№ 1016
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. К.
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Мила Й. К. Въззивно гражданско дело №
20253100501459 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 36971/24.04.2025 г. от Д. В. М., чрез
адв. Й. Ч., срещу Решение № 1197/07.04.2025 г., постановено по гр. д. №
671/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което въззивникът е осъден да
заплати на насрещната страна – „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №
60, ет. 2, ап. 3, сумата от 3108.65 евро - частичен иск от общ размер на
вземането от 5000.00 евро, представляваща дължимо възнаграждение съгласно
договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от
28.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ и с което е отхвърлен насрещен
осъдителен иск на въззивника с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1000.00 лева – частичен иск от общо 16135.59 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение съгласно чл. 7, т. 1 от договор за посредничество
при покупко-продажба на недвижим имот от 28.07.2023 г.
Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди, че решаващият състав се позовал изцяло на косвени
доказателства. Оспорва изготвянето на протокол за оглед, както е било
заявено от св. Б., като последната посочила, че предварителният договор бил
1
сключен за срок от два месеца поради процес за разделяне на имота от
избеното помещение. Въззивникът счита, че св. Б. следвало да е способна да
възприеме при провеждането на огледа дали избеното помещение било
усвоена към гаража на сградата. Счита, че двата имота – апартамент и гараж,
били описани самостоятелно, като определя като противоречиви показанията
на св. К. К.. Сочи липса на доказателства за оттеглено пълномощно. Излага, че
не ставало ясно кога бил извършен огледът на имота, дали такъв въобще бил
извършен и дали бил съставен протокол за него. Поддържа, че споразумението
за сътрудничество между ищеца и свидетелката Б. било сключено на
14.07.2023 г., към който момент не бил сключил договор за сътрудничество с
въззиваемия.
На следващо място, на 28.07.2023 г. въззиваемият осъществил среща с
въззивника и потенциалния купувач на имота, когато бил подписан
процесният договор при условие, че бъдат продадени заедно процесните
апартамент и гараж. Съгласно т. 3. 1. от договора било уговорено
възнаграждение за сътрудничество след продажбата на двата имота. На същия
ден бил подписан и предварителен договор за покупко-продажба, като
купувачът се съгласил да закупи апартамента без избеното помещение. В
случай на неосъществена процедура по отделяне на избата, страните
уговорили в чл. 16 от договора, че задатъкът подлежал на връщане от
продавача на купувача. Въззивникът твърди, че в противовес със
задълженията си купувачът не предоставил в срок до 01.10.2023 г. списък на
всички документи, необходими за отпускане на кредит и сключване на
окончателен договор. На 03.10.2023 г. въззивникът получил нотариална
покана да се яви при нотариус Ж.Т., за да представи необходимите документи
за отделяне на избеното помещение. Жалбоподателят сочи, че се явил пред
нотариуса, видно от констативен протокол на последния, но купувачът не се
явил. След проведен телефонен разговор с насрещната страна твърди, че
купувачът отказал да сключи окончателен договор, с оглед на което
продавачът му възстановил задатъка. Изложени са в жалбата съображения по
събрания от първоинстанционния състав доказателствен материал, като
изразява несъгласие с кредитирането на свидетелските показания, като
противоречащи на останалите събрани доказателства по делото.
Във въззивната жалба се излага, че съгласно чл. 3 от договора за
посредничество, насрещната страна следвало да получи възнаграждение в
размер на 5000.00 евро, дължимо в деня на сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на имота, гаража, а в случай че такъв не бъде
сключен такъв – в деня на сключване на договор за прехвърляне собствеността
върху процесните имоти. Сочи неизпълнение на описаното задължение, от
което обуславя и извод за недължимост на възнаграждение за осъществено
посредничество. До края на срока на договора – 31.12.2023 г. имотите не били
продадени, поради което договорът за посредничество бил прекратен. Излага
становище по предявения насрещен иск. Искането е за отмяна на оспореното
решение и постановяване на ново, с което предявените искове от насрещната
страна бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
2
страна – „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, в който са изложени съображения за
правилност на обжалваното решение. Сочи, че не само фирмата-посредник
посредничила при покупката на недвижимите имоти, но бил подписан и
предварителен договор между продавача и купувача, като
продавачът/ответник посетил лично офиса на „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД. След
подписване на предварителния договор купувачът - М. Б. започнала
изпълнение на подписания предварителен договор, а именно, както сам
ответникът сочи, превела сумата в размер на 22400.00 лева. Счита, че
постановеният акт е мотивиран и подкрепен от събрания доказателствен
материал. Твърди, че дружеството изпълнило задълженията си по чл. 4.2., вр.
чл. 2 от договора за посредничество, противно на твърденията във въззивната
жалба. Счита недобросъвестното поведение на насрещната страна като
обуславящо липсата на сключен окончателен договор. Поддържа, че не било
възникнало основанието за заплащане на претендирана по насрещния иск
неустойка. Отправя искане за потвърждаване на оспореното решение.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуални
представители, които съответно поддържат въззивната жалба и отговора по
нея. Всяка от страните претендира разноски. Въззивникът депозира и писмена
защита, с оглед предоставената му възможност.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„ГЕККО ХОУМ“ ЕООД срещу Д. В. М., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
3108.65 евро - частичен иск от общ размер на вземането от 5000.00 евро,
представляваща дължимо възнаграждение съгласно договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 28.07.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Приет е за съвместно разглеждане предявеният от Д. В. М. срещу „ГЕККО
ХОУМ“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, с който
претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 1000.00 лева –
частичен иск от сума в размер на 16135.59 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение съгласно чл. 7, т. 1 от договор за посредничество при покупко-
продажба на недвижим имот от 28.07.2023 г.
Ищецът по първоначалната искова молба твърди, че ответникът Д. В. М.
посетил офиса на дружеството с искане за посредничество при продажба на
недвижими имоти, негова собственост, а именно – апартамент и гараж,
находящи се в гр. Варна, *****. В тази връзка, на 14.07.2023 г. имотът бил
представен за оглед на клиента на ищеца М. Н. Б.. На 28.07.2023 г. между
„ГЕККО ХОУМ“ ЕООД и Д. В. М. бил сключен договор за посредничество
при покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който дружеството
поело задължението да посредничи при продажбата на горепосочените имоти,
3
като намери купувач за сумата в общ размер на 165000.00 евро. Договорът бил
сключен за срок до 31.12.2023 г. След сключване на договора М. Б. изразила
желание да купи имота и между нея и ответника бил сключен предварителен
договор на 28.07.2023 г. Със същия била уговорена продажна цена от
225400.00 лева, като купувачът превел на продавача капаро в размер на
22540.00 лева. Поддържа, че по този начин дружеството изпълнило
задълженията си по договора за посредничество, като открило купувач за
имота и посредничило при сключването на предварителен договор. Предвид
изложеното твърди, че в негова полза е възникнало вземане за възнаграждение
в уговорения с чл. 3.1 от договора размер, а именно – 5000.00 евро, платимо
при подписване на предварителен договор за покупко-продажба. Искането е за
уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявените искове. Не оспорва, че през м. 06.2023 г. потърсил
съдействие от ищеца за посредничество при продажба на описаните в исковата
молба недвижими имоти. Твърди, че на 28.07.2023 г. М. Н. Б. се срещнала с
него и му казала, че има намерение да закупи имота, като заявила, че „ГЕККО
ХОУМ“ ЕООД ще посредничи при покупката. В същия ден ответникът се
свързал с представител на дружеството, който го поканил да подпише договор
за посредничество, като същевременно подписал предварителен договор за
покупко-продажба на апартамента /без гаража/ с Б.. В деня на подписване на
предварителния договор последната му превела по банков път част от
продажната цена в размер на 22540.00 лева, като остатъкът следвало да бъде
изплатен чрез банков ипотечен кредит. Уговорили се окончателният договор
да бъде сключен до 01.11.2023 г. Ответникът твърди неизпълнение от ищеца
на договорните му задължения.
В допълнение, в отговора на исковата молба е посочено, че на 03.10.2023
г. получил нотариална покана от М. Б., с която последната го уведомила, че
съгласно чл. 4 от предварителния договор за сключване на окончателен
следвало той да представи изискваните от банката кредитор документи в срок
най-късно до 01.10.2023 г. Твърди, че не му е било известно какви документи
следвало да представи и на кого – на купувача, на посредника или на банката.
Излага, че в посочения в поканата срок купувачът не се явил в кантората на
нотариуса за изясняване на въпроса какви документи са необходими. Заявява,
че уведомил ищеца за възникналия проблем и потърсил съдействие, като била
проведена среща в офиса на дружеството, на която присъствали той,
купувачът и представител на „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД. На тази среща
купувачът се отказал от сключване на окончателен договор и поискал
възстановяване на заплатената по предварителния договор сума. След този
момент ищецът не предприел действия в изпълнение на задълженията си по
договора за посредничество. Искането е за отхвърляне на исковете, ведно с
присъждане на разноски.
В срока за отговор и на основание чл. 211 ГПК Д. В. М. е предявил
насрещна искова молба срещу първоначалния ищец, с която претендира
осъждане на ответника да заплати сумата от 1000.00 лева – частичен иск от
сума в общ размер на 16135.69 лева, представляваща неустойка за
4
неизпълнение на чл. 7, т. 1 от Договор за посредничество от 28.07.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба
от „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, с който се оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че контактът между продавача и евентуалния купувач бил осъществен
чрез посредничеството на „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД. Излага, че Д. М. възложил
на дружеството да му посредничи за продажба на имота още през м. юни 2023
г. Същият веднага бил уведомен за отправеното от купувача предложение и го
приел. Впоследствие продавачът и купувачът се явили в офиса на дружеството
и подписали изготвения от управителя на последното предварителен договор.
Твърди, че причина да не бъде сключен окончателният договор било
нежеланието на продавача, като купувачът не се е отказвал от сделката.
Заявява, че съгласно чл. 16 от предварителния договор продавачът се
задължил да извърши процедура по разделяне на избеното помещение от
апартамента, във връзка с което дружеството го свързало с правоспособно
лице, което да му съдейства. Междувременно, ответникът започнал да търси
оправдания относно срока на тази процедура, като оттеглил предоставеното
пълномощно за разделяне на обектите. Счита, че същият не е имал намерение
да продаде имота и да заплати уговореното възнаграждение на посредника.
Отправил е искане за отхвърляне на исковете по насрещната искова молба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270
ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на
заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен
съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
По делото е безспорно установено сключването на договор за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот между страните. В
чл. 1.1. от същия М. е възложил на „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД да му посредничи
срещу възнаграждение за продажба на собствените му имоти, както следва:
апартамент № 13 и гараж № 4, находящи се в гр. Варна, *****, за цена не по-
ниска от 115000.00 евро за апартамента и 50000.00 евро – за гаража, или общо
– 165000.00 евро.
Установява се, че по силата на чл. 4.2, във вр. с чл. 2 от договора ищецът
се е задължил да рекламира имота, да осъществява комуникация с
5
потенциални купувачи, да организира огледи на имота, да участва в процеса
на договаряне на условията за покупко-продажба, да консултира продавача
относно обичайните документи за продажба.
Дължимото в полза на посредника възнаграждение е уговорено в размер
на „5000 евро от договорената с краен купувач продажна цена не по-ниска от
165000.00 евро за двата имота“, като същото се дължи в деня на сключване на
предварителен договор за покупко-продажба, а ако не се сключи такъв – в деня
на сключване на окончателен договор за прехвърляне правото на собственост
върху имота /чл. 3.1/. Договорът е сключен за срок до 31.12.2023 г.
Съгласно споразумение от 14.07.2023 г. М. Н. Б. е възложила на „ГЕККО
ХОУМ“ ЕООД да й посредничи при закупуването на имот, представляващ
апартамент № 13, находящ се в гр. Варна, *****.
С исковата молба е представен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 28.07.2023 г., по силата на който Д. В. М. се е
задължил да прехвърли на М. Н. Б. собствеността върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.5506.144.1.13 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр. Варна, район Аспарухово, *****, ****, срещу продажна цена в
размер на 225400.00 лева. Съгласно чл. 2 от предварителния договор част от
продажната цена в размер на 22540.00 лева следвало да бъде заплатена в деня
на сключването му, а остатъкът – чрез банков кредит след подписване на
нотариалния акт и издаване на удостоверение за тежести за имота. Уговорен е
срок до 01.11.2023 г. за сключване на окончателния договор. Изрично в чл. 16
е предвидено, че апартаментът ще бъде продаден без избено помещение, като
продавачът се задължил в рамките на договора да отдели избеното помещение
от апартамента.
Видно от представена по делото операционна бележка, на 31.07.2023 г.
М. Б. е превела на Д. М. сума в размер на 22540.00 лева, с посочено основание
– внесено капаро по предварителен договор за покупка на имот на ****.
От съдържанието на представеното от ищеца удостоверение, издадено от
нотариус Ж.Т., се установява, че на 26.07.2023 г. в общия регистър на
нотариуса е вписано пълномощно, по силата на което Д. В. М. е упълномощил
К. Ж. К. и А. А.а С. да го представляват във връзка с процедура по промяна на
предназначение, одобрение на ПУП-ПРЗ, издаване на разрешение за строеж,
удостоверение за търпимост, набавяне на строителни книжа, въвеждане в
експлоатация, както и други процедури, свързани със собствените му
апартамент № 13 и гараж № 4, находящи се в гр. Варна, *****.
По делото са събрани гласни доказателства на св. М. Б., чрез които се
установява, че се запознала с въззивника по повод предлагания от последния
апартамент в гр. Варна, като допълва, че посетила имота за оглед, организиран
от „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД. При огледа собственикът на имота не присъствал,
като след това си уговорили среща в офиса на „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, при
която сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, изготвен от представител на дружеството. Преди сключване на
окончателен договор следвало да бъде проведена процедура по разделяне на
6
имота от избеното помещение, тъй като последното било обединено с гараж и
обособено като жилище. Поради това предварителният договор бил сключен
за по-дълъг от обичайния срок. С приближаване на уговорения краен срок св.
Б. поканила ответника да представи необходимите документи за сключване на
окончателния договор, но той не го сторил, като обяснил, че не се е
осъществило разделянето на избеното помещение от апартамента. Св. Б.
счита, че М. не е искал да й продаде имота, тъй като заявил, че може да
получи за него по-висока цена от уговорената със сключения помежду им
предварителен договор.
Разпитан е и втори свидетел – К. Ж. К., която сочи, че се занимава с
административни услуги в областта на строителството, като работи с
различни агенции за недвижими имоти, в т. ч. и с „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД.
Сочи, че представители на ищеца се свързали с нея във връзка с разделянето
на апартамент и гараж и промяна на статута на гаража. По-късно от
дружеството й представили пълномощно, издадено от собственика на имота,
както и копие от документа за собственост, за да извърши така възложената й
работа. Св. К. заявява, че се снабдила с необходимите й документи от
общината, като преди да успее да извърши други действия собственикът на
имота се свързал с нея и заявил, че не желае тя да продължава работата си.
Същият посетил и лично офиса й, представил се с документ за самоличност и
изрично й забранил да работи повече по обекта. По-късно св. К. уведомила
„ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, че спира работа, тъй като това е изричната воля на
собственика.
Въз основа на приетата фактическа обстановка съдът извежда следните
правни изводи:
Безспорно е, че страните са обвързани от договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот, сключен между тях на 28.07.2023 г. с
гореописаните насрещни права и задължения на страните по него.
Договорът за посредничество е уреден в чл. 49-51 ТЗ, където е дадено
легално определение на същия като търговска сделка, по силата на която
търговският посредник по занятие посредничи за сключване на сделки, като
има право да иска възнаграждение било само от едната, било и от двете
страни, според уговорката им. Посредникът има право на възнаграждение
съобразно уговорката с възложителя, а ключовото задължение за
правоотношението е осъществяването на посредничеството, т. е.
осъществяването на контакт между страните - продавач и купувач. Дейността
по посредничество се изразява в съдействие на посредника за сключване на
сделки, като не се дължи определен резултат, а съдействие на страните за
сключване на евентуалната сделка.
В случая е безспорно установено по делото, че дружеството е осигурило
евентуален купувач на имота в лицето на М. Б., което се подкрепя от събрания
доказателствен материал, в частност – показанията на св. М. Б. и св. К. К..
Установи се и че сделката с предложения от посредника клиент не се е
осъществила, доколкото собственикът на недвижимия имот не е пристъпил
към сключването на окончателен договор за покупко-продажба на имота. В
7
тази връзка, процесният договор урежда в чл. 3.1, че възнаграждение в размер
на 5000.00 евро се дължи при сключване на предварителен договор, какъвто в
настоящия случай безспорно е налице, което налага извод за дължимост на
въпросното възнаграждение. Падежът на задължението е настъпил с
подписването на предварителния договор. В тази връзка, съдът намира за
неоснователно наведеното от въззивника възражение, че „ГЕККО ХОУМ“
ЕООД има право на възнаграждение само в случаите, когато двата имота, за
които се отнася договора за посредничество се продават заедно. Възражението
си Д. В. М. основава само на уговорката по чл. 3.1 от договора, съгласно която:
„Продавачът се задължава да заплати на „ГЕККО ХОУМ“ еднократно
възнаграждение в размерна 5000 евро от договорената с краен купувач
продажна цена не по-ниска от 165 000 евро за двата имота. Възнаграждението
е дължимо в деня на сключване на предварителен договор за покупко-
продажба на имота, гараж № 4, а ако не е сключен такъв – в деня на сключване
на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху
имота“. На първо място, следва да бъде посочено, че тази уговорка касае
единствено размера на задължението за заплащане на възнаграждение на
посредника, както и начина за определяне на това възнаграждение, като в
случая не е определяща за начина, по който следва да се извърши самата
продажба на имотите. На второ място, от тълкуването на самата уговорка не
може да бъде направен категоричен извод, че продажбата на двата имота е
следвало да бъде извършена само заедно. Уговорката следва да бъде
преценявана във връзка с останалите уговорки от договора, както изисква
правилото на чл. 20 от ЗЗД. При сключването на договора, освен че е посочена
обща минимална цена, на която следва да бъдат продадени двата имота, е
посочена и минимална цена за всеки един от тях, която не следва да бъде
намалявана. Предвид на това и след като се вземе предвид, че апартаментът и
гаражът представляват всеки един от тях самостоятелен обект, който може да
бъде обект на продажба независимо от другия, както и това, че в договора не е
изрично уговорена съвместната им продажба, следва, че всеки един от
имотите може да бъде продаван независимо от другия. Дори и да бъде прието
твърдението на въззивника Д. В. М., то същият може да прецени дали да
приеме пълно или частично предложено му изпълнение. В случая, със
сключването на предварителния договор за продажба на апартамента същият
се е съгласил с това този апартамент да бъде продаден отделно от гаража,
поради което и не може да твърди неизпълнение на задълженията от страна на
„ГЕККО ХОУМ“ ЕООД по договора за посредничество, като дължи
съответното възнаграждение за извършената във връзка с предварителния
договор работа. Поради това следва да бъде счетено за неоснователно и
наведеното едва пред въззивната инстанция твърдение за нищожност на
нищожност на договора за посредничество поради това, че не било давано
съгласие за продажба на имотите поотделно. Липсата на подобно съгласие в
конкретния случай обаче не е основание за нищожност на договора, а е
относимо към преценката дали е налице изпълнение или не на същия. В
случая, след като е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
апартамента, Д. В. М. е приел работата на „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, като в тази
8
връзка не може да се позовава и на това, че не дължи възнаграждение за тази
работа, защото е бил подведен да приеме, че продажбата на апартамента ще се
извърши без избеното помещение. Установено е по делото, че избеното
помещение е присъединено към гаража и от двата обекта е обособен
самостоятелен такъв. Поради това, за да бъде продаден апартамента заедно с
избеното помещение, същото или е следвало да бъде обособено отново като
такова от Д. В. М., или е следвало апартамента да бъде продаден без избеното
помещение, каквато възможност в определени случаи има. Последното обаче
е следвало да бъде оформено документално, което също е задължение на Д. В.
М.. Последният не е предприел нито едно от тези действия, като дори изрично
се е противопоставил на извършването им, поради което и неговото поведение
е станало причина да не бъде сключен окончателен договор за покупко-
продажба. Още повече, че същият е заявил нежеланието си за сключване на
окончателен договор въз основа на уговорките по предварителния такъв.
Поради това, въззивникът М. не може да се позовава на собственото си
виновно поведение, което е станало причина да не се сключи окончателен
договор, за да откаже плащане на дължимото възнаграждение на посредника,
доколкото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно и
виновно поведение.
При определяне на дължимото възнаграждение, следва да бъде
съобразено, че сключеният предварителен договор е с предмет единствено
апартамент, но не и гараж, което налага преизчисляване на уговореното
възнаграждение от 5000.00 евро, съразмерно на предвидената продажна цена
за всеки от двата обекта, а именно: 3484.85 евро е дължимото възнаграждение
по отношение на апартамент, собствен на въззивника. С оглед
обстоятелството, че претенцията е заявена като частична за сумата от 6080.00
лева от общ размер на вземането от 5000.00 евро, дължимата в случая сума
възлиза на 3108.65 евро.
Следователно, съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл. 51 ТЗ, поради което след изпълнение на посредничеството търговският
посредник има право на възнаграждение. Горните мотиви обуславят краен
извод за доказан по основание и размер главен иск, който следва да бъде
уважен като такъв.
По отношение на насрещния иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, съдът
намира, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за евентуални вреди от неизпълнение, без да е нужно
същите да бъдат доказани. Основателността на иск за неустойка предполага
наличието на сключен договор, наличието на валидна неустоечна клауза в
договора, както и пълно или частично неизпълнение по него. Страната, която
претендира заплащането на неустойка, следва да е изправната по договора.
С оглед констатацията на съда за основателност на главния иск и
съответно – дължимост на възнаграждението на посредника, то ответникът се
явява неизправна страна по договора и като такава не й се дължи неустойка. В
заключение, предявеният насрещен иск се преценява като неоснователен и
като такъв подлежи на отхвърляне.
9
Предвид съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
За въззивното производство въззиваемият – ищец в първоинстанционното
производство е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1800.00 лева. Своевременно насрещната страна е релевирала възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът преценява като основателно,
след съобразяване фактическата и правна сложност на делото във въззивно
производство, като възнаграждението следва да бъде редуцирано до 1500.00
лева, което се явява в справедлив размер. Следователно и предвид изхода на
спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
въззивното производство в размер на 1500.00 лева.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1197/07.04.2025 г., постановено по гр. д.
№ 671/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 18 състав.
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН **********, с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ
на „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „8-ми Приморски полк“ № 60, ет. 2, ап. 3, сумата
от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10