РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Видин, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ
при участието на секретаря ИЛИЯНА СТ. КАМЕНОВА
в присъствието на прокурора М. П. К.
като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20251300600252 по описа за 2025 година
Делото е образувано по частна жалба от адвокат А. Й., в качеството й на
служебен защитник на осъдения А. А. М., како и от допълнения към жалбата
от самия осъден М., озаглавени като „въззивна-молба реабилитация“, срещу
протоколно определение № 608/07.05.2025г. по ЧНД № 527/25г. на Районен
съд Видин, с което не е допусната съдебна реабилитация на осъдения А. А.
М. с ЕГН ********** по присъда № 62/26.01.2011г. по НОХД № 1646/2010 г.
на РС - Видин, влязла в сила на 31.03.2011 г., с която му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален „строг“
режим на изтърпяване.
В жалбата се развиват съображения, че определението е неправилно, като ВРС
не е събрал и необходимите доказателства относно обстоятелства, че осъдения
М. е изтърпял всички наказания, които са му били наложени. Иска се да бъде
отменено обжалваното определение на ВРС и да бъде постановена съдебна
реабилитация по всички присъди на молителя М..
Представителят на Окръжна прокуратура - Видин в с.з. заяви, че оспорва
молбата на М. за съдебна реабилитация и моли Съда да я остави без уважение,
тъй като по делото не са представени доказателства за добро поведение на
молителя, а също така не са представени доказателства, че са възстановени
1
имуществените вреди от извършени от молителя престъпления за които е
осъден.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания
доказателствен материал намира, че жалбата е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Видно от справката за съдимост от 29.04.2025г. издадено от „Бюро съдимост“
към Районен съд Видин, А. А. М. с ЕГН * е осъждан по следните дела:
НОХД №420/2001г. по описа на Районен съд Видин, с присъда
№279/26.04.2003г., в сила от 26.11.2003г., за деяние по „незаконно
придобиване и държане на огнестрелно оръжие“, извършено на 01.01.2000г.,
за което му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 2 години,
изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, на основание чл.66,
ал.1 от НК;
НОХД №515/2004г. по описа на Районен съд Видин, с присъда
№573/03.10.2005г. в сила 09.02.2007г., за деяние „измама“ /причинена е
имуществена вреда/, извършено в периода 15.09.1998г.-21.12.1998г., за което
на осъдения М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
години, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Видно от писмо № ИВ-8171#2/17.06.2025г. на МП, Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, осъденият М. е постъпил в затвора Враца на
14.04.2005г. за изтърпяване на наказанието 3 години „лишаване от свобода“ по
НОХД №515/2004г. по описа на Районен съд Видин и е освободен от затвора
след изтърпяване на 07.02.2008г.;
НОХД № 16019/2006г. по описа на СРС, споразумение в сила от 28.06.2007г.,
за деяние „обсебване“ /причинена е имуществена вреда/, извършено на
неустановена дата в периода м.10-м.12. 2000г., му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е
отложено за срок от 3 години;
НОХД № 16019/2006г. по описа на СРС, присъда от 13.11.2007г. в сила от
29.11.2007г., за деяние „измама“ /причинена е имуществена вреда, но
присвоената сума е възстановена/, извършено на неустановена дата през м.02.
2001г., му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева;
НОХД № 372/2007г. по описа на Окръжен съд Видин, присъда №
2
54/22.12.2008г., в сила от 06.01.2009г., за деяние в периода 14.02.2000г.-
14.08.2000г. „избягване плащане на данъчни задължения“ /причинена е
имуществена вреда/, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 3 години и „глоба“ в размер на 12000 лева.
На основание чл.23-25 на М. е наложено едно, най-тежкото от наказанията по
НОХД № 372/2007г. по описа на Окръжен съд Видин, по НОХД № 420/2001г.
на ВРС и по НОХД № 515/2004г. на ВРС, респ. „лишаване от свобода“ за срок
от 3 години и „глоба“ в размер на 12000 лева, като от най-тежкото наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години е приспаднато изтърпяното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години по НОХД № 515/2004г.
на ВРС, което е било вече изтърпяно.
Видно от писмо № ИВ-8171#2/17.06.2025г. на МП, Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, осъденият М. е постъпил в затвора София на
06.04.2009г. за изтърпяване на определеното на основание чл.23-25 на М.
едно, най-тежкото от наказанията по НОХД № 372/2007г. по описа на
Окръжен съд Видин, по НОХД № 420/2001г. на ВРС и по НОХД № 515/2004г.
на ВРС, респ. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като
осъдения М. е освободен на следващия ден, респ. на 07.04.2009г., с
надлежаване от 1 ден;
НОХД № 1646/2010г., по описа на Районен съд Видин, присъда №
62/26.01.2011г. в сила от 31.03.2011г., за деяние „обсебване“ /причинена е
имуществена вреда, но стойността на предмета на престъплението е внесена
до приключване на съдебното следствие/ извършено на 14.05.2010г., му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години.
На основание чл.68 НК е постановено да изтърпи ЛС 1 година и 6 месеца по
споразумението от 28.06.2007г. по НОХД № 16019 на СРС.
В справката за съдимост от 29.04.2025г. допълнително е посочено, че
наказанието по НОХД № 1646/2010г. на ВРС е изтърпяно с помощта на 2 м. и
6 дни от работа. С определение № 170/27.05.2016г., влязло в сила на
06.06.2016г., по ЧНД № 190/2016г. на Окръжен съд Враца, осъдения М. е
освободен условно предсрочно, с изпитателен срок в размер на неизтърпяната
част от наказанието ЛС, респ. 7м. и 8 дни, като на осъдения М. е наложена
пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 7 месеца и 8 дни.
3
С протоколно определение от 16.04.2014г., влязло в сила на 08.05.2014г., по
НЧД № 505/2014г. на СРС, е допусната кумулация, като на осъдения М. е
наложено едно, най-тежкото от наказанията наложени по НОХД № 420/2001г.
на ВРС и по НОХД № 515/2004г. на ВРС, по НОХД № 16019/2006г. по описа
на СРС /наложеното със споразумение наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3
години/ и по НОХД № 372/2007г. по описа на Окръжен съд Видин, респ. респ.
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години.
На основание чл.35, ал.2 от НК от наложеното най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години е приспадната изтърпяната част от
наказанията „лишаване от свобода“ по посочените дела, включени в
съвкупността.
На основание чл.23, ал.3 от НК, към най-тежкото наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години е присъединено наказанието „глоба“ в размер на
500 лева.
Видно от писмо № ИВ-8171#2/17.06.2025г. на МП, Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, осъденият М. е постъпил в затвора Враца на
10.06.2014г. /начало 11.03.2013г./ за изтърпяване на определеното на
основание чл.25, 23 НК общо наказание в размер на 3 г. лишаване от свобода
по НОХД № 16019/2006г. на СРС и търпяното по НОХД № 372/2007г. на
Окръжен съд Видин, НОХД № 420/2001г. на ВРС и търпяното по НОХД №
515/2004г. на ВРС, наказанието се води фактически изтърпяно.
С начало 11.03.2013г. осъдения М. търпи наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 4 години по НОХД № 1646/2010г. на ВРС. Освободен е на
27.05.2016г. на основание чл.70 от НК с остатък 7м и 8 дни.
Видно от писмо № 1681/05.06.2025г. на МП, Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“, РС „Изпълнение на наказанията“ Видин, считано от
27.05.2016г. до 05.01.2017г. е изпълнен пробационния надзор по отношение на
осъдения М., постановен с определение № 170/27.05.2016г., по ЧНД №
190/2016г. на Окръжен съд Враца, с което на основание чл.70, ал.6 от НК на
осъдения е наложена пробационна мярка „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 7 месеца.
Посочените осъждания се потвърждават и от събраните от въззивната
инстанция писмени доказателства, както следва: присъда от 13.11.2007г. по
4
НОХД № 16019/2006г. и мотиви към нея; присъда № 54/22.12.2008г. по НОХД
№ 372/2007г. и мотивите към нея; надлежно заверени копия на бюлетини за
съдимост на осъдения М. по НОХД № 420/2001г., НОХД № 515/2004г. и
НОХД № 1646/2010г.
Към датата на издаване на свидетелствата за съдимост, освен по горните НОХ
дела, молителят няма други осъждания.
По НОХД № 62/2007г. по описа на ВРС, с присъда № 190/28.03.2007г., в сила
от 12.04.2007г., за деяние „необявяване на неплатежоспособност“, извършено
на 28.09.1999г., на молителя М. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева. Видно от писмо № 216/22.06.2025г. на Районен
съд Видин, бюлетина за наложено административно наказание по чл.78а НК
по НОХД № 62/2007г., е унищожен на основание чл.31, ал.1 от Наредба №
8/2008г. По посоченото дело не е наложено наказание и няма осъждане /не
е реализирана наказателна отговорност/ спрямо молителя М..
По НОХД № 18701/2011г. на СРС, с присъда от 18.04.2012г., в сила от
07.05.2012г., за деяния по чл.183, ал.1 от НК, извършени за времето от м. март
2010 до м. октомври 2010г., на молителя М. е наложено наказание „пробация“.
С решение №307/24.09.2014г. по н.д. № 836/2014г. на ВКС НОХД №
18701/2011г. на СРС е възобновено, присъдата по него е отменена и делото е
върнато на прокурора за ново разглеждане. Видно от писмо № НСН
239/23.04.2025г. на Софийска Районна Прокуратура, ДП № 3560/2010г. по
описа на 07 РУП-СДВР е прекратено на 05.02.2018г., поради изтекла давност
по образувано НОХД № 18701/2011г. по описа на СРС. Относно посоченото
дело на СРС, наказателното производство е прекратено поради изтекла
давност и липсва осъждане /не е реализирана наказателна отговорност/
спрямо молителя М..
Видно от писмо № С250022-178-0011774/25.06.2025г. от Национална Агенция
за приходите, Териториална дирекция София, както и от писмо № 40-05-
945#2/25.06.2025г., за глобите по НОХД № 372/2007г. и по НОХД №
16019/2006г. е изтекъл 10 годишния абсолютен давностен срок, считано от
01.01. на годината следваща година, през която е следвало да се плати и са
погасени на основание чл.225, ал.1, т.7 във вр. с чл.173, ал.2 от ДОПК с
Разпореждане за прекратяване на производството по принудително
изпълнение с № С180005-035-0082741/12.01.2018г. и Разпореждане за
прекратяване на производството по принудително изпълнение с № С190005-
5
035-0083340/11.01.2019г.
Видно е, че към посочените дати е изтекла изпълнителската давност на тези
наказания /глоба/ и не стои въпроса за тяхното изпълнение.
След датата на изтърпяване на последното наказание „лишаване от свобода“-
05.01.2017г., както и след датата на изпълнение на последното наказание
„глоба“, респ. 11.01.2019г., към настоящия момент са изтекли много повече от
3 години и молителят не е извършил друго престъпление.
Налага се извода, че е изпълнено първото условие на чл.87 от НК.
Видно от справката за съдимост, след датата на изтърпяване на последното
наказание „лишаване от свобода“- 05.01.2017г., както и след датата на
изпълнение /датата след която е станало неизпълнимо/ на последното
наказание „глоба“, респ. 11.01.2019г., осъдения М. не е извършил друго
престъпление, като няма данни и за извършени от М. противоправни деяния.
Видно от писмо № 001980/2025г от 05.06.2025г. от Районна прокуратура
Видин срещу осъдения М., към посочената дата, няма неприключили
наказателни производства.
Видно от писмо № 00953/2025г от 09.06.2025г. от Окръжна прокуратура
Видин срещу осъдения М., към посочената дата, няма неприключили
наказателни производства.
Видно от показанията на свидетелят Р. С. Б., който е съпруг на дъщеря на
молителя М., последния има четири пълнолетни деца. След като излязъл от
затвора, М. живял в с. Арчар при своите близки, на които помагал в семейния
бизнес /магазин за хранителни продукти в селото/, като бил отзивчив и към
своите съселяни когато го молили да им помогне. Понастоящем живее в
Германия.
Видно от медицински документ издаден на 15.09.2022г. от ЛВР-клиника
/Клиника за психиатрия, психотерапия и психосоматика/ Дюрен,
**********М. е бил на доброволно стационарно лечение в клиниката за
периода 31.05.2021г. до 08.06.2021г., с диагноза: посттравматично стресово
разстройство; паническа атака; доброкачествена есенциална хипертония без
уточнение на хипертонична криза; синдром на хронична болка; монопареза и
моноплегия на долен крайник; зарастване на фрактура при неправилна
позиция на таз и бедро /таз, бедрена кост, седалищна кост, хълбок,
тазобедрена става, сакроилиачна става/; фрактура на бедрената кост; фрактура
на пателата; стеноза на спинален канал множество локализации.
Видно от анамнезата- М. е пристигнал в Германия през 2016г. с бившата си
съпруга и двете си дъщери и веднага започнал работа като шофьор на автобус.
През 2019г. М. претърпял много тежка автомобилна злополука в Румъния. М.
бил сериозно ранен при инцидента и изпаднал в кома. При това гръбначният
6
стълб и различни други зони на тялото му бил деформирани и е трябвало да
текат няколко операции. Оттогава М. може да се движи в електрическа
инвалидна количка, получава степен на гледане 2 и е с паспорт на инвалид
70%. М. е и със сериозни психологически увреждания, тъй като от инцидента
страда от масивни панически и страхови атаки, трудности за концентрация и
нарушения на съня. Паническите и страхови атаки се появяват няколко пъти на
ден, особено при претоварване. Медицинската препоръка е: амбулаторно
продължаване на специализираното психиатрично лечение и адаптирано към
хода продължаване на психиатричните медикаменти при редовни контроли на
кръвната картина, на нивото на медикаментите, на чернодробните и бъбречни
стойности, както и редовни ЕКГ-контроли.
Видно от медицински документ издаден на 28.05.2025г. от Агаплесион
клиника, център по ортопедия и травматология, Хаген, **********на М. е
направена операция на 26.05.2025г. артроскопия на дясна раменна става с
конверсия към отворено обслужване с отворена ревизия на субакромиалното
пространство, изтъняване на костната люспа с шев на ротаторния маншон.
След операцията дясното рамо е имобилизирано за срок от 4 седмици и е
препоръчано последващо лечение.
С Тълкувателно решение № 20/83 г. по н. д. № 21/83 г., ОНСК ВС е дадено
разяснение на въпроса за интервала от време, през който осъдения трябва да
има добро поведение по смисъла на чл. 87, ал. 1 от НК, респ. осъденият може
да бъде реабилитиран от съда, ако в течение на три години от изтичане на
срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване
наказание и до постановяване на реабилитацията не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание, и
е имал добро поведение. Дали осъденият е имал добро поведение следва да се
преценява от момента на изтърпяването на последното наказание до
приключване на съдебните прения пред решаващия съд. Видно е, че в този
срок М. не е извършил престъпление и срещу него не е образувано
наказателно производство.
Налага се извода, че е изпълнено и второто условия на чл.87, ал.1, т.1 от
НК, респ. молителя е имал добро поведение.
Третото условие на чл.87, ал.1, т.2 от НК е молителят, при умишлено
престъпление, да е възстановил причинените вреди.
Видно от приетите като писмени доказателства преписи от присъди, решения
и бюлетините за съдимост за осъжданията, посочени по-горе, почти всички
предишни осъждания на молителя, т.е. пет от шестте предишни осъждания на
М. са за умишлени престъпления от които са причинени имуществени вреди.
По две от петте осъждания за престъпления от които са причинени вреди, М. е
възстановил вредите, както следва: по НОХД № 16019/2006г. по описа на
СРС, присъда от 13.11.2007г. в сила от 29.11.2007г., за деяние „измама“
7
/присвоената сума е възстановена/, извършено на неустановена дата през м.02.
2001г., с наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева; по НОХД №
1646/2010г., по описа на Районен съд Видин, присъда № 62/26.01.2011г. в сила
от 31.03.2011г., за деяние „обсебване“ /стойността на предмета на
престъплението е внесена до приключване на съдебното следствие/
извършено на 14.05.2010г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 4 години.
Не са възстановени вредите /няма доказателства в обратна насока/ причинени
с престъпления, за които М. е осъден по: НОХД №515/2004г. на ВРС, с
присъда в сила 09.02.2007г., за деяние през 1998г.; НОХД № 16019/2006г. на
СРС, споразумение в сила от 28.06.2007г., за деяние, извършено на
неустановена дата в периода м.10-м.12. 2000г.; НОХД № 372/2007г. на ВОС,
присъда в сила от 06.01.2009г., за деяние в периода 14.02.2000г.-14.08.2000г.
Видно от писмото от писмо № ИВ-8171#2/17.06.2025г. на МП, Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“, осъденият М. по изпълнение на
наказания „лишаване от свобода“ е бил в затвора за период от 14.04.2005г. до
07.02.2008г. и за период от 11.03.2013г. до 27.05.2016г. Налага се извода, че М.
е бил в затвора по време на влизане в сила на присъдите по НОХД
№515/2004г. на ВРС и по НОХД № 16019/2006г. на СРС и сравнително скоро
след влизане в сила на присъдата по НОХД № 372/2007г. на ВОС, като
времето през което е бил в затвора е общо около 6 години.
Видно от писмо № 953000-9825/09.09.2025г., изходящо от Сектор „ПП“, към
ОД на МВР Видин и приложената към писмото справка за настояща
собственост на превозни средства на А. А. М. с ЕГН *, той е притежавал л.а.
„Датсун блубърд“ с първа регистрация 1984г., мотоциклет „ИЖ“ с първа
регистрация от 1983г. и ремарке туристическо с първа регистрация от 1990г.,
които е придобил в периода 1989г.-1994г. Видно е, че се касае за обикновени
ППС, придобити от М. много години преди да извърши първото престъпление
за което впоследствие е осъден.
Видно от писмо № 135/11.06.2025г. на Служба по вписванията Видин и
приложената към него справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по
персоналната партида на А. А. М. с ЕГН*, за периода от 18.07.2000г. до
11.06.2025г., са вписани следните сделки: на 28.12.2002г. придобиване от А. А.
М. на имот- ап.*, ет.*, вх. *, бл.*, к-с Бонония, площ 48,98 кв.м. и избено
8
помещение № 17 от 4,94 кв.м., като на 18.04.2003г. е вписана продажбата на
същия имот от А. А. М.; на 26.08.2003 е вписана продажба, извършена от А. А.
М. и Н. Б. А. на имот- ап.*, бл. *, ет.*, к-с „Заводско селище“, площ 64,70 кв.м.,
ведно с ½ ид.ч. от избено помещение № 7; на 15.10.2003г. е вписана продажба,
извършена от А. А. М. и Н. Б. А. на двуетажна масивна жилищна сграда от
67,75 км.м. заедно с избено помещение от 25 км.м. построено върху държавна
земя- имот IV-4702, 4703, кв. 307, ул. „*“ № *.
Видно е, че горните сделки са извършени години преди М. да бъде осъден за
престъпление от което са причинени имуществени вреди.
Видно, също така от писмо № 135/11.06.2025г. на Служба по вписванията
Видин и приложената към него справка, на 25.08.2014г. е вписана възбрана
във връзка със задължение на А. А. М., върху жилищна еднофамилна сграда
на ул.“* № *, т.е. след осъжданията на М., върху единственото му жилище за
което са налице данни, че го е притежавал, е насочено принудително
изпълнение.
Видно е, че осъдения М., частично е възстановил вредите които е причинил с
престъпната си дейност. По делото не се установи, че осъдения М. е
притежавал достатъчно имущество, за да възстанови и останалите вреди които
е причинил с престъпната си дейност /в неговия случаи- само имуществени
такива/. Установи се, също така, че М., след влизане в сила на съдебните
актове с които е бил осъден за престъпления от които са причинени вреди, той
е прекарал в затвора общо около 6 години, респ. през това време не е имал
възможността да реализира трудови доходи, достатъчни за да възстанови
всички вреди.
Видно от посочените по-горе медицински документи от клиники в
**********скоро сред изтърпяване на последното си наказание „лишаване от
свобода“, осъдения М. е претърпял тежка злополука, получил е сериозни
физически и психически увреждания, които са и хронически, и е
инвалидизиран на 70%. Налага се извода, че в срока по чл.87, ал.1 от НК, след
изтърпяване на последните му наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“,
както и след този срок, но и понастоящем, здравословното състояние на М. е
обективна пречка за него да реализира трудови доходи от полагане на
физически труд.
Настоящият съдебен състав, споделя разбирането, че при тълкуването на
9
разпоредбите в глава Х от НК, се разкрива, че в чл.87 от НК е заложена идеята,
че при наличие на определени предпоставки, които в своята кумулативна
даденост представляват сигурен индикатор за такава характеристика на
осъдения, която сочи към неговото успешно поправяне и превъзпитаване и
при положение, че за осъждането все още не е настъпила реабилитация по
право /в настоящия случай, такава не е настъпила, респ. нито по чл. 86, нито
по чл.88а от НК/, той да бъде реабилитиран по силата на съдебен акт. Именно
тази законова концепция предопределя акцесорния характер на съдебната
реабилитация - тя е възможна доколкото не е настъпила реабилитация ex lege
и доколкото са налични допълнителните предпоставки, изрично посочени в
наказателния кодекс. По този начин се цели да се поощри законосъобразното
поведение на осъдените лица след изтърпяване на наказанията, като законът
им осигурява възможност за реабилитация на един доста по-ранен етап след
изтърпяване на наказанието, в сравнение с предвидените в чл.87а от НК
хипотези.
В случая, при преценка на третото условие на чл.87, ал.1, т.2 от НК, съдът
прецени следните обстоятелства: относно причинените от деянията на М.
имуществени вреди, няма данни да са предявени граждански претенции от
пострадалите; осъдения М., частично е възстановил вредите които е причинил
с престъпната си дейност; по делото не се установи, че осъдения М. е
притежавал достатъчно имущество, за да възстанови и останалите вреди които
е причинил с престъпната си дейност /в неговия случаи- само имуществени
такива/; след влизане в сила на съдебните актове с които М. е бил осъден за
престъпления от които са причинени вреди, той е прекарал общо около 6
години в затвора, респ. през това време не е имал възможността да реализира
трудови доходи, достатъчни за да възстанови всички вреди; в срока по чл.87,
ал.1 от НК, след изтърпяване на последните му наказания „лишаване от
свобода“ и „глоба“, както и след този срок, но и понастоящем, здравословното
състояние на М. е обективна пречка за него да реализира трудови доходи от
полагане на физически труд.
Настоящия съдебен състав намира, че под уважителна причина по смисъла на
чл.87, ал.2 от НК следва да се разбира такова обективно положение, което
поставя осъденото лице в безусловна невъзможност да погаси дължимото.
Посочените по-горе обстоятелства, които са препятствали М. да погаси
дължимото и най вече, тежкото му заболяване и неработоспособност,
обуславят обективната му невъзможност да възстанови всички имуществени
10
вреди, които е причинил с престъпления за които е осъден. Налице са
условията на чл.87, ал.2 от НК.
Предвид горното, Съдът намира, че молителя А. А. М., относно всичките си
предишни осъждания, следва да бъде реабилитиран от Съда.
Видно от мотивите на ВРС към атакуваното определение, те нямат нищо
общо с предмета на делото, респ. с молбата за съдебна реабилитация по
всички предишни осъждания на молителя. ВРС нито е установил, нито е
преценил значимите обстоятелства по делото, през призмата на относимите
правни норми. ВРС, също така, в разрез със служебното начало не е събрал
относимите доказателства, с оглед предмета на делото /съдебна реабилитация
по чл.87, ал.1 и сл. от НК/, а освен това не е уважил и доказателствено искане
на защитата, относно изтърпяването от М. на наложени му наказания, което
обстоятелство е от съществено значение по делото. В крайна сметка, мотивите
на ВРС са непълни, неясни и объркани. В тях, по неизвестни причини, се
обсъждат само условията за реабилитация по 88а от НК, т.нар. „по давност“
/само относно последното осъждане/, но липсват каквито и да било
съображения относно условията на „съдебна реабилитация“ в конкретния
случай. Юридическите изводи, освен че не обхващат целия предмет на делото,
са и грешни. В крайна сметка, определението на ВРС е неправилно и следва
да бъде отменено.
Частната жалба е основателна с оглед искането за съдебна реабилитация по
осъжданията с присъди: по НОХД №420/2001г. по описа на Районен съд
Видин, присъда №279/26.04.2003г.; по НОХД №515/2004г. по описа на
Районен съд Видин, присъда №573/03.10.2005г.; по НОХД № 16019/2006г. по
описа на СРС, споразумение в сила от 28.06.2007г.; по НОХД № 16019/2006г.
по описа на СРС, присъда от 13.11.2007г. в сила от 29.11.2007г.,; по НОХД №
372/2007г. по описа на Окръжен съд Видин, присъда № 54/22.12.2008г.; по
НОХД № 1646/2010г., по описа на Районен съд Видин, присъда №
62/26.01.2011г.
Частната жалба е неоснователна относно искането за съдебна реабилитация
по осъжданията с присъди: по НОХД № 62/2007г. по описа на ВРС, присъда №
190/28.03.2007г., тъй като по посоченото дело не е наложено наказание и
няма осъждане /не е реализирана наказателна отговорност/ спрямо
молителя М.; по НОХД № 18701/2011г. на СРС, с присъда от 18.04.2012г., тъй
като по посоченото дело на СРС, наказателното производство е
11
прекратено поради изтекла давност и липсва осъждане /не е реализирана
наказателна отговорност/ спрямо молителя М..
Искането за съдебна реабилитация по присъди № 190/28.03.2007г. по
НОХД № 62/2007г. по описа на ВРС и по присъда от 18.04.2012г. по НОХД №
18701/2011г. на СРС е недопустимо, поради липса на правен интерес и следва
да бъде оставено без разглеждане.
Предвид горното и на основание чл.436, ал.3 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 608/07.05.2025г. по ЧНД № 527/25г. на
Районен съд Видин, с което не е допусната съдебна реабилитация на осъдения
А. А. М. с ЕГН ********** по присъда № 62/26.01.2011г. по НОХД №
1646/2010 г. на РС - Видин, влязла в сила на 31.03.2011 г., с която му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
ДОПУСКА СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ относно всички предишни
осъжданията на А. А. М. с ЕГН*, както следва: по НОХД №420/2001г. по
описа на Районен съд Видин, присъда №279/26.04.2003г.; по НОХД
№515/2004г. по описа на Районен съд Видин, присъда №573/03.10.2005г.; по
НОХД № 16019/2006г. по описа на СРС, споразумение в сила от 28.06.2007г.;
по НОХД № 16019/2006г. по описа на СРС, присъда от 13.11.2007г. в сила от
29.11.2007г.,; по НОХД № 372/2007г. по описа на Окръжен съд Видин,
присъда № 54/22.12.2008г.; по НОХД № 1646/2010г., по описа на Районен съд
Видин, присъда № 62/26.01.2011г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за съдебна реабилитация по присъда
№ 190/28.03.2007г. по НОХД № 62/2007г. по описа на ВРС и по присъда от
18.04.2012г. по НОХД № 18701/2011г. на СРС
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13