СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
04.03.20г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 30.01.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 13325/18г. и констатира следното:
Предявен
е иск от Л. С. и Р. С. против „Т.Б.“ АД и „О.Б.“ ЕООД с правно основание чл. 124 от ГПК – за
установяване, че: ответникът „Т.Б.“ АД не притежава ипотечно
право /във връзка с ипотека, учредена в полза на банката от „О.Б.“ ЕООД, вписана
по нот. акт № 58 от 11.12.07г. на нотариус В. И./ и
право на принудително изпълнение по отношение на собствени на ищците недвижими
имоти, а именно: апартамент № 7 /с площ от 93, 32 кв
м./ и гараж № 5 /с площ от 23, 59 кв. м./, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящи се в
град София, р-н Лозенец, кв. ***/подробно индивидуализирани в нотариален акт №
56 от 30.10.15г. на нотариус М. И./.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Събраният
по делото писмен доказателствен материал /преценен в контекста на твърденията и
възраженията на страните/ удостоверява, че:
Ищците са
собственици /в режим на СИО/ на процесните недвижими имоти /апартамент – жилище
и гараж, подробно конкретизирани в нотариален акт. № 56 от 30.10.15г. на нотариус М. И. /. С
договор от 11.12.07г.
/обективиран в нотариален акт № 58 от 11.12.07г. на нотариус В. И./ „О.Б.“ ЕООД е
гарантирал дълг /по договор за банков кредит/ на „И.П.****“ ООД към „Т.Б.“ АД чрез
ипотека върху недвижими имоти /апартамент – жилище и гараж/ индивидуализирани в
посоченият нотариален акт.
Искът е
основателен:
От една
страна:
Обстоятелството
дали валидно /действително/ учредената в полза на „Т.Б.“ АД вещна тежест /конкретизирана в горният нотариален акт/ е
била вписана /регистрирана/ правилно /точно/ по съответните партиди /книги за
вписванията/ - е ирелевантно досежно правото на банката да насочи принудително
изпълнение към ипотекираните имоти. Евентуално допуснатите /в такава насока –
във връзка с отбелязването на ипотеката/ процедурни /технически/ нарушения от Агенцията
по вписванията могат да обосноват само ангажиране на имуществената отговорност
на държавният орган при условията на чл. 49 от ЗЗД, но не и да дерогират
/изключат/ ипотечното право на банката. Възраженията на ищците в тази връзка са
неоснователни. Именно поради това – заявеното в последното съдебно заседание
доказателствено искане на Л.
С. и Р. С. беше оставено без уважение.
От друга
страна:
В
процесната хипотеза не може да се констатира идентичност /тъждество/ между:
собствените на ищците недвижими имоти /конкретизирани в нотариален акт № 56 от 30.10.15г. на нотариус М. И./ и ипотекираните
в полза на банката такива имоти /конкретизирани в нотариален акт № 58 от
11.12.07г. на нотариус В. И./. В описанието на имотите /в двата документа/ се
констатират несъответствия: както по отношение на площта на имотите /където е
налице съществено разминаване/, така и по отношение на местоположението /в
смисъл на – етажност/ на обектите на собственост /жилище и гараж/, а също -
отсъства пълно сходство и в описанието на границите на имотите. Съдържанието на
допълнително представените от банката /в последното съдебно заседание/ писмени
доказателства - не отстранява посочените разминавания: във всички тези
документи /в това число и в първичната „проектна документация“, изготвена преди
ипотечният нотариален акт – макар в същата да фигурира само описание на гараж/ имотите
са конкретизирани единствено с идентификационните белези, визирани в
нотариалният акт на ищците. С тези белези са описани имотите и във всички
останали нотариални актове, приети като доказателства по делото /с изключение
само на процесният нотариален акт № 58 от 11.12.07г. на нотариус В. И./. С
други думи – по делото не се съдържат писмени /или други доказателства/, които
да установят еднозначно /категорично/ идентичността на двете групи имоти
/описани в горните два нотариални акта/ или да „обяснят“ причината за посоченото
разминаване в индивидуализиращите белези на обектите на собственост /причината
за липса на тъждество при конкретизацията на имотите/. Тезата на ответника
/обоснована със съдържанието на цитираната в писмения отговор на банката
съдебна практика/ би могла да бъде споделена, ако в нотариален акт № 58 от
11.12.07г. на нотариус В. И. ипотекираните имоти бяха описани само като: земя
/терен/ и построена в същата сграда - като цял, един обект на собственост /в
такава насока са и съображенията на ВКС, изложени в цитираното от банката
съдебно решение № 39 от 24.03.14г./. В случая обаче – посоченият нотариален акт
изрично сочи /индивидуализира/ конкретни имоти /обекти на право на собственост/
и същите са описани по начин, който не позволява да бъдат отъждествени със
собствените на ищците такива. Посоченото обстоятелство в случая опорочава /по
смисъла на чл. 170 от ЗЗД във връзка с чл. 167 от ЗЗД/ учредената в полза на
банката ипотека и препятства правото на последната /в качеството й на взискател
по процесното изпълнително дело/ да удовлетвори своето вземане чрез осребряване
на имотите /така - както са конкретизирани в нотариален акт № 56 от 30.10.15г. на нотариус М. И./ на Л. С. и Р. С..
С оглед
изложеното – искът следва да бъде уважен.
Възраженията
на процесуалния представител на ответника /по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ са
основателни – претендираните от ищците адвокатски хонорари превишават минимума
по Наредба № 1, поради което заявените вземания /съгласно приложените списъци
на разноските/ следва да бъдат редуцирани до размера на сумите: по 3 961 лева
/изчислени на база данъчната оценка на процесните имоти/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124 от ГПК на Л.Р.С. ЕГН **********
и Р.М.С. ЕГН ********** против „Т.Б.“ АД и „О.Б.“ ЕООД, че: ответникът „Т.Б.“ АД не притежава ипотечно право /във връзка с ипотека,
учредена в полза на банката от „О.Б.“ ЕООД, вписана по нот.
акт № 58 от 11.12.07г. на нотариус В. И./ и право на принудително изпълнение по
отношение на собствени на ищците недвижими имоти, а именно: апартамент № 7 /с
площ от 93, 32 кв м./ и гараж № 5 /с площ от 23, 59
кв. м./, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, находящи се в град София, р-н Лозенец, кв. ***/подробно
индивидуализирани в нот. акт. № 56 от 30.10.15г. на
нотариус М. И./.
ОСЪЖДА
„Т.Б.“ АД и „О.Б.“
ЕООД да платят /по равно/ на Л.Р.С. общо 1 337 лева /държавни такси/ и
3 961 лева /адвокатски хонорар/, съответно на Р.М.С. 3 961 лева /адвокатски
хонорар/.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: