Решение по дело №149/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. Е. Д. от гр. Р., действащ чрез пълномощника си – адв. С. С., АК - Разград, против Решение № 45 от 01.05.2025г., постановено по АНД № 679/2024г. по описа на Районен съд - Разград в производството по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е потвърдено НП № 24-1075-000934 от 07.10.2024г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Разград. В жалбата и по същество пред съда се излагат доводи, че решението е постановено при неправилно изяснена фактическа обстановка. Не се оспорва факта, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол, но се оспорват изводите на районния съд относно закъснението на водача да се яви за даване на кръвна проба и незачитането на резултата от медицинското изследване. Счита, че по отношение на тези факти не е извършен задълбочен анализ на всички събрани доказателства, които сочат за липса на виновно негово поведение, свързано със закъснението. По този начин районният съд необосновано не е взел предвид резултата, установен при изследване на дадената кръвна проба, поради което е направил незаконосъобразен извод за доказаност на нарушението. Иска се решението на въззивния съд да бъде отменено, респ. да бъде отменено изцяло издаденото Наказателно постановление.

Ответникът Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Разград чрез процесуалния представител – упълномощен гл. юрисконсулт, счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Заявява претенция за присъждане на разноски в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че касационната жалба е основателна по изложените в нея съображения. Счита, че са доказано уважителни причини да не бъде взета навреме кръвна проба на жалбоподателя, а именно, че не е отведен от полицейските служители до МБАЛ – Разград, както и наличието на други чакащи пациенти в Спешното отделение, на които е даден приоритет. В тази връзка моли жалбата да бъде уважена, а решението на районния съд и НП да бъдат отменени.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-1075-000934 от 07.10.2024г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Разград, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от същия закон на Д. Е. Д. от гр. Р., са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

От фактическа страна е установено, че на 18.08.2024г., в 22:22 часа, в гр. Разград по ул. „Юмрукчал“ до „Т-маркет" в посока кръстовище с ул.“Ивайло“, полицейски служители в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Разград спрели за проверка лек автомобил „Опел Виваро“, с рег. № **-***-* (Нидерландска регистрация), собственост и управляван от жалбоподателя Д. Е. Д. Водачът бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр.№ ARNA-0173, електронната скала на който отчела 0,69 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден бил Талон за медицинско изследване с № 083848, в който водачът е декларирал собственоръчно с подписа си избор да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. Въз основа на горните констатации на жалбоподателя е съставен АУАН, серия GA, № 1366056 от 18.08.2024 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП за това, че управлява посоченото МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 до 0,8 на хиляда.

Талонът за медицинско изследване бил връчен на жалбоподателя по време на проверката на 18.08.2024г., в 22:45 ч., като му е определен срок за явяване за изследване до 45 минути от връчването на талона, т.е. до 23:30 часа на същата дата. Жалбоподателят се явил за изследване в сградата на МБАЛ – Разград, за което е съставен Лист за преглед на пациент в КДБ/СО. В документа е отразено, че е постъпил в 23:45 часа на 18.08.2024г., т.е. 15 минути след изтичане на определения в талона срок за явяване. Въпреки закъснението, на водача е взета кръвна проба в 23:49 ч., за което е изготвен Протокол за медицинско изследване (Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози), подписан от дежурен лекар в СО – д-р Х. Х. (провел изследването) и от жалбоподателя Д. Е. Д., от когото е взета кръвната проба. Последната била изследвана, за което е изготвен Протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол с № 037 от 23.08.2024г., като видно от същия е била установена концентрация от 0,43 промила.

Така въз основа на констатациите от АУАН и след изясняване и обсъждане на обстоятелствата, при които е било извършено вземането на кръвна проба и съответното медицинско изследване, по отношение на водача на МПС, административнонаказващият орган е издал обжалваното пред въззивния съд Наказателно постановление. С него е възприел допуснато нарушение на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания „Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Наказващият орган провел разследване на спорните обстоятелства, свързани с вземането на кръвна проба от водача на МПС, като с Писмо рег.№ 330000 – 33485 от 04.09.2024г. било направено запитване до МБАЛ - Разград, съответно с постъпило Писмо-отговор вх.№ 330000-35082 от 18.09.2024г. са потвърдени обсъдените горе обстоятелства относно датата и часа на явяване на жалбоподателя за медицинско изследване и вземане на проби за химическо и химико-токсилогично лабораторно изследване. Въз основа на тези данни в НП е направен извод, че няма обективни причини за закъснението на водача и вземането на кръвна проба след изтичане на срока, посочен в Талона за медицинско изследване, при допуснато закъснение от 15 минути. По този начин и на основание чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, наказващият орган преценил, че следва да се приемат показанията на техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта на водача от 0,69 промила и на тази база е прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В хода на въззивното производство са разпитани четирима свидетели, чиито показания непротиворечиво установяват, че преди вземането на кръвна проба от жалбоподателя в Спешното отделение на МБАЛ - Разград, е имало период на изчакване, за да се яви патрулиращия полицейски екип и в присъствието на служителите да се извърши вземането на кръв от водача. В този смисъл са показанията на извършилите проверката полицейски служители В. Х. В. и Г. С. Д., които твърдят, че в конкретния случай не са имали задължение да придружават водача до Спешно отделение. Поради тази причина, след като приключили проверката на жалбоподателя, продължили да изпълняват други свои служебни задължения. Въпреки това, по-късно същата вечер, били извикани от дежурния лекар да се явят в Спешно отделение по повод на това, че жалбоподателят се явил да даде кръвна проба. Такава били взета в присъствието на полицаите след пристигането им в МБАЛ. Двамата полицаи са категорични, че са имали разговори с дежурните лекари по повод на това, че изискват вземането на кръвна проба винаги да става в тяхно присъствие, дори когато нямат задължение за това и поради непознаване на нормативната уредба.

Дежурният лекар от Спешното отделение – Х. Н. Х., съставил процесния Протокол за медицинско изследване – Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017г., също разпитан като свидетел, потвърждава пред съда факта, че винаги пред органи на реда взема кръвна проба. Така се процедирало още преди самият той да започне работа в Спешно отделение и като гаранция при евентуално оспорване. За конкретния случай е дал показания, доколкото си спомня, че е имало доста други пациенти. Опитали се да запишат жалбоподателя, но не успели навреме. Лекарят заявил, че по списъка на болните може да каже, че е имало повече работа, докато е вземана кръвната проба е имало няколко пациенти, които е обслужвал. Обяснил, че пациентите се записват в Журнал за преминали пациенти в Спешно отделение и за всеки може да се види колко е продължил прегледът.

Същият Журнал е изискан от въззивния съд като писмено доказателство, като е представено извлечение от него за дата 18.08.2024г. Предявен е на свидетеля Х. Н. Х. при провеждане на допълнителен разпит в следващо съдебно заседание, при което е дал показания, че некоректно е попълнена стр. 18, доколкото на пациента Д. Д., заведен под № 9067, не е попълнена правилно графа „Диагноза“, час на провеждане и грешно бил попълнен редът му. Обяснил, че в графа „Консултант“ се отбелязва общия престой на пациента, а часовете се отбелязват в амбулаторния лист.

По искане на жалбоподателя е разпитан във въззивното производство и свидетелят Г. М. К., който установява, че по лични здравословни причини е бил в Бърза помощ в гр. Разград, към средата на м. август, когато срещнал там Д. Д. Твърди, че вечерта към 23:00 часа бил в болницата и Д. също бил там, като се разхождал нервен из коридора. В разговор помежду им станало въпрос, че са му взели шофьорската книжка, тъй като пил една бира и чакал полицаите, за да му бъде взета кръвна проба. Станало въпрос, че обичайно не вземали кръв без присъствието на полицаи, поради което свидетелят посъветвал жалбоподателя сам да ги потърси, вкл. да звъни на тел. 112. Същият свидетел дал показания, че в Спешното отделение срещнал и друг познат на име В., който се бил порязал и също бил там на преглед.

При съпоставка с представения Журнал за спешни консултации в МБАЛ - Разград, се установява, че действително на дата 18.08.2024г. е вписан под № 9063 пациент с имена В. Н. И., като след него са вписани още трима прегледани пациенти до вписването на жалбоподателя Д. Е. Д. под № 9067.

С решението си Районен съд – Разград е потвърдил издаденото НП като законосъобразно. При анализа на доказателствата съдът приел за несъмнен факта, че жалбоподателят е просрочил посоченото време за даване на кръвна проба и по този начин сам се отаказал от правото си на химическо изследване на кръвта, като фактически е приел показанията на техническото средство. Съдът не кредитирал показанията на свидетеля Г. К. по съображения, че са уклончиви, без посочване на точна дата и са в противоречие с останалия доказателствен материал. По основното възражение на жалбоподателя, че свидетелят Х. Х. е отказал вземане на кръвна проба от жалбоподателя до пристигането на униформени полицаи, съдът преценил, че същото се опровергава от показанията на самия свидетел, както и от събраните писмени доказателства – Талон за медицинско изследване, Лист за преглед на пациент в КСБ/СО, Протокол за медицинско изследване и заверено копие на Журнал за спешни консулти в МБАЛ – Разград. От тях ясно и категорично се установявал началния час на преглед на жалбоподателя, още с пристигането му в Спешно отделение на МБАЛ – Разград, както и че звеното не е било натоварено с прегледи на спешни пациенти.

Така с оглед на данните по делото съдът приел, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Изложени са мотиви, че АУАН и НП не страдат от процесуални пороци, като обстоятелствата на нарушението са достатъчно ясно отразени. По същество съдът приел, че нарушението е правилно установено и доказано, като са наложени съответните на него адм. наказания.

Решението на РС-Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.

Въпреки това решението следва да бъде отменено като неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Проверяваният съд не е извършил обективен комплексен анализ на доказателствата по делото, не е изпълнил задължението си да осигури разкриване на обективната истина чрез всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което е довело до неизяснена фактическа обстановка. Това обуславя отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Разград.

В процесния случай концентрацията на алкохол в кръвта на наказания жалбоподател е установена чрез техническо средство “Алкотест Дрегер” при извършената му проверка на място от контролните органи и в съответствие с нормативно установения ред по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Спазена е и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, като при съставянето на АУАН за установената с техническото средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда на водача е попълнен от контролния орган и Талон за изследване по образец, съгласно Приложение № 1 от Наредбата. Както съставеният АУАН, така и издаденият Талон по чл. 3, ал. 2 имат изискуемото съдържание, съобразно чл. 6, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата. Отразен е изрично изборът на лицето за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с медицинско и химическо лабораторно изследване, при което контролният орган, в съответствие с дадените му правомощия е вписал в Талона ясно и конкретно мястото, където да се извърши изследването и е определил максималния срок за явяване за даването на кръвна проба в рамките на нормативно установения за нарушения на територията на населено място, при съблюдаване изискванията на чл. 6, ал. 6, т. 2 и ал. 8 от Наредбата.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от същата Наредба е категорична, че вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в Талона за изследване. А съгласно чл. 15, ал. 6 - при неявяване на лицето за изследване в указания в Талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

При тази нормативна уредба и при преценка на събрания доказателствен материал, касационният съд приема, че в хода на въззивното производство е останал неизяснен именно въпросът относно неспазването от жалбоподателя на определения му в Талона срок за явяване в МБАЛ – Разград за вземане на кръв за изследване – до 23:30 часа на 18.08.2024г., което рефлектира и върху преценката на наказаващия орган за ангажиране отговорността на жалбоподателя при условията на чл. 15, ал. 6 от цитираната горе Наредба, съобразно показанията за концентрация на алкохол у водача, отчетени от техническото средство.

В тази връзка, обсъдено и в обстоятелствената част на решението, пред въззивния съд са събрани гласни доказателства, които категорично и непротиворечиво установяват факта, че след като Д. Е. Д. се е явил в Спешното отделение на МБАЛ – Разград за даване на кръвна проба, се е наложило да изчаква идването на полицейските служители, извършили проверката и да се проведе в тяхно присъствие вземането на кръв от дежурния лекар. Установи се, че самият дежурен лекар Х. Х. винаги процедира по този начин и настоява вземането на кръв да се извършва в присъствието на полицаи, като гаранция при евентуално оспорване на изследването. Тези обстоятелства не са обсъдени и не са взети предвид от районния съд, вкл. и факта, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от цитираната горе Наредба № 1 от 19.07.2017г. полицейският орган е длъжен да съпровожда лицето до мястото за извършване на изследване единствено когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. Като свидетел е разпитан и случаен посетител на Спешното отделение – Г. М. К., чиито показания необосновано не са кредитирани във въззиввното производство, тъй като били уклончиви и изолирани. Всъщност този свидетел, съобщава достатъчно конкретни факти, които съпоставени с останалите доказателствени източници, дават основание да се приемат за кореспондиращи с тях и относими точно към процесния случай – относно времето, когато е посетил Спешното отделение (средата на м. август), срещата с жалбоподателя и поводът, заради който той е бил в същото отделение – за даване на кръв след полицейска проверка, при която му е отнета книжката, защото употребил алкохол. Свидетелят съобщава за среща с друг пациент в Спешното отделение, поименно посочен, който действително е вписан в изискания по–късно от съда Журнал за проведените прегледи от същата дата, когато е бил прегледан и жалбоподателят. Този свидетел К. е категоричен в показанията си, че е бил в МБАЛ - Разград към 23:00 часа вечерта и е заварил там жалбоподателя Д. Е. Д., който се разхождал нервно из коридора в изчакване на полицаите.

В своята съвкупност, последователност и непротиворечивост, тези гласни доказателства разколебават съществено достоверността на данните, вписани в издадения от превелия изследването дежурен лекар Х. Х. Лист за преглед на пациент в КДБ/СО относно посочените дата и час на постъпване на пациента Д. Е. Д. – на 18.08.2024г. в 23:45 часа. Очевидно, при условие, че кръвната проба му е взета в 23:49 часа, то е обективно невъзможно в рамките на тази 4-минутна разлика от постъпването на пациента до вземането на кръвната проба, да бъдат намерени полицейските служители, извършили проверката, да бъдат извикани от мястото, където изпълнявали други служебни задължения и да дойдат в болницата, за да присъстват при вземането на кръвната проба от жалбоподателя. Тези спорни факти са останали неизяснени и въпреки изискания от съда Журнал за спешни консулти в МБАЛ – Разград, където според показанията на самия дежурен лекар, данните от прегледа на жалбоподателя Д. Е. Д. не са попълнени коректно, вкл. и часа на провеждане на прегледа. Освен това, противно на изводите направени от районния съд, че звеното не било натоварено с прегледи на спешни пациенти, следва да се отбележи, че свидетелят-лекар е съобщил точно обратното – че в случая е имало доста други пациенти, докато е вземана кръвната проба е имало няколко пациенти, които лекарят е обслужвал и не са успели навреме да запишат жалбоподателя (из показанията му в съдебно заседание на 20.02.2025г.).

Така, при неизяснена фактическа обстановка, Районен съд – Разград необосновано е направил извод в решението си, че жалбоподателят Д. Е. Д. не е спазил определения му в Талона срок за явяване за даване на кръвна проба, с което сам се отказал от правото си на химическо изследване, респ. незаконосъобразен се явява и извода на съда за доказаност на нарушението, съобразно възприетите показания за алкохолна концентрация у водача, отчетени с техническото средство при условиаята на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът е постановил акта си, без да събере всички относими и необходими доказателства за изясняване в пълнота на правнорелевантните факти и обстоятелства във връзка с констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Не е изпълнил задължението си да разкрие обективната истина, като събере и анализира всички необходими доказателства, както ангажираните в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното производство, въз основа на които да обоснове извод за доказаност на нарушението - изпълнението на всички елементи от фактическия му състав и за наличието на всички законови предпоставки, ангажиращи отговорността на нарушителя за това нарушение.

Доколкото разпоредбата на чл. 220 от АПК регламентира забрана за касационната инстанция да извършва фактически установявания, респ. няма правомощия да установява нови фактически положения, а единствено проверява правораздавателната дейност на районния съд, то делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Разград. При това ново разглеждане следва да бъдат събрани доказателства, въз основа на които да се изясни точното време на постъпване на жалбоподателя в Спешното отделение на МБАЛ – Разград, като бъдат изискани и проследени всички издадени Листи за преглед на пациенти в КДБ/СО от 18.08.2024г. за времето от 23:00 часа до 23:45 часа, с цел установяване на достоверността на данните, вписани в Листа за преглед на жалбоподателя относно часа на постъпване за вземане на кръвна проба и преценка дали да бъдат кредитирани стойностите за концентрация на алкохол в кръвта на водача на МПС, отчетени по Протокола за химическо изследване или тези от техническото средство, при условията на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

При невъзможност да бъдат изяснени тези обстоятелства и с оглед преценката за съставомерност на констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, следва за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, който принципно не оспорва, че на процесната дата е шофирал след употреба на алкохол – да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза с цел установяване на обективни данни относно алкохолното повлияване на водача на МПС.

При този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на разноски се явява неоснователна, а жалбоподателят не е претендирал такива.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд - Разград

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 45 от 01.05.2025г., постановено по АНД № 679/2024г. по описа на Районен съд-Разград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Районен съд-Разград, при съобразяване с указания в мотивите към решението.

Решението е окончателно.