№ 249
гр. Велико Търново , 17.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000172 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, във връзка с чл. 278 от ГПК.
С Определение № 35/22.02.2021 година по т. д. № 23/2021 година на Окръжен съд
Плевен М. Б. АНДР., М. АНГ. ЯНК. са освободени от заплащане на държавни такси и
разноски в производството по т. д. № 23/2021 година на Окръжен съд Плевен на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК.
С посоченото определение е оставена без уважение молбата на П. Д. М. за
освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане на такси и разноски в
производството по т. д. № 23/2021 година на Окръжен съд Плевен.
В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат П. К. – пълномощник на П.
Д. М., против Определение № 35/22.02.2021 година по т. д. № 23/2021 година на Окръжен
съд Плевен в частта, с която е оставена без уважение молбата на последния за
освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото. В частната жалба се
излага, че не ставало ясно на какво основание съдът е направил извод за наличие на
имущество и доходи на доверителя на адвокат П. К. за заплащане на държавна такса и
разноски по делото при месечен доход в размер на 1 500 лева. По данни на КНСБ
стойността на необходимата издръжка на живот е 618.15 лева – необходими средства за
посрещане на разходи и за храна. При условие, че П. Д. М. бъде задължен да заплати
държавна такса и разноски по делото, той ще бъде принуден да живее на границата на
бедността (с изключително ограничени средства). Не е отчетено обстоятелството, че
1
претенцията е предявена като частична и е възможно да се увеличи до пълния размер, т.е.
държавната такса и дължимите разноски за експертизи ще са значителни. Правилно съставът
на Окръжен съд Плевен е посочил, че П. Д. М. не разполага с други доходи, освен
получаваното от него трудово възнаграждение, нито с имущество, от което би могъл да
реализира допълнителни приходи, но въпреки това е направил заключение за
неоснователност на молбата. Според адвокат П. К. нейният доверител трябва да се освободи
от заплащане на държавна такса и разноски по делото, за да се осигури правото му на достъп
до правосъдие, като не се налага да живее със средства под границата на бедността. Не може
да се очаква, че П. Д. М. ще живее без никакви доходи месеци, за да покрие разноските по
делото. Първостепенният съд неправилно е надхвърлил духа на закона, тълкувал е
разширително текста за предпоставките за освобождаване от внасяне на такси и разноски, с
който се изисква единствено установяване, че съответното физическо лице няма достатъчно
средства за заплащане на дължимата държавна такса и разноските по конкретното дело.
Следва да се съобрази и практиката на Съда в Страсбург, съгласно която налагането на
значителна финансова тежест действа като ограничение на правото на съд; подобна
ситуация очевидно е създадена да разубеди гражданите да завеждат дела; в същото време не
може увреденият да бъде упрекван за това, че е предявил прекомерно висок иск за
неимуществени вреди (не е разработена и достъпна съдебна практика, която да установява
размера на претенциите за неимуществени вреди в подобни случаи). Изтъква се, че при
приключване на делото таксите се събират от другата страна и бюджетът на съда не е
ощетен.
Направено е искане да се отмени Определение № 35/22.02.2021 година по т. д. №
23/2021 година на Окръжен съд Плевен в обжалваната част и да се постанови друго такова, с
което П. Д. М. да бъде освободен изцяло от внасяне на държавна такса и разноски за водене
на делото.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на
пълномощника на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното
определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено
следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от
страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване с частна жалба.
Производството по т. д. № 23/2021 година по описа на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявени от адвокат П. К. – пълномощник на М. Б. АНДР., М.
АНГ. ЯНК., П. Д. М., частични искове против „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претъпени вследствие смъртта на М. Д.
М., настъпила при пътнотранспортно произшествие, станало на 18.07.2020 година. С
2
исковата молба е направено искане за освобождаване на ищците от заплащане на държавна
такса и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
С Определение № 35/22.02.2021 година по т. д. № 23/2021 година на Окръжен съд
Плевен М. Б. АНДР., М. АНГ. ЯНК. са освободени от заплащане на държавни такси и
разноски в производството по т. д. № 23/2021 година на Окръжен съд Плевен на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК. Със същото определение е оставена без уважение молбата на П. Д. М. за
освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане на такси и разноски в
производството по т. д. № 23/2021 година на Окръжен съд Плевен. Първостепенният съд е
приел, че П. Д. М. има трудови доходи в размер на 1 500 лева, няма задължения за издръжка
към други лица, дължимата държавна такса е 400 лева, поради което не са налице
предпоставките за освобождаването му от внасяне на държавна такса и разноски.
Определение № 35/22.02.2021 година по т. д. № 23/2021 година на Окръжен съд
Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят,
т.е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за
набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
В представената декларация за материално и гражданско състояние П. Д. М. е
отразил, че е с постоянен адрес в село Черковица; не е женен; здравословното му състояние
е добро; не притежава недвижимо имущество, моторни превозни средства, влогове;
доходите му са в размер на 1 500 лева месечно от заплата; не получава наеми, рента и
аренда от земеделски земи и други имоти; няма дивиденти от акционерни дружества и от
дялово участие в други търговски дружества; не е регистриран като едноличен търговец; не
получава пенсия; няма непълнолетни деца, които да издържа.
Преценката за наличието или липсата на средства за заплащане на дължимите
такси и разноски трябва да се извършва към момента на депозиране на молбата по чл. 83, ал.
2 от ГПК въз основа на конкретно установените към релевантната дата правно значими
обстоятелства.
Първостепенният съд е приел, че дължимата държавна такса от П. Д. М. е 400
лева.
С нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК се цели осигуряване на достъп до правосъдие на
социално слаби лица. Освобождават се от заплащане на такси и разноски физически лица,
които поради напреднала възраст, тежко здравословно състояние или други неблагоприятни
3
обстоятелства не разполагат с достатъчно парични средства – нямат доходи над
необходимите за тяхната издръжка или имущество, което могат да осребрят или да послужи
като обезпечение за отпускане на кредит, за да ги за платят. С оглед прилагане на
привилегията по чл. 83, ал. 2 от ГПК в полза на лица, които са работоспособни и не страдат
от заболявания, те трябва да установят наличието на обективни пречки, които ги
възпрепятстват да си осигурят необходимите средства. П. Д. М. към момента е на двадесет и
пет години – в работоспособна възраст, не страда от заболявания, които да обуславят
допълнителни разходи, не дължи издръжка на непълнолетни деца, има месечен доход в
размер на 1 500 лева от заплата.
С оглед на изложеното, съдът смята, че правата на П. Д. М. и неговите
възможности за участие в процеса не са застрашени поради липса на достатъчно средства да
покрие съдебните разходи. Към момента той може да заплати държавна такса в размер на
400 лева, от чието внасяне не е освободен, както и евентуално припадащата му се част от
разноските по производството (ищци по делото са М. Б. АНДР., М. АНГ. ЯНК., П. Д. М. и
разноските ще бъдат разпределени между тях). Не се твърди и не се доказва наличие на
обективни пречки, които да възпрепятстват П. Д. М. да си осигури средствата, необходими
за заплащане на държавна такса в размер на 400 лева и съответните разноски по
производството. Следователно не може да се направи несъмнен извод за липса на парични
средства към момента на П. Д. М. за заплащане на държавна такса в размер на 400 лева и
евентуалните разноски по производството като основание за ползване на предвидената в чл.
83, ал. 2 от ГПК привилегия в полза на физическите лица-страни в гражданския процес,
които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с
нужните такива. Декларираните месечни доходи от П. Д. М. не позволяват да се направи
заключение, че той е в абсолютна невъзможност да заплати дължимата държавна такса (400
лева), както и да покрие разноските по производството. Трудовата заетост, респективно
размерът на получаваното възнаграждение, е само един от критериите, въз основа на който
се прави преценка за основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК – същият се
преценява в съвкупност с останалите такива, визирани в чл. 83, ал. 2 от ГПК, при формиране
на заключение за наличие на предпоставките, регламентирани в посочената норма.
При произнасяне по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът съобразява данните за
имуществото на молителя във връзка с установените от закона критерии за внасяне на
държавни такси и разноски въз основа на декларираното към конкретния момент и
дължимите разноски. При промяна в обстоятелствата страната може да сезира съда с ново
искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК, във връзка с което съдът следва да отчете всяка промяна на
фактите, релевантни за преценката дали страната разполага с достатъчно средства, за да
може да упражни предоставените процесуални права по делото. В хипотезата, при която
страната разполага с достатъчно средства за покриване на таксата и разноските по делото,
при уважаване на претенцията възмездяването им се извършва по реда на чл. 78 от ГПК чрез
ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна.
4
Съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека изискването на
гражданските съдилища за заплащане на държавни такси във връзка с предявени пред тях
искове „не може да се разглежда като ограничение на достъпа до съд“. Делото Н. Д. срещу
България на Европейския съд по правата на човека е свързано с водено наказателно
производство. В решението по делото Станков срещу България, касаещо присъждане на
държавна такса в производство по Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди за прекомерна продължителност на съдебно производство върху отхвърлената част на
претенцията, е прието, че чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи гарантира на всеки правото да отнесе спор, свързан с неговите
граждански права и задължения, пред съд или трибунал. По този начин разпоредбата
включва „право на съд“, един от аспектите на което е правото да образуваш гражданско дело
пред съд. „Правото на съд не е абсолютно“. В последното решение е отразено, че
изискването за заплащане на такси на гражданските съдилища във връзка с предявени пред
тях искове за обезщетение не може да се разглежда като ограничение на достъпа до съд,
което е per se несъвместимо с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи. Оценяването на сумата в светлината на конкретните обстоятелства на
дадено дело обаче е съществен фактор при определянето дали едно лице е упражнило
правото си на достъп или не. Делото М. срещу България на Европейския съд по правата на
човека е относно възможността за обжалване на решение на ЦТЕЛК. Делото Ц. срещу
България на Европейския съд по правата на човека касае присъждане на държавна такса
върху отхвърлената част от претенцията по Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди и в същото е налице позоваване на решението по делото Станков срещу
България на Европейския съд по правата на човека. Цитатите от решения по дела на
Европейския съд по правата на човека в частната жалба са извадени от контекста на
съответния съдебен акт, а и са неотносими към конкретния случай.
По изложените съображения, настоящият състав смята, че не може да се направи
категоричен извод за липса на средства на П. Д. М. за заплащане на дължимата държавна
такса в размер на 400 лева и съответната част от разноските за производството по делото.
Освобождаването от задължението за заплащане на такси и разноски в производството е
изключение от правилото, че такива се дължат и трябва да се заплащат, не може да се
тълкува разширително и следва да се постановява само въз основа на безспорни
доказателства. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че не се установява по
несъмнен начин наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на П.
Д. М. от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 400 лева и припадащите му се
разноски за производството по делото.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Определение № 35/22.02.2021 година по т. д. № 23/2021 година на Окръжен съд Плевен
в частта, с която е оставена без уважение молбата на П. Д. М. за освобождаване на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане на такси и разноски в производството по т. д. №
5
23/2021 година на Окръжен съд Плевен, е правилно, поради което следва да се потвърди.
Доводите на процесуалния представител на П. Д. М. са несъстоятелни.
Въз основа на изложеното, Апелативен съд Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 35/22.02.2021 година по т. д. № 23/2021
година на Окръжен съд Плевен в частта, с която е оставена без уважение молбата на П. Д.
М. за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане на такси и разноски в
производството по т. д. № 23/2021 година на Окръжен съд Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Върховен касационен съд на Република България при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6