№ 248
гр. С.З., 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20245501000305 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение № 126/13.02.24 г. по гр.д. №2846/23 г. по описа на
РС-С.З..
Въззивникът П. К. В. чрез процесуалния си представител в депозираната
въззивна жалба излага доводи за неправилност на постановеното
решение.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество
на спора, с което да се отхвърли предявения иск.Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Въззиваемият „У. депозира писмен отговор и взема становище,че
обжалваното решение следва да се потвърди.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е решението на районния съд по предявени
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
1
Ищецът „У.“ АД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу П. К. В. по ч. гр.д. 5349/2022 г. на РС - С.З.. Тъй като
длъжникът не бил открит на известните му адреси и в изпълнение на
указанията на заповедния съд, ищецът предявявал настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
Ищецът твърди следните обстоятелства, на които основава вземанията си:
Между Б. и ответницата бил сключен на 19.01.2021 г. договор за банков
кредит по Програмата на Министерски съвет на Република България за
гарантиране на безлихвените кредити за защита на лица, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от COVID - 19, по силата на
който на П. К. В. бил отпуснат кредит в размер на 6 900 лева. Същата
преустановила плащанията по кредита през м.февруари 2022г.
Предвид горното Б. обявила кредита за предсрочно изискуем, за което
длъжникът бил уведомен на 04.07.2022г.
Искането на ищеца до съда е да бъде признато за установено по отношение
на ответницата вземането на Б. за следните суми: сумата в размер на 6900 лева
- главница по сключен на 19.01.2021 г. договор за банков кредит по
Програмата на Министерски съвет на Република България за гарантиране на
безлихвените кредити за защита на лица, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от COVID - 19, мораторна лихва за забава в размер на
112,93 лева за периода от 15.02.2022 г. до 24.11.2022 г. и законната лихва за
забава върху главницата, считано от 25.11.2022г. до окончателно й изплащане.
Претендира разноски.
Особеният представител на ответника П. К. В. е подал писмен отговор на
исковата молба, с който заявява, че оспорва претенциите изцяло по основание
и размер.
Твърди, че не са се осъществили предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като ответницата не била уведомена
от Б. за това, а съгласно трайно установената съдебна практика, за да настъпи
предсрочна изискуемост следвало длъжникът да бъде уведомен.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5349/2022 г. по описа на Районен съд - С.З.,
съдът е издал в полза на „У.“ АД против П. К. В. заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: сумата от 6900,00лв. /шест
хиляди и деветстотин лева/ - главница по договор за банков кредит по
2
Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от COVID-19 №671/0000/Р00000000459945 от
19.01.2021г., сумата от 112,93лв. /сто и дванадесет лева и 93 стотинки/ - лихва
за просрочена главница за периода от 15.02.2022г. до 24.11.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
- 25.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото, представляващи държавна такса в размер на 140,26лв. /сто и
четиридесет лева и 26 стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на
642,54лв. /шестстотин четиридесет и два лева и 54 стотинки/. Заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд по чл.
415, ал.1, т.2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта.
По делото е представен договор за банков кредит по Програмата на
Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени
кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от COVID-19 №671/0000/Р00000000459945 от 19.01.2021г., ведно
с Приложенията към него, ищецът се е задължил да предостави на
ответницата кредит в размер на 6900 лева, а ответницата да върне сумата
съгласно погасителен план, неразделна част от договора, без да дължи
заплащане на договорна лихва, а само на законна такава в случай на забава, с
падеж на първа погасителна вноска - 15.02.2022г., с падеж на последна
погасителна вноска - 19.01.2026г.
Видно от уведомление по чл. 60, ал.2 ЗКИ Б. е уведомила ответницата, че в
случай, че не изпълни доброволно просрочените си задължения в 30 - дневен
срок от получаване на уведомлението, кредитът ще се счита за предсрочно
изискуем. Уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
връчено от ЧСИ С. при условията на чл. 47, ал.5 ГПК - съставен е протокол за
три посещения на адреса на лицето, в който е отразено, че са направени
служебни справки за адрес и за регистрирани трудови договори на В., като
поради неоткриването й на единствения известен адрес и поради липса на
регистрирани трудови договори, е залепено уведомление по чл. 47,ал.1 ГПК
на 18.06.2022г.
3
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-
икономическа експертиза, като се установява, че на 21.01.2021г. сумата от
6900 лева по процесния договор за кредит е била преведена по банковата
сметка на ответницата, като сумата е усвоена изцяло, а не е направена нито
една погасителна вноска по договора. Вещото лице е изчислило, че
обезщетението за забава възлиза на 112,93 лв. за периода от 15.02.2022г. до
24.11.2022г.
Сключването на договора и предоставянето на сумата по него чрез превод по
банкова сметка на ответницата се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от заключението на СИЕ.
Неоснователно е и възражението на особения представител на ответницата
е, че кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем.
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: да са
настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на
потестативното право на Б. - кредитор; Б. да заяви, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да достигне
до кредитополучателя.
В случая съдът приема, че е осъществена хипотезата на фингирано връчване
на уведомлението на Б. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
поради неплащане на повече от една погасителни вноски (чл.25 от договора за
кредит). Връчването на уведомлението е извършено от частен съдебен
изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), като е спазена процедурата по чл. 47 ГПК и
отсъствието на адресата е надлежно удостоверено (чл.26 от договора).
Кредиторът следва да упражни правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, и да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Извън това обстоятелство дори съдът да бе приел
ненадлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на
кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, то това уведомление е редовно връчено на особения
представител на ответницата, като приложение на исковата молба.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява основателен и следва да
се уважи.
4
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126/13.02.24 г. по гр.д. №2846/23 г. по описа
на РС-С.З..
ОСЪЖДА П. К. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С.З.,
**, да заплати на “У.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
С.**, сумата от 1001,29 лв./ хиляда и един лев и двадесет и девет стотинки/-
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5