Р Е
Ш Е Н
И Е
№44/13.3.2013г.
гр. Девня
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на пети март през
две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.ПЕТРОВА
при секретаря
С.Г., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №930/2012 г. по
описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.357 от КТ и чл.128 от КТ.
В подадената от Х.К.А. искова молба се твърди, че съгласно сключен консултантски договор от 09.05.2011 г. е бил назначен на длъжността „механик” в цех за производство на пластмасови тръби при ответника „Полимери” АД гр. Девня. Твърди, че с уведомително писмо
с рег. № 387-с от 12.07.2012 г. бил уведомен, че му прекратяват договора със
задна дата, считано от 07.06.2012 г., на основание чл.11, ал.1 от Консултантски
договор № 13/09.05.2012 г., поради неизпълнение на възложените задължения. Ищецът
излага, че преди това е работил при ответника до 2001 г., когато се пенсионирал
и поради липса на специалисти, след пенсионирането си е бил поканен отново да
работи.
Ищецът твърди, че е бил назначен на пълен осемчасов работен ден, редовна
смяна от 08.00 ч. до 16.30 ч., като работата му била да поддържа в изправност
машините и съоръженията в цеха. Между ищеца и работодателя било договорено
трудово възнаграждение в размер на 1060 лв. месечно, в съотвествие с работните
дни в месеца, като от това възнаграждение е следвало да се удържа единствено
данък общ доход и здравноосигурителна месечна вноска. Твърди, че ответникът му
е удържал незаконосъобразно 25% ежемесечно от трудовото възнаграждение от
постъпването на работа-09.05.2011 г., като за тази удръжка не бил информиран от
какъв нормативен акт произтича. Твърди се още, че при прекратяване на договора
не е получил удържаните му за всеки изработен месец от възнаграждението му 25%
в общ размер на 2815.68 лв., както следва: за м. май 2011 г.-191.08 лв., за м.
юни 2011 г.-238.60 лв., за м. юли 2011 г.-238.60 лв., за м.август 2011
г.-238.60 лв., за м. септември 2011 г.-238.60 лв., за м. октомври 2011
г.-238.60 лв., за м. декември 2011 г.-238.60 лв., за м. януари 2012 г.-238.60
лв., за м. февруари 2012 г.-238.60 лв., за м. март 2012 г.-238.60 лв., за м.
април 2012 г.-238.60 лв., за м. май 2012 г.-238.60 лв.
Моли, съда да признае, че по
сключения консултантски договор от 09.05.2011 г. е възникнало и съществувало трудово правоотношение за периода от
09.05.2011г. до 12.07.2011г., на пълен работен ден с работно време от 08.00 ч.
до 16.30ч., на длъжност „механик” в цех Пластмасови тръби, с трудово
възнаграждение 1060лв. и да осъди ответника да му изплати сумата от 2815.68
лв., представляваща сума от неправомерно неизплатено трудово възнаграждение,
ведно със законната лихва. Претендира сторените в производството
съдебно-деловодниразноски, включително и адвокатски хонорар.
В едномесечния срок за отговор, ответникът
не представя отговор, не ангажира доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По
делото е представен договор от 09.05.2011г. между „Полимери” ЕАД и Х.К.А., с който е уговорено Х.К. като
консултант –изпълнител да изготви и предаде консултация, включително и чрез
упражняване на трудова дейност със собствени сили или средства по „Инсталация
за производство на ПВХ тръби” в срок до три месеца, с уговорено възнаграждение
1060 лв. месечно. С анекси към договора от 09.08.2011г., 09.11.11г., 09.02.11г.
и 09.05.2012г. срокът му е продължаван, последно до 09.08.2012г.
По
делото е представено уведомление рег. индекс № 387/12.07.2012г. до Х.А. от
Полимери АД за прекратяване на договора, считано от 07.06.2012г., поради
неизпълнението му.
От
заключението по назначената по делото СИЕ, която съдът намира за компетентно и
обективно дадено се установява, че за периода м. май 2011г. м. юни 2012г. начислено е брутно възнаграждение по месеци
подробно посочени в колона 3 от таблица в размер на 14 628. лв. и нетен
размер 12 439.66 лв.
Възнаграждението е изчислено по начина по който се изчислява гражденски
договор, като за всеки месец е изготвян фиш за лицето и ведомост за
консултанските договори в дружеството. В заключението е посочен неизплатения
остатък от дължимото възнаграждение, което е общо в размер на 2806.68 лв.
възнагражденията са изплащани помесечно, като от ежемесечните суми са
приспадани 25% нормативно признати разход и остатъка е формиран осигурителния
доход. Върху осигурителния доход са изчислени 3.2 % здравно осигуряване за
сметка на работника и сумата е извадена от осигурителния доход Така полученият
облагаем доход, от които се изваждат 10 % ДОД, за да се формира чистата сума за
получаване. Възнаграждението по фиш на ищеца и това вписано в платежните
ведомости съвпада. Полимери АД във вр. с чл.245 от КТ не изплаща пълните
трудови възнаграждения, а само 75% от тях. Остатъкът по месеци, не е изплатен и
към момента.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Димитър Янчев, се установява че ищецът
Х.А. 2011г. работил
като „консултант”, с работно време от 8.00ч. до 16.30 ч. Работил в кабинет и където се намирала
инсталацията по която работил за ПВЦ тръби.
Бил на редовна смяна, възнаграждението му изплащали по фиш, ходил
ежедневно на работа.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
По
допустимостта: Предпоставка за допустимост
на установителния иск по чл.357 от КТ е изискването на интерес за страната от установяването.
Според настоящият съдебен състав с оглед позицията на ответната страна се обуславя и наличието на правен интерес у ищеца да води
установителната претенция за валидно възникнало трудово правоотношение. Съгласно чл.124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви
иск за да установи съществуването на едно правно отношение, когато има интерес
от това. Когато законът регламентира възможността за установяването на дадено
правоотношение, винаги има интерес от провеждане на иск по чл.124, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 357 КТ,
трудов е всеки спор относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовото т.е. правният интерес от иска е винаги обоснован, когато ищецът иска да
бъде установено съществуването на едно трудово правоотношение. Установяването
съществуването на трудово правоотношение включва установяването на трудовия
договор в пълното му определено от закона съдържание с всички съществени
компоненти на трудовото правоотношение, в т.ч. и неговата продължителност.
По
основателността: Съгласно
разпоредбите на чл. 62,ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.
Посочената разпоредба е императивна. Тълкуването на същата налага извода, че
писмената форма е необходима за действителността на трудовия договор. Съгласно
разпоредбата на чл.62, ал.2 от КТ /отм.Д.В.бр.120/29.12.2002
г./, трудово правоотношение възниква и когато, без да е сключен писмен трудов
договор, работодателят е приел на работа работника или служителя и той е
започнал да я изпълнява. В тези случаи съществуването на трудовото
правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.
Разпоредбите на чл. 62,ал.2/отм./ от КТ допуска възникването на трудово
правоотношение с постъпване на работника на работа и без да е сключен писмен
трудов договор. Посочената разпоредба на чл.62,ал.2 от КТ в редакцията на
текста в Д.в.бр.120/29.12.2002 г. е отменена. С оглед на това се налага извода,
че съобразно правната уредба в чл.62 от КТ след месец декември
Съответно за основателността на предявения иск
е необходимо освен писмена форма, то и установяване по безспорен начин
наличието на съществените елементи от трудовия договор-работно място, характера
на работата и трудово възнаграждение. В случая ищецът успя по пътя на пълното и
главно доказване да установи наличието на трудово правоотношение. Трудовите
правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, са
различни. Те се отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че
при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника
или служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата
дисциплина, а при гражданското правоотношение се дължи престиране на резултат
от труда. Видно от представения по делото договор от
09.05.2011г., то изрично в него е упоменато
и изпълнение чрез „ упражняване на трудова дейност”. От събраните по
делото доказателства писмени и гласни, се установи че ищецът е престирал
ежемесечен труд, срещу месечно възнаграждение, при спазване на работно време от
от 8.00ч. до 16.30 ч., редовна смяна. Представеният
по делото в писмена форма консултантски договор от 09.05.11г. , удовлетворява
изискването и за наличие на писмена форма, съгл.чл.62 от КТ. От същият се
установява и характера на възложената работа, като за работно място съгласно
разпоредбата на чл.66 ал.3 КТ, следва да се приеме седалището на предприятието.
Относно характера на работата, то видно от представените по делото фишове за
изплатено възнаграждение е посочена длъжност „консултант”, а и разпитаният в
с.з. свидетел излага, че ищецът е работил като консултант. Предвид, че ищецът е
предявил иск за установяване на трудово правоотношение с ответника за заемана
от него длъжност „механик” и установяването в процеса, че същият е изпълнявал
длъжността „ консултант”, то предявеният иск следва да се отхвърли. В процеса
се установи, че съществува трудово правоотношение за длъжността „консултант”, а
не за претендираната длъжност „механик”.
Ето защо, предявеният иск за установяване наличие на трудово
правоотношение за заемана длъжност „механик”, се явява неоснователен.
Тъй като, в случая се доказа наличие на
трудово правоотношение между страните независимо и на друга длъжност-
„консултант”, то се явяват основателни исковете за заплащане на неизплатено
трудово възнаграждение.
Основното задължение на работника по
трудовия договор е да престира труд, а основното задължение на работодателя е
да му плаща възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да
установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да установи, че е
заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и съответно
при прекратяване на трудовото правоотношение с работника да му заплати
следващите му се обезщетения. Ответникът не доказа да е изпълнил задължението си да му
е заплатил уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа в пълен размер, поради което съдът
намира предявените искове по чл.128 от КТ за основателни в установените от
вещото лице размери, за м. май 2011г.-191.08 лв. , за м. юни и юли 2011г. по
238.60 лв., и ежемесечно за м. август
2011г. до октомври 2011г. по 237.60 лв., като иска бъде отхвърлен за горницата
над 237.60 до претендираните 238.60 лв. Съответно заплати ежемесечно по 237.60
лв. за м. декември 2011г. до м. май 2012г., като иска бъде отхвърлен за
горницата над 237.60 до претендираните 238.60 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът
следва да заплати такса върху уважения размер на предявения иск- 112,27 лв. по
иска по чл.128 от КТ, както
и направените разноски от бюджета на съда в размер на 80 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска , предвид внесен адв. хонорар 150
лв., сумата от 149,52 лв..
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.К.А. с ЕГН **********,*** срещу „Полимери”
АД ЕИК ********* иск за установяване в отношенията между страните на основание чл.357 от КТ вр. с чл.124 от ГПК, че Х.К.А. с ЕГН **********,*** е работил по
трудово правоотношение с „Полимери” АД ЕИК ********* в периода от 09.05.2011г.
до 07.06.2012г. с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1060 лв. на
длъжност „механик”.
ОСЪЖДА „Полимери” АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление гр. Девня, 9160, Промишлена зона
да заплати на Х.К.А. с ЕГН **********,***
на основание чл.128 от КТ сумите за неизплатено трудово възнаграждение , както
следва:
-за м. май 2011г. сумата в размер
на 191,08 лв. /сто деветдесет и един лева и 08 стотинки/;
-за м. юни 2011г. сумата в размер
на 238,60 лв. /двеста тридесет и осем лева и 60 стотинки/;
-за м. юли 2011г. сумата в размер
на 238,60 лв. /двеста тридесет и осем лева и 60 стотинки/;
-за м. август 2011г. сумата в
размер на 237,60 лв. /двеста тридесет и седем лева и 60
стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 237.60 лв. до претендираните
238.60 лв.;
-за м. септември 2011г. сумата в
размер на 237,60 лв. /двеста тридесет и седем лева и 60
стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 237.60 лв. до претендираните
238.60 лв.;
-за м. октомври 2011г. сумата в
размер на 237,60 лв. /двеста тридесет и седем лева и 60
стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 237.60 лв. до претендираните
238.60 лв.;
-за м. ноември 2011г. сумата в
размер на 237,60 лв. /двеста тридесет и седем лева и 60
стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 237.60 лв. до претендираните
238.60 лв.;
-за м. декември 2011г. сумата в
размер на 237,60 лв. /двеста тридесет и седем лева и 60
стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 237.60 лв. до претендираните
238.60 лв.;
-за м. януари 2012 г. сумата в
размер на 237,60 лв. /двеста тридесет и седем лева и 60
стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 237.60 лв. до претендираните
238.60 лв.;
-за м. февруари 2012 г. сумата в
размер на 237,60 лв. /двеста тридесет и седем лева и 60
стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 237.60 лв. до претендираните
238.60 лв.;
-за м. март 2012 г. сумата в
размер на 237,60 лв. /двеста тридесет и седем лева и 60
стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 237.60 лв. до претендираните
238.60 лв.;
-за м. април 2012 г. сумата в
размер на 237,60 лв. /двеста тридесет и седем лева и 60
стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 237.60 лв. до претендираните
238.60 лв.;
-за м. маи 2012 г. сумата в
размер на 237,60 лв. /двеста тридесет и седем лева и 60
стотинки/, като отхвърля иска за горницата над 237.60 лв. до претендираните
238.60 лв.;
ОСЪЖДА „Полимери” АД ЕИК ********* да заплати на Х.К.А. с ЕГН **********,*** сумата от 149.52
лв. /сто четиридесет и девет лева и 52 стотинки/, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Полимери” АД ЕИК ********* да заплати по сметка на ДРС, сумата от 112,27 лв. /сто и дванадесет лева и
27 стотинки/, както и сумата в размер
на 80 лв. /осемдесет лева/, разноски от бюджета на съда, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването
му пред Варненски окръжен съд.
Районен съдия: