ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 30.05.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА /О.М./
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д. №
6790/2019 г., установи от
фактическа и правна страна следното:
Производството
е по реда на чл. чл. 32а, вр. чл. 32б от Правилник за вписванията.
Образувано по жалба на Е.И.1 ООД, ЕИК: *******, с
което е отказано вписване на заличаване на възбрана по заявление вх. №
24180/22.04.2019 година, вписана с вх. рег. № 66260/10.11.2015 година, т. 17,
акт 248, дело 48671 от 10.11.2015 година по отношение на недвижими имот е с
идентификатор 68134.1935.1988.1.5.
Жалбоподателят намира постановеното определение за неправилно и моли за неговата отмяна по
съображения в подадената пред съда частна жалба.
Мотивите на съдията,
постановил отказа нямат връзка с възбраната, чието заличаване се иска,
доколкото по отношение на нея няма предходен постановен отказ и не е налице
осъществен контрол. Жалбата е допустима и подадена в срок.
Жалбата е подадена в срок
и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Въпросът, предмет на
настоящото производство е изцяло правен и е разрешен с постановеното
Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което мотивите на
същото по т. 3 следва да бъдат възпроизведени в цялост в настоящия съдебен акт.
Публичната продан на
недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права, в която
насока са дадените задължителни разясненията по т. 2 на ТР № 2 от 26.06.2015
год. по т.д. 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, базирани на принципното разбиране, че
купувачът от публична продан придобива собствеността само ако длъжникът е
собственик, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.
Възбраната на недвижим
имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или
наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително
изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК, се подчинява на правила,
установени в ГПК и ПВп. Касае се до акт от категория на тези, за които по закон
е предвидено вписване (чл. 4, б. „л“ ПВп). Наложената от съда или в
изпълнението възбрана се вписва въз основа на властнически акт на компетентно
длъжностно лице или учреждение и не се погасява. Вписването на възбрана има за
цел да се даде гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден
в ПВп. Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са
предвидени изрично в законите или в ПВп.
Възбраната на недвижим
имот може да бъде заличена съгласно чл. 31 ПВп с „писмено нареждане на
учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което
е представена гаранцията или обезпечението“ или „по искане на заинтересования
със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че
вписването може да се заличи“.
Възбраната, наложена в
изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да препятства
длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим
имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането
на взискателя-кредитор. Възбраната цели да запази недвижимите имоти на длъжника
в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила
на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено
право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с
разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената
възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика
на имота.
С вписване на възбраната
последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими
на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и
претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които
тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани
преди вписване на възбраната. Поради това действие на възбраната взискателят и
присъединените кредитори по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената
на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от
основателните претенции на трети лица към възбранения имот.
Наложената обезпечителна
възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на
възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от
публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към
момента на вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят
никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя и
присъединените кредитори. Купувачът от публичната продан „встъпва” едновременно
в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите права върху
имота, така и в правното положение на кредиторите – в смисъл, че на него е
непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на
кредиторите. Вписаната възбрана осигурява по–ранна противопоставимост на
правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата
на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия
имот след този момент, до вписване на постановлението за възлагане.
Възбраната не е вещно
право, тя е вещна тежест върху недвижим имот. За разлика от ипотеката,
възбраната не дава право на предпочтително удовлетворение, а само обезпечава
възможността за ефективна реализация на принудително изпълнение спрямо
възбранения недвижим имот.
Вписаната възбрана в
изпълнителното производство преди публичната продан също следва да бъде
запазена, тъй като тя би имала своята, макар и по– ограничена по обхват,
защитна функция дори в хипотеза, когато към момента на публичната продан
длъжникът не е собственик на имота, доколкото не може да се изключи
възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и по
отношение на същия да се проведе нова публична продан. Наложената възбрана в
изпълнението върху недвижим имот постига своя ефект - забрана за длъжника сам
да се разпорежда с вещта, като запазва имота в патримониума му до момента на
публичната продан, при която имотът е разпореден не от длъжника, а от съдебния
изпълнител. Като изключение, при което вписаната възбрана подлежи служебно на
заличаване, е изрично уредената с чл. 494 ал. 2 in fine ГПК хипотеза на
освобождаване недвижимия имот от изпълнение. Без да отпада самото основание за
обезпечение, възбраната следва да бъде заличена по искане на съдебния
изпълнител, който е поискал налагането й, като от момента на вписване на
заличаването с обратно действие ще се заличат правните последици на тази възбрана,
респ. сключените сделки ще могат да се считат за противопоставими на взискателя
по изпълнението - арг. от чл. 453, т. 1 ГПК. Наложените мерки, които
обезпечават иска, не се вдигат след като същият бъде уважен, тъй като съдебното
решение, с което се уважава искът, „поглъща” всички наложени обезпечителни
мерки, в т. ч. възбраните. Допуснатото обезпечение на иска се отменя не по
волята на ищеца, а само доколкото искът е отхвърлен или производството по
делото – прекратено. Съдържанието на правото на кредитора с наложена възбрана
за обезпечаване на изпълнението на парично задължение се заключава в това, той
да се удовлетвори от цената на възбранения имот по съразмерност според
привилегията и наличието на други вземания. Докато правото на кредитора с
наложена възбрана не бъде удовлетворено, възбраната не може да бъде вдигната
(заличена). Това право се удовлетворява с плащането по влязлото в сила
разпределение на постъпленията от публичната продан.
При извършена публична
продан възбраната не може да бъде вдигната и след изплащането на сумите по
разпределението, тъй като тя брани интереса на купувача от публичната продан.
Когато бъде вписано постановлението за възлагане, то не придобива ред от
вписването, но от най-ранно вписаната възбрана от кредитор, който е участвал в
разпределението, тъй като всички кредитори, вписали по-късно възбрани, се
присъединяват и имат равни права с този, който е вписал най-ранната. Дори
отделни разпореждания и искови молби да са вписани по-рано от възбраните на
последващите кредитори, те са им непротивопоставими, тъй като последващите
кредитори са присъединени по право към този с най-рано вписаната възбрана.
Вдигнатата (заличената) възбрана губи своето действие, но действието на
останалите незаличени вписвания остава според тяхната поредност. По този начин
купувачът от публичната продан, чието постановление за възлагане е вписано
последно, би се оказал обвързан от предходните незаличени вписвания, а те може
да са разпореждания на длъжника с възбранения имот или уважени искове по искови
молби, вписани след първата възбрана, но преди вписването на постановлението за
възлагане.
При прекратяване на
изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1 ГПК (редакция до
изм. ДВ. бр.86/2017 год.), в ал. 2 (стара) на цитирания текст законодателят
изрично вменява задължението съдебният изпълнител да вдигне служебно възбрани и
запори, след влизане в сила на постановлението за прекратяване. Установеното
правило не засяга правата, които трети лица са придобили преди влизане в сила
на постановлението за прекратяване въз основа на изпълнителните действия,
поради което следва да се приеме, че изключва вдигането (заличаването) на
възбраната по извършена публична продан.
След влизане в сила на
постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността
купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на
вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани
права. Като краен извод е прието, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал.
1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение
по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична
продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона
хипотези.
В случая по съображенията,
развити в ТР вписаната възбрана е противопоставима на купувача, на който имотът
е възложен, тъй като същият е „встъпил“ в правата на кредиторите – в смисъл, че
на него е непротивопоставимо всичко, което не може да им бъде противопоставено
и по този начин възбраната брани и правата на Е.И.1 ООД, ЕИК: *******. Този
ефект на вписаната възбрана не е материално право, от което купувачът може да
се откаже, а законна (правна) последица. Затова заличаването й следва да се
извърши при условията на чл. 31 ПВп, а те не са налице.
Поради необходимостта
съдът да съобрази постановеното ТР, обжалваният отказ се налага да бъде
потвърден.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частната жалба на Е.И.1
ООД, ЕИК: *******, с което е отказано вписване на заличаване на възбрана по заявление
вх. № 24180/22.04.2019 година, вписана с вх. рег. № 66260/10.11.2015 година, т.
17, акт 248, дело 48671 от 10.11.2015 година по отношение на недвижими имот е с
идентификатор 68134.1935.1988.1.5.
Определението подлежи на
обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му, при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.
Особено
мнение на съдия Венета Цветкова
Не съм съгласна със становището на мнозинството по
следните причини.
Действително, производството е образувано по жалба
на Е.И.1 ООД, ЕИК: *******, с което е отказано вписване на заличаване на възбрана
по заявление вх. № 24180/22.04.2019 година, вписана с вх. рег. № 66260/10.11.2015
година, т. 17, акт 248, дело 48671 от 10.11.2015 година по отношение на
недвижими имот е с идентификатор 68134.1935.1988.1.5.Жалбоподателят намира постановеното определение за неправилно и
моли за неговата отмяна по съображения в подадената пред съда частна жалба.
Мотивите на съдията,
постановил отказа нямат връзка с възбраната, чието заличаване се иска,
доколкото по отношение на нея няма предходен постановен отказ и не е налице
осъществен контрол. Жалбата е допустима и подадена в срок.
В мотивите на ТР № 1/2015
година на ВКС, ОСГТК е възприето, че купувачът от публичната продан или
последващ негов правоприемник може да поиска след влизане в сила на
постановлението за възлагане, да бъде заличена вписаната възбрана по
изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.
В случая се установява,
че с влязло в сила Постановление, след проведена публична продан на
жалбоподателя, като купувач, е възложен недвижим имот – Магазин Б, с
идентификатор 68134.1935.1988.1.5, след като е била заплатена продажната цена в
пълен размер. Постановлението е вписано на 12.03.2018 година.
Видно от представените
доказателства, върху посочения недвижим имот е наложена възбрана по искане на
съдебния изпълнител, вписана с вх. рег. № 66260 от 10.11.2015 г. /л. 8/.От
Удостоверението на ЧСИ С.Я.на л. 10 от делото е видно, че върху процесния имот
е била вписана договорна ипотека, като купувачът в публичната продан не е поел
нито ипотечното, нито обезпеченото задължение. От Удостоверението от Агенция по
вписванията е видно, че за договорната ипотека по нотариален акт от 02.03.2010
година е вписано заличаване на 31.01.2019 година.
Следователно, предвид
изричното искане на самия купувач и съобразно възприетата в мотивите по т. 3 от
Тълкувателно решение 1/2015 година на ОСГТК на ВКС хипотеза за възможно
заличаване на наложена и вписана в хода на индивидуалното принудително
изпълнение възбрана, след провеждане на публичната продан и при установена
непротивопоставимост на възбраната спрямо купувача и от друга страна - липсата
на установени други права, които тя брани, същата подлежи на заличаване.
Съответно, отказът на съдията по вписванията следва да бъде отменен.
Щом възбраната е
изпълнила своята защитна функция - да запази имота в патримониума на длъжника
до момента на публичната продан и купувачът по публичната продан изрично желае
нейното заличаване, съответно – преценява, че желае да се иши от евентуална
защита на своите права /съобразно възприетото в Тълкувателното решение/, които
възбраната би му осигурила, то той има интерес да иска заличаване и върху имота
да няма вещни тежести.
Действително настоящият
състав /вкл. съдията, изразил настоящото мнение/ е постановявал и определение с
мотиви в противния смисъл, но предвид установената практика на ВКС- Определение
№ 141 от 17.07.2018 година на Второ ГО на ВКС, по ч.гр.д. № 3974/2015 година,
постановено при действието на ТР № 1/2015 година, както и практиката при
идентични случаи на СГС, намирам, че са налице мотиви за възприемане на
противното становище, което е съобразено и с конкретиката на случая.
В този смисъл намирам
жалбата за основателна.
Съдия:
/Венета
Цветкова/