№ 246
гр. Велико Търново, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
И. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20234000500522 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 484/04.09.2023 г. по гр.д. № 332/2022 г. на Окръжен съд
Велико Търново е признато, че оспорването от К. Б. Д. на истинността
/автентичността/ на запис на заповед, издаден на 22.09.2018 г., с издател К. Б.
Д., не е доказано. Прието е за установено по отношение на К. Б. Д., че дължи
на „Агрополизем“ ЕООД, в качеството му на цесионер по силата на сключен
на 11.03.2022 г. с цедента „Сий Сайд“ ЕООД договор за цесия от 11.03.2022 г.,
с предмет материално правното и процесуално правно вземане за съдебни
разноски по изпълнителен лист № 8/10.03.2022 г., издаден по ч.гр.д. №
77/2022 г. по описа на Районен съд Елена, сумата от 60000 лв. – неиздължена
главница по запис на заповед, издаден на 22.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК в съда – 09.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
предмет на издадена Заповед № 49/10.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист №
1
8/10.03.2022 г. по ч.гр.д. № 77/2022 г. по описа на РС Елена. Присъдени са
разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от К. Б.
Д.. Изложени са съображения, че решението е постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, протИ.речи на
материалния закон и е необосновано. В нарушение на съдопроизводствените
правила съдът е отказал да допусне повторна съдебно графическа експертиза
за изследване автентичността на процесния запис на заповед. Жалбоподателят
е оспорил изслушаната съдебно графическа експертиза чрез излагане на
конкретни и ясни възражения, поради което съдът е следвало да провери
обосноваността и верността на заключението на вещото лице. При
изследването на подписа вещото лице е ползвало сравнителен материал,
предоставен от ищеца, които документи не са приложени по делото, за да се
направи преценка на тяхната достоверност. Заключението е необосновано, тъй
като дава приоритет на броя на съвпаденията и различията пред вида
/характера/ на самите различия. Вещото лице е пренебрегнало видими с
просто око разлики между сравнителните образци от подписа на ответника и
изследвания подпис на записа на заповед, без да излага конкретни мотиви
защо прави такъв извод. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че
експертизата не е от лесните, което според жалбоподателя означава, че той е
бил изправен пред трудности при изготвянето й. В хода на образуваното
досъдебно производство експертът е дал заключение, че подписът на издател
върху записа на заповед не е положен от Д., и макар протоколът от
експертизата да няма характера на доказателство в гражданското
производство, наличието на различно становище води до съмнение в
обосноваността на приетото заключение. Изразено е несъгласие с извода на
съда, че недоказването на каузалното правоотношение не води до
неоснователност на иска, доколкото ответникът е направил само общи, а не
конкретни възражения против твърдяните от ищеца факти.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 422
ГПК бъде отхвърлен.
В срока за отговор, въззиваемата страна е депозирала становище, с
подробно изложени мотиви, като счита жалбата за неоснователна.
2
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Окръжен съд Велико Търново е сезиран с иск, предявен от
"Агрополизем" ЕООД против К. Б. Д. за признаване за установено, че К. Б. Д.
дължи на „Агрополизем“ ЕООД сумата в размер на 60000 лв. по запис на
заповед от 22.09.2018 г. и договор за цесия от 11.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до
окончателното изплащане.
Изложени са обстоятелства, че съгласно запис на заповед от
22.09.2018 г. К. Б. Д. безусловно и неотменимо се е задължил срещу
предоставяне на настоящия запис на заповед за заплати без протест или на
заповедта на „Сий Сайд“ ЕООД сумата от 60000 лв. Падежът на записа е
22.11.2019 г., като сумата е платима в с. Козаревец, общ. Лясковец. Към
настоящия момент има пълно неизпълнение на задължението на ответника по
записа на заповед. Районен съд Елена е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 77/2021 г. в полза на „Сий Сайд“ ЕООД против ответника. Против
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответника,
поради което съдът е указал правото на ищеца да предяви установителен иск.
На 11.03.2022 г. е сключен договор за цесия на вземанията на „Сий Сайд“
ЕООД по изпълнителен лист № 8/10.03.2022 г., издаден по ч.гр.д. № 77/2022 г.
на РС Елена, по силата на който същите са придобити от „Агрополизем“
ЕООД. Длъжникът Д. е уведомен за извършената цесия с приложеното към
исковата молба уведомление. В съдебно заседание от 14.10.2022 г. по гр.д. №
332/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново ищецът е посочил, че записът на
заповед е издаден за обезпечаване на продажбено правоотношение, за
предоставен трактор на ответника, за който той се е задължил да заплати
определена цена.
С отговора на исковата молба К. Д. навежда довод за недопустимост
на иска, тъй като не е приложен договорът за цесия. Твърди се, че ответникът
не е полагал подпис върху процесния запис на заповед, не е негов издател и не
се е задължавал по същия. Направено е възражение, че не е налице каузално
правоотношение, което да е обусловило издаването на записа на заповед. След
посочване на каузалното правоотношение от страна на ищеца, наличието на
3
същото е оспорено от ответника.
С обжалваното решение е прието, че издаденият запис на заповед от
22.09.2018 г. съдържа всички реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което е редовен
от външна страна. Падежът е на определен ден, който е настъпил преди
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, поради което записът удостоверява и
подлежащо на изпълнение вземане на ищеца, в качеството му на цесионер на
процесното вземане. Оспорването на истинността /автентичността/ на
издадения запис на заповед е недоказано, като в тази насока е кредитирано
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-графическа експертиза.
Наведените от ответника възражения по каузалното правоотношение са общи,
поради което каузалното правоотношение не подлежи на изследване, а
издаденият редовен процесен запис на заповед е основание и доказателство за
съществуването на вземането. По тези съображения предявеният иск е счетен
за основателен и доказан, и е уважен изцяло.
От събраните по делото материали се установява следното от
фактическа страна:
На 09.03.2022 г. „Сий Сайд“ ЕООД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника К. Б. Д., като със
Заповед № 49/10.03.2022 г. по ч.гр.д. № 77/2022 г. на Районен съд Елена К. Б.
Д. е осъден да заплати на кредитора „Сий Сайд“ ЕООД сумата от 60000 лева –
дължима сума по запис на заповед, издаден на 22.09.2018 г., с падеж на
22.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението –
09.03.2022 г. до изплащане на вземането. Издаден е изпълнителен лист №
8/10.03.2022 г. Съгласно приложения запис на заповед от 22.09.2018 г. К. Д. се
е задължил неотменимо и безусловно да плати срещу представянето на този
запис на заповед, без протест или на заповедта на „Сий Сайд“ ЕООД сумата от
60000 лв. Сумата е платима в с. Козаревец, а падежът е посочен да е
22.11.2019 г.
Длъжникът К. Д. е подал възражение против издадената заповед за
изпълнение на 31.03.2022 г., чрез процесуален представител, което е
провокирало завеждането на настоящия установителен иск, целящ да признае
със сила на присъдено нещо съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за незабавно изпълнение.
С договор за цесия от 11.03.2022 г. цедентът „Сий Сайд“ ЕООД е
4
прехвърлил на „Агрополизем“ ЕООД вземането си по издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 77/2022 г. на РС Елена в размер на 60000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2022 г. до
окончателното изплащане и присъдените разноски. Уведомлението до
длъжника е връчено, ведно с преписа от исковата молба и приложенията към
нея.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната
съдебно графическа експертиза. За целта на изготвянето й са представени
образци от подписите на Д., представени са договори за аренда, с нотариална
заверка на подписите, които вещото лице е ползвало при изготвяне на
експертизата, ведно със съдържащите се в досъдебното производство
материали. Ползвани са още документи, представени от ищеца – договори за
наем на земеделска земя, както и заявления за издаване на БДС, представени
от ОДМВР Велико Търново и сравнителни образци от Търговски регистър.
Вещото лице по изготвената съдебно графическа експертиза пред
първостепенния съд е извършило оглед на оригиналния документ и с помощта
на технически средства и увеличение 80-100 пъти е установило, че подписът,
обект на изследване, е положен с химикална паста в тъмно синьо багрило,
която при полагане на подписа е отложена върху хартията, а от обратната
страна на листа вещото лице е установило механоскопни следи, оставени от
натиска на пишещото средство при полагане на подписа. Експертът е
установил вариантност в изписване на нечетимите елементи и парафа.
Изследването е извършено по метода на сравнителното графическо
изследване на отразените общи и частни графически признаци в обектите на
изследване и събраните сравнителни образци от различни източници. Вещото
лице е установило съвпадение в общите графически признаци като размер,
наклон, темп на полагане и графичен строеж, както и в следните частни
признаци: форма и направление на движението, размер на щриха, количество
на движенията, взаимно разположение на елементите. Съвпадащите се общи и
частни графически признаци са устойчиви, идентификационната им
значимост е голяма и в своята съвкупност и индивидуалност дават основание
на вещото лице да приеме, че подписът в записа на заповед е положен от К. Д..
Пред въззивния съд е допусната повторна тройна съдебно графическа
експертиза, както и са представени допълнителни документи, съдържащи
подпис на Д., с оглед изследване на вариантността му – нотариални актове,
5
договори за наем с нотариална заверка на подписите. Въз основа на
приложения сравнителен материал, документи, съдържащи се в ОДМВР В.
Търново, вещите лица са изготвили заключение за автентичността на подписа,
положен за издател в процесния запис на заповед, като са ползвали като
методи разделен анализ и сравнително графическо изследване на общите и
частни графически признаци на подписа. Вещите лица са установили
съвпадение в общите графически признаци, а също и в някои частни
графически признаци, подробно посочени. Установените съвпадения са
характерни, устойчиви, в своята съвкупност индивидуализират сравняваните
подписи и дават основание да се направи извод, че подписът в представеният
документ запис на заповед от 22.09.2019 г. е положен от К. Д.. В съдебно
заседание вещите лица са заявили, че сравнителният материал е достатъчно, за
да се извърши изследването и се даде заключението. И тримата са се
запознали с оригиналния документ, намиращ се в Икономическа полиция,
както и документите в БДС. Документът в оригинал е изследван с лупа и
микроскоп на място, като увеличението с лупа е до 6 пъти, а с микроскоп – не
повече от 20 пъти. При проверка за признаци на имитация се гледа обратната
страна на подписа за издатини, за допълнителни щрихи, нарушение в
линейността на самите щрихи, т.е. подписът да се рисува със забавен темп.
Няма точки на необосновано спиране или продължаване на дадена щриха. В
сравнителния образец се изписват два начални вертикални елемент, които в
обекта ги няма, което вещите лица приемат като вариантност на подписа.
Подписът не е с непрекъснато движение, той е с различни движения, прекъсва
на различни места в различните си вариантности. Вещите лица са се
съобразили с натиска при полагане на подписа – дали има тънко или дебело
изписване, което значи бърз темп, добра координация в движенията, но не са
го изследвали, тъй като той се изследва със специална техника.
Във връзка с писмо от 26.03.2024 г. от ОД МВР Велико Търново, че в
сградата на ОДМВР В. Търново се е явило само едното от вещите лица, което
е извършило оглед и заснемане на подписи, е допуснато изготвянето на
повторна тройна съдебно графическа експертиза от експерти при НИК към
МВР, София. Изискани са допълнителни документи за сравнителен материал
– оригинали на заявления за подпомагане от ДФЗ, оригинали на заявления за
издаване на СУМПС, заявления за регистрация на МПС, актове за
установяване на административни нарушения и наказателни постановления.
6
По делото е приложен оригиналния запис на заповед от 22.09.2018 г. Вещите
лица са констатирали, че сравнителният материал е достатъчен в количествено
и качествено отношение, в относително голям обем, за достатъчно дълъг
период от време – 2004 – 2024 г., включително и близък период с датата на
обекта на изследване, като подписът е полаган при различни условия,
предимно в официални документи. При сравнителното изследване между
подписа срещу печатния текст „Издател“ и подписите в сравнителните
образци вещите лица са установили съвпадения във вида и част от строежа на
транскрипцията, свързаност, размер, наклон, посока на движението при
изписване на началните елементи от средната щрихова част - възходяща
спрямо реда на писане, форма на движението при изписване на първия
вертикален елемент от средната щрихова част – примковидна, относително
местоположение на движението при изписване на парафа – излиза отляво на
началния елемент и пресича всички елементи на подписа. Наред с това са
установили съществени различия в общите признаци – степен на
обработеност, разтегнатост на движението по хоризонтала, както и в частни
признаци – форма на движението при изписване на началната част на първия
елемент на подписите /при обекта – полуовал, при сравнителните образци –
праволинейна/дъговидна/, при заключителната част на парафа /в обекта
вълнообразна, при сравнителните образци праволинейна/дъговидна/, при
завършващата част на вертикалните елементи на средната щрихова част /при
обекта праволинейна, при сравнителните образци – дъговидна/. Различие има
в разтегнатостта на движението при изписване на началните елементи от
средната щрихова част, трите вертикални елементи един спрямо друг, както и
във формата на движението при свързване на първия елемент с началото на
средната щрихова част, в относителното местоположение на движението при
изписване на втория вертикален щрих спрямо първия и третия щрих в
завършващата част на средната щрихова част, в посоката и формата на
движението при изписване на началната част на парафа. Посочените различия
в общите и частни признаци са характерни и преобладават в количествено и
качествено отношение. Проявяват се устойчИ. във всички сравнителни
образци, поради което имат висока идентификационна стойност и са
достатъчни, за да се достигне до категоричния извод, че подписът срещу
печатния текст „Издател“ в запис на заповед от 22.09.2018 г. за сумата от
60000 лв. не е положен от К. Д.. Констатираните съвпадения са предимно в
7
общите признаци, а тези в частните се проявяват в лесно възпроизводими по
форма и местоположение движения, които могат да се изпълняват по сходен
начин от много лица с подобна и по-висока степен на обработеност на почерка
от тази, проявена в подписа, обект на изследване. По тази причина вещите
лица са приели, че тези съвпадения нямат съществена идентификационна
стойност и при наличието на посочените устойчИ. проявени в целия
сравнителен материал различия, не могат да окажат влияние на направения
извод. В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че са установили
различие в степента на обработеност на изследвания подпис и сравнителните
образци, която степен включва темпът на изпълнение и координацията на
движенията. При определяне на степента на разтегнатост се извършва
сравнение между обекта като разтегнатост по хоризонтала при изпълнение на
отделните елементи и сравнителните образци. В началната част на първия
елемент от подписа праволинейната форма има дъговидност, която не се
среща в такава степен никъде при сравнителните образци, но се вижда добре
при увеличение с микроскоп. Хоризонталният зачеркващ щрих в подписа има
отклонение от праволинейността му във формата на вълнообразност, докато в
сравнителните образци не се среща такава вълнообразност в такава степен.
Такава вълнообразност често сочи на непривичност, несвойственост и
колебание, както при имитация и възпроизвеждане на чужд подпис. Нормално
е човек да не се подписва по един и същи начин, но винаги вариацията е в
някакви граници. Анализирайки вариантното изпълнение в сравнителните
образци, сравнявайки го с обекта на експертизата, вещите лица са установили
различие в изпълнението – и като цяло, и най-вече в конкретни детайли,
връзка и разположението им едни спрямо други и спрямо редовата линия,
което сочи непривичност, характерна при имитация. Сочейки в заключението,
че няма признаци на имитация, вещите лица поясняват, че са имали предвид,
че не са установили признаци за прекопирване или пренасяне чрез някакъв
способ, което е установено посредством техническото изследване.
Обикновено при имитацията се възпроизвежда общата визия, но се
установяват различия в частните особености. Вещите лица са категорични в
извода си, че подписът не е положен от Д., като добавят, че именно поради
необходимостта от пълно и задълбочено изследване са поискали допълнителен
сравнителен материал.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
8
мотивира следните правни изводи:
В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск по
чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ. Предявеният иск е допустим, доколкото е
предявен в срока по чл. 415 ГПК и касае вземането, обективирано в
издадената от РС Елена заповед за изпълнение на парично задължение.
При проверката на основателността на претенцията за заплащане на
дължима сума по менителничен ефект следва да се съобрази наличието на
редовен от формална страна документ, имащ изискуемите от закона
минимални реквизити, визирани императивно и изчерпателно в чл. 535 ТЗ,
настъпването на падежа на вземането, документът материализира ли вземане в
полза на лицето, самоопределящо се като кредитор и срещу лицето, вписано в
него като длъжник. В конкретния случай представеният по делото наименован
„запис на заповед” документ от формална гледна точка съдържа всички
необходими реквизити, посочени в закона, включително и подпис на издателя.
Автентичността на документа е оспорена от ответника, поради което е
открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка истинността му. В
тази връзка са изслушани съдебно графическа експертиза пред
първостепенния съд, и две повторни тройни експертизи пред въззивния съд,
които да дадат отговор на въпроса подписът срещу печатния текст „Издател“ в
оригинала на записа на заповед от 22.09.2018 г. положен ли е от Д..
Настоящият състав счита, че следва да възприеме заключението, дадено от
вещите лица експерти от Национален институт по криминалистика, София.
Това е така, тъй като те са изследвали лично и непосредствено с необходимите
технически средства оригиналния документ, приложен във въззивното
производство. За нуждите на пълното и задълбочено изследване вещите лица
са изискали допълнителен сравнителен материал, като събраният такъв е в
относително голям обем, достатъчен в количествено и качествено отношение,
касаещ дълъг период от време, включително и период, близък до датата на
съставяне на документа. Приложеният по делото сравнителен материал
преобладава в официални документи, т.е. може да се ползва с голяма степен
на достоверност. Подписът е изследван в различните си части, съпоставен с
подписите от сравнителния материал, изследвана е вариантността му, като са
съпоставени общите и частни признаци. Вещите лица са установили
съвпадения във вида и строежа на транскрипцията, свързаност, размер,
наклон, посока на движението при изписване на началните елементи от
9
средната щрихова част, форма на движението при изписване на първия
вертикален елемент от средната щрихова част, относителното
местоположение на движението при изписване на парафа. Наред с това са
установили и съществени различия между обекта на изследване и
сравнителните образци, както в общите признаци, така и частни признаци,
които подробно са описали, като установените различия сочат на
непривичност, несвойственост и колебание при полагане на подписа върху
оспорения документ, характерни при възпроизвеждане на чужд подпис.
Именно установените различия, съпоставени с подписите в изобилния
сравнителен материал, са мотивирали вещите лица да приемат, че подписът не
е положен от К. Д.. Съвпадения в общите и частни графически признаци са
констатирани и от останалите вещи лица, като различията се отдават на
вариантност на подписа, но най-задълбочено е изследването на експертите от
НИК, работили с най-голям обем сравнителен материал, изискан също в
оригинал, и анализирали и вариантностите в подписа, и съпоставянето им с
изследвания обект. По тези съображения въззивният състав приема, че
записът на заповед от 22.09.2018 г. не е подписан от К. Д., поради което не е
възникнало задължение за него за заплащане на посочената в документа сума,
съответно не е възникнало вземане в полза на ремитента, съответно на
последващия приобретател по договора за цесия. Това обуславя
неоснователността на предявения иск за установяване съществуване на
вземането в размер на 60000 лв., дължимо по запис на заповед от 22.09.2018 г.
и договор за цесия от 11.03.2022 г., както и лихва за забава, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане. При извода, че не е налице вземане по записа на
заповед, наведеното от ищеца каузално правоотношение се явява без правно
значение, същото се явява и недоказано.
По така изложените съображения изводите на настоящия състав
относно съществуване на вземане в полза на ищеца от длъжника К. Д. не
съвпадат с изводите на първостепенния съд, последица от което е отмяна на
обжалваното решение, включително и в частта му, в която е признато
оспорването на автентичността на записа на заповед за недоказано, и
постановяване на друго, с което искът против К. Д. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, следва да бъде отменено решението и в
10
частта, в която е осъден К. Д. да заплати разноски за заповедното в размер на
2300 лв. и в исковото производство в размер на 2460,97 лв.
Ответникът по жалба „Агрополизем“ ЕООД дължи на жалбоподателя
К. Д. с оглед изхода на спора разноски за първоинстанционното производство
в размер на 2360 лв. и за въззивното производство в общ размер на 8414,67
лв., от които 1200 лв. – заплатена държавна такса, 900 лв. – възнаграждение за
вещи лица, 814,67 лв. – възнаграждение за изготвената експертиза от
специалисти от НИК, 5500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Възнаграждението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на Д. за въззивното производство, направено
своевременно от жалбоподателя, се явява неоснователно. Същото е
съобразено с размера на претенцията, количеството извършена работа, броя на
проведените съдебни заседания, като от представения договор за правна
защита и съдействие е видно, че възнаграждението е реално заплатено на
процесуалния представител, и това мотивира настоящия състав да приеме, че
това е пазарната стойност на предоставената адвокатска услуга.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 484/04.09.2023 г., постановено по гр.д.
№ 332/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „АГРОПОЛИЗЕМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
********* против К. Б. Д., ЕГН ********** от с. Шивачево, общ. Златарица,
*****, за приемане за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 60000 лв., представляваща вземане
по издаден запис на заповед от 22.09.2018 г. с поемател „Сий Сайд“ ЕООД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
49/10.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 8/10.03.2022 г. по ч.гр.д. № 77/2022 г.
на Районен съд Елена, вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия
от 11.03.2022 г. на „Агрополизем“ ЕООД.
11
ОСЪЖДА „АГРОПОЛИЗЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ********* да заплати на
К. Б. Д., ЕГН ********** от с. Шивачево, общ. Златарица, ***** сумата 2360
/две хиляди триста и шестдесет/ лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата 8414,67 /осем хиляди
четиристотин и четиринадесет лева и 67 ст./ лева, представляваща разноски
за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12