Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 132
гр. Севлиево, 27.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория
Драголова, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 1347/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", Париж с рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, с ЕИК *********, гр. София, **** срещу И.А.Й., с ЕГН
**********,***.
Ищеца твърди, че с договор за потребителски заем
номер PLUS-11255643 от 23.04.2015 г., отпуснал на ответницата паричен кредит в
размер на 20 000,00 лв. и закупуването на застраховка от 3600,00 лв.. Сумата,
предмет на горепосочения договор била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в чл. 1 от договора, с което ищеца изпълнил задължението си по него.
Усвояването на посочената сума И.А.Й. удостоверила с полагането на подписа си в
поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл. 3 от същия,
за ответника възникнало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски всяка
по 678,29 лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването ѝ, съгласно годишния процент на разходите и годишния
лихвен процент, посочени в параметрите по договора. Ответницата преустановила плащането на вноските по
кредита на 05.03.2016 г., като към тази дата били погасени 9 месечни вноски. На
основание чл. 5 от договора вземането станало изискуемо в пълен размер, тъй
като кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Ответницата следвало да изплати остатъка по заема в
размер на 22 289,89 лв., представляващи оставащите 39 броя погасителни вноски
към 05.04.2016 г., към която дата станал изискуем в целия му размер. Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил
задължението си и същото станало изискуемо. Алтернативно счита всички претенции
за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна
вноска по съставения между страните погасителен план, която била на
05.05.2019 г., т.е. към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, по кредита изтекла и последната
падежна дата, въз основа на което вземането станало изискуемо на посоченото
основание. Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 936,70 лв. за периода от настъпване на изискумостта на
кредита - 05.04.2016 до 11.09.2019 г.. Понастоящем ответникът дължал на
дружеството следните суми: 1. главница – 17960,95 лв.; 2. възнаградителна лихва
– 4328,94 лв.; 3. законна лихва за забава – 936,70 лв., за периода от
05.04.2016 до 11.09.2019 г., или общо:
23 226,59 лв.. Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за посочените суми до Районен съд - Севлиево. По ч. гр. д. №
997/2019 г., била издадена заповед за изпълнение, след което заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният
не бил намерен на адреса си. Предвид това в изпълнение на указанията на Районен
съд - Севлиево и в законоустановения срок била предявена и исковата молба.
Предвид изложеното, моли за установяване, че са налице вземания в полза на
ищеца срещу ответника за гореописаните суми, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез
назначеният му особен представител, с който е оспорил исковете като
неоснователни. Счита наличие на неравноправни клаузи в процесния договор. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение било подадено до съда на 25.09.2019 г.,
като специалната тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД следвало да се прилага за задълженията за лихви отпреди 25.09.2016 г..
Погасителната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД следвало да се приложи и
към задълженията за погасяване на главницата по кредита, тъй като същата отговаряла
на понятието "периодични плащания" в TP № 3 от 18.05.2012 г, на ОСГТК
на ВКС.
В съдебно заседание ищеца в докладвани молби поддържа становище за
основателност на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез своя процесуален представител излага, че с оглед събраните по
делото доказателства се е установило, че ответникът не дължи
претендираната сума.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от съвкупната преценка на договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS
– 11255643, останалите педставени от ищеца документи и от заключението на
вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, че на 23.04.2015 г. ищецът по
делото сключил горепосочения по – горе договор
за кредит с ответницата по делото И.А.Й.. Ответницата се е задължила да заплати на кредитора 48 месечни
погасителни вноски в размер на 678,29 лв., за период от 05.06.2015 г. до 03.05.2019
г., като падежа на всяка вноска е посочено в договора число на съответния
месец, уговорен е годишен процент на разходите 22,57 % и лихвен процент 19,503
%, а общата стойност на плащанията е 32558,00 лв.. Договора PLUS – 11255643, от
23.04.2015 г. съдържа погасителен план. Страните се договорили и за сключване
на застраховка закрила на плащанията, при дължима застрахователна премия от
застрахования 3600,00 лв.. При сключване на договора кредитополучателя е дал
съгласието си кредитора да удържи сумата 6454,33 лв., за покриване задължение
по кредит PLUS-10784014. Кредита е усвоен на 24.04.2015 г. - превод на сумата
13 045,67 лв. по банковата сметка на ответника. Кредиторът е изпълнил
задължението си по договора. Кредитополучателя е преустановил плащанията по кредита
на 05.03.2016 г. За погасяване на задължението по кредита кредитополучателя е
внесъл общо сумата 7118,11 лв.. Към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК дължимите суми са следните:
главница 17 960,95 лв., възнаградителна
лихва 4 328,94 лв., мораторна
лихва от 05.04.2016 г. до 11.09.2019 г.
936,70 лв. или всичко: 23 226,59 лв.. Няма извършени плащания след
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
С оглед изложеното се установи основателност на предявените
обективно съединени установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищеца установи основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания. Установи се съществуването на
описаният в исковата молба валиден договор между посочените в исковата молба
лица с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение за ответника да заплати на ищеца процесните суми. Установи се
от заключението на вещото лице и изпълнението на задълженията на ищеца по този
договор, установи се размера на задължението на ответника за главница и лихви,
начислени до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда; настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните суми (уговорения в договора падеж). Неоснователни са
възраженията за нищожност - наличие
на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът не констатира такава клауза
да е обусловила отношенията между страните по процесния кредит. Изискуемост на
всички суми дължими по процесният договор за кредит е настъпила на 11.09.2019
г.(падежа на последната вноска), като до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение – същия месец, а дори до предявяване на исковата молба по настоящото
дело, не е изтекъл нито 5 годишен, нито
3 годишен давностен срок. В посоченият смисъл е и съдебната практика, с която
настоящият състав се солидаризира, например решение № 114/07.09.2016 г., т.
дело № 362/2015 г., Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
С оглед изложеното възражението за погасяване по давност на процесните вземания
е неоснователно. Предвид изложеното исковете са основателни и следва да се
уважат.
От изложеното следва, че
заявените от ищеца в заповедното производство вземания са доказани за целите им
посочени по - горе размери, за които установителните искове трябва да бъдат
уважени, а именно за сумите: 1. главница
– 17960,95 лв.; 2. възнаградителна лихва – 4328,94 лв.; 3. законна лихва за
забава – 936,70 лв., за периода от 05.04.2016 до 11.09.2019 г.. В настоящото
производство безспорно се установява съществуването на вземания в полза на
ищеца в горните размери. По аргумент от чл. 416 ГПК издадената заповед за
изпълнение следва да влезе в сила в частта за посочените по – горе суми, като
се издаде изпълнителен лист за същите.
Относно разноските, предвид уважаване на исковете,
съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски, в общ размер на сумата от 1452,07 лева, за
заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения представител
на ответника, за заплатено възнаграждение за вещо лице и за адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването на исковете, за
предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че следва,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да се присъдят разноски за заплатени държавна
такса и за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч.
гр. д. № 997/2019 г. по описа на РС – Севлиево, или общата сума 514,53 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег.№ *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с ЕИК *********, гр. София, ****,
съществуват парични вземания за сумите: 1. главница – 17960,95
лв.; 2. възнаградителна лихва – 4328,94 лв.; 3. законна лихва за забава –
936,70 лв., за периода от 05.04.2016 до 11.09.2019 г., дължими по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS – 11255643 от 23.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.09.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, към длъжника
И.А.Й., с ЕГН **********,***, за които вземания
е издадена заповед № 563/26.09.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 997/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, И.А.Й., с ЕГН **********,*** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", Париж с рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, с ЕИК *********, гр. София, ****, направените по гр.
д. № 1347/2019 г. по описа на Районен съд
– Севлиево разноски в размер на сумата
от 1452,07 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, И.А.Й., с ЕГН **********,*** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", Париж с рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, с ЕИК *********, гр. София, ****, направени по ч.
гр. д. № 450/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на 514,53
лева, за заплатени държавна такса и
за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: