РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Трявна, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря КРЕМЕНА К. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело
№ 20254240100280 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. В. С.
срещу „ВИВУС.БГ“ЕООД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит №**********/10.12.2023 г., с който кредитодателят се задължил да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 310,00 лв., при ГПР по
кредита в размер на 49,60%, а ГЛП в размер на 40,97%. Съгласно договора,
ищецът следвало да заплати допълнителна такса разглеждане в размер на
79,46 лв. След сключване на договора, между страните били сключени, както
следва: анекс от 11.12.2023 г., по силата на който получава допълнителна сума
от 270,00 лв.; анекс от 16.12.2023 г., по силата на който получава
допълнителна сума от 50,00 лв.; анекс от 22.12.2023 г., по силата на който
получава допълнителна сума от 50,00 лв.; анекс от 29.12.2023 г., по силата на
който получава допълнителна сума от 220,00 лв. Въз основа на договора и
анексите към него ищецът получил общо сумата от 1087,11 лв., от които:
900,00 лв. – главница; 162,84 лв. – такса за бързо разглеждане и 24,27 лв. –
лихва. Твърди се в исковата молба, че договорът за кредит
№**********/10.12.2023 г. е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22
ЗПК. При условията на евентуалност се твърди, че „такса за разглеждане“ в
1
договора е нищожна, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК.
Претендира се в исковата молба да се обяви сключения между страните
договор за потребителски кредит за нищожен, а при условията на
евентуалност да се обяви за нищожна „такса разглеждане“ от същия договор.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал насрещна искова молба,
в която се съдържа и отговор на исковата молба, в които: 1. Оспорва исковата
претенция като неоснователна.; 2. Не оспорва, че в резултат на сключения
договор и анексите към него задължението на ищеца се увеличило на сумата
от 1087,11 лв., от които: 900,00 лв. – главница; 162,84 лв. – такса за бързо
разглеждане и 24,27 лв. – договорна лихва. Към датата на депозиране на
насрещния иск ищецът не бил погасил задълженията по договора; 3. Твърди,
че ищецът доброволно е поел парично задължение, представляващо такса за
услуга с незадължителен характер. Заплащането на тази такса не било
задължително условие за получаване на кредита, поради което не попадало в
категорията разходи, които законодателят налагал да бъдат включени в
рамките на ГПР и по този начин не придавало неравноправен и/или
недействителен характер на услугата; 4. Счита се, че предявените искове са
изцяло неоснователни, а договорът за кредит и клаузите му не са нищожни.
В насрещната искова молба се твърди, че по силата на сключения между
страните договор за кредит ответникът по насрещния иск е получил сумата от
900,00 лв., която същият не е погасил. В качеството си на кредитор по
дължимо и изискуемо вземане ищецът по насрещния иск имал правно
основание и интерес да предяви насрещен иск за непогасената като главница
сума в размер на 900,00 лв.
Претендира се в насрещния иск да се осъди ответника по него да заплати
сумата от 900,00 лв. – непогасена главница по договор за потребителски
кредит №**********/10.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното
погасяване на задължението.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещната искова молба е
депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените срещу него искове,
като неоснователни. Направено е в писмения отговор възражение за
2
прихващане на заплатените от кредитополучателя суми с дължимата по
кредита главница.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на
упълномощен адвокат Д. М., поддържа предявените искове и моли за
уважаването им, както и за отхвърляне на предявените насрещни искови
претенции. Ответникът, чрез писмено становище на юрисконсулт Д. Д. като
процесуален представител, поддържа направените в писмения отговор
оспорвания на предявения срещу него иск и счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени, както и претендира за уважаването на предявения насрещен иск.
Заявява, че по процесния договор за кредит и анекс към него няма извършени
плащания и правоотношението е изцяло непогасено.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 10.12.2023 г. между „ВИВУС.БГ“ЕООД (като
кредитор) и Н. В. С. (като кредитополучател) е сключен договор за кредит
№**********, при следните уговорени параметри: размер на кредита – 310,00
лв.; стандартен лихвен процент – 40,97%; лихвен процент за срока на кредита
– 40,97%; ГПР – 49,6%; такса за бързо разглеждане – 79,46 лв.; общо дължима
сума по кредита – 399,90 лв.; дата на получаване на сумата по кредита –
10.12.2023 г.; дата на връщане на сумата по кредита – 09.01.2024 г. С анекс от
11.12.2023 г. към договор за кредит №**********/10.12.2023 г. между
страните е договорено получаването на допълнителна сума в размер на 270,00
лв. С анекс от 16.12.2023 г. към договор за кредит №**********/10.12.2023 г.
между страните е договорено получаването на допълнителна сума в размер на
50,00 лв. С анекс от 22.12.2023 г. към договор за кредит
№**********/10.12.2023 г. между страните е договорено получаването на
допълнителна сума в размер на 50,00 лв. С анекс от 29.12.2023 г. към договор
за кредит №**********/10.12.2023 г. между страните е договорено
получаването на допълнителна сума в размер на 220,00 лв. След последния
анекс общият размер на кредита нараства на сумата от 900,00 лв., а
параметрите на кредита се променят и стават следните: стандартен лихвен
процент – 40,97%; лихвен процент за срока на кредита след отпускане на
допълнителната сума – 40,72%; ГПР – 49,9%; такса за бързо разглеждане след
3
отпускане на допълнителната сума – 162,84 лв.; общо дължима сума по
кредита – 1087,11 лв.; дата на връщане на общо дължимата сума по кредита –
09.01.2024 г.
Съобразно Общите условия на договора за кредит на
„ВИВУС.БГ“ЕООД: таксата за бързо разглеждане представлява такса за
предоставяне на незадължителна услуга по искане на кредитополучателя,
която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15
минути от изпращането му, а когато е подадено в неработен ден или на
официален празник, в срок до два часа от началото на първия следващ работен
ден. Таксата за бързо разглеждане се изчислява спрямо сумата на кредита и
срока на договора за кредит, като дължимата сума е посочена в специалните
условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на Кредитора.
Допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е
задължително условие за отпускане на сумата по заявения кредит и не
увеличава възможностите на кредотополучателя да получи кредит.
Не е спорно между страните по делото е, че уговорената в договора и
анексите към него сума като кредит в размер на общо 900,00 лв. е изплатена
на длъжника, но не е погасена дори и частично от него.
От предоставена от ответника справка за дължими и погасени суми по
процесния договор за кредит не се установява да има погасени от длъжника
по договора суми.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване
нищожност на договор за кредит №**********/10.12.2023 г. При условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване
нищожност на таксата за експресно разглеждане, уговорена в същия договор.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД.
Относно предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за кредит №**********/10.12.2023 г.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради
което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията,
както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с
4
общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19
ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на
„общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В случая, в договор за кредит №**********/10.12.2023 г. и анекс към
него от 29.12.2023 г. е посочен ГПР от 49,9 %, но съдът счита, че този размер
не отразява реалния такъв, тъй като не включва като разход таксата за
експресно разглеждане на искането по договора. Съдът счита, че уговорената
в договора такса за експресно разглеждане следва да се включи в размера на
ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по
смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са следните: Съобразно
сключения между страните договор, таксата за експресно разглеждане е
5
допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за
кредит, която следователно може да не бъде избрана от кредитоискателя, като
липсват данни за избора й от ищеца. Според императивната разпоредба на
чл.10а ал.2 ГПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което
обосновава изводът, че таксата за експресно разглеждане представлява именно
действие по усвояване на кредита, поради което уговарянето на такава такса е
в противоречие с цитираната разпоредба на чл.10а ал.2 ГПК. Не на последно
място, размерът на таксата за експресно разглеждане е над 18% от
предоставената като кредит сума (при кредит в размер на 900,00 лв. таксата за
експресно разглеждане е 162,84 лв.). Всичко това показва, че целта на
посочената договорна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане
от кредитора на искането на кредитоискателя за получаване на кредит е да
послужи като допълнително възнаграждение за кредитора. Това допълнително
възнаграждение представлява по същество косвен разход за
кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита.
Невключването й в ГПР води до несъответствие между посочения в договора
ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ
общите разходи по кредита. Посочването в договора за кредит на ГПР,
различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в
договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по
дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с оглед
на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски
кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от Директива 2008/48,
следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според
СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че
поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на
основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
6
недействителен, поради което и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД следва да се
прогласи неговата нищожност.
Следва да се отбележи и това, че порочността на клаузите за таксата за
експресно разглеждане води до недействителност на целия договор. Съгласно
чл.26 ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от двете хипотези:
Нищожността на клауза относно определянето на ГПР не може да бъде
заместена по право от повелителни норми на закона или да се предположи.
Без такава клауза договорът противоречи на изричното изискване на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК. Предвид това, в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 ЗЗД и
нищожността на клаузата обуславя недействителност на целия договор.
Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – поради противоречие със закона, а предявеният
иск с посоченото правно основание е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност спрямо него иск с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на клаузите за такса за
експресно разглеждане от същия договор.
Относно предявения насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД
Сключеният между страните по делото договор за кредит е нищожен и
следователно не е породил правно действие. Съгласно разпоредбата на чл.23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производство по предявен иск по чл.79 ЗЗД, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД
и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит посочена по-горе и
7
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се
стигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителния договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК (в с.см. решение
№50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр.д. №3855/2021 г., IV г.о.; решение
№50259/12.01.2023 г. на ВКС по гр.д. №3620/2021 г., III г.о. и др.). В случая не
е спорно по делото, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави
на потребителя уговорената като кредит сума в размер на 900,00 лв. Въз
основа на представената от ответника справка относно сумите по процесния
договор за кредит се установява, че потребителят не е погасил каквато и да е
част от задълженията по договора. Следователно чистата стойност на кредита
е предоставената като кредит сума в размер на 900,00 лв., в какъвто размер е
предявеният насрещен иск.
С оглед изложеното по-горе съдът намери предявеният насрещен иск за
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като се осъди
ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по него сумата от 900,00 лв.,
представляваща чистата стойност на кредита по договор за кредит
№**********/10.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на насрещния иск - 23.09.2025 г. до окончателното плащане на
сумата.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на общо
50,00 лв.
Отделно от това, упълномощеният от ищеца адв. Д. М. е отправил
искане по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС за установителния
иск и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. за осъдителния иск, за
8
оказана на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв безплатна адвокатска помощ,
каквато е осъществена съобразно представения договор за правна защита и
съдействие между ищеца и адв. Д. М. от 13.01.2025 г.
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв, възнаграждението за осъществена
безплатно адвокатска помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв се определя от съда, в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. При определянето на
дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът следва да се
съобрази с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. С решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. е установено, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията. Националната юрисдикция е длъжна
да не прилага Наредбата, а възнаграждението следва да бъде определено
според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна
сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа.
Съобразно гореизложеното и като съобрази фактическата и правна
сложност на настоящото производство и обема на извършената от адв. Д. М.
работа (включваща изготвяне и подаване на искова молба, както и на 1 брой
писмено становище във връзка с провеждане на първото и единствено о.с.з. по
делото) съдът определя адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно
адвокатска помощ в настоящото производство размер на 240,00 лв.
Присъденото адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения от ищеца
адвокат е с ДДС, съобразно постановеното решение от 25.10.2025 г. по дело
№С-744/23 г. на СЕС. Посочената сума ищецът следва да бъде осъден да
заплати директно на осъществилия безплатно адвокатска помощ адвокат,
доколкото не представлява направени от страната разноски по делото, а се
присъжда от съда.
С оглед уважаването на предявения насрещен иск и на основание чл.78
ал.1 ГПК ответникът по него следва да заплати на ищеца по насрещния иск
направените по делото разноски, които са в размер на общо 93,00 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лв.
9
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА договор за кредит №**********/10.12.2023 г., сключен
между „ВИВУС.БГ“ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ЖК „*****“, б*******ул. „*“ №** ет.* офис №*,
представлявано от З. С. Р. (самостоятелно) и А. К. (само заедно със З. С. Р.), и
Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., ул."**********" № **
(със съдебен адрес: гр. П., ул. "********"№ ** ет. * ап. *, чрез адв. Д. М.), за
нищожен поради противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ЖК „******“, бул. „**********“ №** ет.* офис
№*, представлявано от З. С. Р. (самостоятелно) и А. К. (само заедно със З. С.
Р.), да заплати на Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т.,
ул."**********" № ** (със съдебен адрес: гр. П., ул. "********"№ ** ет. * ап.
*, чрез адв. Д. М.), сумата от 50,00 лв. (петдесет лева и 00 ст.) - направени
разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ЖК „******“, бул. „*********“ №*** ет.* офис
№*, представлявано от З. С. Р. (самостоятелно) и А. К. (само заедно със З. С.
Р.), да заплати на адв. Д. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от
240,00 лв. (двеста и четиридесет лева) с ДДС - адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т.,
ул."**********" № ** (със съдебен адрес: гр. П., ул. "********"№ ** ет. * ап.
*, чрез адв. Д. М.), да заплати на „ВИВУС.БГ“ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „*****“, бул. „*********“ №***
ет.* офис №*, представлявано от З. С. Р. (самостоятелно) и А. К. (само заедно
със З. С. Р.), сумата от 900,00 лв. (деветстотин лева и 00ст.), представляваща
чистата стойност на кредита по договор за кредит №**********/10.12.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния
иск - 23.09.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
10
ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т.,
ул."**********" № ** (със съдебен адрес: гр. П., ул. "********"№ ** ет. * ап.
*, чрез адв. Д. М.), да заплати на „ВИВУС.БГ“ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „*****“, бул. „*********“ №***
ет.* офис №*, представлявано от З. С. Р. (самостоятелно) и А. К. (само заедно
със З. С. Р.), сумата от 93,00 лв. (деветдесет и три лева и 00 ст.) - направени
разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
120,00 лв. (сто и двадесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
11