Присъда по дело №6203/2024 на Софийски районен съд

М О Т И В И
към Присъда рег.№ 308 от 27.05.2025г., постановена по
НОХД № 6203/2024 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав

Съдебното производство по делото е образувано по обвинителния акт на
Софийска районна прокуратура, с който на В. Г. М., , е повдигнато обвинение за това,
че на 12.04.2022 г., в с. Л., община ***, ул. „***“ („85-та“), №25, като извършител, в
съучастие с Г. С. С. – съизвършител, с цел да набави за себе си и за съучастника си
имотна облага в размер на 55400,00 лева, укрил чужда - на М. Ц. Б., движима вещ - лек
автомобил марка „БМВ“, модел „650 И X Драйв“, с peг. № , с рама № , за която е
предполагал, че е придобита от другиго чрез престъпление, а именно чрез кражба,
като укривателството е в големи размери, а именно в размер на 55400,00 лева
(петдесет и пет хиляди и четиристотин лева), каквато е пазарната стойност на
укритата вещ - престъпление по чл.215, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от
НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и на Г. С. С., ЕГН
**********, за това, че 12.04.2022 г., в с. Л., община ***, ул. „***“ („85-та“), №25, като
извършител, в съучастие с В. Г. М. - съизвършител, с цел да набави за себе си и за
съучастника си имотна облага в размер на 55400,00 лева, укрил чужда - на М. Ц. Б.,
движима вещ - лек автомобил марка „БМВ“, модел „650 И X Драйв“, с per. № , с рама
№ , за която е предполагал, че е придобита от другиго чрез престъпление, а именно
чрез кражба, като укривателството е в големи размери, а именно в размер на 55400,00
лева (петдесет и пет хиляди и четиристотин лева), каквато е пазарната стойност на
укритата вещ - престъпление по чл.215, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от
НК. Наказателното производство по отношение на Г. С. е прекратено от друг състав на
СРС, на осн. чл. 384а, ал.2 НПК, след одобряване на постигнато споразумение след
образуване на съдебното производство, но преди приключване на същото.
На осн. чл.384а, ал.3 НПК настоящият съдебен състав продължи разглеждането
на делото само по отношение на обвинението, повдигнато на подс. М., което е и
предмет на делото понастоящем.
Съдебното следствие по делото е проведено по реда на Глава XX от НПК.
В съдебно заседание, представителят на СРП поддържа обвинението, което е
повдигнато на подс. М., считайки го за доказано по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. С оглед на това моли
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му се
наложи наказание около минимално предвидения за престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, отчитайки смекчаващите вината и отговорността му
обстоятелства, а именно факта, че е бил реабилитиран към момента на извършване на
деянието, т.е. не****. Изпълнението на определеното наказание „лишаване от свобода“
в минимален размер предлага да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години, на
осн. чл.66, ал.1 от НК. Предлага на подс. М. да бъде наложено и кумулативно
предвиденото за това деяние наказание „глоба“, в размер на 5000 лева.
Подсъдимият, се явява лично в съдебните заседания по делото, като в дадените
от него обяснения в хода на съдебното следствие не оспорва фактическата обстановка,
1

изложена в обвинителния акт, но отрича да е знаел, че автомобилът, който е
установено, че разглобява на части, заедно с подс. С. е бил предмет на незаконна
дейност.
В хода на съдебните прения, упълномощеният му защитник – адв. П. Г.
поддържа, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован
извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият М. е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Защитата не оспорва, че подс.
М. се е намирал на посочените в обвинителния акт дата и място, но поддържа, че той
е отишъл там със сина си, за да играе детето със сина на св. Г. Г., с който били в
роднински отношения. По отношение на твърдението на прокуратурата, че в гаража
на св. Г. е имало заглушаващи устройства посочва, че не е ясно дали тези устройства
са били там с цел заглушаване на сигнали, за да се извършва престъпление, както и
дали са работили или не. Счита, че тяхното наличие в гаража не обосновава извод за
предположение от страна на М., че същите служат за прикрИ.е на престъпление. С
оглед на това защитата поддържа, че събраните по делото доказателства не доказват
по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона, че от субективна
страна подс. М. е извършил състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение и моли да бъде оправдан.
Подс. М. поддържа казаното от адвоката си. Изказва съжаление и заявява, че
ако е знаел, че се извършва незаконна дейност не би отишъл на местопрестъплението.
В последната си дума моли за справедлива присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за категорично установена следната фактическа обстановка,
която не се различава съществено от описаната в обвинителния акт:
През 2021 г. свид. Г. В. Г. извършвал автобояджийски услуги на домашния си
адрес в с. Л., община ***, ул. „***“ („85-та“), №25 и рекламирал дейността си в своя
профил в социалната платформа „фейсбук“. Към края на месец ноември - началото на
месец декември 2021 г. подс. Г. С. /по отношение на който наказателното производство
е прекратено след одобряване на споразумение от друг състав на съда, на осн. чл.384а,
ал.2 НПК/ се свързал по телефона със свид. Г. и го попитал дали ще може да
пребоядиса преден капак и калник на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А
3“.Свидетелят отговорил, че срещу заплащане на съответната цена ще се справи, след
което С. отишъл на горепосочения адрес и оставил автомобила на Г. за извършване на
уговорената услуга. След няколко дни Г. С. дошъл да си вземе автомобила, платил на
свидетеля Г. Г. за извършената работа и му споделил, че се занимавал с коли, които
понякога се налага да разглобява, като попитал дали ще може за такива дейности, да
ползва под наем гаража на адреса, на който живеел Г.. Последният не се
позаинтересувал с какво по-точно се занимава Г. С. и се съгласил да му отдаде гаража
под наем, без да оформят тези договорки в писмен договор. В началото на 2022 г. Г. С.
започнал да докарва автомобили в гаража и да ги разглобява на части, с помощта на
св. Г. Г. и подс. В. М., които участвали при демонтирането на отделните възли, детайли
и компоненти на моторните превозни средства, срещу заплащане.
На 11.04.2022 г., около 22:15 часа, свид. М. Ц. Б. паркирал собственият си лек
автомобил марка „БМВ“, модел „650 И X Драйв“, бял на цвят, с peг. №, с рама № , в
гр. С., на ул. „М.ска планина“, пред №9. Свидетелят заключил превозното средство и
се отдалечил от него, но когато се върнал на адреса, около 00:20 часа на 12.04.2022 г.
видял, че автомобилът липсва. През това време, неустановено лице противозаконно
2

отнело моторното превозно средство от владението на свид. Б., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои. След като констатирал липсата на
автомобила, Б. веднага подал в 04 РУ-СДВР сигнал (съобщение) за извършеното
престъпление и било образувано настоящото досъдебно производство.
През нощта на 11.04.2022 г., около 23:50 часа, Г. С. се обадил на мобилния
телефон на свид. Г. Г. и му казал, че ще остави в гаража му един лек автомобил марка
„БМВ“, който ще разглоби на следващия ден, т.е. на 12.04.2022 г. По това време подс.
Г. С. управлявал л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320“, е per. № , собственост на
съпругата му Х.а С.а и същият автомобил, на 11.04.2022 г., около 23:35 часа бил
попаднал в обхвата на камера за видео-наблюдение на ул. „М.ска планина“, №6, в гр.
С., като бил заснет да преминава по тази улица, идвайки от №9, в посока към
кръстовището с ул.„Димитър Хаджикоцев“, където завил наляво в посока към ул.
„Богатица“. Междувременно, във връзка с кражбата на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „650 И X Драйв“, с peг. № , незабавно били предприети оперативно-
издирвателни мероприятия, в които участвали свидетелите Д. Д. и В. А. - служители
при СДВР. Същите на 12.04.2022 г. сутринта посетили района на местопроизшествието
и прегледали записите от камерата за видео-наблюдение на ул. „М.ска планина“, №6.
Свидетелите видели посоката на придвижване на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ
320“, с peг. № и тъй като имали оперативна информация, че същият се управлявал от
подс. С., решили да прегледат записи от камерите за видео-наблюдение на *** община,
за да установят по-нататъшната посока на движение на този автомобил, както и
маршрута на преминаване на противозаконно отнетото МПС. Движението на
последното, свидетелите проследили до с. Л., където автомобилът се намирал около
00:00 часа на 12.04.2022 г., а около 00:02 часа, до същото населено място се бил
придвижил и л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320“, с peг. № . Свидетелите Д. и А.
преценили да продължат оперативно-издирвателните мероприятия в с. Л. и след
преглед на камери за видео- наблюдение в посоченото населено място, се придвижили
до ул. „Градище“, където до дворно място с гараж, в който се влизало от улицата,
забелязали, че били паркирани л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320“, с peг. №,
ползван от подс. С. и л.а. марка „Ауди“, модел „А 4“, с peг. №, собственост на подс.
М.. Улица „Градище“ била успоредна на ул. „***“, а гаражът до който били паркирани
последно посочените автомобили се намирал в имота на ул. „***“, №25 и бил същият,
в който подсъдимите С. и М. разглобявали автомобили на съставните им части, след
което С., чрез други моторни превозни средства, изнасял разглобените възли, детайли
и компоненти и ги откарвал на неустановено място. Свидетелите Д. и А., видели
подсъдимите С. и М. да влизат в и да излизат от гаража и докладвали за ситуацията на
прекия си ръководител, като получили указания да водят дискретно наблюдение и да
изчакат пристигането на допълнителни сили на СДВР за извършване на проверка на
адреса. През това време, двамата подсъдими извършвали демонтаж на части, възли,
детайли и компоненти от противозаконно отнетия от владението на свид. Б. лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „650 И X Драйв“, бял на цвят, с per. № М, с рама № и
не подозирали, че са наблюдавани от свидетелите Д. и А.. Около 16:30 часа на
12.04.2022 г. последните двама, заедно със свои колеги от СДВР влезли в дворното
място през портал от ул. „Градище“ и задържали в гаража подсъдимите С. и М. в
момент, когато същите продължавали да разглобяват инкриминираното МПС на
съставните му части. Подсъдимите били наясно с престъпния характер на дейността,
която извършвали, като най-малкото предполагали, че автомобила, който разглобявали
е бил краден, тъй като освен гореописаното съмнително придвижване на ползвания от
подс. С. лек автомобил до адреса на свид. Г., в гаража на същия се намирали, в
3

работен режим и няколко технически устройства, заглушаващи и блокиращи
нормалното приемане на GSM, GPS и Wi-Fi радиосигнали, които евентуално са могли
да бъдат излъчвани от радио-източници в инкриминирания автомобил. Освен това,
МПС, което разглобявали на съставните му части не е имало щети от реализирано с
него пътно-транспортно произшествие и е било с поставени на съответните места
регистрационни табели, т.е. не е било дерегистрирано за да подлежи на разглобяване и
продажба на части.
В гаража, находящ се в имота на ул. „***“, №25, било извършено процесуално-
следственото действие претърсване и изземване, като били намерени и иззети
посочените, предназначени за заглушаване на радиосигнали технически устройства,
както и противозаконно отнетото МПС и компоненти от същото, което подсъдимите
искали да укрият, чрез разглобяване на съставните му части и последващото им
изнасяне от гаража. Такова заглушаващо устройство е било намерено и в дома на св. Г.
Г. при извършеното претърсване и изземване.
В хода на проведеното разследване не е установено по несъмнен и категоричен
начин лицето, което е извършило кражбата на инкриминирания лек автомобил, поради
което от образуваното по случая досъдебно производство са били отделени материали
за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.12, вр. чл.194, ал.1 от НК, за образуване на
отделно досъдебно производство за това деяние.
Стойността на инкриминираната вещ, съгласно заключението на изготвената и
приета в хода на съдебното следствие съдебно-оценителна експертиза възлиза на
55400,00 лева (петдесет и пет хиляди и четиристотин лева) и съответства на
критериите за вещно укривателство в големи размери, равнявайки се на 78,02 МРЗ за
страната /съгласно ТР №1 от 30.10.1998 г. на ВКС квалифициращото обстоятелство
„големи размери“ е налице, когато предметът на престъплението се равнява на повече
от 70 минимални работни заплати към датата на деянието/.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен и
категоричен начин въз основа на събраните и приобщени в хода на съдебното
следствие гласни, писмени и веществени доказателства, доказателствени средства, и
способи на доказване, както следва: гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите М. Ц. Б. /дадени в хода на съдебното следствие и
приобщени от ДП показания, на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК/, Г. В. Г.
/дадени в хода на съдебното следствие и приобщени от ДП показания, на осн. чл.281,
ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК и на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, Д. Б. Д. /
дадени в хода на съдебното следствие/, В. Д. А. / дадени в хода на съденото следствие
и приобщени от ДП показания, на осн.281, ал.4, вр. чл.1, т.2, пр.2 от НПК/, Р. В. Г.
/дадени в хода на съдебното следствие и приобщени от ДП показания, на осн.281, ал.4,
вр. чл.1, т.2, пр.2 от НПК/; приобщените на осн. чл.283 НПК писмени
доказателствени средства – протокол за следствен експеримент; протоколи за оглед
на веществени доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие /л.а. Ауди с рег.
№/ от 12.04.2022 г., протокол за оглед на местопроизшествие /л.а. Мерцедес с рег. №/
от 12.04.2022 г., одобрен от СРС; протокол за претърсване и изземване на гараж в
недвижим имот в с. Л., ул.“***“ №25, одобрен от СРС, протокол за претърсване и
изземване на недвижим имот - къща в с. Л., ул.“***“ №25, одобрен от СРС /иззето
ел.устройство със зарядно захранване и шест антени – тип заглушаващо устройство/,
изготвените експертизи, приети, на осн. чл.281, ал.1 и ал.3 НПК; писмени
доказателства – справки за съдимост, протоколи за доброволно предаване, заповеди
за задържане и веществените доказателства, иззети и приобщени с протоколите за
4

претърсване и изземване.
Горепосочената доказателствена съвкупност се отличава с изключителна
хомогенност и еднопосочност по отношение на приетите за установени факти, описани
във възприетата за реализирана фактическа обстановка, както в обвинителния акт, така
и в настоящите мотиви към постановената по делото присъда. Между отделните
доказателствени източни не са нелице съществени противоречия, които да налагат
изясняването им чрез съпоставяне помежду им, за да даде отговор съдът на въпроса
кои от тях кредитира с доверия и кои изключва като необективни и недостоверни,
съгласно задължението си по чл.305, ал.3 НПК.
От показанията на разпитаните свидетелите се установяват непосредствено
възприетите от тях факти и обстоятелства, както и извършените действия при
изпълнение на служебните задължения на свидетелите, имащи качеството на
служители на МВР, които са извършили оперативно-издирвателни мероприятия, във
връзка с получения сигнал за противозаконно отнемане на процесното МПС,
собственост на св. Б.. От показанията на последния се установяват времето и мястото,
на което е паркирал автомобила си и от което място същият е бил противозаконно
отнет. По отношение на така установените факти, както бе посочено липсват каквито и
да е противоречия, които да налагат детайлно анализиране на доказателствените
материали.
Установената фактическа обстановка на инкриминираното място, на което е
установен и намерен от органите на МВР противозаконно отнетият лек автомобил на
св. Б. се удостоверява по един безпротиворечив начин, както от показанията на
свидетелите Д. и А., така и от съдържанието на изготвените протоколи за огледи на
местопроизшествие и протоколи за претърсване и изземване, които са съставени при
стриктно спазване на изискванията на НПК, с осигурено участие на поемни лица, с
оглед на което представляват годни доказателствени средства, отговарящи на
изискванията на НПК да могат надлежно да удостоверят отразените в тях факти и
обстоятелства. Същите са одобрени от съдия от компетентния първоинстанционен съд,
след като са били представени за одобрение в сроковете, предвидени в НПК. С тях,
отново по реда установен в НПК, като извършването на съответните действия е
онагледено включително с изготвянето на фотоалбуми, са приобщени веществени
доказателства, които впоследствие са били предмет на експертна оценка, видно от
изготвените експертни заключения, които са изготвени от компетентни вещи лица от
съответните области на науката и техниката, които пълно, ясно и обосновано са
отговорили на поставените им въпроси, с оглед на което съдът ги кредитира, като
надеждни способи на доказване.
С оглед на изложените съображения за липса на противоречия в
доказателствените материали по делото, не е необходимо излагането на съображения
за това защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, доколкото съгл.
разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, съдът дължи подобен анализ само при
наличие на противоречия между доказателствата. А при липса на такива, съгл.
разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.1 от НПК е достатъчно да посочи въз основа на кои
доказателствени материали е приел за установена фактическата обстановка, послужила
като основа за извеждане на правните си изводи.
По делото е налице съдебно-оценителна експертиза, която потвърждава, че с
оглед стойността на автомобила, който е предмет на престъплението, вредата е в
големи размери, съгласно задължителното тълкувание, дадено с ТР №1/1989 г. на ВКС.
5

Налице са и технически експертизи на записите, които са наблюдавали свидетелите Д.
и А., които подкрепят казаното от двамата полицейски служители за начин, по който са
проследили движението на процесния лек автомобил, както и този управляван от
осъдения Г. С. и са достигнали до местопроизшествието, където са заварили двамата
подсъдими да разглобяват процесното БМВ. Налице е техническа експертиза и на
установените в гаража технически устройства, за които полицейските служители
твърдят, че служат за заглушаване на нормалното приемане на радиосигнали, като тези
твърдения се потвърждават от изготвената техническа експертиза, от която наред със
съдържанието на протокола за претърсване и изземване, с който са били иззети, се
установява, че с оглед начина по който са намерени /описан в протокола и онагледен
във фотоалбум/ същите са били свързани към електрозахранването и са били в
работен режим. От показанията на разпитаните полицейски служители се установя, че
към момента на извършените действия по разследването и влизайки във въпросния
гараж те са установили, че мобилните им телефони не функционират, т.е. не приемат
нормално радиосигнала, с оглед на което се налага извод, че намиращите се в гаража
технически устройства, бидейки в работен режим са заглушава радиосигналите,
каквото предназначение имат съгласно СТЕ №2022/ИЕУ 114 от 15.09.2022 г. Такова
устройство е било намерено и при извършеното претърсване и изземване в дома на св.
Г. Г., с оглед на което съдът отчита за недостоверни показанията му, дадени в хода на
съдебното следствие по настоящето дело, в частта, в която твърди, че не е бил наясно
с функцията и предназначението на техническите устройства, намерени в гаража му,
който е отдал под наем на подс. Г. С.. Но така или иначе на този свидетел не е
повдигнато обвинение от страна на СРП, с оглед на което този факт остава извън
предмета на доказване по делото.
Останалите събрани писмени доказателства са от естество да установят
удостоверените в тях обстоятелства, с оглед на което съдът не намира основание да не
ги кредитира.
Обясненията на подс. М. по никакъв начин не опровергават установената и
описана по-горе фактическа обстановка, като в същите той единствено отрича елемент
от субективната съставомерност на деянието, за което му е повдигнато обвинение, като
поддържа, че не е знаел, че се извършва нещо незаконно. Това негово твърдение обаче
не касае факт от обективната действителност, а субективните параметри на
престъпния акт, включващ представи за обективните признаци на деянието и знание
или базиращо се на определи обстоятелства предположение за произхода на
инкриминирана вещ. Извод за наличието или липсата на субективните признаци на
деянието следва да се изведе от съда въз основа на обективно установените
обстоятелства, на които се твърди в обвинителната теза, че се основава
предположението на дееца за престъпния произход на инкриминираната вещ, а не на
твърденията на самия деец за това дали са му били известни определени
обстоятелства. Тези изводи на съда следва да бъдат обективирани в правните
съображения, мотивирали постановяването на присъдата.
Правни изводи
В рамките на очертаните от обвинението факти, доказателствено обезпечени
при наказателното разследване, а също и проверени и приети в хода на съдебното
следствие, съдът достиган до следните правни изводи:
Вещното укривателство е вторична престъпна дейност и предполага
предварително извършено престъпление или обществено опасно деяние, в резултат на
6

което друг е придобил по престъпен начин чужда движима вещ или си е създал
противозаконна облага. Престъпното посегателство се обективира в три изпълнителни
форми: укрИ.е, представляващо действия чрез които неправомерно придобитата от
другиго вещ се поставя в такова положение, че се затруднява открИ.ето и от
собственика и от властта; придобИ.е – обобщително понятие, обхващащо всички
възможни способи за добИ.е по производен начин със съгласието на досегашния
владелец власт на разпореждане върху вещта /купуване на престъпно придобитата
вещ, замяна, безвъзмездното и получаване в дар, даване в залог/; и спомагане за
нейното отчуждаване, чрез прояви насочени към улесняване на придобИ.ето и от
друго лице. Субективните параметри на престъпния акт, инкорпориращи представи за
визираните обективни признаци и знание или базиращо се на определени
обстоятелства предположение за произхода на инкриминираната вещ, при
кумулативна даденост на волевото отношение към общественоопасните последици и
желаното имотно облагодетелстване, предпоставят вина при пряк умисъл и користна
цел.
Конкретиката по настоящето дело сочи на доказаност на
престъпносъстовомерните обективни и субективни характеристики, визирани в
разпоредбата на чл.215, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК.
След осъщественото от неустановено лице на 11.04.2022 г., за времето от 22:15
часа до 23:50 часа, в гр. С., на ул. „М.ска планина“ пред №9 престъпление против
собствеността на св. М. Б., изразило се в противозаконно отнемане на собствения му,
паркиран на посоченото място лек автомобил марка БМВ, модел „650 И Х Драйв“,
бял на цвят с рег. №, часове след това, на 12.04.2022 г. противозаконно отнетия лек
автомобил е намерен от органите на властта в гараж в с. Л., общ. ***, ул. „***“ („85-
та“) №25. На посоченото място органите на реда установили съпроцесниците по
настоящето дело – подсъдимите С. и М., които разглобявали автомобила на съставните
му части, след което следвало С. чрез други моторни превозни средства изнасял
разглобените части, детайли и компоненти на неустановено място. Разглобяваният
автомобил е бил докаран и оставен в гаража през нощта, с поставени на съответните
места регистрационни табели, които са били намерени свалени до автомобила, като не
е имал щети от претърпяно пътнотранспортно произшествие, налагащо извод за
неизползваемост на същия като МПС, водещо до необходимост от разглобяването му
на части за продажба на същите. В автомобила се намирали документи,
застрахователна полица за сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“,
зелена карта към нея, стикер за гражданска отговорност, визитни картички и пластики
за бензиностанции и за отстъпка за фитнес и други лични вещи на собственика на
автомобила, каквито не би следвало да се намират в него, в случай, че е
законосъобразно придобит.
Освен това, в гаража, в който се извършвало разглобяването на автомобила се
намирали технически устройства в работещ режим, които са предназначени да
заглушават и блокират нормалното приемане на радиосигнали, които евентуално биха
могли да бъдат излъчвани от радио-източници, намиращи се в инкриминирания
автомобил. Това предназначение на тези технически устройства е потвърдено от
заключението на изготвена по делото СТЕ, както и от показанията на полицейските
служители, разпитани по делото, които потвърждават, че мобилните им телефони са
били блокирани и не функционирали при влизане във въпросното гаражно помещение,
в което се разглобявал процесният автомобил. Това обстоятелство не би останало
незабелязано и от подс. М. при извършване на действия по разглобяване на части на
7

автомобила, заедно с подс. С., дори и да се приеме, че същият не е знаел какво е
предназначението на намиращите се в гаража технически средства.
Горепосочените обстоятелства, в своята кумулативна даденост налагат
неминуемо предположение за престъпния произход на инкриминираната вещ
/противозаконно отнет/, като законодателят е счел, че същото е достатъчно да
обоснове субективната съставомерност на деянието, без да е необходимо знание у
дееца за този факт.
Всички тези обстоятелства налагат извод за реализиране на обективните и
субективни признаци на състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение
на подс. М., като същото е реализирано именно в изпълнителната форма,
претендирана от държавното обвинение: укрИ.е, а именно чрез съвместни действия с
подс. С. /в съучастие, което също е било съзнавано от подс. М./ по разглобяване на
автомобила на съставните му части, чрез които действия неправомерно придобитата
от другиго вещ се поставя в такова положение, че се затруднява открИ.ето и от
собственика и от властта.
Субективните параметри на престъпния акт, инкорпориращи представи за
визираните обективни признаци и базиращо се на посочените по-горе обстоятелства
предположение за произхода на инкриминираната вещ, също са налице и то при
кумулативна даденост с волевото отношение към общественоопасните последици и
желаното имотно облагодетелстване /чрез получаване на парична сума от подс. С./.
Всичко това предпоставя вина при пряк умисъл и користна цел, с оглед на което
претенцията на защитата за несъставомерност на деянието на М. от субективна страна
се явява неоснователна.
Налице е и квалифициращият признак „големи размери“, доколкокто стойността
на процесния лек автомобил е оценена към датата на деянието на сумата от 55400,00
лева, която се равнява на 78,02 МРЗ за страната /съгласно ТР №1 от 30.10.1998 г. на
ВКС, квалифициращото обстоятелство „големи размери“ е налице, когато предметът
на престъплението се равнява на повече от 70 минимални работни заплати към датата
на деянието/.
Относно наказанието:
За престъплението по чл.215, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години и глоба от 5000 до
10 000 лева.
При индивидуализацията на наказанието на подс. М., съдът отчете като
смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства това, че към момента на
извършване на престъплението, видно от справката му за съдимост той е бил
реабилитиран по право, т.е. не****. При липса на други смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, доколкото квалифициращият признак „големи размери“
е включен в състава на престъплението, за което лицето е признато за виновно, съдът
индивидуализира неговото наказание при условията на чл.54 от НК /с оглед липсата на
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.55 от НК/, но при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като му
наложи наказание „лишаване от свобода“ към минимума посочен в санкционната част
на приложимата разпоредба, а именно 3 години лишаване от свобода.
При извършената преценка дали определеното наказание следва да бъде
ефективно изтърпяно от подс. М., съдът счете, че са налице условията на чл.66, ал. 1
НК за отлагане изпълнението на това наказание. Съображенията за това са, че
8

подсъдимият следва да се третира като лице с чисто съдебно минало, доколкото за
предходното му ****е, вписано в справката му за съдимост е била настъпила
реабилитация по право към момента на извършване на деянието, за което е признат за
виновен. Освен това, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок от 3
години и позволява прилагането на института на условното ****е, предвидено в чл.66,
ал.1 от НК, като същевременно съдът счете, че за постигане целите на наказанието,
установени в чл. 36 НК, не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“. В съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК,
на подсъдимия бе определен изпитателен срок в максимален размер, като съдът взе
предвид, че срокът на отложеното наказание съвпада с максималния, при който
въобще е допустимо приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, считайки, че
този изпитателен срок ще окаже в достатъчна степен необходимото поправително и
превантивно въздействие върху подсъдимия да се въздържа от извършването на
противообществени деяния, обявени от закона за наказуеми, предвид на това, че при
преценка на приложимостта на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК законодателят е дал
приоритет на личната превенция. Същевременно, съдът намира, че така
индивидуализираното наказание е достатъчно строго, без да е явно несправедливо, за
да постигне целта и на генералната превенция по чл.36 от НК.
Тук е мястото да се отбележи, че при определяне на законовопредвиденото
наказание на подс. М., настоящият първоинстанционен съд е пропуснал да му наложи
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ наред с наказанието „лишаване от
свобода“, но този пропуск няма процесуални пречки да бъде отстранен от въззИ.ия
съд, при упражняване на неговите правомощия по чл.337, ал.2, т.1 от НПК, доколкото
срещу постановената присъда по делото има постъпил съответен протест /в този
смисъл Решение № 724 от 14.11.2022 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 3410/2022 г., Решение
от 5.04.2011 г. на ОС - Хасково по в. н. о. х. д. № 151/2011 г., Решение № 3215 от
16.06.2016 г. на ОС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 118/2016 г. и много други/.
По разноските:
На основание чл. 189, ал.3 НПК и с оглед изхода на делото – признаване на
привлеченото към наказателна отговорност лице за виновно по повдигнатото му
обвинение, подсъдимият В. М. беше осъден да заплати ½ от разноските, направени в
досъдебното производство за експертизи в размер на 2628,25 /две хиляди шестстотин
двадесет и осем лева и 5 ст./ лева, в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР,
както и направените разноски в съдебната фаза за възнаграждение за вещо лице в
размер на 60.00 /шестдесет/ лева, в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка
на Софийски районен съд.
По изложените фактически и правни съображения, съдът постанови присъдата
по делото.

Районен съдия: …………………..…..
/ Г. Кокоева/

9

Номер на акта:	308
Дата:	27 май 2025 г.
Съдия:	Гюляй Шемсидинова Кокоева

Дело:	20241110206203
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 май 2024 г.

Присъда по дело №6203/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите