Р Е Ш
Е Н И Е
№ 439/28.09.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 391 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№234 от 20.07.2020 г. по АНД № 769 по описа за 2020г. на Районен съд – Монтана,
с което е потвърдено наказателно постановление № АН-04-2 от 21.05.2020г. издадено от Директор Регионална здравна инспекция
/РЗИ/ гр. Монтана, с което на д-р В.Д.В. ***, като управител на ГПСМП „Х*** -2001“
ЕООД гр.Монтана, за извършено административно нарушение по 62, т.4 /отразено
като ал.4/ от Правилник за устройството и организацията на работа на органите
на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, е наложено административно наказание глоба в размер
на 100.00лева /сто/, на основание чл.210, ал.1 от Закон за здравето /ЗЗ/.
Касационният жалбоподател д-р В.Д.В. *** редовно призован се явява лично. По
съществото на делото и в писмено становище поддържа жалбата си, като навежда доводи за
незаконосъобразност на постановеното въззивно решение, с което е потвърдено НП.
Твърди, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като въззивния съд неправилно е преценил събраните по
делото доказателство и оттам е достигнал до правни изводи в противоречие с
материалния закон. Моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Регионална
здравна инспекция гр.Монтана представлявана от директора редовно призовани, не
се явяват, не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като атакуваното решение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като потвърденото с
него НП е издадено при спазване на административно производствените правила,
като правилно е приложен материалния закон.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна,
че при извършена проверка на ЕР от ТЕЛК - общи заболявания при МБАЛ „Д-р Ст.
Илиев" гр. Монтана относно издадени болнични листове за временна
неработоспособност от ЛКК в ГП "Х*** 2001" ООД гр. Монтана по
спазване на НМЕ и Правилника, е констатирано занижен контрол от страна на
управителя на ГПСМП „Х*** -2001“ ЕООД гр.Монтана д-р В.Д.В. върху дейността на
специализирана ЛКК. Констатирано е, че за периода от 14.05.2020 г. до
21.05.2020 г. ТЕЛК Монтана е отменил, като е анулирал два броя БЛ на лицето Т***
Н*** , както и, че е отменил БЛ № 201981201301/08.11.2019 г. и БЛ №
20198120227/11.12.2019 г., като необосновани и неправилно издадени съгласно чл.
40, ал. 1 и 3 от ПУОРОМЕ и РКМЕ.
Прието е, че въз основа на тази
фактическа обстановка д-р В.Д.В. ***, като управител на ГПСМП „Х*** -2001“ ЕООД
гр.Монтана е осъществил състава на административно нарушение по чл. 62, т. 4 от
ПУОРОМЕРКМЕ разписващ, че "..Ръководителите на лечебните заведения носят
отговорност за правилната организация, качеството и контрола на медицинската
експертиза, като в т.4. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г.) осъществяват контрол
върху организацията и качеството на работата на ЛКК и ТЕЛК, ако има такава в
лечебното заведение…"
Тези доводи не се споделят от
касационната инстанция.
Според чл. 6, ал.1 от Правилник за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника), в лечебните
заведения се създават лекарски консултативни комисии със заповед на директорите
на РЗИ, като в ал.2 е предвидено, че в състава на ЛКК влизат не по-малко от
двама постоянни членове - лекари с призната специалност, от които един е
председател. Съгласно чл. 6, ал.3, б."в" от Правилника,
специализирани ЛКК (неврологични, хирургични, очни, УНГ и т. н.) се създават,
при условие че в дадените медицински специалности има кадрови възможности.
При така разписаните правни норми със Заповед
№ РД-02-140/20.11.2019 г. на Директор РЗИ – Монтана е определено, че в лечебното
заведение за извънболнична помощ ГП „Х*** 2001“ ЕООД - гр. Монтана, ул. „Ц** Б*** III“ № 11, се създава Специализирана
ЛКК – по хирургия.
Съгласно разпоредбата на чл.62, т.4 от
ПУОРОМЕРКМЕ се вменяват задължения на ръководителя на лечебното заведение,
каквото е ГПСМП „Х*** -2001“ ЕООД гр.Монтана и в което е създадена ЛКК от
специалисти по хирургия, ръководителя на лечебното заведение да осъществява контрол
върху организацията и качеството на работата на ЛКК, докато в случая при
ангажиране на административно наказателната му отговорност се сочат издадени
болнични листове от определени специалисти, които впоследствие са отменени
поради „неизвършване на лични прегледи, неправилно отразена диагноза и т.н.“,
които са в изключителната оперативна самостоятелност на специалистите от
състава на ЛКК и в която дейност законодателя не вменява задължения на
управителя, тъй като тя не е свързана с организацията и качеството.
Временната неработоспособност е предмет
на медицинска експертиза, извършвана от лекуващия лекар, лекарски консултативни
комисии, ТЕЛК и НЕЛК. Като съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилника за устройството
и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) „..при
освидетелстване на лицата с цел разрешаване на отпуск за временна
неработоспособност лекарските консултативни комисии вземат решения след
задължителен клиничен преглед, а когато по тяхна преценка направените
изследвания не са достатъчни за изясняване на характера или степента на
заболяването, имат задължението да изпратят болните за допълнителни амбулаторни
или болнични изследвания и наблюдения..“.
Още повече, че съгласно чл. 101, ал. 2
от Закона за здравето медицинската експертиза се организира и ръководи от
министъра на здравеопазването и от РЗИ. ЛКК са органи на медицинската
експертиза на временната неработоспособност по силата на чл. 103, ал. 2 от
ЗЗдр. във вр. с чл. 6 от ПУОРОМЕРКМЕ, т.е. става въпрос за административна
дейност /неделима от медицинската/, в която адм. дейност РЗИ също има контролни
правомощия.
Поради изложеното вмененото нарушение се
явява несъставомерно от обективна страна, поради липсата на вменени задължения
на управителя на лечебното заведение да са намесва в дейността на лекарите
специалисти от ЛКК при освидетелстването на лицата, начина на работа и
поставените диагнози. В
тежест на административно наказващият орган е да опише, докаже и подкрепи със
съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършеното
административно нарушение. При установената фактическа обстановка обаче това не
е сторено.
От изложеното до тук следва, да се отмени въззивното решение
и издаденото НП, поради обективна несъставомерност на вмененото административно
нарушение.
Видно от приложените писмени доказателства във въззивното
производство в писмената защита от процесуалния представител на касатора
адвокат Й*** В*** от МАК се претендират сторените разноски за процесуално
представителство пред въззивния съд в размер на 100.00лева /сто/, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие на л.21 от АНД №769/2020год.
по описа на МРС, при които изход на делото, следва да бъде осъдена ответната
администрация, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН.
По изложените
съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №234 от 20.07.2020 г. по АНД № 769 по описа за
2020г. на Районен съд – Монтана
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № АН-04-2 от 21.05.2020г.
издадено от Директор Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. Монтана.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – гр. Монтана,
представлявана от директора, да заплати на д-р В.Д.В. ***, сумата 100.00 лева
/сто/, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: