Определение по дело №6173/2018 на Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, гражданско отделение, ІV състав, в закрито заседание на 21 май 2019 г. година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Кънчев гр. дело № 6173 по описа за 2018 г. намери следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от И.Р.Р., срещу Д.И.М..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.

Съдът намира, че исковата молба е редовна след поправяне на констатираните нередовности. Представените с нея писмени доказателства следва да бъдат приети по делото. Искането на ответника за издаване на удостоверение, както и исканията му за свидетели са основателни и следва да се уважат, като удостоверението ще бъде издадено след внасяне на държавна такса в размер на пет лева. По искането на ищеца за допускане на свидетели съдът ще се произнесе в открито заседание.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените писмени доказателства, както следва: от страна на ищеца – заверени копия от: предварителен договор от 05.05.2015 г., справка от данъчни задължения към НАП – местни данъци и такси.

ДОПУСКА на ответника трима свидетели до разпит в открито съдебно заседание в режим на довеждане за установяване на посочените в отговора обстоятелства.

ДА СЕ ИЗДАДЕ удостоверение на ответника за снабдяване с друго такова от КАТ за установяване на посочените в отговора обстоятелства след внасяне на такса от 5 (пет) лева.

СЪОБЩАВА на страните проектодоклад по делото: Подадена е искова молба от И.Р.Р., срещу Д.И.М.. Ищецът твърди, че на 05.05.2015 г. като собственик на лек автомобил сключил предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил Рено Еспас с Д.И.М., като на същата дата му предал автомобила, заедно с малкия и големия талон и получил от него сумата от 1200 лева. На 31.12.2015 г. ищецът потърсил ответника, за да му прехвърли автомобила, но същият се укривал от него. Оттогава последвали многократни опити за връзка. Тъй като до сключване на окончателен договор не се стигнало, ищецът все още бил собственик, но ответникът упражнявал владението върху вещта. Вследствие на това ищецът трябвало да заплати дължимия за автомобила данък в размер на 645,67 лева за периода от 2015 г. до 2018 г. Освен това ищецът счита, че като ползвал процесния автомобил, ответникът лишил действителния собственик да се ползва от своята вещ, поради което дължал наем за същата, за периода от 31.12.2015 г. до 05.12.2018 г.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му предаде владението върху автомобила, да осъди ответника да му заплати стойността на данъка на автомобила за периода от 2015 г. до 2018 г. и да му заплати наем за периода от 31.12.2015 г. до 05.12.2018 г. за ползването на автомобила. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по делото Д.И.М.. Взема становище за неоснователност на исковете. Признава факта на сключения предварителен договор и на заплащането на сумата от 1200 лева. Оспорва твърдението на ищеца, че на 31.12.2015 г., същият го бил търсил, за да му прехвърли собствеността върху автомобила. Твърди, че след сключване на предварителния договор се установило, че ищецът не можел да прехвърли собствеността върху автомобила, тъй като върху него имало наложен запор. Ищецът често пътувал извън страната, като отказвал да уреди отношенията си с кредиторите, за да бъде сключен окончателен договор. В началото на 2016 г., автомобилът отказал да работи и със съгласието на ищеца, ответникът го предал за скрап. Оттогава ищецът не го бил търсил и не повдигал въпроса за договора. Оспорва дължимостта на данъка за автомобила.

Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

На база твърдените от страните факти, съдът счита, че е сезиран с кумулативно съединени иск с правно основание чл. 108 ЗС, за връщане на движима вещ от владелец на собственик, иск с правно основание чл. 55, предл. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на автомобила на невъзникнало основание за сумата от 1500 лева и иск с правно чл. 55, предл. 2 ЗЗД за заплащане на данък за автомобила на невъзникнало основание за сумата от 645,67 лева. Обявява за безспорни между страните фактите, че страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на 05.05.2015 г. и че ответникът е предал на ищеца сумата от 1200 лева. В тежест на ищеца е да установи, че е предал на ответника автомобила, заедно с малкия и големия талон, в изправност и в движение, както и че е заплатил дължимия данък за периода от 2015 г. до 2018 г. Не са представени доказателства за тези факти. В тежест на ответника е да докаже наличието на запор върху автомобила, предаването му за скрап със съгласието на ищеца и момента за това. Направени са съответните доказателствени искания в подкрепа на тези факти.

НАСРОЧВА делото в открито заседание на 05 юни 2019 г., от 09:20 ч., за която дата да се призоват страните, на които да се връчи копие от настоящото определение, на ищеца – копие от отговора на ответника, а на ответника – копие от уточняващата искова молба.

НАПЪТВА страните към медиация и доброволно уреждане на спора чрез споразумение.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: