още се е осъществявало, от тогава започват да текат и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН и същите не са изтекли нито към датата на съставяне на АУАН, нито към датата на издаване на оспореното НП. Освен това абсолютните давностни срокове, предвидени за наказанието „глоба“ са неприложими по отношение на наказанието „имуществена санкция“. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. на ВАС по т. д. № 5/2013 г., за имуществената санкция по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания като вид публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5, вр. т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс давността е уредена в чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Абсолютната погасителна давност за публичните вземания е предвидена в разпоредбата на ал. 2 на чл. 171 от ДОПК, която гласи: с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Предвиденият 10-годишен абсолютен давностен срок в случая дори не е преполовен, ако се съобрази, че строежът е извършен във връзка със сключването на Договор ПУПРОК-0851-ДПРОК-0636/ 15.02.2022 г.

Въззивният съд правилно е приложил материалния закон като е установил, че касаторът е осъществил състава на посоченото в НП нарушение, с оглед на което основателно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Ползването на строежа, без преди това да е въведен в експлоатация от компетентния орган, сочи на нарушение на забраната по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, което е предпоставка за санкциониране на дружеството на основание чл. 237 ал. 1 т. 4 от ЗУТ с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лева. Въз основа на тези изводи и съобразявайки липсата на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, а също и превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е преценил, че АНО е реализирал законосъобразно правомощието си по чл. 27 от ЗАНН като е определил имуществена санкция към средния размер.

По така изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

От страна на ответния орган не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнося в тази насока.

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102 от 18.06.2025 г., постановено по АНД № 300 по описа за 2025 г. на Районен съд – Силистра.

Решението е окончателно.