№ 42259
гр. София, 12.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110139421 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
233829/03.07.2025 г., с клеймо от 27.06.2025 г., уточнена с молба с вх. №
263075/01.08.2025 г. с клеймо от 29.07.2025 г. от З. С. Я. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Бл* срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и
адрес: гр. София, кв. М*, с която е предявен отрицателен установителен
иск, с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който да бъде признато за
установено, че не дължи на ответника следните суми: главница в размер на
1212 лева и начислена законна лихва към нея, дължими по договор за
кредитна карта „Транскарт" от 02.11.2006 г., сключен между „Т*" ЕАД като
издател и ищеца З. С* Я. като кредитополучател/картоползвател, които
вземания са прехвърлени в полза на ответното дружество по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.03.2013 г., тъй
като е погасена по давност, на основание чл. чл.110 и чл.111, б. „б“ и б. „в“
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че след справка в ЦКР ищецът установил,
че съществува непогасено задължение, произтичащо от Договор за издаване
на кредитна карта от 02.11.2006г., сключен с „Т*" ЕАД. Твърди, че тези
вземания са придобити от ответника въз основа на договор за цесия от
04.03.2013 г. Твърди, че вземанията са погасени по давност.
В допълнителна молба уточнява, че правен интерес от предявяване на
настоящия иск извежда от това, че служители на ответника непрекъснато я
търсели по телефона, както и че нейното име фигурира в ЦКР, което е
предпоставка при последващо отпускане на кредит, защото не е погасила
1
стария си кредит. Посочва, че при евентуални уважаване на иска ще бъдат
предприети действия за заличаване в ЦКР.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор на искова молба. Не
оспорва, че вземането на кредитора произтича от договор за кредитна карта,
сключен на 02.11.2006г. между ищеца и „Т*“ ЕАД, вземането по който е
прехвърлено ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от дата 04.03.2013г. Поддържа, че
фигурирането на задължението в Централен кредитен регистър не обосновава
правния интерес на ищеца от воденето на настоящото производство. Твърди,
че подаването на информация в Централния кредитен регистър на БНБ
представлява нормативно задължение на дружеството съгласно чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър.
Вписването на задължението в ЦКР е нормативно определено задължение на
ответното дружество и не навлиза в материалната сфера на ищеца, както и не
представлява действие, насочено към принудително изпълнение на вземането.
Релевира съображения, че процесните вземания съставляват естествени
задължения и изтичането на давностен срок не е свързано с валидността и
дължимостта им, а се отнася до възможността кредиторът да търси
изпълнение. Поддържа, че искът е недопустим, тъй като ищецът няма правен
интерес и моли производството да бъде прекратено. В условията на
евентуалност спрямо изложения довод за недопустимост на производството,
заявява, че признава предявения иск за основателен, доколкото вземането е
погасена по давност.
Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй
като не е дал повод за завеждане на иска, като прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прави искане
делото да се разгледа в отсъствие на ответника, в случай че не се яви в първото
открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. Подава писмена молба, с която поддържа исковите претенции.
Твърди, че след справка в ЦКР се установи, че ищецът е длъжникът на
ответника. Поддържа, че периодично представители на ответното дружество
звънят на ищеца с искания сумата да бъде заплатена. Твърди, че след като в
ЦКР ищецът фигурира като длъжник, което е от решаващо значение при
кандидатстването за нов кредит. Отделно, твърди, че при уважаване на иска,
ответникът ще спре да изисква плащане на сумата, както и ще се заличат
нещата в регистъра.
Ответникът не се явява и не се представлява в о.с.з.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
2
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С уточнителна молба с вх. № 263075/01.08.2025 г. ищецът уточнява, че
обосновава правния интерес от водене на настоящото дело, че ответникът й
звъни да си събира вземанията и че същият поддържа съответната
информационна партида в Централния кредитен регистър при БНЛ. Твърди,
че това, че има непогасени задължения е пречка за отпускане на кредит.
Твърди, че ответникът, че ако искът бъде уважен ответникът няма да я търси,
тъй като вземането е погасено по давност.
Ищецът извлича правен интерес от това, че неговото име фигурира като
длъжник в Централния кредитен регистър (ЦКР). Ищецът извлича този
интерес от факта, че ответникът търси доброволно заплащане на процесната
сума, като й звъни.
Следователно настоящото дело е образувано и ищецът черпи правен
интерес от водене на настоящото дело само въз основа на факта, че
ответникът й звъни по телефона, за да потърси доброволно изпълнение на
паричните суми и като правен интерес ищецът иска да бъде заличен като
длъжникът той и неговият наследодател в ЦКР.
Предявен е отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на
ответника суми, тъй като са погасени по давност. Институтът на давността е
институт на материалното право, което лишава възможността на кредитора да
се търси по принудителен ред притезанието. Давността е период от време, с
което се погасява не самото субективно материално право, а право на
принудително изпълнение. Ето защо дори и да е настъпила давността,
вземането съществува, защото платеното по него не е без основание, на
основание чл.118 ЗЗД.
На първо място, съдът приема, че липсва правен интерес от водене на
настоящото дело. Ищецът твърди, че имал суми към ответника, но ответникът
не ги търси по съдебен ред, а сом й звъни. Няма доказателства ответникът да е
предприел каквито и да са действия – извънсъдебни или съдебни за търсене на
сумата. Посочените от ищеца твърдения не са доказани. А това, че кредиторът
звъни на длъжника не е основание за предявяване на отрицателен
установителен иск, а за отговорност по чл.45 ЗЗД, ЗЗЛД и Закон за лицата,
обслужващи кредити, и купувачите на кредити.
3
Съдът приема, че липсва правен интерес от водене на настоящото дело.
Ответникът не е предприел каквито и да са действия. Липсата на правен
интерес се доказва от факта, че липсват действия от страна на ответника, т.е.
принудителни. Когато длъжникът се позовава па погасителна давност той се
защитава срещу принудително изпълнение, а не изобщо, че вземането не
съществува, защото както посочихме по-горе самото субективно материално
право не се погасява с давността. То съществува.
Съгласно твърденията в ИМ и нейното уточнение следва, че ищецът иска
да му се заличат данните в регистъра на ответника. Това е така, защото било
записано, че той е длъжник и това ме пречи при отпускане на следващи
кредити. Ето защо ищецът има правен интерес да води дело по чл.39, ал.1
ЗЗЛД вр. чл.17 от GDPR. Ищецът следва да организира защитата си по друг
начин, а не чрез граждански иск. Следва да поиска да му бъде изтрито досието
– защита на правото на бъдеш забравен. В този смисъл е Решение №
12441/13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г. на ВАС.
Както съда написа по-горе, за предявения иск липсват доказателства за
правен интерес. От 2013 г. (осъществена цесията) не са предприети такива
действия на ответника, които до обусловят правен интерес от водене на
настоящото дело. Липсват доказателства и за издаден ИЛ. Над 6 години, от
2013 г. до 2023 г., ответникът не е предприел каквито и да са действия, за да
обусловят правен интерес от настоящия иск. Липсва образувано изпълнително
дело.
На следващо място, ищецът твърди, че има спор. Същевременно пише, че
отказва да плати, а ответникът не си търси сумите пи принудителен ред. При
това положение съдът приета, че липсва гражданскоправен спор между
страните, който да налага уреждане на спора със СПН. Липсват доказателства,
че страните спорят, че дори ответникът търси сумата и я брои като дължима.
Следователно редът на защита на ищеца да бъде заличен като длъжникът
от ЦКР не е чрез отрицателен установителен иск. Този иск има за предмет да
се реши със силата на пресъдено нещо, че сумата не подлежи на принудително
изпълнение, доколкото платеното след настъпила давност и платено с
основание (чл. 118 ЗЗД). Това е така, защото погасителната давност лишава от
възможност кредиторът да търси принудително изпълнение, но не е институт
на материалното право. При настъпила давност самото задължение не се
погасява, не се заличава. Субективното право продължава да съществува, но
не и да се изпълнява принудително.
В исковата молба са изложени твърдения, че е налице правен интерес, тъй
като името на ищеца и на ответника фигурират в ЦКР. При това положение
съдът приема, че правения интерес на ищеца е да води иска по чл.39, ал.1
ЗЗЛД вр. чл.17 от GDPR, а не гражданския иск оп чл.124 или чл.439 ГПК .
Изложените факти и обстоятелства не кореспондират с така формулираната
защита (петитум). Това е така, защото така предявеният иск не цели защита от
принудително изпълнение. А ищецът именно иска защита от това, че името му
4
фигурира в ЦКР. Следователно при така възникналия проблем не е налице
гражданско правен спор, който да обуславя надлежното съществуване на
правото на иск и да съответства на търсената защита – да се установи, че
вземането не съществува, тъй като е погасено по давност. Както съдът изложи
по-горе, погасяването по давност има значение за принудителното
изпълнение, но не и ответникът да спре да звъни или да заличи от ЦКР ищеца.
Редът на защита при изложените факти и обстоятелства е друг, но не и
граждански, който да налага намесата на настоящия граждански съд.
А ако счита, че иска да спре да му звъни, то следва да е налице друг иск –
осъдителен, с който ответникът да спре да се въздържа от действия, а не
установителен, че вземането не съществува.
Регистрираните по реда на чл. 3а от ЗКИ лица са длъжни да събират и
подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за
всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези
кредити до окончателното им погасяване съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
22/16.07.2009г., издадена от Управителя на БНБ за Централния кредитен
регистър. От друга страна погасителната давност, на която се позовава
длъжникът- ищец по делото е материалноправен институт и изтичането на
определен от закона давностен срок не води до погасяване на самото вземане,
а на възможността да бъде принудително изпълнено. Не се погасява
субективното право. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл
отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и покрито с
давност, не е в противоречие с изискванията за поддържане на актуални данни
в ЦРК, тъй като самото задължение не е погасено. Погасена е само
възможността на кредитора да предприеме неговото принудително
удовлетворяване.
Следователно, дори и да се уважи иска, ищецът няма да получи търсената
защита да бъде заличен от ЦКР, тъй като с това не се погасява самото
субективно право. То продължава да съществува и ответникът е длъжен да го
подаде като данни в ЦКР. Ето защо с предявения иск ищецът няма да постигне
целта си – да бъде заличен от регистъра. Ето защо ищецът няма правен
интерес от настоящия иск.
Ищецът няма да постигне целта си, защото няма осъдителен петитум,
ответникът да спре да звъни на ищеца.
По делото не се установи никакви действия на ответника, нито да има
издаден ИЛ за сумите. Следователно фактът, че ищецът фигурира в ЦКР, не
обуславят защитата по чл.124 или чл.439 ГПК. Освен това, ответникът изцяло
признава иска, че сумата е погасена по давност, поради което не е предприел
принудителни действия.
Не е достатъчно да се води дело по чл.124 ГПК или чл.439 ГПК само въз
основа на факта, че името на ищеца, неговият наследодател, са вписани в
5
регистър. Редът за заличаване от този регистър не е по ГПК, а по ЗЗЛД и АПК.
Нито е достатъчно търсенето по телефон. Още по-малко издадено писмо от
ответника, въз основа на подадена писмена молба от ищеца до ответника, на
който ответникът има задължение да отговори.
Липсва доказателства за правен интерес за разликата между двете суми.
С оглед изложеното, съдът приема, че липсва правен интерес от водене на
делото, липсва гражданскоправен спор, който да налага намесата на съда.
Търсената от ищеца защита чрез настоящия иск (ОУИ) не обуславя неговата
защита – заличаване от ЦКР и преставане на ответника да звъни, тъй като са
други искове и по друг ред се защитава. Следователно настоящият иск няма да
защити ищеца.
Наличието на спор и правен интерес са положителни абсолютни
процесуални предпоставки за съществуване правото на иск, липсата на които
определя иска и производството като недопустими. Ето защо производството
е недопустимо и следва да бъде прекратено и исковата молба върната, на
основание чл.130 ГПК, както и по чл.1129, ал.2 ГПК..
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски. Същият не
претендира и се позовава на чл.78, ал.2 ГПК, поради което не следва да му се
присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 233829/03.07.2025 г., с клеймо от
27.06.2025 г., уточнена с молба с вх. № 263075/01.08.2025 г. с клеймо от
29.07.2025 г и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №
39421/2025 г. по описа на СРС, поради липса на гражданскоправен спор и
правен интерес, на основание чл.129, ал.2 и чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6